Р
Е Ш Е
Н И Е
№369 27.11.2020
год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет
и девети октомври през две
хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАН дело №333
по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационни жалби от Агенция „пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си
по делото гл. юрисконсулт А. Т. - Г. и „Ричи ауто“ЕООД, представлявано от
Управителя Г.И.Г., чрез пълномощника си по делото адв. Я.И. против решение №260006/18.08.2020 год., постановено
по АНД №1049/2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено
наказателно постановление №ТКО-2/11.03.2020 год. на Директор „ОПУ” гр. Стара
Загора, с което на „Ричи ауто“ЕООД, представляван от Г.И.Г. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1
във връзка с чл.54, ал.1, предложение първо във връзка с чл.53, ал.1,
предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2,
б.”б” от същия закон, като е намалена имуществената санкция от 3 000.00
лв. на 1 000.00 лв.
В жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ се правят оплаквания, че
решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон - касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал.1,
т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е съгласен с извода
на Районният съд, че санкцията е наложена над предвидения от закона минимален
размер, тъй като именно наложената имуществена санкция от 3 000.00 лв. е
минималния такъв предвиден в закона. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното съдебно решение и да се потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски за двете
инстанции.
В жалбата на „Ричи ауто“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Иванова
се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон
и при допуснати процесуални нарушения. Съдът не се е произнесъл по нито едно от
направените в жалбата възражения. Твърди, че дружеството не е извършило
вмененото му административно нарушение, тъй като процесният обект не попада в
обхвата на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от Закона за пътищата. Процесният търговски
обект е автокомплекс, но не е изграден с цел, нито има последващо
предназначение да обслужва пътуващите по пътя граждани и техните ППС, както
изисква приложимото материално право, за да се квалифицира един търговски обект
като ТКО. От друга страна в преписката не се съдържат данни за тъмното
местоположение на автокомплекса, въз основа на което да се приеме, че същият
попада в обхвата на пътя. От описаните фактически обстоятелства не ставало ясно
дали дружеството не притежава разрешение за специално ползване, както на
търговския крайпътен обект, така и на пътната връзка към него или разрешение за
специално ползване само на крайпътен обект, което създава неяснота и води до нарушаване на правото на защита на
наказаното търговско дружество. Твърди също така, че описанието на нарушението
е непълно, тъй като е посочил чл.53, ал.1, предложение пето, което обаче
съдържало четири подбукви. В заключение е направено искане за отмяна на
решението и постановяване на друго с което да се отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационните
жалби са подадена в законово установения срок, от надлежни страни и като такива
са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, основателна е жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“, докато
тази на „Ричи ауто“ЕООД е неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №ТКО-1/11.03.2020
год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение №ТКО-1/07.01.2020 год., с което на „Ричи ауто“ЕООД
представлявано от Г.И.Г. е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3 000.00 лв.
на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ във
връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение
на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 05.11.2019 год. при
извършена проверка е установено че на път І-55 км. 234+800 в дясно, фирма „Ричи
ауто“ЕООД гр. Стара Загора експлоатира търговски крайпътен обект – „автокомплекс”
и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава
изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на
търговски обект от Администрацията, управляваща пътя. В обекта има свободен
достъп на хора през вход, който преминава по нерегламентирана пътна връзка,
започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона.
След
извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената
въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че mри съставянето на АУАН
и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на регламентираната в ЗАНН процедура. Приел е че описаното в наказателното
постановление административно нарушение е доказано по безспорен начин, но при
налагането на санкцията необосновано е наложена
санкция над предвиденият в закона минимален размер от 1 000.00 лв.. Всичко
това го е мотивирало да постанови решение, с което е измени обжалваното
наказателно постановление, като намали наложената имуществена санкция от
3 000.00 лв. на 1 000.00 лв.
Решението
на Районният съд е неправилно.
Правилен
е извода на районният съд, че административното нарушение за което е ангажирана
отговорността на „Ричи ауто“ЕООД е доказано по безспорен начин, а при
налагането му е спазена предвидената в ЗАНН процедура. Неправилно обаче е
приел, че минималният размер на санкцията е 1 000.00 лв.
По
отношение на касационните оплаквания на „Ричи ауто“ЕООД:
По делото е безспорно
установено, че търговецът ползва недвижим имот, като автокомплекс. Имота се
намира извън обхвата на пътя, като достъпа до него се осъществява чрез пътна
връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. В обекта са били
изложени леки автомобили за продажба, с табели, на които е била посочена
продажната им цена и техническите им характеристики. В обекта има свободен
достъп на хора през вход, пътна връзка, започваща от обхвата
на пътя и преминаваща в обслужващата зона. Не е налице издадено разрешение за ползване от
Администрацията, управляваща пътя. Безспорно е също така, че път І-5 е
първокласен път и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура”. Имайки в
предвид легалните дефиниции на понятието „Обслужваща зона“, която представлява земна
повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен
режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с
предоставено право на ползване и на понятието „Крайпътни обслужващи комплекси“, които са
всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях
сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства,
като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене,
магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ
на аварирали по пътя автомобили, дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗАП, то е
безспорно, че за експлоатацията на автокомплекса, е необходимо получаването на
съответното разрешение. Такова не е издадено от компетентната администрация –
Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ. Несъмнено обслужващата зона, съгласно
чл.7, ал.2 от ЗП е в размер на 50.00 м. измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на
пътя от края на неговия обхват. Видно от доказателствата по делото е безспорно
/представени и наказаното лице/, че процесният имот е разположен непосредствено
до първокласния републикански път, поради което и безспорно е че същият попада
в обслужващата зона на пътя и за експлоатирането на търговски обект е
необходимо разрешения от администрацията, управляваща пътя. Съдът не споделя
оплакването, че имайки в предвид разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за
специалното ползване на пътищата, стопанисваният от „Ричи ауто“ЕООД
автокомплекс не попада в приложното поле на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗП.
Изброяването на предназначението на търговските обекти в чл.8, ал.1 от
Наредбата е примерно, а не изчерпателно. Не на последно място – в
производството пред районният съд е представена скица на поземления имот и
справка от СГКК Стара Загора, в които като начин на трайно ползване е посочено
„за ремонт и поддържане на транспортни средства“. Всичко това опровергава
твърдението на „Ричи ауто“ЕООД, че не попада в приложното поле на чл.26, ал.2,
т.2, б.“б“ от Закона за пътищата.
Неоснователно
е оплакването, че не е установено по делото, че автокомплекса не попада в обслужващата зона на пътя, както
и че граничи с общински път. Видно от разпита на актосъставителят, „пътната
връзка тръгва от самият асфалт, представлява бетон, а отстрани е насип чакъл,
без вертикална и хоризонтална сигнализация, този път към пътната връзка беше
отворен“. Същите кореспондират и с представените скица и справка от СГКК Стара
Загора, от които е видно, че имота е непосредствено до преминаващия път.
Не
е налице и твърдяната неяснота на описаното административно нарушение, дали
се касае за липса на разрешение за специално ползване на пътната връзка и
търговския обект или само на търговския обект. Съгласно чл.21 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа, за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен
обект и пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони се събират
годишни такси, които са диференцирани в зависимост от вида на обекта, пътя край
който е разположен и квадратурата му. Ето защо годишната такса се отнася за
разрешение за ползване както на пътната връзка, така и на търговският обект.
Неоснователно
е и оплакването, че неправилно и санкционираното юридическото лице, а не
физическото лице. В разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП е предвидено съответната
санкция за допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.2 от ЗП, а в разпоредбата на
чл.54, ал.1 от същия закон е предвидената санкцията за такова деяние, ако
същото е осъществено от юридическо лице и не представлява престъпление.
Доколкото в конкретния случай не е спорно, че автокомплекса се стопанисва от
„Ричи ауто“ЕООД, то правилно и за допуснатото нарушение е ангажирана неговата
отговорност.
Неоснователно
е и оплакването, за наличие неяснота, тъй като посочената разпоредба на чл.53,
ал.1, предложение пето от ЗП съдържа четири подбукви. Съгласно чл.26 от Указа
за прилагане на закона за нормативните актове, всеки нормативен акт се състои
от членове, а членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а
точката - от букви. В конкретния случай ал.1 от чл.53 от ЗП, съдържа няколко
предложения, които се отнасят до лица нарушили разпоредбите на чл.25
/предложение първо/, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ /предложение второ/ и „г“
/предложение трето/, т.2 /предложение четвърто/, ал. 2 /предложение пето/ и ал.
5 и чл. 41. Може изложеното в жалбата касае съществуващите букви „а“, „б“, „в“
и „г“ на чл.53, ал.1, т.5 от Закона за пътищата, но категорично не се отнася до
предложение пето.
Ето защо, са налице твърдяните касационни
основания изложени в жалбата на Агенция „пътна инфраструктура“, поради което решението
на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, не
е необходимо събирането на нови доказателства, поради което и следва да се
постанови решение по съществото на спора. Основателно е и искането за
присъъждане на направените разноски по делото за двете инстанции, като на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ и чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанция в размер на 200.00 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №260006/18.08.2020 год., постановено по АНД №1049/2020 год. по описа на
Районен съд Стара Загора и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №ТКО-1/11.03.2020 год. на Директор „ОПУ” гр. Стара Загора, издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №ТКО-1/07.01.2020
год., с което на „Ричи ауто“ ЕООД представлявано от Г.И.Г. е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1
във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ във връзка с чл.53, ал.1,
предложение пето от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б”
от същия закон.
ОСЪЖДА
„Ричи ауто“ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Г.И.Г. и със седалище и адрес
на управление гр. ***, Околовръстен път да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, Булстат *********, представлявана от Г.Т. –
председател на Управителния съвет сумата от 200.00 /двеста/ лева,
представляващи разноски за двете инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.