Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032
гр. Първомай, 23.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 49 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал.
1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р. в качеството
на управител, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Н.С.Е.,
ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, и с посочен настоящ адрес:***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 369, 00 (триста шестдесет и девет) лева
– стойност на доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***,
за периода от 01.03.2017 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 19, 90 лева (деветнадесет лева и
деветдесет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода от 01.04.2017 г. до 06.07.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 312/12.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 533/2018 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав.
Претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящото
и заповедното производство.
Излагат се фактически
твърдения, че по силата на договор, сключен между страните при публично
известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, ищецът
се ангажирал да доставя питейна и да отвежда отпадъчна вода до и от жилищен имот,
находящ се в ***, за който била разкрита партида № ***, а ответникът в
качеството си на носител на правото на собственост или на ползване върху него,
регистриран с абонатен № ***, се задължил да заплаща на дружеството стойността
на отчетеното или служебно начисленото потребление в 30-дневен срок от датата
на ежемесечното му фактуриране.
Сочи се, че в периода от 01.03.2017 г. до 28.05.2018 г. абонатът ползвал предоставяните му от доставчика
водоснабдително-канализационни услуги, но не изпълнявал насрещните си
периодични задължения, възлизащи общо на 369, 00 лева, въпреки настъпването на техния падеж. С оглед казаното следвало да
репарира и вредите от забавата за времето от 01.04.2017 г. до 06.07.2018 г. в размер на 19, 90 лева.
Ищецът пристъпил
към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 312/12.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 533/2018 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.
В открито
съдебно заседание ищецът не се представлява, като с Молба вх. № 7757/03.12.2019
г., депозирана от пълномощника му, поддържа исковете, а ответникът, редовно
призован по реда на чл. 41, ал. 2, изр. 1 от ГПК, не се явява, не изпраща
процесуален представител и не застъпва становище по предмета на спора.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения,
приема от фактическа страна следното:
Приобщените писмени доказателствени източници
изясняват, че през процесния период в качеството на експлоатационно предприятие,
реализиращо дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги,
ищцовото дружество оперирало в договорните си отношения с потребителите чрез
публично известни и влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник Общи условия (л. 13 – л. 22), одобрени с Решение
№ ОУ-09/11.08.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Уеднаквеният с тях режим предвижда
следното:
Съобразно чл. 7, т. 1 във вр. с чл.
8, ал. 1 и чл. 11 В и К операторът е задължен да доставя на потребителите, в които
чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 припознава юридическите или физическите лица –
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на водоснабдени
имоти, включително на такива в етажна собственост, вода с питейна годност по
изискванията на действащото законодателство чрез водоснабдителната система до
границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната
водоснабдителна мрежа на обособен обект и да отвежда отпадъчните води посредством
канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните
територии и отвеждащи колектори.
Количеството потребена питейна и
отведена отпадъчна вода в сгради етажна собственост или с повече от един
потребител се измерва чрез следните средства, одобрени по реда на Закона за
измерванията и подзаконовата нормативна уредба по приложението му или с оценено
съответствие по Закона за техническите изисквания към продуктите: общ водомер,
монтиран на водопроводното отклонение, и индивидуални водомери, които са
елементи на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна
мрежа и холендъра на които се пломбира от В и К дружеството към водопроводната
тръба. По указанията на чл. 17, ал. 4 и чл. 16, ал. 4 тяхната доставка, монтаж,
поддръжка, ремонт и периодична проверка, на която подлежат през 10 години,
считано от последната метрологична такава, се извършват от и за сметка на
потребителя. Отчитането им се осъществява най-малко веднъж на три месеца в присъствието
на последния, на негов представител или при неосигуряване на такъв – на
свидетел, включително от състава на експлоатационното предприятие, които с
подписа си верифицират верността на отразеното в отчета.
От клиентите се изисква да
осигуряват свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К
оператора до измервателните уреди в предизвестеното за целта време. При липса
на възможност за такова съдействие отказът или бездействието за изпълнение на
ангажимента на абоната да съгласува с доставчика насрочване на замерване до
една година от предходното се удостоверява от служител на дружеството чрез
съставяне на протокол, подписан от него и от поне един свидетел, след изготвяне
на който водоразходът се остойностява по чл. 49.
Според чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2, чл. 26, ал. 2 и чл. 21 при установяване на повреден или на непроверен в
нарушение на чл. 16, ал. 4 индивидуален водомер В и К операторът отправя до
потребителя предписание за отстраняване на неизправността или съответно за предприемане
на проверка, при неспазване на което в съответния срок таксуването, с
изключение на случаите, в които е поставен оборотен водомер, се реализира по регламента
на чл. 25, ал. 8 и ал. 10, допускащ месечното количество изразходвана питейна
вода да се определя чрез начисляване по 6 куб. м. или по 5 куб. м. съответно
при топлофицирано или нетоплофицирано жилище за всеки обитател. При сгради
етажна собственост до въвеждане в експлоатация на индивидуален измервателен прибор
изчислената по начина, предписан в ал. 8 на чл. 25, консумация се завишава
всяко тримесечие с 1, 0 куб. м.
Съгласно чл. 27 количеството
отведени отпадъчни води се равнява на това на потребената питейна вода,
включително и от други водоизточници.
Общите клаузи на чл. 5, т. 6, чл.
32, ал. 1 и чл. 44 вменяват в тежест на потребителите задължение да заплащат
ползваните В и К услуги въз основа на измерените количествени показатели по
пределни цени, утвърдени от ДКЕВР, в рамките на фиксирания в чл. 33, ал. 2
30-дневен срок след датата на извършваното от ищцовото дружество ежемесечно фактуриране,
а при забава – обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
падежа, до този на издължаването.
Назначената съдебно-счетоводна
експертиза излага заключение (л. 66 – л. 71), което следва да се кредитира, тъй
като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че от 01.03.2017
г. до 28.05.2018 г. доставките на услуги по водоснабдяване с питейна и
отвеждане на канална вода за жилище на адрес: ***, са администрирани от В и К
оператора по партида № *** с титуляр в лицето на ответницата с абонатен номер ***
и са документирани от него със следните квитанции (л. 8 – л. 12):
1. съставени въз
основа на данните за показанията на индивидуален водомер № *******, нанесени в
карнет 411/3:
Ø Квитанция № **********/01.03.2017 г. за 6 куб. м. на стойност 13, 75 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 01.01.2017 г. до 01.02.2017 г.;
Ø Квитанция № **********/01.08.2017 г. за 21 куб. м. на стойност 48, 13 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 23.06.2017 г. до 13.07.2017 г.;
Ø Квитанция № **********/01.09.2017 г. за 17 куб. м. на стойност 38, 96 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 13.07.2017 г. до 04.08.2017 г.;
Ø Квитанция № **********/01.10.2017 г. за 17 куб. м. на стойност 38, 96 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 04.08.2017 г. до 18.09.2017 г.;
Ø Квитанция № **********/01.11.2017 г. за 20 куб. м. на стойност 45, 84 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 18.09.2017 г. до 05.10.2017 г.;
Ø Квитанция № **********/01.12.2017 г. за 20 куб. м. на стойност 45, 84 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 05.10.2017 г. до 09.11.2017 г.;
Ø Квитанция № **********/01.01.2018 г. за 10 куб. м. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 09.11.2017 г. до 07.12.2017 г.;
Ø Квитанция № **********/01.02.2018 г. за 10 куб. м. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 07.12.2017 г. до 05.01.2018 г.;
Ø Квитанция № **********/28.02.2018 г. за 10 куб. м. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 05.01.2018 г. до 12.02.2018 г.;
Ø Квитанция № **********/28.03.2018 г. за 10 куб. м. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 12.02.2018 г. до 07.03.2018 г., и
2. съставени въз
основа на служебно начислена водоконсумация,
Ø Квитанция № **********/28.04.2018 г. за 10 куб. м. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 07.03.2018 г. до 18.04.2018 г.;
Ø Квитанция № **********/28.05.2018 г. за 10 куб. м. на стойност 22, 92 лева (с начислен ДДС) за отчетен период от 18.04.2018 г. до 17.05.2018 г.
Експертната проверка в
счетоводно-отчетните масиви на дружеството констатира, че до момента не са постъпвали плащания на гореизброените
суми, възлизащи общо на 369, 00
лева. Дължимата се за тяхното
просрочие законна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 01.02.2019 г. (датата на
завеждане на исковата молба) вещото лице изчислява на 41, 30 лева.
Кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията
си по порядъка на чл. 410 от ГПК, подавайки на 09.10.2018 г. в Районен съд – Чирпан
Заявление вх. № 3735/09.10.2018 г. (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело № 736/2018 г. по описа
на Районен съд – Чирпан), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 312/12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 533/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 3 от ч.
гр. дело № 533/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като бил
известен на 03.01.2019 г. за връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната
възможност по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 30.01.2019 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок подал
по пощата разглежданата
искова молба.
При така обсъдените фактически
положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, заявени по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на
подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към
осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно, кредиторът
може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични
престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или
обезщетение за неизпълнение.
По
указанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта
да докаже, че е изправен кредитор по действително договорно правоотношение с
ответника, което е породило за него изискуеми задължения с твърдяната индивидуализация.
Ответната страна на свой ред следва да
установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Реализирайки
стопанска дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги,
включващи съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., в сила от
20.01.2005 г.) пречистване
и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), ищецът се
легитимира със статут на „В и К оператор” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба № 4), чиито отношения с потребителите съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 се уреждат от одобрени от
регулаторния орган публично известни общи условия.
Нормата на §
1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, възпроизведена в чл. 2, ал. 1 от
приложимите Общи условия, дефинира като „потребители”: а) юридическите
или физическите лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; б) юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; в) предприятията,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични
нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 причислява към „потребителите на услугите В и К”: т. 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; т. 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост, и т. 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Конкретната
доказателствена съвкупност обаче не позволява извод, че ответницата е
„потребител” по нормативното разбиране или това на чл. 2, ал. 1 от Общите
условия и респективно че е договорно обвързана с ищеца. Липсват каквито и да
било доказателства относно принадлежността към патримониума й на правото на
собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот на адрес: ***, и
въпреки изричните указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, кредиторът не е ангажирал
такива. Обстоятелството, че я е регистрирал в системата си като титуляр на
партидата, по която администрира и отчита В и К потреблението за въпросното
жилище, не я легитимира като негов собственик, ползвател или суперфициар.
Разискван
в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо
неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ищеца, така
очерталият се доказателствен дефицит мотивира съдебният състав да заключи, че главното и обусловеното от него акцесорно задължение за мораторна обезвреда
не съществуват, поради което исковете за установяването им следва да се
отхвърлят.
За пълнота е важно да се
подчертае, че разрешението на спора би било идентично, дори ако се приеме, че е
налице възникнало между страните облигационно отношение, по следните
съображения:
С оглед синалагматичната природа на
договорната връзка задължението на потребителя по чл. 5, т. 6 от Общите условия
да заплаща реално консумираните или служебно начислените количества вода се
поражда при изпълнение на насрещния ангажимент на експлоатационното дружество
за доставка на В и К услуги, установимо съответно чрез показанията на измервателните
прибори или чрез изпълване на онзи фактическия състав, който създава правото на
доставчика да фингира потребление и който поради това се очаква от него да
докаже с изискуемата се от чл. 154, ал. 1 от ГПК сигурност.
Съгласно чл. 30 и чл. 32, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от Наредба № 4, с които
кореспондира клаузата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия, за сгради етажна
собственост или с повече от един потребител количеството изразходвана вода, равно на което е
това на каналната според чл. 36, ал. 1 от Наредба № 4 и чл. 27 от Общите
условия, се измерва чрез общия водомер на водопроводното отклонение и се
разпределя между отделните консуматори на база отчетите по пломбираните им индивидуални
водомери.
При уредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 показанията на измервателните устройства, замерени,
както чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 предписва, с точност до 1 куб. м. за период,
зададен в общите условия, но не по-дълъг от шест месеца, следва да се
отбелязват в карнета заедно с датата на отчитане на общия и индивидуалните
водомери и с подписа на потребителя или на негов представител, освен при
електронен отчет.
По правилата на чл. 11, ал. 5, чл. 33, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1 от Наредба №
4 тяхната доставка, монтаж, пломбиране, поддръжка, ремонт и периодична проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда
на ЗИ, на която подлежат през 10 години, се извършват от и за сметка на съответния
абонат.
Разпоредбата на чл. 39, ал.
5, т. 1 от Наредба № 4, която е възпроизведена в чл. 25, ал. 8 от Общите условия,
по изключение допуска за потребители, които нямат монтирани индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се приема с величина от 6 куб. м. или 5 куб. м. съответно за топлофицирано и нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а ал. 6 от цитираната норма, закрепена в чл. 25,
ал. 10, изр. 2 от Общите условия, предвижда, че до поставянето на индивидуални измервателни устройства определената съгласно
ал. 5 консумация всяко
тримесечие се завишава с по 1, 0 куб. м.
Към таксуване по методиката,
визирана в чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4, освен когато е монтиран оборотен
водомер, ал. 5 на чл. 34а от Наредба № 4, имплементирана в чл. 21 от Общите
условия, препраща и в случаите на установяване на непроверен съгласно чл. 34а, ал. 1
от Наредба № 4 индивидуален водомер, който не бъде подложен на периодичен
контрол в следващите три месеца.
При
хипотеза че същият се окаже повреден, ал. 2 на чл. 33 от Наредба № 4, която
дублира ал. 1 на чл. 20 от Общите условия, възлага на представителя на оператора да демонтира пломбата на холендъра
и да направи предписание за
отстраняване на неизправността в
съответен срок, при безрезултатното изтичане на който според чл. 20, ал. 3 и
чл. 26, ал. 2 от Общите условия отново се прилагат чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от
Общите условия.
Констатацията за отклонение на уреда
от законовите изисквания за техническа и метрологична годност предполага
експертизата му по регламента на чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4
от оторизирани лица.
Изготвената
съдебно-счетоводна експертиза сочи, че процесното главно вземане се формира от
сбора на стойността на издадените от доставчика в периода от 01.03.2017 г. до 28.05.2018 г. квитанции за В и К обслужване, което от 01.01.2017 г. до
07.03.2018 г. е отчетено по показанията
на индивидуален водомер № *******, нанесени в нефигуриращ сред материалите по
делото карнет 411/3, а от 07.03.2018 г. до 17.05.2018 г. – без техническо
измерване на основание, което нито е въведено с исковата молба, нито е
доказателствено обезпечено. В
отговор на запитване на вещото лице като причина за служебния начет от
дружеството е изтъкната повреда във водомера, но остава неизвестно кога, от кого и при какви обстоятелства е идентифицирана,
а още по-малко спазен ли е предвиденият в Наредба № 4 и Общите условия ред за
отправяне на предписание до потребителя за възстановяване точността на устройството,
като се има предвид, че процедирането по чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 се
разрешава само по изключение. Като неподписани частни удостоверителни
документи, издадени от ищеца, квитанциите не разполагат с обвързваща съда
доказателствена сила и сами по себе си не съставляват годен източник на
документираната в тях информация за потребеното количество вода, доставката на
което, доколкото не е призната изрично от ответника, подлежи на убедително доказване
от кредитора, каквото не е успешно проведено.
Съдебноделоводни разноски не се присъждат,
тъй като не се претендират от правоимащата страна.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
обективно кумулативно съединени искове, предявени от „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Р.Т.Р. в качеството на управител, срещу Н.С.Е., ЕГН: **********, с посочен постоянен
адрес: ***, и с посочен настоящ адрес:***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца, както следва:
Ø сумата от 369, 00 (триста шестдесет и девет) лева
– стойност на доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***,
за периода от 01.03.2017 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 19, 90 лева (деветнадесет лева и
деветдесет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода от 01.04.2017 г. до 06.07.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 312/12.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 533/2018 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ 533/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ