Номер 290525.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградОсми състав
На 06.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Топалова
Гюлфие Яхова
Секретар:Герасим Д. Ангушев
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело №
20201200500730 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно-по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по
въззивна жалба на С. К. Ч. чрез пълномощника й,насочена против решение
№1075/04.02.2020г. на Районен съд-Благоевград по гр.д.№2785/2018г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение.Твърди се,че РС необосновано е уважил иска по чл.422
ал.1 ГПК срещу жалбоподателката ,предявен от поръчител по склйючен от
нея договор с „Мобилтел“ЕАД за продажба на вещ на изплащане.Поддържа
се,че договорът е сключен с посоченото дружество,а не с „А1 Б.“ЕАД и РС
незаконосъобразно е уважил иска при извършено плащане от поръчителя не
на кредитора по договора на въззивницата.Сочи се,че тя не е уведомена от
ищеца за извършеното плащане от него като поръчител .Поддържа се,че
ищецът няма право да обявява предсрочна изискуемост и да прекратява
договора,тъй като е поръчител ,а на кредитор по него .РС не бил съобразил
горните обстоятелства и незаконосъобразно е уважил иска.Претендира се от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска,като
присъди на въззивницата направените разноски за двете инстанции.
Подаден е отговор от насрещната страна в законния срок по чл.263 ал.1
ГПК.В отговора жалбата е оспорена като неоснователна и се иска да бъде
1
отхвърлена като се претендират разноски за въззивното производство по
представения списък по ч.80 ГПК.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с
определението си по реда на чл.267 ал.1 ГПК.Повторната проверка при
постановяване на решението не води до различен от вече направения извод за
допустимост на жалбата ,тъй като е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
надлежна страна при наличие на правен интерес и е насочена срещу
обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция ,определени в чл.269
ГПК, при служебната проверка Благоевградският ОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо,а по повдигнатите в жалбата въпроси за
правилността му ,приема следното:
Установява се от събраните доказателства ,че в изпълнение на договор за
продажба на вещ на изплащане ,сключен между въззивницата и
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД на 12.07.2016г.,тя е получила продадената й на изплащане
вещ- телефонен апарат по вид и модел ,съобразно идентификацията, дадена в
двустранно подписания приемо-предавателния протокол ,при продажна цена
576.00лв. Въззивницата Стоймира Чипова като купувач по договора се е
съгласила да заплати цената на продадения й телефонен апарат на изплащане
чрез месечни вноски-първоначална авансова в размер на 24.00лв и още 23
месечни вноски при ГПР 10.,4% съобразно подписания погасителен план,с
краен срок на изплащане на вноските- 12.06.2018г. Със заключението от
извършената ССЕ ,неоспорено от въззивницата , се установява,че е
извършила плащания на първата авансова вноска и още 13бр. месечни
погасителни вноски /от първа до 13-та вкл./ ,като с плащанията е погасила
задължението си до размер на 342,02лв.Останала е неплатена сумата от
233,98лв / от 14-та до последната 23-та вноски/.Въззивницата е изпаднала в
просрочие с неплащането на 14-та поредна погасителна вноска по
погасителния план към договора с падеж 12.09.2017г.,от която частично е
платила само 6.02лв на 29.09.2017г. След посочената дата плащания не са
извършвани.Установява се от заключението от посочената експертиза,че
дължимите по процесния договор суми от въззивницата –купувач на вещта,
за главница и лихва са заплатени от ищцовото дружество С.“АД ,действащо
2
като поръчител, обезпечаващ вземанията на „Мобилтел“ЕАД по договори за
продажба на вещи на изплащане на потребители.Договорът за поръчителство
е сключен на 07.11.2014г. между посочените две дружества със срок на
действие 1г., продъжен с анекс от 15.03.2016г. до 07.11.2016г. С анекс от
08.10.2015г. към договора за поръчителство търговецът „Мобилтел“ЕАД е
овластил /упълномощил/ ищцовото дружество да обявява предсрочна
изискуемост на неизправни потребители по договори за продажба на вещи на
изплащане.В случая въпрос за настъпване на предсрочна изискуемост не
стои,тъй като ищецът,след като е заплатил дължимата от ответницата сума по
договора за продажба на тел.апарат на изплащане ,е инициирал заповедно
производство по чл.410 ГПК на 01.10.2018г.,към който момент срокът за
плащане и на последната погасителна вноска е изтекъл.Тоест –заповедното
производство по чгр.д.№2360/2018г. по описа на БлРС е образувано при вече
настъпила изискуемост на вземанията на кредитора за всички непогасени
вноски за цената на продадената на изплащане вещ.От справка в Търговския
регистър ,извършена служебно от съда на основание чл.23 ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ ,се установява,че на 18.05.2018г. е вписана промяна на фирмата
/наименованието/ на „Мобилтел“ЕАД,което след посочената дата е „А1
Б.“ЕАД .Това дава отговор на повдигнатия във въззивната жалба въпрос ,че
договорът на въззивницата бил сключен с „Мобилтел“ЕАД, а не с „А1
Б.“ЕАД.Касае се за едно и също търговско дружество с променено
наименование след сключването на договора с ответницата.
При така установените фактически данни първоинстанционният
съд законосъобразно и обосновано е приел,че предявения от С.“АД
суброгационен иск по чл.143 ал.1 във вр. с чл.138 ал.1 ЗЗД е
основателен.Неоснователно се повдига въпрос в жалбата за
незаконосъобразно прекратяване на договора за продажба на вещ на
изплащане ,извършено от ищеца като поръчител,обезпечаващ вземанията на
кредитора по този договор.Прекратяването на договора и предсрочната
изискуемост на вземанията са ирелевантни за предмета на настоящето
производство факти.Както е посочено по-горе ,заповедното производство е
инициирано от платилия поръчител след изтичане на срока за плащане на
погасителните вноски по договора, при настъпила изискуемост на всички
неплатени вноски.Без значение е дали ищецът е изпращал уведомление до
въззивницата за прекратяване на договора, чийто срок е изтекъл преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.Тъй като не се твърди и не се
установява въззивницата да е извършила плащане на кредитора след
извършеното от поръчителя,за разрешаване на спора е ирелевантно и
3
отсъствието на уведомяване от поръчителя до нея ,че е платил на кредитора.
При правна квалификация по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, каквато е квалификацията на
предявения иск,и при липса на възражения от страна на ответника по чл.143
ал.2 ЗЗД,че е платил или че има възражения, каквито би могъл да направи
пред кредитора, уведомяването от поръчителя на длъжника за извършеното
плащане за погасяване на задълженията му ,не са подлежащи на установяване
от поръчителя предпоставки за уважаването на иска. . При неуведомяване
длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора и само тях
той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава
никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му за извършеното
от последния плащане на кредитора ./в този смисъл е формирана трайна
съд.практика на ВКС - решение № 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
185/2014 г., IV г. о., ГК; решение № 114 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1143/2010 г., IV г. о., ГК/. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника
е уредено в чл.143 ал.2 ЗЗД , за да бъдат избегнато двойно плащане на
кредитора,или ако длъжникът има основателни възражения към кредитора
досежно изпълнението на договора,каквито в случая не са въведени от
въззивницата.Поради това тя не може да противопоставя на платилия
поръчител-ищцовото дружество възражение за неуведомяването й за
извършеното плащане.
По горните съображения въззивната жалба е неоснователна,а
обжалваното решение на РС-Благоевград следва да се потвърди.
По разноските:
С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество чрез
процесуалния си представител е направило искане за присъждане на разноски
за въззивното производство,които претендира с представения списък по чл.80
ГПК.Претендират се разноски за адв.възнаграждение в размер на 300лв,който
разход е доказано извършен според отразяването за извършеното плащане в
брой в представения договор за правна защита и съдействие между
въззиваемото дружествмо и упълномощения адвокат.В тази част договорът
има характер на разписка за получената сума като адв.възнаграждение и
следва да се признае като реално извършени разноски във въззивното
производство.
По горните съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78
ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1075/04.02.2020г. на Районен съд-
Благоевград по гр.д.№2785/2018г.
4
ОСЪЖДА С. К. Ч. ,ЕГН **********,с адрес:Благоевград,ЖК“Е.“
№216 вх.А ет.4 ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на С.“АД ,ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление: гр.С.бул.“Б.“ №81 вх.Б ет.1 сумата от
300лв/триста лева/ за направените разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5