№ 545
гр. Видин, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20241320101462 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД /предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
против Л. П. Ангелова с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Васил Левски“ бл. 2, вх.
Е, ет. 8, ап. 71 с която са предявени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1
от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги,
по силата на които ответника е абонат на дружеството, както следва:
Договор за мобилни услуги от дата 18.10.2013 г. сключен за мобилен номер
+359*********. Посочено е, че отношенията между страните са подновявани няколко пъти,
като настоящата претенция се основава на последно подписаното Допълнително
споразумение от дата 05.10.2020 год., като абонатът избира ползването на абонаментна
програма Тотал + 40.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 36.99 лв. с
уговорен срок на действие 24 месеца до 05.10.2022 год. Абонатът е сключил и Договор за
лизинг от същата дата - 05.10.2020 год., по силата на които е взел мобилно устройство
HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 8.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане
на допълнителна сума от 8.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1,
ал. 2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е
предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната
цена, видно от раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение от дата 05.10.2020 г., както
следва: Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 499.90 лв.;
Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал е 206.16 лв.
1
следователно отстъпката от стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума
в размер на 293.74 лв.
Сочи се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********.
Излага се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Поддържа се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 01.02.2022 до
дата 30.04.2022 г. ищцовото дружество е издало следните фактури:
- фактура № **********/01.03.2022 г. за отчетния период на потребление от
01.02.2022 г. - 28.02.2022 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 46.51 лв. /с ДДС/.
Дължимата сума е платима в срок 16.03.2022 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/01.04.2022 г. за отчетния период на потребление от
01.03.2022 г. - 31.03.2022 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 48.87 лв. /с ДДС/.
Дължимата сума е платима в срок 16.04.2022 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/01.05.2022 г. за отчетния период на потребление от
01.04.2022 г. - 30.04.2022 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 46.77 лв. /с ДДС/.
Дължимата сума е платима в срок 16.05.2022 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
142.15 лв. за периода 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 142.15 лв. е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 196. в) от ОУ на мобилния оператор, ищцовото дружество е прекратило едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.
Излага се, че след прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура №
**********/01,07.2022 г„ в която са начислени суми в размер, както следва:
-163.55 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/;
-34.36 лв. - незаплатени лизингови вноски /която сума е процесна в настоящото
производство/;
-142.15 лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума е процесна в
настоящото производство/;
Поддържа се, че с оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца
представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги и за незаплатени
лизингови вноски, които претендира на основание едностранното прекратяване на
индивидуалните договори за мобилни услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в), вр. с чл.12, ал.2 от ОУ.
Посочено е, че в настоящото производство интерес за ищеца представлява и
начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни
2
услуги, която претендира на основание т. 11 от договора за мобилни услуги, която е
уговорена съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018 г., по която страна е
„Теленор България“ ЕАД.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 23.05.2022 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Сочи се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на договорните абонаменти, както следва:
- Тотал + 40.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 36.99 лв. за
мобилен номер +359********* с уговорен срок на действие 24 месеца до 05.10.2022 г.,
съгласно Допълнително споразумение от 05.10.2020 г.
Излага се, че след датата на деактивация на процесния абонамент, на абоната е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на общата стойност
на незаплатените задължения на абоната, последният е поканен в 10-дневен срок от
последната да заплати доброволно процесната сума, като му е указана и последицата от
неизпълнение- а именно, че процесиите договори за предоставяне на мобилни/фиксирани
услуги ще бъде прекратен/и.
Поддържа се, че поканата за изпълнение е доставена на абоната- длъжник.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на
потребитЕ.те относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната -неустойка е формирана
съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от индивидуалния .договор за
мобилни услуги.
Съгласно т. 11 от Договора за мобилни услуги/ реси. раздел IV, т. 2 от
Допълнителното споразумение - в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен
да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Месечният абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на
плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и
(б) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на УСТРОЙСТВОТО (В брой и без абонамент) съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него ПРИ
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
какъвто съответства на оставащия срок на договора.
Сочи се, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на
потребитЕ.те и с уговореното в постигнатата Спогодба.
3
Излага се, че ищецът претендира неустойка съгласно уговорените правила с
комисията за защита на потребитЕ.те и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно:
Неустойката в размер на 163.55 лева, която е формирана, както следва:
-За абонаментен план Тотал + 40.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер
на 36.99 лв. за мобилен номер +359********* се дължи неустойка в размер на 118.28 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 35.16 лв. х 3 = 102.47 лв., като разликата до претендирания
размер представлява ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежа на връщане - раздел
IV, т. 2, б.“а“ предл. последно от Допълнително споразумение от 05.10.2020 г.
-Към абонаментен план Тотал + 40.99 лв., с промоционален месечен абонамент в
размер на 36.99 лв. за мобилен номер +359********* е начислена и неустойка за ползване на
устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Blue, в размер на 45.27 лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Освен това е посочено, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия,
приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на
абоната устройства са обявени за предсрочно изискуеми, както следва:
-Договор за лизинг от дата 05.10.2020 г., за номер +359*********, по силата на който
абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Blue;
Поддържа се, че съгласно чл. 3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
номер +359********* месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД.
Твърди се, че при сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 20-то число от месеца. Така падежът на лизинговите вноски е
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Сочи се, че поради изтичането на сроковете предвидени за плащане на всички
месечни погасителни лизингови вноски, както и предвид липсата на данни ответникът да е
върнал мобилното устройство на ищеца като лизингодател, нито да е лишен от
възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя - ищец, то претендираме
незаплатени лизингови вноски, както следва:
- 34.36 лв. по Договор за лизинг от дата 05.10.2020 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 8.59 лв. всяка. Твърди се, че длъжникът не е заплатил 3 бр. лизингови
вноски на обща стойност в размер на 25.77 лв., дължими за периода от месец 7/2022 г. до
месец 9/2022 г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.
1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на
8.59 лв. по чл.1. ал.2 от договора. Общодължимата от длъжника сума възлиза в размер на
34.36 лв.
Посочва се, че този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с
оглед императивното правило на чл. 235. ал. 3 от ГПК, както и с оглед разясненията, дадени
в ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, които намират приложение,
а именно: „Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение
на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято
изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния
4
план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и
съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може
да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание на иска“.
Излага се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Теленор България“ ЕАД, Л. П. Ангелова се е съгласил и е приела Общите Условия
на Оператора за взаимоотношения с потребитЕ.те на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 49 от Общите Условия ищцовото дружество има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Л. П.
Ангелова „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на
т. 196. в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“.
Поддържа се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права
и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Твърди се, че в чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на
срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 647/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 340.06 лева, от които:
142.15 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и
мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/01.03.2022 г.,
**********/01.04.2022 г., **********/01.05.2022 г. за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022
г.;
34.36 лв. по Договор за лизинг от дата 05.10.2020 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
HUAWE1 Р40 lite Е 64GB Dual Blue и
5
163.55 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
05.10.2020 г. за мобилен номер +359*********, от които: 118.28 лв., представляваща
стойността на 3 - месечни абонаментни такси и 45.27 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Blue,с отстъпка от
стандартната цена, съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнителното споразумение от дата
05.10.2020;
Претендират се и направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен
представител, в който е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Изразено е становище, че исковете са недопустими. Сочи се, че исковата молба е
предявена от дружеството „Йеттел България“ ЕАД, но едновременно и наред с това, в
петитума на исковата молба, като ищец е посочено дружеството „Теленор България“ ЕАД.
Възразява се, че предявяването на исковете от името на „Теленор България“ ЕАД е
недопустимо, доколкото не това дружество е било заявител по заповедното производство по
ч.гр.д. № 647/2024 г. по описа на РС – Видин, чието продължение се явява настоящото
производство.
На следващо място се сочи, че страна по договорите, въз основа на които от
ответника се претендират суми от дружеството „Йеттел България“ ЕАД и които са посочени
и в издадената заповед за изпълнение са дружества с различни наименования, а именно:
Договор за мобилни услуги от 18.10.2013 г., сключен с мобилен оператор „Космо България
Мобайл“ ЕАД, Допълнително споразумение от 05.10.2020 г., твърдяно от ищеца да е
сключено към горния договор, е със страна мобилният оператор „Теленор България“ ЕАД и
Договор за лизинг от 05.10.2020 г. отново е със страна „Теленор България“ ЕАД.
Излага се, че независимо от обема на предоставените от „Йеттел България“ ЕАД
документи, не се представят каквито и да е доказателства досежно наличието на
правоприемство що се отнася до горепосочените 3 /три/ търговски дружества, в това число
по отношение на правата и задълженията по сключени индивидуални договори с някое от
тях и/или във връзка с прието от което и да е от тях Общи условия към индивидуални
договори с потребитЕ., което да е в състояние да оправомощи дружеството „Йеттел
България“ ЕАД да предявява и техни права пред съд, имащи за свое основание/произтичащи
от индивидуални договори с потребитЕ. и/или Общи условия към тях, със страна „Теленор
България“ ЕАД или „Космо България Мобайл“ ЕАД.
Исковете са оспорени като неоснователни и недоказани по следните съображения:
Сочи се, че са представени 3 броя декларации – съгласие, съответно от 2017 г., от 2019 г. и от
2020 г., подписани от ответника, съдържащи нарочни волеизявления за взаимоотношения с
потребитЕ.те /що се отнася и до трите декларации/, с пределно широко позоваване – „както е
приложимо“, съгласно текста в декларациите, непозволяващо конкретно ориентиране с
какви точно общи условия се е съгласил ответника.
Твърди се, че на няколко места в исковата молба се употребява изразът „Общи условя
6
на мобилния оператор“. Твърди се, че не става ясно за кой мобилен оператор става въпрос,
самите Общи условия не са приложени по делото във валидната им редакция, служеща като
основание за аргументирането на съответната претенция на ищеца, нито са представени
доказателства, че именно с тях ответникът се е съгласил да бъде обвързан в отношенията си
с мобилния оператор, съответно да търпи техните неблагоприятни последици в своя
патримониум.
Сочи се, че не е установено, следователно по безспорен начин, че ответникът се е
съгласил с редакция на Общи условия, относими именно към индивидуалните
взаимоотношения, установени с него, следователно не е налице безспорно установяване на
основанието на претенциите на ищеца.
Излага се, че соченото от ищеца неизпълнение на задълженията по договори с
мобилен оператор също остава неподкрепено от надлежни доказателства.
Поддържа се, че съгласно цитирания на страница 5, параграф 2 от исковата молба
текст от Общи условия на дружеството „Теленор България“ ЕАД „…При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19 б.в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов
договор с него. Посочено е, че видно от горното, следователно, изисквало се е от мобилния
оператор да изрази еднозначно волята си, която и да достигне до потребителя и ответник по
делото, от коя от трите възможности е решил да възползва и поради какви причини – форми
на неизпълнение.
Твърди се, че горецитирания текст от Общи условия би бил потенциално приложим
към прекратяването само на Договора за мобилни услуги, но не и към договора за лизинг,
видно от текста, на който са налице отделни Общи условия, приложими само към него, за
чието спазване ищецът отново не представя доказателства.
Възразява се, че по делото не са приложени съответните документи, сочещи на
валидно едностранно прекратяване от страна на ищеца на съответно валидно сключени
между ищеца и ответника договори за мобилни услуги и за лизинг, служещи за основание за
предявяване на претенциите по делото.
Посочва се, че ищецът не представя поканата за доброволно изпълнение, за която в
исковата молба се твърди, че е получена от ответника. Възразява се, че не е удостоверено от
страна на ищеца и надлежното спазване на реда за обявяването на предсрочно изискуеми на
дължимите месечни вноски за предоставеното на ответника мобилно устройство.
Възразява се, че в отсъствието на основополагащите за взаимоотношенията между
страните в това производство документи и на безспорност относно валидното
оправомощаване на „Йеттел България“ ЕАД да предявява претенции, имащи за основание
взаимоотношения, установени с други търговци – „Теленор България“ ЕАД и „Космо
България Мобайл“ ЕАД, претенциите към ответника се явяват неоснователни и недоказани,
7
а наведените в исковата молба твърдения – голословни.
Иска се бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 647/2024 г. по описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответницата Л. П. Ангелова е сключил с „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) Договор за мобилни услуги от дата 18.10.2013 г.
сключен за мобилен номер +359*********. Отношенията между страните са подновявани
няколко пъти, като настоящата претенция се основава на последно подписаното
Допълнително споразумение от дата 05.10.2020 год. Видно от същото ответницата е избрала
ползването на абонаментна програма Тотал + 40.99 лв., с промоционален месечен абонамент
в размер на 36.99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до 05.10.2022 год. Ответницата
е сключила с ищеца и Договор за лизинг от същата дата - 05.10.2020 год., по силата на който
й е било предоставено мобилно устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Blue на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.59 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-
месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 8.59 лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. С оглед качеството
абонат на дружеството, на ответницата е предоставено за ползване описаното по-горе
мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, видно от раздел II, т. 1 от
Допълнително споразумение от дата 05.10.2020 г., както следва: Стандартната цена на
мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 499.90 лв.; Цена в брой или общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал е 206.16 лв. следователно отстъпката
от стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 293.74 лв.
Фактурите са издавани на клиентски номер ********* с потребител Л. П. Ангелова с
общото потребление за мобилния фиксиран номер по сключените договори за мобилни
услуги и към всяка издадена фактура има приложения за използвани и предоставени
пакетни услуги от мобилния номер, съгласно сключените договори и споразумения към тях.
Във всяка издадена фактура се отразяват внесени плащания, направени през периода
за който се издава фактурата, ако има такава, както се отразяват и задължения от предходен
период с ДДС, също ако има такива.
За ползваните от ответника услуги за процесния период от 01.02.2022 г. до 30.04.2022
г. ищцовото дружество е издало на ответника следните данъчни фактури: фактура №
**********/01.03.2022 г., фактура № **********/01.04.2022 г., фактура №
**********/01.05.2022 г., фактура КИ № **********/01.06.2022 г., фактура №
**********/01.07.2022 г.
Към всеки от сключените договори с ответника е приложена ценова листа за
абонаментните планове, които цени са съобразени в приложените към издадените фактури
приложения за предоставени и използвани пакетни услуги от абоната.
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребитЕ.те на мобилните телефонни услуги.
Изготвената по делото ССчЕ потвърждава наличието на процесните договори при
ищеца. Вещото лице е посочило, че във всяка от издаваните от ищеца фактури се отразяват
8
внесени плащания, направени през периода, за който се издава фактурата, ако има такива,
както се отразяват и задължения от предходен период с ДДС, също ако има такива.
Вещото лице е посочило, че за исковия период фактурите са издавани на клиентски
номер ********* с потребител Л. П. Ангелова потребление за мобилен фиксиран номер по
сключените договори за мобилни услуги в размер на 340.06 лева, към всяка издадена
фактура има приложения за използвани и предоставени пакетни услуги от мобилните
номера. Посочило е, че в счетоводството на ищеца няма извършени плащания, направени от
ответника. Общият размер на задължението на ответника към ищеца е отразено в
издадените фактури за всеки отделен клиентски и мобилен номер са на стойност от 340.06
лева, в т.ч. 142.15 лева – неплатени месечни абонаментни такси за мобилни услуги по
фактури; 163.55 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор и 34.36
лева начислени лизингови вноски по договор за лизинг. Вещото лице в заключението си е
посочило и как са формирани претендираните неустойки, а именно същите са начислени в
размер на три месечни абонаментни такси.
От приложеното ч.гр.д. № 647/2024 г. по описа на РС – Видин,е видно, че съдът е
издал заповед № 336 от 20.03.2024 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ
размер на 340.06 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на
25.00 лева за платена държавна такса и 480.00 лева адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 18.10.2013 г., подписано към него
допълнително споразумение от 05.10.2020 г., както и договор за лизинг от 05.10.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Дружеството „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК *********** е правоприемник на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***********, като това е видно при извършване на справка
по партидата на дружеството в Търговския регистър. Това обстоятелство е надлежно
установено по делото предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения.
Ответникът е имал качеството на абонат по описаните договори за мобилни услуги
като ищецът е предоставил същите при условията на тарифни планове, подробно описани в
документите. Няма спор, че с подписване на цитираните договори ищецът е предоставил и
9
съответните сим-карти, индивидуализирани по сериен номер, с което е изпълнил
задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и договорените
далекосъобщителни услуги - чл. 23, буква “б ” от Общите условия. Това обстоятелство се
установява и от издадените месечни фактури, които представляват извлечение от
автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до
мобилната мрежа, респективно до уговорените мобилни услуги от страна на мобилния
оператор е породило задължение от страна на абоната да заплати дължимите за това
месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги, ако има такива.
Задължението за месечни такси не е в зависимост от обстоятелството дали абонатът реално
е ползвал мобилната услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по
договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в чл. 27 на същите Общи условия.
Ответникът не е заплатил издадените фактури за услуги, които е ползвал в процесния
период за клиентските номера, които се асоциират с него. С оглед на обстоятелството, че се
касае за доказване на отрицателен факт - недължимост на претендираните суми и предвид
разпределената доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да ангажира
доказателства, че не дължи съответните суми, което не бе сторено в настоящото
производство.
Няма доказателства ответникът да е възразил срещу процесните фактури.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответника не са ангажирани.
По договорите за лизинг.
От представените договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател за временно възмездно
ползване устройства. В договорите е уговорен подробен погасителен план на лизинга.
Установява се също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху вещите като подпише Договор за изкупуване с лизингодателя
най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на
условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде
начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В противен случай устройствата
подлежат на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия
срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне
същите.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
10
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи
договорите да са прекратени, нито пък ответникът да е върнал дадените на лизинг
устройства. Поради това, същият ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите
се вноски.
Настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ
не е обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не е довело до никакви допълнителни
задължения за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и момент след
възникването им да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е
щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на
договорите. Доколкото устройствата не са били върнати, цената им не е била напълно
изплатена и не са предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг (на
основание чл. 10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следва да се отбележи,
че договорите са запазили първоначално уговорения си срок на действие.
По отношение на претендираната неустойка
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението
си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
Всички договори за мобилни услуги съдържат изрично уговорени клаузи за
заплащане на неустойка при прекратяване по вина на абоната. Размерът и условията, при
които се дължат процесните неустойки са посочени в съответните текстове на
споразуменията и са известни на абоната, който ги е приел с подписването на документите.
Размерът и основанията за възникване на неустойка са съобразени със Споразумение между
Комисията за защита на потребитЕ.те и мобилния оператор от 11.01.2018 година, поради
което следва, че е извършен анализ за наличие на неравноправни клаузи от органа,
оправомощен по закон да следи за правата на потребитЕ.те. С подписването на
споразумението е гарантирано, че предвидените в индивидуалните договори неустойки не
нарушават права на потребитЕ.те и в този смисъл не представляват неравноправни клаузи.
За да е налице такава клауза е необходимо, същата да отговаря едновременно на следните
условия: да бъде уговорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискванията за
добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Посочените предпоставки следва да са налице
кумулативно, за да се приеме, че е клаузата е неравноправна. В случая категорично липсва
значителното неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и
това се установява със сключване на споразумението между мобилния оператор и КЗП.
11
В допълнение, преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребитЕ.,
следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г„ II т. О./.
В допълнение, в практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 22.11.2018
година по дело С-295/17 е прието, че предварително определената сума, получавана от
икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов
клиент на договор за предоставяне на услуги с минимално предвиден срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на
посочения срок, ако договорът не беше прекратен (независимо дали в съответното
законодателство е квалифицирана като неустойка), следва да се приеме за възнаграждение за
извършена възмездна доставка на услуги, Тоест, прието е, че става въпрос за вид
възнаграждение по договора, уговорено между страните , което е свързано с предвидими
вреди. По тази причина, фактът, че е уговорено това възнаграждение да не надхвърля три
месечни вноски, обуславя извод за липса на прекомерност.
Всички договори за мобилни услуги съдържат клауза, която предвижда при
прекратяване на договора по вина на абоната, той да дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти. По-нататък в текста се уточнява, че месечният абонамент, приложим
за нуждите на начисляване на неустойката е най-високият съгласно условията на плана. При
съобразяване на изложеното и с оглед на уговореното относно месечния абонамент е видно,
че претендираните в исковата молба суми съответстват на трикратния размер на
уговорените максимални месечни абонаменти. В тази връзка, освен че претенцията се явява
основателна, същата е и доказана по размер.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща в срок дължимите по договорите за мобилни услуги суми за потребените услуги.
Това поражда правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на
потребителя и да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на същите. Начислените
неустойки са в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед на това, съдът намира, че
ответникът дължи и претендираната неустойка.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени в пълен размер.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
размер на 25.00 лева за платена държавна такса, 400.00 лева – разноски за особен
12
представител и 150.00 лева – разноски за вещо лице. Ищецът претендира и 480.00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Адвокатското възнаграждение е съобразено с размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 505.00 лева /25.00 лева – внесена държавна такса и 480.00 лева – адвокатско
възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л. П. Ангелова с ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ж.к. „Васил Левски“ бл. 2, вх. Е, ет. 8, ап. 71, че дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 340.06
лева, от които:
142.15 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и
мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/01.03.2022 г.,
**********/01.04.2022 г., **********/01.05.2022 г. за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022
г.;
34.36 лв. по Договор за лизинг от дата 05.10.2020 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
HUAWE1 Р40 lite Е 64GB Dual Blue и
163.55 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
05.10.2020 г. за мобилен номер +359*********, от които: 118.28 лв., представляваща
стойността на 3 - месечни абонаментни такси и 45.27 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Blue,с отстъпка от
стандартната цена, съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнителното споразумение от дата
05.10.2020.
ОСЪЖДА Л. П. Ангелова с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Васил
Левски“ бл. 2, вх. Е, ет. 8, ап. 71 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, разноски в исковото производство в размер на 1055.00 лева /25.00
лева за платена държавна такса, 400.00 лева – разноски за особен представител и 150.00
лева – разноски за вещо лице и 480.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Л. П. Ангелова с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Васил
Левски“ бл. 2, вх. Е, ет. 8, ап. 71 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***********
13
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 647/2024 г. по
описа на Районен съд - Видин в общ размер от 505.00 лева /25.00 лева – внесена държавна
такса и 480.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.
№ 647/2024 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
14