Решение по дело №233/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 280
Дата: 18 август 2019 г. (в сила от 11 ноември 2019 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20194310200233
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 18.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 233 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 1853 от 19.02.2019 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на Ц.И.С. с ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер 100 лева, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.95 ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението 1 бр. ловна пушка „АТА АРИС“, 12 калибър с фабричен № 09/01471 за извършено нарушение по чл.57 ал.1 във връзка с чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя Ц.С., който чрез адвокат А.М. ***, го обжалва в срок като противоречащо на закона и необосновано. Изтъква, че С. е ловец и член на ловна дружинка с.Ъглен, общ.Луковит, като е имал издадено разрешително за индивидуален лов със срок месец декември 2018 година, което е било валидно и към 26.12.2018г. Разрешителното е била за целия ловностопански район. Твърди, че на 26.12.2018 година Д.З.Д., Ц.И.С. и А.Б.Т.били на лов в местността „мичкова драгана“ землище на с.Ъглен, обл.Ловешка, като са били пеша, а С. е търсел кучето си. Около 15.00 часа били спрени за проверка от служители на РДГ – Ловеч, които установили, че към момента на проверката и тримата ловци не представят попълнен талон или разрешително за лов. Бил изготвен констативен протокол, в който било посочено, че проверката е в местността „Слановското“ землище с.Драгана, без да бъде съобразено, че двете местности са гранични и няма трасиране на границата между тях. Изтъква, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, въпреки че е имало и други свидетели. Излага съображения за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно, че е налице разминаване между описанието и квалификацията на нарушението, както и че не е посочено как е определено мястото на нарушението. Заявява, че в АУАН и НП липсват обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението. Обръща внимание, че в НП дори формално не е посочено, въз основа на какво АНО е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счета, че неправилно е било отнето оръжието, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН. С оглед изложените нарушения моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат М., която поддържа жалбата и подробно изложените в нея съображения. В допълнение изтъква, че са налице разминавания в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, поради което моли НП да бъде отменено. Алтернативно прави искане НП да бъде отменено поне в частта, с която е иззета ловната пушка.

Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призована, се представлява от ст.юрисконсулт С.Т., която счита, че НП е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. В представената писмена защита твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Излага съображения за липса на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Счита, че правилно в акта е бил посочен само един свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението. Изтъква, че от свидетелските показания се установило по безспорен начин, че нарушението е извършено в местността „Слановското“ в землището на с.Драгана. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите З.З.З., К.А.А., А.С.А.и А.Б.Т., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 28.12.2018 г. свидетелят З.З.З., в присъствието на свидетеля К.А.А. съставил Акт Серия Б00А 2015г. № 001017 и №1853/31.12.2018г. по регистъра на РДГ – Ловеч, за установяване на административно нарушение от против Ц.И.С. с ЕГН ********** *** за това, че на 26.12.2018г. ловува по смисъла на чл.43 ал.3 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като извършва пеша движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие пушка „АТА АРИС“, 12 калибър с фабричен № 09/01471. Лова се извършва в местност „Слановското“ землище с.Драгана, общ.Угърчин, като нарушителят носи билет за лов №181308, членска картаБ0015155, но е без издадено разрешително за лов. Няма убит дивеч. При установяване на нарушението е съставен констативен протокол серия Б00А №135896, който е приложен към акта, с което е нарушил чл.157 ал. ал.1 от ЗЛОД във вр. с чл.84 ал.1 предложение 2 от ЗЛОД. Нарушителят е вписал в акта, че е търсел кучетата си в земището на Драгана и е бил на 150 м от земището на с.Ъглен. В законоустановения срок С. е подал писмено възражение, към което е приложил Разрешително за индивидуален лов серия Г №335332 от 01.12.2018г. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено атакуваното наказателно постановление.

С оглед императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН

Съдът намира, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се потвърди изцяло от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Безспорно е, че жалбоподателят Ц.С. се е движел пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – факт, който и самия той не отрича. Твърдението, че е търсел изгубените няколко дена преди това ловни кучета и че те се ориентират и привличат по шума от произведени изстрели, дори и безспорно доказано, не може да игнорира факта, че от формална, законова страна той е извършвал дейност по ловуване по смисъла на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД. За категорично установено съдът приема и обстоятелството, че тези действия жалбоподателят е извършил в местността „Слановското”, която попада в землището на с.Драгана, област Ловеч, а не в местност в землището на с.Ъглен, каквито твърдения са наведени в жалбата. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите З. и А., които са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си, а и не бяха установени данни за наличието на причини за предубеденост на същите спрямо жалбоподателя и които да навеждат на съмнения относно обективността им. От значение също така е и факта, че двамата са дългогодишни служители в системата на РДГ и като такива познават добре района на дирекцията, в частност и землищата на селата Ъглен и Драгана. А и самия жалбоподател, във възражението си в акта е посочил, че е търсел кучетата си в земището на Драгана и е бил на 150 м от земището на с.Ъглен, т.е. съзнавал е, че се намира в близост до землището на с.Ъглен, но не и в него.

От приложените в хода на съдебното следствие писмени доказателства обаче, не се потвърди констатацията, че С. е бил без издадено разрешително за лов. Същият е имал редовно издадено разрешително за индивидуален лов № 335332 от 01.12.2018 г. /л.48/, което е било със срок на валидност до 31.12.2018 г. и предназначено за ловуване на дребен дивеч, което е представил след съставянето на АУАН – обстоятелство, което потвърждават в показанията си и свидетелите З. и А.. Разрешителното е било издадено на основание разпоредбата на чл.69 ал.1 от ППЗЛОД, съгласно която груповото и индивидуално ловуване на дребен дивеч се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за национални празници, а на водоплаващ дивеч след 1 януари и в сряда. Жалбоподателят е бил установен да ловува на 26.12.2018 г., който ден, съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от КТ, заедно с 25.12. е официален празник – Рождество Христово.  Това обстоятелство /наличието на разрешително за индивидуален лов/, обаче не е било съобразено в издаденото наказателно постановление, а то в случая е от съществено значение за правилната квалификация на нарушението.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на чл.157 ал.1 /какъвто номер на текст в ЗЛОД не съществува/ във връзка с чл.84 ал.1 предложение 2 от ЗЛОД. Съдът приема, че съставът на нарушението се съдържа в разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, но в АУАН е посочено предл.2-ро на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, а в НП е посочена само разпоредбата на чл.84 ал.1, въпрекиналичието на три различни състава на нарушения. В посочената в АУАН хипотеза се касае за ловуване с билет за лов, но без писмено разрешително. В случая, както се посочи по-горе, жалбоподателят С. е имал редовно издадено писмено разрешително за лов, но то е било за друг ловен район – този в землището на с.Ъглен, т.е. установените по делото данни навеждат на извода, че е била осъществена третата хипотеза на нормата на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, а именно: ловувал е извън определените в разрешителното места. 

Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6  от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в акта и наказателното постановление и посочените като нарушени правни норми.

Неправилната квалификация на нарушението всякога води до отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което съдът намира заявените с жалбата възражения от жалбоподателя в този смисъл за основателни и доказани.

Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на наказателните постановления и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо липсва възможност със съдебното решение да се променя правната квалификацията на установеното административно нарушение, като се посочи съответстващата му законова разпоредба, тъй като така ще се въведат нови съставомерни факти и обстоятелства, различни от описаните в акта и постановлението.

При изложените съображения, настоящата инстанция намира, че НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1853 от 19.02.2019 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на Ц.И.С. с ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер 100 лева, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.95 ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението 1 бр. ловна пушка „АТА АРИС“, 12 калибър с фабричен № 09/01471 за извършено нарушение по чл.57 ал.1 във връзка с чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :