№ 16789
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110140146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение
на топлинна енергия и обезщетение за забавено изпълнение по отношение
плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от публикуването на месечните
дължими суми на интернет страницата на продавача.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Т., с
който заявява, че признава задължението, както и че в хода на процеса е
заплатил изцяло претендираната от ищеца сума в цялост, ведно с разноските
1
по делото.
В проведеното на 16.10.2023 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца заяви, че е постъпило плащане на
претендираните от ищеца суми – главница, лихви и разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи: 1. съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки,
обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили,
както и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в
хода на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания
срещу ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна
лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
2
мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в петитума на исковата
молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт
настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай разноските в исковото производство
също са погасени от ищеца в хода на процеса, такива не следва да се възлагат
в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „***“ ЕАД, ЕИК *** срещу
ответника М. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кумулативно обективно
и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 263,78 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия до имот с адрес: гр. *****, аб. № ***, ИД номер ***, през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 26.07.2022 г.,
до погасяване на вземанията, сумата от 60,75 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 23.06.2022 г., сумата от 16,38 лв. – такса за дялово
разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от входиране на исковата молба в съда –
26.07.2022 г., до погасяване на вземанията, както и сумата от 3,82 лв. – лихва
за забава за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2022 г.
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД, ЕИК *** –
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4