№ 32938
гр. София, 14.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110121696 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца Т. М. П. за изменение на решение от
20.06.2024 г. по гр.д. № 21696/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за
разноските. Поддържа се, че неправилно съдът не е присъдил разноски на
ищеца за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащане на което се
твърди да са приложени по делото.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника
***“, с който сочи, че искането за присъждане на разноски не е било заявено
своевременно, а наред с това – че не се установява заплащане на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая се иска изменение на постановеното по делото решение в
частта относно разноските на ищеца, по отношение на които съдът е изложил
мотиви за недължимост.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на
своевременно представен списък на разноските по чл.80 ГПК (който в случая
се явява предпоставка за допустимост на искането), поради което същото е
процесуално допустимо.
Ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
1
размер на сумата 1 980 лв.
Искането за присъждане на разноски е заявено още с исковата молба, с
оглед на което не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че такова
не е било своевременно направено.
С исковата молба и още веднъж – в първото по делото открито съдебно
заседание, ищецът представя фактура от 24.04.2023 г., изд. от адв. Ц. на ищеца
за посочената сума, като в същата е посочен начин на плащане: в брой.
Не са представени доказателства за плащане на адвокатското
възнаграждение. Не е представена разписка за заплащане на сумата. Такова не
може да се установи и от неподписаната от страните фактура.
Не могат да бъдат споделени доводите на молителя, че във фактурата се
сочело, че сумата е била платена в брой. Във фактурата се сочи уговореният
начин на плащане, без същата да доказва получаването на сумата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
При съобразяване на горното се налага извод, че в случая заплащането
на адвокатското възнаграждение не е доказано. По изложените съображения
искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца Т. М. П. по чл.248 ГПК за
изменение на решение от 20.06.2024 г. по гр.д. № 21696/2023 г. на СРС, ГО, 62
състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
2
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3