Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1997/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Булстоун“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 407,
вх. 17, ет. 1, ап. 301, срещу решение № 998/19.07.2022 г. на Районен съд –
Варна (ВРС), постановено по АНД № 20223110201791/2022 г., с което е потвърдено
наказателно постановление № 03-2100188/17.11.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на
„Булстоун“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че
като не е допуснал до разпит поискания от санкционираното дружество свидетел,
районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до неизясняване на делото от фактическа страна и до необоснован извод за
установеност на административното нарушение. Сочи, че в случая не е налице
трудово правоотношение между страните, а гражданско такова по договор за
изработка, което се установява от представените в хода на въззивното
производство гражданки договор от 24.08.2021 г. и протокол за извършена работа
от 29.09.2021 година. Релевира се допуснато от ВРС нарушение във връзка с
връчването на оспореното решение. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
съдебно решение и на издаденото наказателно постановление, а в условията на
евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Варна. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни
инстанции.
В открито
съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие.
Ответникът –
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален
представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на
ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да не уважава искането
на насрещната страна за присъждане на разноски, а при условие, че бъде уважено,
същите да бъдат присъдени в законоустановения минимум.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на решението на Районен
съд – Варна и на потвърденото с него наказателно постановление.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Булстоун“ ООД е санкционирано за
това, че на 21.10.2021 г., в качеството на работодател, е допуснало лицето В. К.
Ч. да извършва в негова полза трудови функции по полагане на настилки и
облицовки, при определено работно място – в 26 м.р., ул. „Андрей Сахаров“, гр.
Варна, където дружеството извършва СМР, определено работно време – от 08:00 ч.
до 17:00 ч., и уговорено трудово възнаграждение, декларирано от лицето, без да
е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово
правоотношение. За гореописаното срещу „Булстоун“ ООД е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), в който деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието,
административно-наказващият орган (АНО) е издал атакуваното пред районния съд
наказателно постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства ВРС е приел за доказано
извършването на нарушението, като е счел, че са налице всички елементи на
трудовото правоотношение между работник и работодател. Посочил е, че
представеният от санкционираното търговско дружество граждански договор е
неотносим, тъй като работата по него е била извършена и приета преди датата на
извършване на проверката и установяване на нарушението. Констатирал е, че не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С тези аргументи ВРС е потвърдил
наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за
правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите
въз основа на тях правни изводи.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба за допуснато в хода на въззивното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
неизясняване на делото от фактическа страна. За установяване на фактите от
значение за разрешаване на правния спор по делото в хода на въззивното
производство са събрани достатъчно допустими, относими и необходими
доказателства, като същите са анализирани от решаващия съдебен състав.
Оставянето без уважение на искането за допускане до разпит на поискания от
санкционирания търговец свидетел в режим на водене е мотивирано от Районен съд
– Варна с липсата на необходимост от събирането на това доказателство за
изясняване на фактическата обстановка по делото. Допускането на доказателствени
средства, чрез които делото се попълва с доказателства, винаги е обусловено от
допустимостта, относимостта и необходимостта на последните. В разглеждания
случай правилно районният съд не е допуснал поисканото от „Булстоун“ ООД
доказателствено средство (разпит на свидетел), приемайки че доказателството,
което се цели да бъде приобщено по делото посредством него (показанията на този
свидетел), няма да допринесе за изясняване на фактическата обстановка по случая.
Касационният
състав намира за правилна оценъчната дейност на районния съд при цененето на
събраните доказателства, при която е достигнат извод за доказаност на описаното
в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение.
От обективна
страна, за съставомерността на деянието по чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.
2 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя
и са налице елементите на трудово правоотношение (ТПО) – работно място,
уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се
осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.
В случая в производството
пред въззивния съд са представени достатъчно доказателства, от които по
категоричен начин се установява, че лицето В. К. Ч. е престирал работна сила в
полза на „Булстоун“ ООД, без да има сключен трудов договор между тях. В
декларацията, попълнена и саморъчно подписана от Ч. по време на извършената от
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка, е посочено, че
лицето работи за „Булстоун“ ООД, като бърка материал, полага каменна облицовка
и настилка, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с почивни дни събота и
неделя и почивка в работния ден – 1 час. Данните в посочения документ напълно
кореспондират със събраните в хода на въззивното производство гласни
доказателства – показанията на свид. Г., която заявява, че в деня на проверката
е установено, че две лица, едното от които е В.Ч., са извършвали дейност по
бъркане на материал и полагане на мазилки. Според показанията на този свидетел
за размера на трудовото възнаграждение са представени платежни ведомости, което
се подкрепя от съдраните в хода на административно наказателното производство
писмени доказателства. Оттук следва, че са налице задължителните елементи на
едно трудово правоотношение и доколкото, в противоречие с цитираните разпоредби
на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, между страните по същото
липсва сключен в писмена форма трудов договор, правилно и законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя „Булстоун“
ООД.
Горният
извод не се разколебава от представените в хода на въззивното производство
граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 24.08.2021 г.,
сключен между „Булстоун“ ООД – възложител, и В. К. Ч. – изпълнител, сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и протокол от 29.09.2021 година. Тези
писмени доказателства по своята правна същност представляват частни документи,
които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да бъдат
преценявани в съвкупност с останалите доказателства и с установените по делото
факти. Настоящият съдебен състав счита, че при извършена такава преценка
правилно районният съд е приел, че същите не разколебават извода на АНО, че констатираните
към датата на проверката взаимоотношения между „Булстоун“ ООД и В. К. Ч. са
трудовоправни. Посочените частни документи, не са представени в хода на
административно-наказателното производство, а едва в производството пред
въззивния съд, и доколкото носят подписа на представляващия санкционираното
търговско дружество и нямат достоверна дата, не е изключено същите да са
съставени единствено в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя. Дори да се
приеме, че същите обективират възникнали между страните по гражданския договор
облигационни правоотношения, последните са приключили почти месец преди
извършване на проверката и установяване на описаното в АУАН и в наказателното
постановление административно нарушение. Гражданският договор е сключен на
24.08.2021 г. като работата по него е извършена и приета с протокол от
29.09.2021 г., а проверката, при която е установено процесното административно
нарушение, е извършена 21.10.2021 година. С оглед горното правилно районният
съд е приел, че тези доказателства са неотносими към разглеждания правен спор.
Възражението
на касационния жалбоподател, че Ч. е нает за изпълнение на конкретна задача, за
която е сключен граждански договор за изработка, е неоснователно и не променя
извода за наличие на трудово правоотношение между страните, доколкото
българското законодателство предвижда сключването и на срочни трудови договори
(аргумент от чл. 68 от КТ) и в частност на срочен трудов договор до завършване
на определена работа (вж. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ).
Лишено от
основание е релевираното с касационната жалба оплакване относно допуснато от
ВРС нарушение във връзка с връчването на оспореното решение. Действията по
съобщаване и връчване на съдебното решение са материално-технически, в тях не
се съдържа никакво волеизявление, като същите се предприемат след издаване на съдебния
акт и имат значение единствено за неговото обжалване, поради което дори да е
налице нередовност при извършването им (каквото в случая не се установява от
доказателствата по делото), тя не се отразява на законосъобразността на
съдебното решение.
Настоящата
инстанция напълно споделя изложените от ВРС мотиви относно липсата на основания
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно
незначителна.
В заключение
на изложеното релевираните касационни основания не са налице по отношение на
обжалваното въззивно решение. Такива не бяха установени и по реда на
задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което
постановеният от ВРС съдебен акт е правилен и законосъобразен и е дължимо
оставянето му в сила.
С оглед
изхода на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски е
неоснователна, а предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав
на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
998/19.07.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД №
20223110201791/2022 година.
ОСЪЖДА „Булстоун“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 407,
вх. 17, ет. 1, ап. 301, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.