Мотиви към
присъда №233 от 17.04.2018 год. по нчхд №01959/2017
г. по описа на ПРС.
С частна тъжба М.Р.О. *** е повдигнал обвинение срещу К. З.К. и Л.К.З., за престъпление по:
чл. 130, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 20.05.2017г., около
21.00 часа,
в гр.Перник, кв.
„****“, в
съучастие помежду им като съизвърштели,
чрез нанасяне на удари с предмети, с ръце и с крака по главата и тялото,
причинили на М. Р.О. лека телесна повреда, изразяваща се в открита разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, довела до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е
приет предявеният от частният тъжител М.Р.О. граждански иск солидарно срещу
подсъдимите К.З.К. и Л.К.З. за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от него в резултат на деянието по-горе неимуществени вреди /болки,
страдания и търпени неудобства/, ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на увреждането - 20.05.2017г., до
окончателното изплащане.
Тъжителят М.О. е конституиран като граждански ищец по
делото.
Частният тъжител и граждански ищец М.О., чрез повереника си по делото – адв. В.Т. - ВАК, поддържа
повдигнатото обвинение и пледира, след като подсъдимите бъдат признати за
виновни да им бъдат наложени наказания съгласно предвиденото в закона за
извършеното престъпление. Пледира за уважаване на предявения граждански иск, за
присъждане на претендираното обезщетение за понесените от деянието
неимуществени вреди и присъждане на направените в производството разноски.
Подсъдимият К.К. дава
обяснения, в които не оспорва, че на инкриминираната дата между него и тъжителя
е възникнало пререкание по повод отправена към последния забележка. Посочва, че
не той, а тъжителят М.О. е проявил физическа агресия като е взел стол от вътрешността
на заведението, в което се намирали, с намерение да го удари, опрял е нож в гърлото
му, а по-късно, гонейки го с нож в ръка и падайки върху тялото му, го е
намушкал в крака. Твърди, че уплашен от
действията на О. е повикал сина си – подс. Л.З.,
но отрича последният да му е нанасял
удари по начина, посочен в тъжбата. К. посочва, че действията на сина му са се
ограничили до еднократно блъскане с ръце,
от което тъжителят паднал на
земята, но веднага след това се изправил и влязъл в заведението без видими
следи да се е наранил.. В правото си на последна дума заявява, че не се счита виновен.
Подсъдимият Л.З. дава обяснения с синхрон с тези на
неговия баща. Посочва, че е отишъл на мястото на инцидента по негова молба, но
е категоричен, че собственото му участие в конфликта се е ограничило до опит да
защити баща си. Обяснява, че е отправил
реплика към тъжителя в търсене на обяснение за агресията му, а после го
е блъснал с ръце, от което О. паднал, без да се нарани. Твърди, че с това
конфликтът приключил и си тръгнал от мястото. Отрича нараняванията на М.О., документирани
в материалите по делото, да са резултат от техни действия. В правото си на последна дума заявява, че не
се счита виновен.
Защитникът им – адв. В. Ф. от
ПАК по изложените в съдебните прения съображения, пледира подзащитните
й да бъдат признати за невинни и оправдани в извършване на престъплението по
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, излагайки доводи, че категорични
доказателства за виновно осъществяване на състава на престъплението не са
събрани. Алтернативно, ако се приеме за доказано, че подсъдимите са причинили вменената телесна повреда на частния
тъжител, по отоншение на К.К.
пледира за прилагане института на реторсията, предвид
получената от самия него телесна повреда, причинена му от тъжителя. При
признаването на двамата за виновни и в случай, че горният правен институт не
бъде приложен по отношение К.,
защитникът пледира за налагане на по-лекото от предвидите за
престъплението наказания спрямо всеки от подзащитните
си. В съответствие с главната си позиция, защитникът пледира и за отхвърляне на
предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан и за присъждане
направените от подсъдимите разноски за
адвокатско възнаграждение. .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Подсъдимият К.З.К.
***. **** е. **** е. Работи на
длъжност *** в „***“ ЕООД. Не е **** /реабилитиран по право
- на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК
и чл.88а НК/.
Подсъдимият Л. К.З. *** . **** е. **** е. **** е . **** е.
С
присъда по нохд №2007/2015г. по описа на РС – Перник, влязла в сила на 02.06.2016г. е осъден на пробация
за престъпление по чл.129, ал.2, вр . ал.1 от НК.
От фактическа
страна, съдът приема за установено по делото следното:
На 20.05.2017г., около 20.30, частният тъжител М.О.,
заедно със свой приятел – свид. Б.Б., се намирали в
кафене „***“, в кв. „****“, гр. Перник. Двамата се настанили на маса във
вътрешността на заведението и си поръчали алкохол.
На маса в градината на заведението по същото време се
намирали подсъдимият К.К. и свид. В.В., които също
консумирали алкохол. На съседна на тяхната маса бил и свид. И.В..
В кафенето се намирали също свид. Е.Б. - управител на заведението, и свид. Г.Й. - барман.
В един момент, частният тъжител излязъл навън и
застанал в близост до масата на подсъдимия К., говорейки на висок тон по
телефона си. Това подразнило К., който
му отправил забележка. Последвала ответна
реплика от страна на О.,
вследствие на което помежду им възникнало пререкание, съпроводено с обидни думи и закани. Свид.
Б. излязъл при тях в опит да ги успокои, с думи се намесил и свид. В., при
което прекратили спора и М.О. влязъл
обратно в заведението. Подразнен от думите на О., подс.
К. позвънил на сина си Л.З. и поискал да
дойде на мястото, казвайки му за проблема с тъжителя.
Малко след това със свид. В. станали от масата и се разделили, като първият тръгнал пеша към дома си, а подсъдимия
преместил автомобила си от другата страна на улицата, в района на спирка
на градския транспорт, намираща се на
около 150-200 метра от кафенето. Впоследствие се върнал и зачакал сина си в
тревната площ срещу заведението.
Около 21.00 часа частният тъжител излязъл, за да си
купи цигари от магазина наблизо. Връщайки
се към кафенето минал покрай К. и спрял
при него, за да изяснят спора си. Никой
от двамата в този момент не проявил агресия. В същия момент в близост до тях спрял автомобил
„Фолксваген Пасат“, управляван от свид. М.А..
От предна дясна врата слязъл подс. Л.З. , който с бърза крачка се насочил с викове към
частния тъжител, носейки в ръцете си метален предмет /две метални пръчки, съединени
със синджир/ и малка брадва. Доближавайки
го, замахнал и с металния предмет и му нанесъл удар в
областта на челната област на главата,
от който О., зашеметен, залитнал назад.
Съвземайки се, побягнал към заведението, а Л.З. затичал след него,
догонил го и с брадвата го ударил в гърба. О. влязъл в заведението. Свид. Б. и Й.,
ужасени от видяното, веднага подали сигнал на тел.112 и се опитвали да спрат течащата от главата му кръв.
Във връзка с подадения сигнал на тел.112, от ОДЧ при
01 РУ – Перник на мястото бил изпратен автопатрул на
01 РУ при ОД МВ – Перник, в състав К.М. и К. Н. – полицаи в 01 РУ – Перник.
Двамата снели устно обяснение от пострадалия,
установили очевидците на инцидента
и събрали от тях информация за участниците в него, като по-късно изготвили
докладна записка по случая. Междувременно, двамата подсъдими напуснали
мястото. Малко след пристигането на полицейския автопатрул
пристигнал и екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалия до болнично
заведение.
При извършения
преглед на М.О. с начало 21.45 часа, отразен в лист за преглед на пациент №5490
от 20.05.2017г., същият съобщил, че е ударен с тръба по главата, констатирани били
и съответни разкъсно-контузни рани с неправилна форма
фронтално по окосмената част на главата му. Същите били обработени хирургически
чрез шев. Назначени били графии на череп и
пострадалият бил насочен за консултация
с УНГ.Следи от удар по гърба не били установени.
Видно от
резултата от образно изследване
от 20.05.2017г. при извършената рентгенография
на череп – лицева и профилна проекция, не били установени травматични промени
на костите на калварията. При рентгенографията на лява скапула – лицева проекция
не били установени травматични увреди на лява скапула. Налична била фрактура на носни кости. Пострадалият напуснал болничното заведение в
22.31 часа със заключение; „липса на необходимост от болнично лечение“
На 21.05.2017г., около 18.30 часа, в СПО за преглед се
явил и подсъдимият К.К. с рана на дясна подбедрица. Съобщил за нанесен му побой. При прегледа било
установено, че раната е прободна, с размери 2-3 см. в
областта на проксимална трета-латерална повърхност на дясна подбедрица,
без активно кървене. К. бил насочен към
личен лекар, без необходимост от болнично
лечение. За прегледа бил съставен лист за преглед на пациент №5534 от 21.05.2017г.
На следващия ден – 22.05.2017г., 11.45 часа, подс. К.К. бил освидетелстван от съдебен лекар в Съдебномедицинско
отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник. При прегледа се установило
порезно нараняване в областта на дясна подбедрица,
както и две линейни наранявания по предна повърхност на
шията вляво.
Според заключението на вещото лице, извършило съдебно-медицинската
експертиза, причинените на частния тъжител М.Р.О. разкъсно-контузни
рани, констатирани при извършения спрямо него преглед непосредствено след
инцидента, не са уточнени по брой, не са описани по вид и размери, поради което
не може да се направи преценка за предмета, с който могат да бъдат причинени. Вещото лице е посочило, че разкъсно-контузни рани се причиняват при удар с или върху
твърд, тъп, твърд тъпоръбест, твърд продълговат или
сферичен предмет. Посочил е, че такива рани зарастват за около 2 седмици, като
след зарастването оставят ръбци /белези/, които
представляват козметичен дефект. Дал е заключение, че разкъсно-контузните
рани и счупването на носните костици, поотделно и в съвкупност,
са причинили на О. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението
на вещото лице, извършило съдебно-медицинската експертиза, причиненото на подсъдимия
К.З.К. порезно нараняване по външната
повърхност на дясна подбедрица в горна трета,
е в резултат на действието на предмет /оръжие/, имащ остър режещ ръб, какъвто е и ножа, и е възможно да е получено по начин и време, както
са съобщени от прегледания. Това нараняване му е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършения преглед на подсъдимия
на 04.01.2018г. вещото лице е
установило, че раната е зараснала
и е оставила траен ръбец, представляващ козметичен
дефект. Според експертизата, двете
линейни наранявания по предна повърхност
на шията в ляво е възможно да са получени по начин и време, както са съобщени
от прегледания. Те са били повърхностни, оздравели са за около 10 дни, без да
оставят следи. Причинили са страдание.
По
доказателствата и от правна страна:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена като взе предвид отчасти обясненията на подсъдимите; показанията на
свидетелите: Б. П. Б., М. Б. А., В.И.В., Е.В. З. – Б., И.А.В.; писмените доказателства,
приложени по делото – заверени копия на: лист за преглед на пациент №5490 от 20.05.2017г., искане и резултат от образно изследване от
20.05.2017г., лист за преглед на пациент
№5534 от 21.05.2017г., съдебномедицинско удостоверение №73/2017 от
22.05.2017г., писмените материали по
преписка, рег. №1306/2017г. по описа на РП – Перник, справки за съдимост,
издадени от БС при ПРС, с приложени заверени копия на бюлетини за съдимост,
писмо, изх. № 3756/27.03..2018г. на Началник 01 РУ при ОД МВР – Перник, както и
заключенията по приетите две съдебно-медицински експертизи.
За решаването на въпросите, съставляващи предмет на
доказване съдът извърши цялостен анализ на събраните доказателства: показанията
на свидетелите, допуснати по искане на двете страни; обясненията на подсъдимите,
при съобразяване на обстоятелството, че за тях те са преди всичко средство за
защита, както и събраните писмени доказателства. Въз основа на всички тях,
преценени поотделно и в съвкупност,
съдът прие очертаната по-горе фактическа
обстановка, а въз основа на нея формира и правните си изводи.
Доказателствения материал по делото дава основание без
съмнение да се приеме, че на инкриминираната дата, около 20.30 -21.00 часа, в гр. Перник, кв. „****“ пред кафене „***“, е
възникнал конфликт между подсъдимия К.К. и тъжителя М.О.,
в който впоследствие се включил и подс. Л.З.. Не е спорно, че непосредствено след инцидента
на мястото е повикан екип на ЦСМП, който е транспортирал пострадалия в болнично
заведение, където при извършен преглед са констатирани описаните по-горе увреждания.
Макар писмените
доказателства да установяват, че разкъсно-контузната
рана в челната област на главата на О. е повече от една /описани са като разкъсно-контузни ранИ/, както и че
същият е получил и фрактура /счупване/ на носните костици,
обвинението е ограничено до причиняване на една открита разкъсно-контузна
рана по окосмената част на главата, поради което установените други увреждания остават извън предмета на делото.
Не са спорни естеството на увреждането, както и характера
на телесната повреда, в която се е изразило.
Спорните въпроси касаят времето, мястото и начина на получаването му, тъй като подсъдимите
отричат при конфликтната ситуация, възникнала с частния тъжителя, да е имало
физическо стълкновение осъществено по начина, описан в обстоятелствената част
на тъжбата.
В тази насока позицията на К.К.
и Л.З. е, че в действителност агресивно действие е проявил О., който първоначално
е вдигнал над главата си стол,
демонстрирайки намерение да удари с него К., а впоследствие е опрял нож в гърлото
му. Подсъдимият Л.З. твърди, че пристигайки на мястото е потърсил обяснение от О.
за проявената агресия към баща му и го е блъснал с ръце, до което действие се
ограничило физическото им съприкосновение. От своя страна, К. обяснява, че в
крайната фаза на конфликта, след като
синът му си тръгнал от мястото, отново бил нападнат от тъжителя, който го подгонил и докато тичали,
паднал върху него, при което го
наранил с нож в десния крак в
областта под коляното.. Подсъдимите отричат
да са удряли с ръце и предмети тъжителя,
да са го ритали, както и да са възприели наранявания и кръв по главата му по
време на инцидента.
В контекста на събрания доказателствен материал, съдът
счита, че обясненията на подсъдимите относно конфликтната ситуация, макар да
имат своето доказателствено значение, в същинската си част са с явно защитна
насоченост. Приема, че интерпретацията на инцидента в обясненията им е
изопачена, подчинена е на следваната линия на защита и тъй като не е
подкрепена с други доказателства и доказателствени средства не може да
бъде кредитирана. Убедителен аргумент за
това е обстоятелството, че така изградената версия не дава отговор как
пострадалия е получил телесните увреждания, констатирани около половин час
по-късно при извършения в болничното заведение преглед, отразени в
горепосочените медицински документи. С оглед естеството и локализацията на тези
увреждания /разкъсно-контузни рани по окосмената част
на главата, наложили хирургическа
обработка с шев/, абсурдно е да се приеме, че същите са получени при падане от
блъскане с ръце, още по-малко при самонараняване.
В същото време, няма основания за възприемане в цялост
и тезата на частното обвинение, поради доказателствен дефицит относно участието
на подсъдимия К.К.
в описания физически сблъсък.
Изложените в тъжбата фактически твърдения съдът намира
за доказани в частта, че по времето и мястото, сочени в тъжбата, подсъдимият Л.З.
е нанесъл удари с предмети по главата и тялото на пострадалия. Съдът приема, че
този факт се доказва по убедителен начин от показанията на свидетелите,
посочени от страна на частното обвинение – Б.Б., Е.Б., Г.Й., както и от приетите медицински
документи, съставени след извършените прегледи на пострадалия в СПО при МБАЛ
“Р. Ангелова” АД – Перник в деня на
инцидента. Тримата свидетели установяват, че със слизането си от автомобила, с който
пристигнал, Л.З. е проявил вербална и физическа агресия спрямо тъжителя. Без да
задава въпроси се насочил към него, държейки в едната си ръка метален предмет
/две къси метални тръби, свързани със синджир/, а в другата - малка брадва, демонстрирайки желание за
саморазправа. Достигайки О. нанесъл удар с металния предмет, който попаднал
фронтално в теменната част на главата на
пострадалия, от силата на който последният залитнал. Поради
рукналата кръв от раната му, и за
да избегне следващи удари същият побягнал в посока към заведението, но докато
тичал, З. го настигнал и нанесъл удар с брадвата в горната лява част на гърба
му.
Локализацията на травмата, естеството й и конкретните
й характеристики, проявили се във времевия интервал, в който е извършен прегледа,
напълно съответстват на интерпретацията на конфликтната ситуация изложена в
тъжбата, потвърдена от свидетелите на частното обвинение, и мотивират съда да
приеме, че именно такъв е бил механизмът
на получаването й. Такъв именно механизъм е посочен от пострадалия пред
полицейските служители отзовали се на сигнала
на тел. 112, а впоследствие и в лечебното заведение, в което бил транспортиран.
Констатираното обективно състояние на М.О. при
извършения му медицински преглед и рентгенологичното изследване непосредстевно
след инцидента не намира приемливо обяснение, нито в контекста на обясненията
на подсъдимите, нито на показанията на свидетелите, посочени от
защитата, отричащи въобще спрямо частния тъжител да са били нанасяни удари.
Внушенията, че последният е получил нараняванията след падане на земята от
еднократно блъскане с ръце от страна на подс. З., каквато
е тезата на двамата подсъдими, са неубедителни и несериозни, още повече, че
падане на земята не установява нито един от очевидците присъствали на мястото.
Показанията на свидетелите Б., Б.
и Й., които съдът приема за незаинтересовани от изхода на делото, са източник
на преки доказателствени факти и напълно кореспондират на обективното състояние
на пострадалия закрепено в медицинските документи. Това мотивира съдебния
състав да ги приеме за обективни и истинни и да основе изводите си от
фактическа и правна страна на тях, като убедителна доказателствена
основа.
Съдът приема за
недостоверни показанията на свид. В.В. и М.А., тъй като те остават напълно изолирани,
противоречащи, както на тезата на тъжителя, така и на позицията на подсъдимите. Първият установява, че при тръгването си от заведението, преди да се
разделят с подс. К., там пеша е пристигнал синът му Л.З.. Според свидетеля, З. не е
носил нищо в ръцете си, не е удрял тъжителя, само го “изблъскал“ с ръце, с
което се изчерпал конфликта. Съобщава, че веднага след това и той, и подсъдимите
си тръгнали от мястото преди пристигането на полицейски патрул. Свид. А. от своя страна
потвърждава, че по молба на подс. З. ***,
където последният „се заговорил“ със
своя баща и с частния тъжител. Посочва, че докато го чакал, внезапно решил
да отиде до своята приятелка, живуща наблизо, а когато се върнал след
около минути заварил тримата на същото
място да си говорят. Отрича да е да видял нанасяне на удари спрямо М.О., но
уклончиво допуска възможността последният да е бил блъснат с ръце от подс. З..
Очевидно,
показанията на двамата свидетели противоречат както помежду си, така и на
останалите доказателствени източни, поради което съдът не кредитира изявленията им като възпроизвеждащи
реалистично установяваните събития. Нещо
повече - приема, че свид. В. изобщо не е бил очевидец на ескалацията на
започналия в негово присъствие конфликт, тъй като неговото присъствие на
мястото в момента на пристигането на подс. З. не
установява нито едни от свидетелите Б.Б., Г.Й. и М.А., а свид. Е.Б. е категорична, че не е бил в
района, тъй като по-рано си отишъл. Изводът, че свид. В. свидетелства за факти,
които в действителност не е възприел, в опит да услужи на тезата на подсъдимите
от приятелска солидарност, се налага и от явното разминаване на показанията му с тези на
всички останали свидетели, давайки
сведения за обстоятелствата свързани с появата на подс.
Л.З.. Необективни и пристрастни са и
показанията на свид. М.А., който
възпроизвежда лично възприетите събития избирателно и уклончиво,
спестявайки факти, неизгодни
за версията на подсъдимите, под предлог, че е напуснал мястото на инцидента за около 10 минути, а за първоначално
дадените сведения по случая в хода на образуваното досъдебно производство - с
несериозното обяснение, че бил забравил.
Изложеното мотивира съдебния състав за извод, че при
описаните в тъжбата обстоятелства Л.З. е нанесъл удари с предмети по главата и
тялото на тъжителя, вследствие на които последният е получил описаното в
тъжбата телесно увреждане, причинило му разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и 129 от НК /неопасно за живота/. Поради това
съдът прие, че са осъществени всички обективни
признаци от състава на чл.130, ал.1 от НК. От удара, понесен в гърба, от
който увреждане не е констатирано, съдът приема, че на пострадалия е причинена
болка.
Обвинението е доказано и от субективна страна, тъй
като при конкретните обстоятелства,
нанасяйки удар с железен предмет в главата на частния тъжител, подсъдимият е
предвиждал причиняване на разстройство на здравето му, и е целял настъпването
на този резултат.
С оглед формираните по-горе изводи за възникването и
развоя на конфликта, липсва основание за приложимост на привилегирования състав
на чл.132 от НК. Предхождащият конфликт между бащата на З. – подс. К. К. и
частния тъжител, не е бил от естество да предизвика тежки последици за последния,
за да бъдат обхванати действията на подс. Л.З. от
състоянието на физиологичен афект и да обосноват подвеждане на деянието му под
привилегирования състав на чл.132 от НК. От събраните свидетелски показания не се установи този
конфликт да се е изразил във физическо нападение, каквото К. твърди, че е
понесъл от страна на частния тъжил. Твърдението му, че последният, след размяна на реплики, е взел в ръцете си стол,
демонстрирайки намерение да го удари, не
установява никой от разпитаните свидетели, вкл. свид. И.В., посочен от
защитата. Единствено в показанията на свид. В. В. се съдържат неубедителни
данни в тази насока, съобщавайки
колебливо, че доколкото помни, О.
взел стол, вдигнал го с ръка, но бил спрян от
хората от компанията му. Недоказани са твърденията на подс. К. и относно това, че частният тъжител го заплашил с
оръжие, опирайки в гърлото му нож. Това обстоятелство не установява дори свид. В.,
който в показанията си посочва „К. ми каза, че М. му е опрял нож на гушата … аз седях срещу него, масата
ни делеше …. но не видях М. да държи в ръцете си нож“. По този въпрос е
категоричен и свидетелят И.В., намирал се на съседна маса в момента на възникване
на спора. Макар този свидетел да посочва, че въпросната вечер О. носил джобно ножче у себе си,
заявява „не съм видял конкретни действия от страна на М. спрямо К. с ножа. Не е
замахвал с него, не му се е заканвал, не
е опирал ножа в тялото му“.
Установените
при извършената съдебно-медицинска
експертиза две линейни наранявания по предна повърхност на шията на подс. К., отговарящи да са причинени вследствие притискане
с острието на нож, не променя формираните изводи, тъй като това увреждане е констатирано
два дни след инцидента при явяване на
подсъдимия за освидетелстване в СМО при
МБАЛ – Перник, като същевременно нито е съобщил за него, нито е констатирано
при извършения му преглед предния ден – на 21.05.2017г., когато се е явил за
преглед в СПО – Перник. Поради това и в контекста на показанията на свидетелите
- очевидци на конфликта му с М.О. вечерта на 20.05.2017г., по-вероятно е това
увреждане да е получено при други обстоятелства.
Независимо от начина, по който е възприел подс. К. К. поведението на частния тъжител и независимо от това,
което е съобщил на сина си по телефона, мотивирало последния да отиде на
мястото, липсва основание да се приеме, че
З. е действал в състояние на афектно състояние,
предизвикано от поведение визирано в
чл.132 НК. Не може и да се счете, че е действал при фактическа грешка относно характера на поведението на
пострадалия, тъй като доказателствените
материали еднозначно установяват, че в момента на неговото пристигане пред
заведението, подс. К. и частният тъжител са
разговаряли спокойно, без всякаква агресия. Тази обстановка изключва формиране у
З. на убеждение, че има реално посегателство спрямо неговия баща, а евентуално
формирани по-рано такива представи у него, е можел да оцени като погрешни.
По обвинението в частта противоправният
резултат да е причинен и вследствие
нанасяне на удари с крака по
главата и тялото на пострадалия съдът оправда Л.З., тъй като събраните
доказателства не установяват изобщо такива действия.
Съдът намира за недоказано обвинението и за съучастие в престъплението
на подсъдимия К.К..
Извън показанията на свид. Е.Б., нито един от
разпитаните по делото свидетели – очевидци на сблъсъка не установява
съставомерно поведение и действия на този подсъдим, насочени към настъпване на
общественоопасните последици от престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК. Изяснения повод и установената хронология на конфликта не дава основание
за несъмнен положителен извод в тази насока.
Изясни се, че в момента на намесата на подс. Л.З., възникналия по-рано спор между К. и О. е бил
прекратен /двамата са стояли встрани от
заведението и са говорели/. В същото време, нападението от страна на Л.З. спрямо тъжителя е предприето незабавно
след слизането му от автомобила, с който пристигнал, без обяснения и предисловия,
което не дава основания да се
предполага, че баща му – К., е очаквал тази физическа саморазправа, а липсват и доказателства да е проявил последваща съпричастност към нея, допринасяйки със свое поведение за
настъпването на съставомерните последици. Показанията на свид. Б., в които съобщава, че
след първоначалния удар от страна на З. в главата на пострадалия, възприела и
удари с юмруци по тялото му от К. остават изолирани и не кореспондират нито с
останалите гласни, нито с писмените доказателства,
събрани по делото. Увреждания от понесени удари с юмруци не са констатирани по
тялото на пострадалия, а самият той не е съобщил за такива при прегледа му в
болничното заведение. За нападение и удари от страна на подс.
К. частният тъжител не е съобщил и пред изпратените на мястото полицейски служители
в първите минути след приключване на
инцидента.
Установените по делото факти, че К.К.
е бил в непосредствена близост до пострадалия в момента на нападението от сина
му, когото сам повикал на мястото,
чувствайки се застрашен, не означава непременно умисъл и съавторство в
осъщественото престъпление. Доказателствените
материали на дават възможност еднозначно да се установи неговото поведение -
дали непосредствено е участвал в изпълнението
на престъплението заедно със своя син, нанасяйки сам удари на пострадалия или
осуетявайки съпротивата му, движен от съвместни общи подбуди с другия подсъдим,
или се е дистанцирал от тези действия,
оставайки пасивен. Субективните възприятия на свид. Е.Б. като страничен наблюдател,
че след първоначалния удар с металния предмет от З., двамата „нападнали“
тъжителя, без да намира съответна подкрепа в други доказателствени източници,
не е убедителна основа за безспорно изясняване участието на този подсъдим. Нещо
повече, според фактическите рамки на обвинението в тъжбата, вменените на К. действия - нанасяне на удари с ръце и крака по
главата и тялото, се твърди, че са извършени след падането на тъжителя на
земята в резултат на първия удар на З., а такава хронология не се установява и
в показанията на свид. Б.. По делото няма никакви доказателства М.О. да е падал
на земята, в което положение да е понесъл още удари от подсъдимите, поради
което обвинението в тази част остава недоказано. В писмените доказателства,
закрепващи физическото състояние на пострадалия след инцидента, също не са
отразени травми, съответстващи да са получени по описания в тъжбата начин.
Въз основа
на изложеното съдът прие за
недоказано обвинението срещу подсъдимия
К.К., поради което го призна за
невинен
на
20.05.2017 г., около 21.00 часа,
в гр. Перник, кв. „****“, в съучастие като съизвършител с Л.К.З., чрез нанасяне на удари
с предмети, с ръце и с крака по главата
и тялото, да е причинил на М.Р.О. лека телесна повреда, изразяваща се в открита разкъсно-контузна рана по окосмената
част на главата,
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129
от НК, и на основание чл. 304, предл. 2 от
НПК го оправда по повдигнато му обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Предвид този извод, съдът не обсъжда твърденията на подс. К., че в развоя на конфликта сам е получил увреждания
с характер на лека телесна повреда, установени с извършената съдебно-медицинска
експертиза по делото, и че същите са му причинени от частния тъжител, въз
основа на които защитникът му аргументира
алтернативната си теза за приложимост на института на реторсията. Оправдаването на К.К.
по обвинението, за което е предаден на съд изключва възможността за решаване на тези въпроси в
настоящото наказателно производство.
По изложените съображения и с оглед установеното от фактическа страна,
съдът прие, че с деянието си Л.К.З. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.130, ал.1 от НК, тъй като
на 20.05.2017 г., около 21.00 часа, в гр. Перник, кв.
“****“, чрез нанасяне на удари с предмети
по главата и тялото, причинил на М.Р.О. лека телесна повреда, изразяваща се в открита разкъсно-контузна рана по окосмената
част на главата,
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК,
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– нанасяне на удари с предмети в главата
и тялото на пострадалия М.О., довели до причиняване на лека телесна повреда,
изразена в уврежданията по-горе.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на деянието са занижени волеви
задръжки и незачитане телесната неприкосновеност на личността.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
спрямо подсъдимия З. обстоятелството, че с поведението си самият пострадал е
дал повод за зараждане на конфликта. Дадените
обяснения от подсъдимия не цени в този аспект, тъй като същите явно
обслужват линията му на защита.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съобразява
наличното предходно ****е отново за престъпление против личността - по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, за което му е
наложено наказание пробация..
Съдът, след като призна Л.К.З. за виновен по чл.130,
ал.1 от НК, като взе предвид всички изисквания на чл.54 и чл.57, ал.1 от НК и
след като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК, намери, че съответно
на извършеното престъпление и на личността на дееца би било по-тежкото измежду
предвидените алтернативно за престъплението наказания, а именно “лишаване от
свобода“. За това е мотивиран от
предходното ****е за друго престъпление против здравето - причиняване на
средна телесна повреда, за което е осъден по-малко от година преди извършване
на настоящото престъпление. По същата причина, определяйки размера му, съдът прие, че следва да бъде към
средния предвиден в закона, поради което осъди подсъдимия на 10 месеца “лишаване
от свобода“. Намира, че в конкретиката на казуса и с оглед завишената степен на
обществена опасност на дееца така определеното наказание по вид и размер е справедливо, съответно е на извършеното
престъпление и успешно ще съдейства за постигане целите на наказанието по чл.36 НК..
Съдът
оправда подсъдимия З. по обвинението в останалата му част, а именно
да е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с К.З.К.; относно квалификацията на престъплението във вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, както и да е извършил престъплението чрез нанасяне на
удари с крака по главата и тялото
на пострадалия.
Размера на определеното наказание “лишаване от свобода“
и обстоятелството, че подсъдимият не е **** на такова наказание за престъпление
от общ характер към момента на извършване на процесното
деяние, изпълват формалните предпоставки за прилагане института на чл.66 от НК.
В конкретиката на казуса, преценявайки комплекса от фактори, относими към
наказването, съдът намери, че за постигане целите на наказателната репресия и
за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи наложеното му
наказание “лишаване от свобода” ефективно, поради което и на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
По
основателността и размера на предявения граждански иск:
От страна на частния тъжител и гражданския ищец М.О.,
на основание чл.45 от ЗЗД, се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки, страдания и търпени неудобства/, вследствие
причинената му лека телесна повреда, в размер 6000 лв. В съответствие с
правните изводи по-горе, съдът приема, че причиненото на пострадалия увреждане
на здравето е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия Л.К.З.
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и претенцията за обезщетение
се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Определяйки размера на дължащата се обезвреда, съдът съобразява следното:
Действително, гражданският
ищец е претърпял сочените неимуществени вреди в резултат на извършеното от З. престъпление
по чл.130, ал.1 НК, въпреки че според
съдебния състав степента и интензитета на
неблагоприятно въздействие и засягане на неимуществената сфера на пострадалия, не
съответства на претендираното от него обезщетение. Поради това, съобразявайки се с принципите на
справедливостта, както и с утвърдената съдебна практика, като взе предвид
обстоятелствата, при които е причинена телесната повреда и механизма на
причиняването й /вследствие удар с метален предмет в главата на пострадалия О.
и удар с предмет в гърба му/, естеството на телесното увреждане, за което е повдигнато обвинение, отражението, което то
е оказало върху общото му физическо състояние, установено от показанията на
свидетелите и писмените доказателства по делото, времето за оздравяване, както
и че след зарастването е останал цикатрикс, представляващ
козметичен дефект, видно от заключението на експертизата, съдът прие, че сумата
от 2000 лева ще обезщети справедливо гражданският ищец за понесените
неимуществени страдания. Поради това, уважи предявения граждански иск срещу
подсъдимия З. в този размер, като за разликата до пълния предявен размер на
иска - от 6000 лв., отхвърли същия като неоснователен и недоказан.
С оглед решението по главния иск основателна се явява
и акцесорната претенция за ****е на подсъдимия за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
главница, считано от 20.05.2017 г. (осъществяването на деянието) до
окончателното изплащане на задължението. При задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер
на законната лихва от момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД),
поради което искът е доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова съдът
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху уважената част от предявения иск (2000 лв..), считано
от датата на увреждането – 20.05.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Като последица от оправдаването на подсъдимия К.К. по обвинението по-горе, съдът отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявеният солидарно срещу него граждански иск за
сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от вмененото му престъпление
по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК неимуществени вреди /болки, страдания и
търпени неудобства/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2017
г.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди подсъдимия Л.К.З. да заплати направените от частния тъжител
и граждански ищец разноски, възлизащи на сумата 1082 лв. /в т.ч. за държавна такса за образуване на делото, за внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение/, а в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пернишки районен съд – сумата от 80.00
лева, представляваща държавна такса в размер 4%
върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, с оглед
оправдаването на подсъдимия К.К., съдът осъди частния
тъжител М.О. да заплати на този подсъдим направените от него разноски в
производството в размер на 500 лв. - за възнаграждение на адвокат, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пернишки районен съд – сумата от 70.00
лева, представляваща разноски за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице – за извършена съдебно-медицинска експертиза на подс.
К..
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ