Р Е Ш Е Н
И Е № 133
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 24.09.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1225
по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** – Иван Кръстев“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул.“Бдин“ № 20, вх.А, ап.4,
представляван от И.Е.К., с която са предявени искове за заплащане на
обезщетение за положен извънреден труд и лихва за забава.
Твърди се от ищцата, че работила при ответника като
продавач – консултант по силата на трудов договор № 256/12.04.2010г., при пълно
работно време от 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 240
лева. Поддържа се, че в действителност работела по 10 часа и половина – от
06.00 часа без дневна почивка, а в събота по 8 часа, а също и по време на
националните празници, освен когато са се падали в неделен ден.
Твърди се още, че за да не загуби работата си и да остане
без доходи, ищцата не правила искане към работодателя за изплащане на положения
извънреден труд, както и поради същата причина била принудена да подпише
допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2016г., по силата на
което продължителността на работното й време била изменена от 8 часа на 6 часа,
но в действителност ищцата продължила да работи по 8 часа – от 06.00 часа до
14.00 часа без дневна почивка.
В последствие трудовото правоотношение между страните
било прекратено. На 20.04.2018г. ищцата поканила работодателя за заплащане на
положения от нея извънреден труд през работните дни, през съботните дни и по
време на националните празници, за което последния й превел сумата в размер на
213.05 лева като главница за работа по време на националните празници и 37.67
лева – лихва за забава върху нея.
Иска се от
ищцата, Съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да й
заплати обезщетение за работа както следва:
- През 2015г., за периода от 17.05.2015г. до 01.01.2016г.
– за 33 броя съботни дни по 8 часа или общо 264 часа – в размер на 871.20 лева
и за работни дни 176 бр. по 2 часа или общо 352 часа – в размер на 387,20 лева,
както и законната лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за този
период в размер на 377 лева и ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 16.05.2018г. до
окончателното издължаване.
- През 2016г., за периода от 01.01.2016г. до
01.01.2017г. – за 47 броя съботни дни по
8 часа или общо 376 часа – в размер на 1410.20 лева и за работни дни 231 бр. по
2 часа или общо 462 часа – в размер на 387,20 лева, както и законната лихва за
забава върху неизплатеното обезщетение за този период в размер на 461 лева и
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 16.05.2018г. до окончателното издължаване.
- През 2017г., за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2018г. – за 46 броя съботни дни по 8 часа или общо
368 часа – в размер на 1714.88 лева и за работни дни 227 бр. по 2 часа или общо
454 часа – в размер на 1262,12 лева, както и законната лихва за забава върху
неизплатеното обезщетение за този период в размер на 358 лева и ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба 16.05.2018г. до окончателното издължаване.
- През 2018г., за периода от 01.01.2018г. до
01.03.2018г. – за 7 броя съботни дни по
8 часа или общо 56 часа – в размер на 257.60 лева и за работни дни 49 бр. по 2
часа или общо 98 часа – в размер на 257,60 лева, както и законната лихва за
забава върху неизплатеното обезщетение за този период в размер на 30 лева и
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 16.05.2018г. до окончателното издължаване.
- сумата, в размер на 50 лева, представляваща законната
лихва за забава, която се дължи за заплатеното й допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд по време на националните празници за времето от
15.05.2015г. до 01.03.2018г.
Претендира пресъждане на разноските по делото. Ищцата
представя писмени доказателства. Иска назначаване на съдебна експертиза; съдът
да изиска от ГИТ Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, копие от преписка по
сигнал на ищцата № 18022503/02.03.2018г., както и да задължи ответника да
представи по делото цялото трудово досие на ищцата, касовите книги на обекта, в
който е работела за периода от 15.05.2018г. до уволнението й и копие от
договора на ответника с фирмата „Алфа щит“ за охрана на обекта, в който е
работила. Иска се допускане на разпит на трима свидетели за установяване
продължителността на работата на ищцата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни, като признава, че ищцата е работела по
трудов договор № 256/12.04.2010г. като продавач на закуски и напитки в павилион
за закуски пред РВМС в гр.Видин, ул.“Антон Страшимиров“; че с допълнително
споразумение от 01.01.2016г. продължителността на работното време на ищцата
било променено от пълно работно време на непълно работно време от 6 часа, като
поддържа от своя страна, че причината за това е уплътняване на работното време,
тъй като продажбата на закуски е в определени пикови часове. Посочва, че
трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед №
1/14.03.2018г., считано от 20.03.2018г.; че последната подала жалба до ОИТ
Видин, по която било установено, че ищцата е работела в условията на сумарно
работно време и й се дължи възнаграждение за работа в дните на официални
празници в двоен размер, което работодателят й заплатил, но не е установено
полагане на извънреден труд от нея. Поддържа се още, че ищцата разделяла работното
си време, като си вземала почивки – незабавно след сутрешния пиков час на
продажба на закуски, като след обедната почивка, предавала на колата –
разносвач непродадените закуски, разпечатвала оборота от касовия апарат, като
при заключването на обекта го е предавала със съответен код на фирмата
охранител „Алфа – щит“. Представя копие от трудово досие на ищцата; оспорва
искането за допускане на свидетели на ищцата, като в противен случай също иска
допускане на двама свидетели за същите обстоятелства. Поставя задача към вещото
лице. Претендира пресъждане на разноските по производството.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в
тежест на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответното
дружество, наличието на положен от нея извънреден труд по време и
продължителност, както и труд по време на почивните дни за исковия период,
както и размера на претендираната лихва за забава върху всяка от главниците за
претендирания период.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначени, изслушани и приети са съдебни експертизи.
Съдът, като разгледа исковата молба и отговора и след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:
- Че исковите претенции са с правно
основание чл.143, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като искът е предявен пред
компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от ищеца, в качеството му на
работник, срещу работодателя – ответник, по мястото, където обичайно полага
своя труд – гр.Видин, поради което искът е допустим и е подсъден на РС – Видин
съобразно съдебното райониране на страната;
- Че не се спори между страните, признава се от ответника
и се установява от представените по делото писмени доказателства, че страните
са се намирали в трудово правоотношение, като ищцата работела по трудов договор
№ 256/12.04.2010г. /лист 238 от делото/ на длъжност продавач на закуски и
напитки в павилион за закуски пред РВМС в гр.Видин, ул.“Антон Страшимиров“,
както и че с допълнително споразумение от 01.01.2016г. продължителността на
работното време на ищцата било променено от пълно работно време на непълно
работно време от 6 часа;
- Че със от Заповед № 746 от 31.03.2011г. /лист.46 от
делото/ работодателят въвежда сумирано изчисляване на работното време,
включващо ищцата като служител, за период от една година, считано от
01.04.2011г., като е определен отчетен период от 1 месец и е постановено да се
изготвят месечни графици за работа, но видно от протокол за извършена проверка
от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Видин от 30.03.2018г. по отношение
спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при ответника и на обект: павилион за закуски, находящ се в
гр.Видин, ул.“Антон Страшимиров“, пред РВМС, е констатирано: че на място в
обекта не е представена Заповед за установяване на сумирано отчитане на
работното време и график за работата за м.03.2018г., както и работодателят не е
определил писмено лице в обекта, което да го представлява пред контролните
органи на Инспекция по труда; че работодателят не е определил нормата на
продължителност на работното време за периода при сумирано изчисляване; спрямо
ищцата – при договорено непълно работно време от 6 часа, работодателят не е
определил разпределението на работното време; при установяване на сумирано
отчитане на работното време, работодателят не е определил в правилника за
вътрешния трудов ред начина за запознаване на работниците с графика за работа при
сумирано отчитане на работното време, с което са нарушени разпоредбите на
чл.403а, ал.1, чл.403а, ал.2, чл.138, ал.1, чл.139, ал.1 във вр. с чл.139,
ал.3 от Кодекса на труда и чл.96, ал.1
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, поради което съдът
намира, че заповедта за въвеждане сумирано изчисляване на работното време не е
произвела действие, а ищцата е продължила да работи с работно време и график така,
както преди издаване на заповедта;
- Че гореизложеното се потвърждава от разпита на
допуснатите по делото свидетели К.П., К.П., И.Р.и В.Ш., които установяват, че
работното време на ищцата започвало в 6.00 часа, тъй като от 6.00 до 6.30 ч. се
доставяла стоката в обектите на ответника, което обстоятелство е признато и за
безспорно с протоколно определение от 14.02.2019г., а първите двама свидетели
установяват, че първоначално ищцата работела до 16 – 16.30 часа, като от 17 часа
до 18 часа се прибирали оборотите от обектите, а след намаляване на работното й
време – работела до 14 часа, поради което съдът приема, че ищцата е била
трудово ангажирана до 17 часа – часът, в който възможно най – рано са се
отчитали оборотите от обекта;
- Че установяването на извънреден труд със свидетелски
показания е допустимо, като в настоящия случай показанията на свидетелите са
последователни, подробни, непротиворечиви и се допълват, поради което съдът им
дава вяра. Те установяват безспорно, че ищцата е полагала в повече труд както
през периода, в който работното й време е било 8 часа на ден, така и през
периода след намаляването му на 6 часа, като полагането на извънреден труд не е
било инцидентно, а било ежедневно.
- Че от проверката от Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Видин от 30.03.2018г. е установена и работа от ищцата в процесния обект на
официални празници, която не й е заплатена от работодателя, което обстоятелство
сочи за недобросъвестно отношение на работодателя към полагания от ищцата труд.
Това обезщетение е начислено и заплатено след предписание на контролния орган
на 27.04.2018г., с платежно нареждане /лист 10 от делото/ в размер на 250.72
лева;
- Че от назначената, изслушана и приета по делото съдебна
компютърно – техническа експертиза се установява, че ответникът не е представил
пълно извлечение от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ на касовия
апарат, съгласно задължението му, дадено от съда – да представи пълно
извлечение от КЛЕН, а е представил по 2-3 касови бонове за всеки ден,
селектирани избирателно за периода от 15.05.2015г. до 15.12.2017г., така че да
не попадат в часовата зона около 6.00 часа и в края на работния ден около 14
часа, което съставлява още едно основание, съдът за приеме за доказани фактите,
за установяването на които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства
– чл.161 от ГПК, а именно – че ищцата е работела ежедневно в повече, тоест –
положила е извънреден труд, за което й се дължи обезщетение за работа;
- Че експертизата установява още, че в периода 15.05.2015г.
до 15.12.2017г., работната седмица на обект „Павилион за закуски гр.Видин,
ул.“Антон Страшимиров“ пред РВМС е шест работни дни, както и че през
определените почивки са налице регистрирани продажби в обекта,
Намира, че работодателят е останал задължен за заплащане
на положения от ищцата извънреден труд през исковия период, на основание чл.143,
ал.1 от КТ. Първоначалната съдебна експертиза, даваща заключение, че на ищцата
не й се дължи заплащане, тъй като не е полагала извънреден труд не следва да се
взема предвид, тъй като е извършена само по данни на ответника, без да се
вземат предвид свидетелските показания, останалите писмени доказателства и
съдебно – техническата експертиза, а следва да се вземе предвид втората съдебно
– икономическа експертиза в нейния втори вариант, която дава заключение въз
основа на пълната информация от КЛЕН, предоставена от втората техническа
експертиза и от установеното по делото – че ищцата е работела до от 6.00ч. до
17 ч., а след намаляване на работното време - до 14 часа, както и в съботните
дни, като не е почивала през времето, определено за почивка, тъй като по време
на същото се установи наличието на продажби от извлечението на касовия апарат,
както и че при нужда е замествана от колежка или приятелка по показанията на
свидетелите, а именно, че за исковия период – от 17.05.2015г. до 01.3.2018г.
ищцата е положила извънреден труд на стойност 6411.27 лева, с лихва за забава в
размер на 994.82 лева.
Ищцата е поискала и съдът е допуснал отказ от предявения
иск за заплащане на сумата, в размер на 50 лева, представляваща законната лихва
за забава, която се дължи за заплатеното й допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд по време на националните празници за времето от
15.05.2015г. до 01.03.2018г.
По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 11.03.2021г.,
съдът е допуснал изменение на размера на исковите претенции, за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, който се счита предявен
за сумата от 6411.27 лева за исковия период, а искът за заплащане на
обезщетение за забава се счита предявен за сумата от 994.82 лева, съгласно
заключението на вещото лице, поради което искът се явява изцяло основателен.
Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време, какъвто е настоящият случай.
С оглед уважаването на
главния иск, основателен се явява и акцесорният
иск за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода на забавата съгласно заключението на вещото лице и след
изменение размера на този иск.
Ответната
страна не е ангажирала доказателства
на ищцата да е изплатено дължимото
възнаграждение в горния размер за положения от нея извънреден труд, което обстоятелство което ако е налице, е в негова
тежест да установи,
поради което исковите претенции ще следва да се
уважат изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищецът е освободен по
силата на закона от заплащане на държавна такса за водене на делото, по
правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК, при този изход от спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 306.45 лева.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЕТ „Ивил – Иван Кръстев“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул.“Бдин“ № 20, вх.А,
ап.4, представляван от И.Е.К., да заплати на Д.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6411.27 лева, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.05.2015 г. – 01.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 16.05.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 994.82 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда – 16.05.2018г.
ОСЪЖДА ЕТ „Ивил – Иван Кръстев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул.“Бдин“ № 20, вх.А, ап.4, представляван от И.Е.К., да
заплати на Д.Н.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение, за адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнително дело за привеждане в изпълнение на издадена
обезпечителна заповед по делото и за явяване в съдебни заседания, общо в размер
на 2227 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Ивил – Иван Кръстев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул.“Бдин“ № 20, вх.А, ап.4, представляван от И.Е.К., да
заплати по сметка на РС – Видин сумата в размер на 306.45 лева – за дължима се държавна такса, както и сумата в
размер на 192.50 лева – допълнителни
разноски за вещо лице, за които е останал задължен.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: