№ 694
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110128546 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 ГПК.
Предявени са от ищеца Б. Б. А. срещу ответника /фирма/ искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата
от 802,92 лв., представляваща начислена цена за доставени ВиК услуги за
отчетен период от 07.01.2015 г. до 07.04.2016 г. за имот, находящ се в /адрес/
за абонатен № **********, поради липса на облигационно правоотношение
между страните, респективно - като погасено по давност задължение.
В исковата молба ищецът Б. Б. А. излага твърдения, че на негово име е
открита партида в ответното дружество за имот, находящ се в /адрес/, на
която е начислена общо сумата в размер на 802,92 лв., представляваща
главници по фактури, издадени в периода от 07.01.2015 г. до 07.04.2016 г.,
като ответникът е претендирал плащане на процесната сума по извънсъдебен
ред чрез писмо и покана за доброволно изпълнение за изискуемо задължение
към /фирма/. Твърди, че не дължи процесните вземания. Прави възражение за
погасителна давност. Моли за уважаване на иска. Претентира присъждане на
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, чрез
юрк. Т. Ч., ответникът /фирма/ признава иска като основателен. Моли да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, като бъдат възложени
разноските в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за
завеждането му. Посочва, че съгласно практиката на ВКС извънсъдебното
претендиране дори на несъществуващо вземане не давало повод за
предявяване на отрицателен установителен иск. Оспорва да носи отговорност
за разноски. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните
1
по делото доказателства намира следното:
За уважаване на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124
ГПК, предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, че за
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните
суми. По възражението за давност, в тежест на ответника е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че оспорените от ищеца
вземания са погасени по давност в процесния период.
С отговора на исковата молба, ответникът чрез юрисконсулт Ч.
признава иска, за което настоящият състав приема, че е надлежно
упълномощена /пълномощно л. 33/, но доколкото ищецът не е поискал
постановяване на решение при признание на иска, то съдът дължи
постановяване на мотивирано решение.
От представените от ищеца покана за доброволно изпълнение на
изискуемо задължение към /фирма/ от 22.01.2021 г. от /фирма/ до Б. А. се
установява, че ответното дружество е поканило ищеца да заплати просрочени
задължения в размер на 6198,52 лева към /фирма/. Представено е и писмо до
Б. А. от /фирма/ в отговор на заявление с вх. № ЗИ – 344 от 31.03.2023 г., с
което прилага справка от счетоводната система на ответното дружество за
просрочените задължения на процесния абонатен номер за периода от
02.11.2013 г. до 07.04.2023 г., съгласно която към 07.04.2023 г., неплатените
задължения са в размер на 8253,35 лева.
В хода на производството обаче, ответникът не доказа възложените в
негова тежест факти и обстоятелства, за които му е указано, че не сочи
доказателства с определение от 05.12.2023 г., а именно, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, че за процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми, нито установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Доказателствената
тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение
при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП,
1978 г., Ж.С./. Нещо повече, ответникът признава предявения иск. Ето защо,
искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като навежда твърдения,
че не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, с оглед на което
разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
2
върху ищеца. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Без
правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане /така Определение
№ 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК/.
В разглеждания случай, по делото не се установява /фирма/ да е
предприемало съдебни мерки за процесните вземания: действия по издаване
на изпълнителен титул или образуване на принудително изпълнение.
Издаването на фактури и неотписване на вземането от информационната
система на кредитора / видно от представените справки за просрочени
вземания/ не обуславя необходимост длъжникът да се защити чрез
предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането.
Своевременно в срока за отговор на исковата молба, ответникът е поискал
постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК и е
направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което са налични
кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето
защо, разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Б. А., ЕГН
********** срещу /фирма/, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Б. Б. А., ЕГН ********** не дължи на /фирма/, ЕИК *********
сумата от 802,92 лева (осемстотин и два лева и 92 стотинки), представляваща
начислена цена за доставени ВиК услуги за отчетен период от 07.01.2015 г. до
07.04.2016 г. за имот, находящ се в /адрес/ за абонатен № **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3