Р Е Ш Е Н И Е №
95
гр.Кюстендил, 04.05.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти април през две
хиляди
двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на
секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 417 по описа за 2022год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Д.Й.В. *** с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. Д.З., оспорва Заповед № РД-01-05-308/09.12.2022г. на кмета на Община
Б.. Релевира основанията по
чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи се липса на мотиви на органа във връзка с вида на процесния обект и на
необходимите строителни книжа за изграждането му. Съществените нарушения на процесуалните
правила се свързват с неосигурено право на участие на жалбоподателя в
административното производство по издаване на
обжалваната заповед и с неизпълнение
на задълженията по чл.34 и чл.35 от АПК от страна на органа. Несъответствието с
материалния закон се обосновава с доводи за липса на
строеж по см. на т.38, § 5 от ДР на ЗУТ, като се оспорва съдържанието на
съставения констативен акт, вкл. относно времето на строителството. Извън
горното, оспорващият отрича квалифицирането на строежа като незаконен във връзка с разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ. Поддържа се, че строежът е търпим в
хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Прави се искане
за отмяна на оспорената заповед и за
присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание доводите и исканията в жалбата се поддържат от адв. Д.З..***, не изразява
становище по жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № РД-01-05-308/09.12.2022год., кметът на Община Б., на осн. чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, нарежда на жалбоподателя Д.Й.В. в
качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж: “пристройка към
жилищна сграда”, изграден в ПИ пл. № 1064, попадащ в УПИ ІV-58,1062,1063,1064 в
кв. 7 по регулационния план на гр. Б.; определя
срок за доброволно изпълнение на заповедта, след изтичане на който
следва принудително премахване на строежа.
Органът приема, че строежът представлява пристройка към съществуваща
жилищна сграда в ПИ пл. № 1064, като върху съществуващ каменен зид с височина
около 1,40м между ПИ № 1063 и ПИ № 1064
е изпълнена тухлена зидария с височина около 1,30м и дължина около 3,95м,
продължена е стоманобетоновата плоча на жилищната сграда в ПИ № 1064 и по този начин е обособена тераса
на етажа на жилищната сграда, а пространството под терасата е затворено и е
обособено помещение. Сочи се, че строежът е от пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ; че е извършен през 2016г., което е видно от
декларация с рег. № 2571/26.0.2022г. на Д.Й.В.;
че строителството е осъществено без
необходимите строителни книжа – разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, което квалифицира строежа като незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изложени са доводи за неприложимост на
разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Заповедта е връчена на оспорващия на 15.12.2022г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне, а жалбата е подадена на 21.12.2022г.
От събраните писмени доказателствени средства се установява, че жалбоподателят
Д.Й.В. е собственик на урегулиран
поземлен имот, съставляващ имот планоснимачен № 1064 с площ от 165,00 кв.м.,
включен в съсобствен парцел /УПИ/ ІV-58,1062,1063, 1064 , целият с площ от
1173,00 кв.м. в кв. 7 по ЗРП на гр. Б., утвърден със заповед № 231/04.12.1990г.
, както и на построените в имота жилищна
сграда с площ от 50,00 кв.м. и жилища сграда в дъното на дворното място с
площ от 60,00 кв.м., съгласно нотариален акт
№ 106, том І, рег. № 1864, дело №
95/2007г. на нотариус при Дупнишкия районен съд, обективиращ договор за дарение на недвижим имот.
Административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, е започнало във връзка с постъпила жалба вх. № 12/25.05.2022г. от Соня
Николова Златарска като собственик на
имот пл.сн. № 1063, включен в УПИ ІV, кв.7 по плана на гр. Б., с данни за
незаконно строителство на каменна стена с дължина 2м и височина 0,50м, както и
на стена с дължина 3м и височина 3м, последната на границата с нейния имот, извършено от Д.В.
без нейно съгласие.
Във връзка с постъпилата жалба, кметът на община Б. издава заповед №
РД-01-05-131/30.05.2022г., с която назначава комисия за извършване на проверка
на място на 09.06.2022г., за която са уведомени засегнатите собственици с
изпратени писма, вкл. жалбоподателят В.,
който е получил писмото на 03.06.2022г.
За проверката на място е съставен
констативен протокол № 16/09.06.2022г. в присъствието на В. и Златарска, в
който е посочено, че в имоти с пл. № 1063 и пл. № 1064 има изградени жилищни
сгради, които са калканно долепени; че на имотната граница между тези имоти има
съществуващ каменен зид с височина около 1,40м, като в имот пл. № 1064 над зида
е изпълнена тухлена зидария с височина около 1,30м и дължина около 3,95м,
продължена е стоманобетоновата плоча на жилищната сграда и по този начин е
обособена тераса на етажа на жилищната сграда, а пространството под терасата е
затворено и е обособено помещение. Към КП е
приложен снимков материал.
Във връзка с горните констатации от проверката, до жалбоподателя Д.В. са изпратени писма с изх. №№ 12(1)/17.06.2022г. и
12(2)/06.07.22г. на кмета на община Б. с указания да представи документи за
собственост на сградите имота, строителни книжа за пристройката към жилищната
сграда и нотариално заверена декларация с данни за това от кого и кога е
изградена пристройката. Видно е, че писмата са изпратени по пощата с известия
за доставяне, връчени на съпругата на В.. Последният, със заявления вх. №№
2111/14.07.2022г. и 2229/27.07.2022г., представя пред органа: нотариалния акт
за собственост, описан по-горе; декларация – съгласие от Соня Николова
Златарска, но без подпис на същата, за изграждане на етаж от Д.В., с обща стена
с етаж, който деклараторката ще изгради на граница между имоти пл. №№ 1063 и
1064, включени в УПИ ІV; скица №
172/01.10.2016г., изд. от община Б. с данни за процесния УПИ и сградите в него;
декларация рег. № 2353/13.07.2022г. с нотариална заверка на подписа на Д.Й.В.,
в която деклараторът сочи, че жилищната
сграда с площ от 60 кв.м., разположена в дъното на дворното място в ПИ № 1064 в
УПИ ІV е построена от бившите собственици през 1938г.; декларация рег. №
2571/26.07.2022г. с нотариална заверка на подписа на Д.Й.В., в която деклараторът
сочи, че гредоредът на съществуващата жилищна сграда с площ 60
кв.м., построена от бившите собственици през 1938г., е премахнат през 2016г. и
на негово място е отлята плоча със скрити трегери и колони със съгласието на
съседа Соня Златарска, като сградата е разположена в дъното на ПИ № 1064 в УПИ ІV-58,1062,1063, 1064 , кв. 7 по ЗРП на
гр. Б..
При събраните данни, кметът на
община Б. изпраща писмо с изх. № 3150/13.10.2022г. до жалбоподателя, с което го уведомява, че ще
бъде извършена проверка на строежа на стената на границата със съседния имот, на 20.10.2022г. от служители от общинската администрация.
Писмото е получено лично от адресата В. на 19.10.2022г., видно от известие за
доставяне на л. 46 от делото.
Насрочената проверка е осъществена на посочената дата 20.10.2022г. от длъжностни лица от общината и
в отсъствието на собственика на имота Д.В., като резултатите са обективирани в
съставен Констативен акт № 1 от 20.10.2022год. Видно от съдържанието на същия, в ПИ с №
1064, включен в УПИ ІV-58,1062,1063, 1064 , кв. 7 по ЗРП на гр. Б., върху
съществуващ каменен зид с височина около 1,40м, на границата с ПИ № 1063, е изпълнена тухлена зидария с
височина около 1,30м и дължина около 3,95м; продължена е стоманобетоновата плоча на
съществуващата жилищната сграда в ПИ №
1064 и по този начин е обособена тераса на етажа на сградата, а пространството под терасата е
затворено и е обособено помещение. Сочи се, че строежът е пристройка към
жилищната сграда, извършен е през 2016г.
без строителни книжа и документи в
нарушение на чл.148,ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.
Екземпляри от КА са залепени на 20.10.2022г. на входната врата на имота и на
таблото за обявления в сградата на общината. Копие от КА е изпратено на Д.В. по пощата с писмо изх. №
3150(1)/10.11.2022г., получено на 21.11.2022г. от неговия внук Йоан Й.В. /л.
55/. Възражения срещу КА не са
депозирани от жалбоподателя.
Предвид обстоятелствата, установени при
извършената проверка и отразени в съставения констативен акт, както и въз
основа на събраните писмени доказателства, кметът на Община Б. издава оспорената Заповед № РД-01-05-308/09.12.2022г.
В съдебното производство, по искане
на жалбоподателя съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице арх. Д.С., която е представила експ. заключение с вх. №
1282/27.03.2022г. със следните констатации: действащите застроителен,
регулационен и кадастрален план на гр. Б. са одобрени със заповед №
231/01.12.1990г. на кмета на общината; със заповед № РД-159/30.12.2003г. е одобрено попълването на кадастралния план с
имоти с пл. №№ 58, 1062,1063 и 1064, образуващи
УПИ ІV-58, 1062,1063 и 1064, кв.7
по плана на гр. Б., като преди попълването, урегулираният поземлен имот е бил с номер ІV-58; от
кадастралната основа на плана се установява, че в обхвата на УПИ ІV са нанесени
три паянтови жилищни сгради, съотв. сграда в югозападната част на УПИ, попадаща
в ПИ с №№ 1062 и 58, разположена на уличната регулационна линия; сграда в ПИ с №№ 1063 и 1064, разположена на уличната регулационна
линия, която съществува в момента на огледа и е собственост на Соня Златарска и
на Д.В., предвидена като запазващата се съгласно плана и с възможности за
надстрояване до двуетажна и за пристрояване до страничната регулационна линия с
УПИ V-59; сграда във вътрешността на имота и на отстояние от жилищната сграда
към улицата, която към момента на огледа не съществува, като от нея е останал
каменния зид между ПИ с №№ 1063 и 1064.
Според съдебния експерт, обектът-предмет на оспорената заповед е с
характеристиките на строеж по см. на т.38, § 5 от ДР на ЗУТ, предвид начина на
захващане към терена – трайно и неподвижно; на място представлява едноетажна
пристройка към североизточната фасада на съществуващата жилищна сграда в ПИ №
1064, разположена на имотната граница с ПИ № 1063 и е с плътна стена без
прозорци откъм ПИ № 1063; пристройката е с четириъгълна форма и с
размери 4,15м/4,50м и височина
около 3 метра, с плосък покрив, изпълнен с дървен парапет; пристройката се състои от едно помещение с
височина 2,40м с два прозореца с дървена дограма по североизточната и
югоизточната фасади, което помещение е изпълнено със замазка по стените и
тавана, с подово покритие от мозайки и е достъпно през входното предверие на
приземния етаж на жилищната сграда.
При сравнение на предвижданията в действащите и в предходните регулационни и кадастрални
планове на гр. Б. в частта относно имота на жалбоподателя и сградите в него, вещото лице установява, че
ПИ № 1064 попада в обхвата на ПИ 23,
част от парцел V-22,23 в кв.5 по плана, одобрен със заповед от 10.12.1957г., а процесната
пристройка не е идентична като очертание с паянтовите сгради, заснети в кадастралната основа на двата
плана; че същата попада частично върху мястото на жилищната сграда във
вътрешността на ПИ 1064 по плана от 1990г., която не съществува, а от нея е останал
само каменния зид. След справка в
техническия архив на Община Б., арх. С. не открива
съхранявани строителни книжа, вкл. разрешения за строеж и проекта документация
за сградите в обхвата на УПИ ІV.
Във връзка с приложеното към жалбата
копие от скица № 221/02.09.1993г., върху
която е обективирано разрешение от 07.09.1993г. за възстановяване на изгоряла
жилищна сграда в парцел ХVІ-60, вещото лице сочи, че касае имот различен от
процесния.
Съдът счита заключението на вещото лице за обективно и достоверно,
съответстващо на писмените доказателства по делото, а страните не го оспорват.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от легитимирано да го обжалва лице - адресат на оспорената
заповед и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата се
приема за неоснователна.
Проверена изцяло на осн. чл.168,
ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, както и във връзка с релевираните в жалбата оплаквания,
оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в писмена
форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие
с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона.
Обжалваната заповед е издадена от орган с материална и териториална
компетентност - кмета на Община Б. /арг. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ/. Горните изводи
съдът обосновава с
доказателствата за вида на
процесния строеж, съобразно които същият се определя като такъв от пета категория по
чл.137, ал.1, т.5, б. “а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В този смисъл
са констатациите на вещото лице в
приетото експертно заключение. Страните не спорят по компетентността.
При
преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни
основания за издаване, поради което е мотивирана. Наведените в жалбата
оплаквания за липса на мотиви във връзка с вида на процесния обект и на
необходимите строителни книжа за изграждането му, са неоснователни. В оспорения
индивидуален административен акт е налице надлежно описание на строежа,
съставляващ пристройка към жилищната сграда в имота, ведно с данни за местоположението
и размерите му, като е посочена и категорията на същия в съответствие с
разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗУТ. Отразени
са и обстоятелствата, съобразно които строежът
е приет за незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно поради изграждането
му без разрешение за строеж в нарушение
на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Формирани са мотиви и за неприложимост на хипотезите за
търпими строежи по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
При извършената служебната проверка, вкл. във връзка с доводите на жалбоподателя за нарушено право
за участие в административното
производство, съдът установява
спазване на предвидената в разпоредбата на чл.225а, ал.2 вр. с чл.
223, ал.2 от ЗУТ процедура по констатиране
на незаконното строителство от служители в администрацията на Община Б., които са
извършили проверка на място и са изготвили Констативен акт № 1/20.10.2022г. Последният е
съставен в отсъствие на засегнатия собственик на обекта, но документите към административната
преписка доказват, че същият е бил надлежно уведомен от органа. Изпратеното
до жалбоподателя писмо с изх. №
3150/13.10.2022г. с характер на уведомление за насрочената проверка, е получено лично от него на 19.10.2022г.,
видно от известие за доставяне на л. 46 от делото. Изпълнено е и задължението по чл. 225а, ал.2,
предл.2 от ЗУТ за връчване на констативния акт на заинтересования собственик на
строежа, което се установява от приложените писмо и известие за доставяне на л.54
и л.55 от делото. Изложеното
сочи на изводи за осигурено право на участие на оспорващия в процедурата по
издаване на оспорената заповед. Административният орган е изпълнил и задължението си по чл.35 от АПК, като е
събрал и обсъдил всички относими за спора обстоятелства.
По съществото на спора, съдът счита
обжалваната заповед за законосъобразна като постановена в съответствие с
материалноправните норми на ЗУТ. В
обхвата на съдебния контрол влиза
преценката относно характера на процесното строителство, т.е. дали представлява
строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, дали е незаконен по см. на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и дали подлежи на премахване в контекста на законовите режими
за търпимост на строежите. От събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обекта – предмет на оспорената заповед, представлява пристройка към жилищната
сграда в имота
на жалбоподателя, т.е. има характеристиките на строеж. Относими към
горния извод са документите към
преписката и заключението на вещото лице. Съставеният Констативен акт № 1/20.10.2022г. представлява
официален свидетелстващ документ
и съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК се ползва с материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства. Съдържанието
на констативния акт е оспорено от
жалбоподателя, който обаче не е доказал неистинността му. Обратно, със
заключението на вещото лице се потвърждават фактите, установени от
административния орган, вкл. описанието на строежа, а именно, че обектът
-
предмет на оспорената заповед е
строеж, предвид начина на захващане към терена – трайно и неподвижно,
както и че на място
представлява едноетажна пристройка към североизточната фасада на съществуващата
жилищна сграда в ПИ № 1064, разположена на имотната граница с ПИ № 1063. Изложеното опровергава тезата на
оспорващия, че само е възстановил височината на
съществуващия на място каменен
зид. Неоснователни са и
поддържаните твърдения за възстановяване на унищожената
след пожар жилищна сграда в имота, във
връзка с които жалобоподателят е приложил
копие от скица №
221/02.09.1993г., с обективирано разрешение
от 07.09.1993г. за възстановяване на изгоряла жилищна сграда в парцел
ХVІ-60. Проверявайки ЗРП на населеното място обаче, съдебният експерт установява,
че разрешението касае имот, различен от процесния. Анализът на
събраните доказателства обосновава правилността на изводите на органа, че констатираният обект притежава характеристиките
на строеж по см. на т.38, §5 от ДР на ЗУТ.
От друга страна, по делото е безспорно, че строителството е извършено без
необходимите строителни книжа и конкретно без разрешение за строеж,
каквото се изисква
по чл.148, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят не твърди,
че разрешение за строеж съществува, а и
вещото лице на открива такъв документ в архивите на общината.
Неоснователно в жалбата се претендира приложимост на разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, регламентираща хипотезите на
строителство, за извършването на което не се изисква разрешение за строеж. Както
се посочи по-горе, в случая е изградена пристройка към жилищната сграда в имота
на оспорващия, а не възстановяване, респ. ремонтни дейности, с оглед на
което не намират приложение изключенията
по чл.151, ал.1 от ЗУТ. Предвид горните констатации и доколкото оспорващият не
представя надлежни строителни книжа за изграждането на строежа, то същият е
незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ. Мотивите в оспорената заповед в изложения смисъл са правилни.
Преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква
преценка относно неговата търпимост съобразно законово установените режими. В случая жалбоподателят сочи, че са налице
основанията по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, като отрича изводите на органа, че сградата е
построена през 2016г. Съдът счита релевираните
доводи за неоснователни и в противоречие със събраните доказателства. От
съдържанието на обжалваната заповед е видно, че времето на процесното
строителство е определено въз основа на декларацията с рег. № 2571/26.07.2022г.
с нотариална заверка на подписа на Д.Й.В., в която деклараторът сочи, че гредоредът
на съществуващата жилищна сграда с площ 60 кв.м., построена от бившите
собственици през 1938г., е премахнат през 2016г. и на негово място е отлята
плоча със скрити трегери и колони. Така декларираните обстоятелства, сравнени с
данните в констативния акт и в заключението на вещото лице относно вида, начина
на изграждане и местоположението на
строежа, потвърждават правилността
на констатацията на органа за времето на
реализираното строителство, респ.
опровергават твърденията на жалбоподателя, че се касае за заварен строеж от
1938г. Следва да се посочи, че визираната декларация е подадена конкретно за
целите на проведеното административно производство и правилно е кредитирана от
органа при издаване на оспорената заповед. От друга страна, данните в същата съответстват на
обстоятелствата, доказани с документите по преписката и заключението на вещото
лице. Видно е, че през 2007 година,
когато оспорващият е придобил в собственост имота, в него са съществували две жилищни сгради,
като същите са били нанесени върху плана
на населеното място, одобрен през 1990г. Видно е, от заключението на вещото лице, че процесната пристройка попада частично върху
мястото на жилищната сграда във вътрешността на ПИ 1064, която не съществува,
а от нея е останал само каменния зид. Видно е, от съдържанието на констативния акт, че пристройката е изградена върху съществуващ каменен зид като е изпълнена
тухлена зидария, продължена е стоманобетоновата плоча на съществуващата
жилищната сграда в ПИ № 1064 и по този
начин е обособена тераса на етажа на
сградата, а пространството под терасата е затворено и е обособено
помещение. Преценени поотделно и в съвкупност данните в посочените
доказателствени средства потвърждават верността на декларирания от
жалбоподателя период на процесното строителство, респ. приетото от
административния орган. Очертаният
период на строежа, извършен през 2016г., изключва приложимостта на режима за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, ограничен до
строителство, реализирано до 7 април 1987год. Обектът не попада и в останалите
хипотези по §16 от ПР на ЗУТ, както и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което
не представлява търпим строеж. Процесният строеж е незаконен и подлежи на
премахване. Оспорената заповед е
законосъобразна и съдът постановява решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Предвид изхода по делото, на
оспорващия не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Д.Й.В. *** с ЕГН **********, срещу Заповед № РД-01-05-308/09.12.2022г. на кмета на Община
Б..
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: