Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18
гр.Русе,
29.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 19
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А.Н.И., с постоянен
адрес ***, против заповед №
20-3393-000103/17.12.2020 г., издадена от началник сектор във Второ РУ към ОД
на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на МПС – товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с рег. № ***, за срок
от 6 месеца. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед като издадена в нарушение на установената от закона форма,
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Жалбоподателят твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си
да изложи мотиви към своя акт като посочи освен правните, но и фактическите
основания за неговото издаване, включително относно неговото знание, като
собственик на автомобила, за наличието на обстоятелствата, очертани в
разпоредбата на чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП и допускането или предоставяне управлението
от негова страна на посоченото МПС. Поддържа, че е допуснато нарушение на
чл.26, ал.1 от АПК, тъй като не е бил уведомяван за започналото срещу него
административно производство и така е бил лишен от възможността да реализира регламентираните
в АПК свои права. Твърди, че оспореният акт е издаден в противоречие на
материалния закон, тъй като към момента на издаване на заповедта за прилагане
на ПАМ, водачът С.Б.Х. не е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, респ. свидетелството му за управление не е било временно
отнемано по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК. Твърди,
че дори и такъв съдебен или административен акт, с който водачът да е бил лишен
от това право, да е бил налице, то той, като собственик, не е знаел за това,
поради което липсва основание за прилагане спрямо него на оспорената ПАМ. Моли
съда да постанови решение, с което обжалваният административен акт да бъде
отменен. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на сектор във Второ
РУ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, взема становище за
нейната неоснователност. Сочи, че при издаването на заповедта за прилагане на
ПАМ са спазени всички изисквания, обуславящи нейната законосъобразност и моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – от началника
на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ към ОД на МВР – Русе, надлежно
оправомощен с т.3 от заповед № 1120/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Русе,
като ръководител на съответната служба за контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че в него липсват
изложени мотиви относно продължителността на определената ПАМ, каквито би
следвало да са налице и в случаите, когато този въпрос е предоставен в оперативната
самостоятелност на органа (т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по тълк.д. № ТР-4/2002 г.). В случая
обаче ПАМ е наложена за минималния предвиден в чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП срок
от 6 месеца, поради което отсъствието на мотиви по този въпрос не следва да се
преценява като съществено нарушение на административнопроизводствените правила
по чл.172, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Не
представлява такова нарушение и обстоятелството, че на жалбоподателя не е
изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за образуваното против него
административно производство по издаване на оспорената заповед.
Уведомяването
на заинтересованите лица е процесуален способ за реализация на задължението на
органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респективно -
да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване
на акта. При прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана
компетентност и при наличие на посочените в закона предпоставки е бил задължен
да издаде заповед за прилагането й. В случая, още към момента на издаване на
АУАН бл. №
434735/17.12.2020 г. спрямо водача С.Б.Х., предвидените в закона предпоставки
за прилагането на ПАМ спрямо жалбоподателя, като собственик на управляваното от
последния МПС, са били установени, като до момента на издаване на оспорения
административен акт други действия от органа не са предприети. Уведомяването на
адресата за началото на производството не би могло да доведе до издаването на
акт с различно съдържание, поради което липсата на уведомяване на последния не
съставлява процесуално нарушение.
На
следващо място, разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК се намира в глава пета
"Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални
административни актове", а съгласно чл.22, т.1 от АПК производството по
раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален
закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство
с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки
по чл.171 от ЗДвП е именно такова специално производство, поради което разпоредбата
на чл.26, ал.1 от АПК е неприложима към него. Изискването за нейното прилагане
би лишило от смисъл принудителната мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, тъй като нейната основна цел е незабавното
преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне
целта на нормативното регулиране на движението по пътищата – опазване на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата и опазване на имуществото на
лицата, съгласно чл.1, ал.2 от ЗДвП (в този смисъл вж. решение № 11898 от
14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2018 г., VII о., решение № 16217 от
21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2018 г., VII о. и др.).
Не
е налице и твърдяната в жалбата непълнота в мотивите поради липсата на изложени
обстоятелства относно това, че жалбоподателят е знаел, че спрямо Х. са налице
обстоятелствата, посочени в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, но въпреки това е
допуснал или предоставил управлението на собствения си товарен автомобил на
посоченото лице. Константна е съдебната практика, според която, за разлика
от административнонаказателната отговорност
по чл.177, ал. 1, т.3, б."а" от ЗДвП, при налагането на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от същия закон не е
необходимо да се установява, че собственикът на МПС знае или допуска, че
лицето, управлявало автомобила, е неправоспособно. Щом това обстоятелство не е
елемент от фактическия състав, обуславящ издаването на заповедта за прилагане
на ПАМ, то за административния орган липсва и задължение по чл.59, ал.2, т.4 от АПК в мотивите към акта да излага съображения по този въпрос.
От
съдържанието на АУАН бл. № 434735/17.12.2020 г., който съгласно чл.189, ал.2 от
ЗДП се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените в него обстоятелства,
се установява, че на 17.12.2020 г., около 11:00 часа, в с.Николово, ул.“Плиска“
№ 6, Х. е управлявал собствения на жалбоподателя товарен автомобил „Мицубиши Л
200“ с рег. № ***, след като е бил лишен от това право по административен ред –
със заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-000168/01.03.2019 г., като така
извършил административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Както
беше посочено по-горе, за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП не
е необходимо да се установява, че собственикът на МПС знае или допуска, че
лицето, управлявало автомобила, е неправоспособно. Достатъчно е да бъде
установено, че автомобилът действително е бил управляван от неправоспособен
водач. Предвид ангажираните от ответника по жалбата доказателства, съдът намира
това обстоятелство установено по категоричен начин.
Съдът
обаче констатира, че в така съставения на С.Х. АУАН е налице неточност. От изготвената
от сектор „Пътна полиция“ справка за водач/нарушител по отношение на това лице
е видно, че неговото свидетелство за управление на МПС № ********* е временно
отнето на същото основание – чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, но не със заповед за
прилагане на ПАМ № 19-1085-000168/01.03.2019 г. на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Русе, както е посочено в АУАН бл. № 434735/17.12.2020 г., а със
заповед за прилагане на ПАМ № 14-0453-000025/17.04.2014 г. на началника на РУ
Сливо поле при ОД на МВР – Русе.
Както
беше отбелязано по-горе, в АУАН бл. № 434735/17.12.2020 г. е отразено, че на
17.12.2020 г. С.Б.Х. управлявал товарния автомобил, собственост на
жалбоподателя, след като бил лишен от това право по административен ред – със
заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-000168/01.03.2019 г. Тази заповед е
изискана от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и от нейното съдържание
се установява, че тя е издадена срещу Х. за извършено нарушение по чл.483,
ал.1, т.2 от КЗ – за това, че на 01.03.2019 г., около 01:15 часа, в гр.Русе,
бул.“Ген. Скобелев“, като водач на МПС -
л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, регистрирано във
Великобритания, управлява МПС от трета държава на територията на Република
България без да е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и към момента на извършване на проверката е нямал валидна за
територията на Република България застраховка. Заповедта е връчена срещу подпис
на 07.05.2019 г. и е влязла в законна сила, считано от 22.05.2019 г., съгласно
заверката на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. В писмо с вх. №
744/24.02.2021 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ изрично сочи, че към
22.02.2021 г. не били установени данни по отношение на посочената заповед да е
искано и да е спирано допуснатото по силата на закона нейно предварително
изпълнение, нито пък били установени данни за обжалване на този административен
акт. След служебна справка в деловодната програма на съда беше установено, че
липсват данни посочената заповед за прилагане на ПАМ спрямо Х. да е била
обжалвана, респ. да е искано, на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, спиране
на допуснатото по силата на закона нейно предварително изпълнение – чл.172,
ал.6 от ЗДвП. Следователно заповед за прилагане на ПАМ №
19-1085-000168/01.03.2019 г. е произвела незабавно действие, считано от датата
на нейното издаване – 01.03.2019 г. С нея, както беше посочено, е наложена ПАМ по
чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на Х. до представяне на сключена валидна застраховка. Целта на тази
мярка е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е
приключило към момента на нейното постановяване като тя се прилага до
представяне на сключена валидна застраховка.
След
извършена служебна проверка на интернет страницата на Гаранционния фонд съдът
установи, че управляваното от Х. МПС – л.а.“Фолксваген“ с рег. № ***, със страна по регистрация Великобритания, не
е намерено в активния регистър на превозните средства предоставен на ГФ от МВР. Данни,
че действието на заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-000168/01.03.2019 г.
впоследствие е било прекратено спрямо С.Х., обаче има в справката за
нарушител/водач по отношение на това лице. В раздел наказателни постановления,
колона „санкционни разпоредби“ за НП № 19-0453-000294/27.12.2019 г. на РУ Сливо
поле, с което на последния е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в неносене на СУМПС
съгласно АУАН от 17.12.2019 г., е посочено, че е извършена служебна проверка,
при която било установено, „че водачът не
се е явил в сектор „ПП“ Русе, за да си получи СУМПС след отпадане на
основанието за отнемането му – ЗЗПАМ № 19-1085-0000168/01.03.2019 г.“.
Както
беше посочено по-горе, дори да се приеме, че към 17.12.2020 г. действието на заповед
за прилагане на ПАМ № 19-1085-000168/01.03.2019 г. е било вече прекратено
спрямо Х., то към
тази дата по отношение на последния е бил налице друг акт - заповед за
прилагане на ПАМ № 14-0453-000025/17.04.2014 г. на началника на РУ Сливо поле,
с който е приложена същата по вид ПАМ – по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, а именно
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до представяне на сключена
валидна застраховка, за прекратяването на чието действие по делото няма данни. Тази
ПАМ е приложена за това, че на 13.04.2014 г., около 10:50 часа, в гр.Сливо
поле, на бул.“България“, в посока гр.Силистра, като водач на МПС – л.а.“Опел
Вектра“ с рег. № ***, Х. е управлявал посочения автомобил, собственост на А.Р.А.,
за който няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Посочената заповед, поради допуснатото по
силата на закона нейно предварително изпълнение – чл.172, ал.6 от ЗДвП,
произвежда действие от датата на издаването й до датата на нейната отмяна или
прекратяване на действието й поради представяне на доказателства за сключване
на застраховка „Гражданска отговорност“. Тя е връчена на Х. едва на 07.05.2019
г. като в нея е отбелязано, че на същата дата от него е иззето и СУМПС №
*********, т.е. същото свидетелство, чието временно отнемане е разпоредено и
със заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-000168/01.03.2019 г., връчена на
същата дата. Видно от писмо с вх. № 795/26.02.2021 г. от и.ф.началник на РУ
Сливо поле, липсват данни по отношение на ЗЗПАМ № 14-0453-000025/17.04.2014 г.
да е искано и спирано допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
или пък същата да е обжалвана. След справка на интернет страницата на
Гаранционния фонд по регистрационния номер на управлявания от Х. автомобил беше
установено, че към датата на проверката, станала повод за прилагане на ПАМ
спрямо жалбоподателя - 17.12.2020 г., този
автомобил, с рег. № ***, е продължавал да няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“. Следователно към датата на извършената на Х. проверка на
17.12.2020 г. действието на заповед за прилагане на ПАМ №
14-0453-000025/17.04.2014 г. на РУ Сливо поле не е било
прекратено, поради което към тази дата свидетелството му за управление на МПС №
*********, е продължавало да бъде временно отнето по реда на чл.171, т.1, б.“е“
от ЗДвП, което обстоятелство съставлява и предпоставка за прилагане спрямо
жалбоподателя, като собственик на управляваното от Х. МПС, на ПАМ по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Липсата
на посочване в мотивите на оспорената заповед на конкретния административен
акт, с който С.Х. е бил временно лишен от право да управлява МПС, действително
съставлява процесуално нарушение. То обаче не е от съществените такива, които
да обуславят отмяната на оспорения акт, щом в мотивите на същия са описани
останалите елементи от фактическия състав на приложената ПАМ.
Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, прогласена в чл.171 от ЗДвП и чл.1, ал.2 от ЗДвП. По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава тя следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143,
ал.4 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност
на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да
се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Н.И., с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-3393-000103/17.12.2020 г., издадена от началник
сектор във Второ РУ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на МПС - товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с рег. № ***, за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА А.Н.И., с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе,
бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора Т. А. А.,
сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: