Р Е Ш Е Н И Е № 4787
13.12.2019г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6271 по описа
за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно и
субективно съединение искове при условията на кумулативност с правна
квалификация чл. 108 ЗС.
Ищец А.П.М., ЕГН ********** и М.И.М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.К.-Б., съдебен адрес:*** искат да се
признае за установено и да бъде осъден ответник А.В.С., ЕГН **********, с
адрес: *** да предаде владението върху собствените на ищците недвижими имоти
както следва: : ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ с общо застроено и незастроено
пространство от 1911 кв. м., по стари документа за собственост, а съгласно
представената при съставянето на нотариалния акт актуална скица с общо
пространство от 1919 кв.м., находяща се в землището на ***, в местността: ***,
с административен адрес: ***, ***, съставляваща УПИ ***, масив 102 по плана на
землището на ***, одобрен със Заповед ***, ВЕДНО с построената в източната й
част МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен и два етажа, със застроена
площ от 131 кв.м., съответно разгърната застроена площ 410 кв.м., ВЕДНО с
всички други подобрения, при граници: имот ***-жилищна територия на ***, имот
***-друг жилищен терен на А.П.М., имот ***-друг жилищен терен на Х. Г. К. и
др., имот ***-полски път на О. Р., имот ***-нива на А.П.М., имот ***-друга
селищна територия на М.П. К. и др., а съгласно действащата КК и КР на гр.
Пловдив поземлен имот с идентификатор № ***ведно с попадаща в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № ***., а по отношение на дружество „Еко Клийн
11“ ЕООД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. ******* с *** С. Г.
се иска да се признае за установено и да се предаде владението върху жилишна
сграда с идентификатор № ***.
Ищците твърдят, че притежават
собствеността върху описаните по-горе недвижими имоти въз основа на изтекла
10-годишна придобивна давност. Посочват, че владението им върху дворното място,
предмет на настоящото производство започнало от **, когато го придобили с
договор за покупко-продажба от *** като към този момент недвижимият имот
представлявал нива. Впоследствие ищците променили предназначението на
недвижимия имот, изградили масивна жилищна сграда в имота и се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост от **С договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт **. АВ – Пловдив ищците прехвърлили на С. С.
Д. и Т. С. Д. собствеността върху процесните недвижими
имоти. Вместо плащане на продажна цена купувачите се задължили да погасят
задълженията на продавачите спрямо кредитори, за вземанията на които е вписана
и договорна ипотека върху имотите, представляващо условие на договора, след
сбъдването на което сделката да породи вещноправно действие. Сочи се, че
продавачите не загубили владението си върху имота, като до сбъдване на
условието по договора те предоставили ползването му на купувачите, като в тази
връзка бил сключен договор за заем за послужване от дата ***Тъй като купувачите
не изпълнили задължението си, продавачите предявили иск за разваляне на
сключения договор за покупко-продажба. С решение от 10.01.2017г. по гр.д. №
13682/2016г. по описа на ПРС цитираният договор за покупко-продажба бил
развален поради несбъдване на условието по него. След разваляне на договора
ищците узнали, че на ***С.Д. и Т.Д. прехвърлили процесните недвижими имоти на
ответника по настоящото дело А.В.С. по силата на договор за покупко-продажба ***, който
договор се твърди да е привиден, като прикриващ обезпечение по договор за заем.
Сочи се, че имотът се ползвал от С.Д. до януари ***., когато последният бил
изведен от имота от ответника.
В хода на процеса ищците са установили,
че на ***. процесните имоти – земя и сграда са продадени от ответник А.В.С. на
дружество „Еко Клийн 11“ ЕООД за което бил оформен нотариален акт ***. на Н.
*** с рег. № *** от НК като наред с прехвърлянето на собствеността било
предадени и владението върху имотите поради което и след направено изрично
искане на ищците наред с първоначалния ответник А.С. е конституиран и ответник
дружество „Еко Клийн 11“ ЕООД съгласно Определение № 1533/08.02.2019г.
Ищците поддържат, че са собственици на
процесните имоти и по отношение на дружество „Еко Клийн 11“ ЕООД на основание
давностно 10-годишно владение, тъй като никога не са губили владението върху
процесните имоти и винаги са го упражнявали за себе си чрез С. С. Д. до принудителното му извеждане от имотите,
поради което и щом ищците са собственици към *** то и ответник А.С. не би могъл
да прехвърли правото на собственост към дружеството, тъй като не притежава в
патримониума си собственически права по отношение на процесните имоти.
Предвид на гореизложеното искат да се
признае и по отношение на двамата ответника, че ищците са собственици
процесните имоти на заявеното от тях основание – придобивна давност текла в
периода ** – *** както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на
имотите в полза на ищците. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник А.В.С. чрез адв. М.С. оспорва
предявения иск. Категорично заявява, че с нотариален акт ***. по описа на СВ
при АВ – Пловдив, сключен с С. С. Д. и
Т. С. Д. , ответникът придобил собствеността върху процесните недвижими имоти,
както и върху още един имот- друг жилищен терен, с площ 400 кв. м., срещу обща
сума в размер на 90 000 лева, която сума била изплатена изцяло в брой на
продавачите. Оспорва се твърдението на ищеца за привидност на посочената
сделка, както и за наличието на заемно правоотношение между С. С. Д. и Т. С. Д.
от една страна и ответника от друга. Ответникът твърди, че от датата на
покупко-продажбата -***добросъвестно придобил собствеността върху процесните
недвижими имоти. Посочва, че в периода
2002-2003г. били учредени две договорни ипотеки върху процесните недвижими
имоти в полза на „Общинска банка“ АД, като впоследствие на *** обезпеченията
като част от съответните главни задължения, били прехвърлени в полза на „Пълдин
вакейшън“ ООД. Сочи, че на *** сключил споразумение с „Пълдин вакейшън“ ООД,
въз основа на което заплатил на дружеството 148 000 лева на пет вноски до
***., с което били заличени учредените договорни ипотеки върху процесните
недвижими имоти.
Ответникът се позовава на разпоредбата
на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, като посочва, че исковата молба, въз основа на която е
постановено цитираното от ищеца решение за развалянето на договора, била
вписана на ***, а ответникът придобил добросъвестно имота на ***- повече от 10
години преди вписването. Оспорва твърденията на ищеца, че С.Д. е ползвал имота
като държател, като твърди, че последният е придобил собствеността върху вещта
на ***Също така ответникът твърди, че не владее жилищната сграда, чиято
ревандикация се иска, като посочва, че с нотариален акт *** на н.***, рег. №
***на НК бил продал на „Еко Клийн 11“ ЕООД построената в процесното дворно
място сграда, като било предадено и владението върху същата. Ответникът оспорва
достоверността на датата на представения от ищците Договор за заем за
послужване, посочен в т. 3 на ИМ. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Ангажира доказателства.Претендира разноски.
Ответник „Еко Клийн 11“ ЕООД чрез адв.
М.Ш. заема становище както за недопустимост на предявения иск по реда на чл.
228, ал. 3 ГПК така и за неговата неоснователност. Подробно аргументира тезата
си и посочва, че чл. 228, ал.3 ГПК е приложим само по отношение на замяната на
ответната страна по спора, в случаите когато не е налице съгласието на новия
ответник за това, но не и за конституирането на нов ответник наред с
първоначалния.
Ответник „Еко Клийн 11“ ЕООД по
съществото на спора оспорва да е завършен фактическия състав на придобивната
давност за ищците, няма твърдение, че имотът се владее от дружеството, към
момента на сделката с праводателя А.С. последният е бил пълноправен собственик
на имотите и ги е прехвърлил надлежно. Оспорва се сделката от ***да е сключена
под отлагателно условие, оспорва се че ищците са владели имотите чрез друго
лице – правоприемник по договор за заем от *** поради липса на кауза
/основание/. Заявява се противопоставимост на правата на ищците по чл. 88, ал.2 ЗЗД като се позовава на оповестително-защитното действие, при което сделката на
праводателя на А.С. е развалена много по-късно след като вече С. е придобил
собствеността, а и освен това развалянето е било допуснато без участието нито
на С., нито на дружеството. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Ангажира доказателства.Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията
на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Установява се от нотариален акт **** от
***на Н. *** с рег. № *** от НК, че ищците А.П.М. и М.И.М. прехвърлят правото
на собственост върху процесните имоти – дворно място, представляващоУПИ *** ведно с построената в него масивна жилищна сграда в
полза на приобретателите С. С. Д. и Т.
С. Д. срещу поемане задължение на
последните да погасят солидарно вземания в размер на 46 000 лева към
кредиторите наложили ипотеки върху имотите – предмет на този нотариален акт.
Съгласно т.III от нотариалния акт изрично се
посочва, че приобретателите приемат собствеността и поемат към прехвърлителите
– ищци по делото задължението за погасяване на уговорената парична сума от
46 000 лева. Следователно, като се има предвид утвърдения принцип в
българското гражданско право относно облигаторно-вещното действие на
транслативните договори уредено в чл. 24, ал.1 ЗЗД собствеността преминава от
праводателите към правоприемниците със сключването на самия договор. При това
положение на ***ищците, за които не се спори от ответниците, а и се установява
от нотариален акт ***. на Н. *** и нот. акт ** на Н. *** са били собственици на
процесните имоти и надлежно са прехвърлила правата си в полза на С.Д. и С.Д. Категорично
настоящата инстанция отхвърля застъпваната от ищците теза, че сделката от ***е
сключена под отлагателно условие – изплащане задълженията на праводателите, тъй
като съгласно чл. 25, ал.1 ЗЗД фактическият състав на отлагателното условие
предполага най-малко два факта – съгласие на страните за отлагане настъпването
на правните последици на сделката след настъпване на друго събитие, т.е
съгласие на страните относно обстоятелството, че правото на собственост няма да
премине към приобретателите съгласно правилото на чл. 24, ал.1 ЗЗД докато не
бъде погасена сумата от 46 000 лева и втория факт посочване последиците от
несбъдването на това отлагателно условие. От така представения нотариален акт
не може да се установи нито че волята на страните е била собствеността да се
запази в полза на праводателите до погасяване на задълженията им, нито че при
неизплащане на сумата сделката няма да породи целените от страните правни
последици. Голословни и изолирани от доказателствения материал се явяват
твърденията на ищците за наличието на уговорено отлагателно условие и поради
обстоятелството, че Н. е удостоверил изрично ясно, недвусмислено и
безпротиворечиво фактът, че приобретателите приемат собствеността от ищците без
каквито и да е било условности и необходимост от настъпването на допълнителни
факти, които да завършат фактическия състав на сделката. Това удостоверяване е
обвързващо за съда с материална доказателствена сила и всякакви други
интерпретации на волята на страните са необосновани.
След прехвърляне собствеността на
процесните имоти сключеният договор за заем за послужване от ***по съществото
си се явява сключен от несобственик, което принципно не засяга валидността на
сделката на това основание, по-същественото обаче е че заемателя С. С. Д. не може да кумулира качеството си на
собственик на имотите и качеството си на заемател, респ. държател на тези имоти
от гледна точка на вещноправния му статут. С.Д. и Т.Д. се явяват пълноправни
собственици и упражняват фактическата власт върху процесните имоти въз основа правото
си на собственост, а не въз основа на възникналата облигационна връзка по
силата на договора за заем за послужване, защото тази облигационна връзка е
безпредметна, тъй като касае учредяването на относително субективно право по
отношение на вещ, за която има вече учредно абсолютно субективно право на
собственост. Другояче казано заемът за послужване не може да доведе до целените
правни последици на основанието за сключването му, т.е няма основание, което да
обуслови правната необходимост от този договор с оглед кредиторовия интерес, а
липсата на такова основание води до невалидност на сделката. При това положение
не се споделя застъпваната от ищците теза относно факта, че те владеят имотите
чрез държателя С.Д.. Ищците към ***не са нито собственици, нито владелци, нито
пък е възможно трето лице да владее имота за тях още по-малко това трето лице
да е собственика, защото не може по отношение на един и същ имот да има
собственик и държател на различни основания. Поддържаната фигура на държател на
имота в лицето на С.Д. е правно и логически необосновано, тъй като не обяснява
как собственик може да бъде и държател едновременно на една и съща вещ.
Поддържаната теза би имала смисъл ако беше установено, че собствеността на
ищците след ***е била запазена в техния патримониум поради уговарянето на
отлагателно условие и именно в качеството си на собственици ищците са
предоставили държането на третото лице, което владее за тях. Застъпваната теза от ищците следва да се
отбележи и че е непоследователна. Така ако те считаха, че сделката от ***е
сключена под отлагателно условие и че въобще собствеността не е преминала към
С. и Т.Д. е неясно защо са пристъпили към развалянето на договора по чл. 87 ЗЗД, респ. в исковата молба по чл. 87 ЗЗД въобще не се повдига въпроса за наличието
на отлагателно условие, а се поддържа пълно неизпълнение на договора за
прехвърляне на собствеността поради непогасяване на задълженията на ищците и
реституиране на правата по него. Следователно, ако ищците считаха, че е налице
отлагателно условие същите въобще не биха имали интерес от развалянето на
договора, тъй като правото на собственост не може да се реституира до колкото
никога не е напускало техния патримониум. И именно поради това че ако считаха,
че това право не е напускало патримониума им, то същите биха искали положително
установяване несбъдването на условието, а не разваляне на сделката или към
датата на подаването на исковата молба по гр.д. № 13682/2016г. на РС – Пловдив,
ищците са били с разбирането, че търсят реституция, а сега твърдят, че
изначално собствеността им никога не е прехвърляна поради наличието на
отлагателно условие. Последното съждение може да бъде доведено до край като се
посочи, че ако имаше отлагателно условие, нито ответник С., нито ответник „Еко
Клийн 11“ щяха да придобият собствеността от Д., при което и щеше да е
безпредметно търсеното на давността като придобивен способ.
Сделката, оформена в нотариален акт ***, нот.
дело № ***. от ***на Н. *** с рег. № *** от НК с която С.Д. и Т. С. Д. прехвърлят собствеността на процесните имоти
в полза на ответник А.С. е валидна и законосъобразна. Нещо повече предвид
установеното от свидетелските показания, че С.Д. е ползвал имотите до 2017г.
когато е принудително изведен от тях от собственика А.С. следва да се отчете,
че именно А.С. е владял чрез С.Д., а не ищците, като през периода ***ответник
С. убедително доказва, че в нито един момент не се е дезинтересирал от
собствеността, обслужвал е ипотечния дълг към „Общинска Банка“ АД, който пък е
бил поет от ищците в качеството на трети задължени лица учредили ипотека върху
имотите към момента когато са били собственици за чужди задължения и в крайна
сметка е изплатил изцяло чуждите задължения, заплащал е дължимите данъци и
юридически се е грижил за собствеността си по начин и обем, които съответстват
на лице, което е изключителен собственик. По делото макар и да не е предмет на
обследване няма данни С.Д. да е своил собствеността на ответник А.С., а
доказателствата са в насока, че ответник С. е влязъл във владение на по-късен
етап, което обстоятелство обаче в никой случай не може да ползва ищците, тъй
като практически с прехвърлянето на собствеността на ***формално юридически те
нямат нито отношения със С.Д., нито пък с последващия му правоприемник А.С.,
още по-малко могат да противопоставят права на последния въз основа на
самостоятелно давностно владение.
Не се споделят твърденията на ищците, че
ответник С. е знаел за осъществявано владение чрез трето лице, първо, защото по
делото не се установи владение за ищците от гледна точка на обективния му
признак, а се установява фактическо държане от страна на С.Д. и това държане
касае отношенията не с ищците, а отношенията му с ответника С., който е
собственик. Второ, ищците се явяват трети лица за сделката между С.Д. и Т.Д.,
от една страна като продавачи, а ответник С. като купувач, от друга страна,
поради което и недоказано остава твърдението, че действителната воля на тези
страни не е била да се придобие собствеността. Дори да се приеме тази теза за
наличието на абсолютна симулация и затова че ответник С. не е придобил
собствеността на процесните имоти по сделката от ***., то отново не може да
бъде обяснено как собствениците С.Д. и Т.Д. държат имотите за ищците. На трето
място, не се установява ищците лично да са осъществявали фактическа власт върху
имота. Лицето за което е доказано, че е упражнявало фактическа власт е С.Д. –
така показанията на св. Р. С. и Г. П., но категорично упражняването на тази
фактическа власт не е било за ищците независимо от субективните им възприятия,
тъй като, за да бъде за тях следва да има правно основание, а както се посочи
заемът за послужване не е такова годно основание.
Вън от горното по делото се установява,
че с решение от 10.01.2017г. по гр.д. № 13682/2016г. в сила от 16.01.2017г. на
РС - Пловдив сделката между ищците и С.Д. и Т.Д. е развалена, което разваляне
обаче е след признание на ответниците. В процеса не са привлечение
правоприемниците А.С. и дружество „Еко Клийн“ ЕООД, но прави впечатление, че
при развалянето на сделката реално не е обследвано неизпълнението на Д. да
погасят дълга, а същевременно ответник С. е погасил задължения на ищците по
ипотечен дълг, при това положение вън от факта, че ищците нямат
противопоставимост на рестиутираните права по развалената сделка спрямо
ответниците, по настоящето дело се поставя въпроса затова действително налице
ли са били предпоставките за развалянето на сделката, чийто правоприемници са
С. и Еко Клийн ЕООД. До колкото обаче ищците твърдят да са собственици на друго
основание този въпрос не се обсъжда, а се маркира за пълнота.
Ето защо предвид на гореизложеното
предявения иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС против ответник А.В.С.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради това, че ищците нито
са собствениците на твърдяното от тях основание, нито пък се установи С. да
владее имот без правно основание, напротив владее го в качеството си на
собственик.
По отношение на предявения иск против
дружеството „Еко Клийн 11“ ЕООД.
На първо място, не се споделя
възражението за недопустимост на предявения иск – арг. от т.3Б от тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГК на ВКС от 14.03.2016 год. съгласно която, налице е правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния
имот преди завеждането на исковата молба
– какъвто е настоящия случай – отв. С. продава жилищната постройка преди
завеждането на настоящата искова молба.
Със сделка от ***оформена в нотариален
акт ***на Н. ***ответника А.С. продава на дружеството собствеността на имот -
сграда с идентификатор № ***. Към датата на продажбата ответник С. е бил
собственик на имота, респ. не се установи ищците да са го придобили въз основа
на твърдения от тях способ – придобивна давност за период от 10 години по отношение
на С... Следователно и по отношение на „Еко Клийн 11“ ЕООД не се установява
ищците да са собственици на жилищната постройка, тъй като дружеството черпи
правата си от праводателя си, който пък никога не ги е губил, нито пък ищците
са ги придобивали въз основа на давностно владение за да изключат правото на
собственост на праводателя на дружеството. Всички изложени по-горе съображения
са относими и по този иск и не следва да бъдат преповтаряни до колкото в случая
се касае до частно правоприемство за жилищната постройка, при което е
достатъчно да се извърши преценка затова дали праводателят е бил собственик,
респ. дали ищците са били собственици по отношение на праводателя. Такава
преценка бе извършена по-горе като поради което и този иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Вън от горното и по този иск не бе
установено дали ответното дружество към момента на приключване на съдебното
дирене владее имота без правно основание.
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода
на спора по делото следва да се присъдят разноските в полза на ответник А.С. –
сума в размер на 3 500 лева съгласно представения списък, а в полза на
„Еко Клийн 11“ ЕООД – сума в размер на 9 000 лева. Разноските са
действително извършени и установени поради което и се присъждат в пълен размер.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН
********** *** против А.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правна
квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците притежават правото
на собственост въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години
върху следните имоти: ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ с общо застроено и незастроено
пространство от 1911 кв. м., по стари документа за собственост, а съгласно
представената при съставянето на нотариалния акт актуална скица с общо
пространство от 1919 кв.м., находяща се в землището на ***, в местността: ***,
с административен адрес: ***, ***, съставляваща УПИ ***, масив 102 по плана на
землището на ***, одобрен със Заповед ***, ВЕДНО с построената в източната й
част МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен и два етажа, със застроена
площ от 131 кв.м., съответно разгърната застроена площ 410 кв.м., ВЕДНО с
всички други подобрения, при граници: имот ***-жилищна територия на ***, имот
***-друг жилищен терен на А.П.М., имот ***-друг жилищен терен на Х. Г. К. и
др., имот ***-полски път на О. Р., имот ***-нива на А.П.М., имот ***-друга
селищна територия на М.П. К. и др., а съгласно действащата КК и КР на с.М.
поземлен имот с идентификатор № ***ведно с попадаща в него еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № ***. и за предаване владението върху така описаните
имоти КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ;
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.П.М., ЕГН **********
и М.И.М., ЕГН ********** *** против „Еко Клийн 11“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Загреб № 1А с *** С. Г. искове
с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците
притежават правото на собственост въз основа на давностно владение продължило
повече от 10 години върху следния имот: сграда с идентификатор *** по КК и КР
на. с М., със застроена площ от 133 кв.м, която представлява МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състояща се от сутерен и два етажа и за предаване владението върху така
описания имот КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. В.К.-Б., съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на А.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***
чрез адв. М.С. сумата от 3 500 лева / три хиляди и петстотин/, която
представляват разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение;
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на „Еко Клийн
11“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. ******* с ***
С. Г. сумата от 9 000 лева / девет хиляди/, която представляват разноски
за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Н.Н.