НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260037 / 1.9.2020г.
гр. Перник, 01.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 03076 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу И.Ц.С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 299,49 лв. /двеста
деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
½ част от стойността на доставена топлинна енергия на обща стойност
598,98 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „“, бл., вх. ,
ап. , за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 59,55 лв.
/петдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща ½ част
законната лихва върху месечните плащания в размер на 119,10 лв. за периода от 10.07.2016 г. до
19.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 4915/01.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06600/2018 г. на
Районен съд - Перник
Ищецът твърди, че ответникът е
абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към
процесния период като собственик на имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „“, бл., вх. , ет. , за периода от
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна
енергия не била заплатена, поради което ответникът дължи и лихва за забава
върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
Първото
по делото открито съдебно заседание е проведено на 07.08.2020 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените
писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната
основателност на предявените искови претенции – Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в град П., Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 18.03.1990 г., сключен със Ц. С. М., удостоверение за наследници на Ц. С. М.
и удостоверение за наследници на Ц.С.М., видно от които техни наследници по
закон са И.Ц.С. /син/ и Л. Ц С. /дъщеря/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
Горното,
налага предявените
искове за главница и лихва да се уважат, като
на основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това. Предвид основателността на иска за главница, като правоувеличаваща
последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.09.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски по делото.
В случая ищецът е направил разноски, както
следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – за исковото производство, и 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – за заповедното производство, като размерът на
юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 25 и чл. 26 от Закона за заплащането на правната помощ.
Предвид уважване на исковете в пълен размер, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 125,00 лв. – разноски за настоящото
исково производство, и сумата 75,00 лв. – разноски за заповедното производство
по ч.гр.д.№ 06600 по описа за 2018 г. на РС-Перник.
По изложените съображения и на
осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Ц.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
*********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република“, сумата 299,49 лв. /двеста
деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща ½ част от главница на обща
стойност 598,98 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. П., ул. „“, бл., вх. , ап. , за периода от
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 28.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 59,55 лв. /петдесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща ½ част от законната лихва върху месечните плащания в общ размер
на 119,10 лв. за периода от
10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед № 4915/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06600/2018 г. на Районен съд - Перник, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Ц.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
*********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република, сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ – разноски за настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв.
/седемдесет и пет лева/ – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 06600
по описа за 2018 г. на РС-Перник, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 06600 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да
бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: