№ 23451
гр. С., 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110158215 по описа за 2023 година
В. Б. Л. е предявил срещу Д. Д. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
заплащане на сума в размер от 15480 лв., представляващата припадащата се част от
получавания от ответницата наем за последните три години съобразно собствената на ищеца
½ идеална част от процесния апартамент, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2001 г. ищецът и ответницата сключили
граждански брак, като на 17.08.2005 г. закупили апартамент № 58, находящ се в гр. С., район
„К.С.“, ул. „Я.“ № 20. Сочи, че двамата били обзавели апартамента, като оборудвали
кухнята, спалнята и банята. Излага, че на 15.09.2016 г. бракът с ответницата бил прекратен
поради развод, но съсобствеността върху апартамента, който бил СИО, така и не била
прекратена. Посочва, че ответницата не му предала ключовете от апартамента, а ищецът
правил опити съсобствеността върху имота да се подели, но ответницата отказвала. Твърди,
че до настоящия момент ответницата еднолично управлява и се разпорежда с процесния
апартамент. Ищецът излага, че ответницата е сключила договор за наем на апартамента, без
да му заплаща припадащия се дял от наемната цена съобразно собствената му ½ ид. ч. от
имота, поради което го лишавала от граждански плодове. Твърди, че е изпратил на
ответницата покана за заплащане на сумите, които е получила по договора за наем на
съсобствения апартамент, но тя отказала изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Признава обстоятелствата,
че действително е сключила процесния договор за наем на 21.04.2021 г., че размерът на
месечната наемна цена е 860 лв., както и че наемателите са заплащали регулярно наемната
цена до настоящия момент. Твърди, че преди 21.04.2021 г. не е получавала доходи от
1
процесния апартамент, не си е служила лично с него, нито го е предоставяла безвъзмездно
на трети лица, поради което счита за неоснователна претенцията за заплащане
претендираната наемна цена в частта, отнасяща се за периода преди сключване договора за
наем, т.е. преди 21.04.2021 г. Ответницата счита, че от сумата, която ищецът претендира,
следва да бъде приспадната ½ от платения от ответницата данък върху доходите на
физическите лица по чл. 31 ЗДДФЛ за периода 2021 г. - 2022 г. Твърди, че за 2021 г. е платила
данък върху доходите в размер на 636,30 лв., а за 2022 г. – 1090 лв., поради което половината
от тези суми следва да бъдат заплатени от ищеца. Сочи, че това е единственият доход, който
е реализирала в България, тъй като в момента живее в Г. Оспорва с ищеца да са обзавели
апартамента, оборудвайки кухнята, банята и спалнята - по време на брака единственото
обзавеждане било поставянето на кухненски шкафове, абсорбатор, електрически котлони и
рамка на двойно легло без матраци. Сочи, че имотът в продължение на години не бил годен
за обитаване. Оспорва твърдението на ищеца, че същият няма ключ за апартамента, дори
напротив – и двамата имали ключове, а от момента на закупуване на апартамента патронът
на бравата не бил сменян. Твърди, че искане за предаване на ищеца на ключове от
апартамента никога не е отправяно. Оспорва да е лишила ищеца от достъп до имота, както
и да си е служила лично с апартамента. Излага, че била организирала стените и таваните в
имота да бъдат шпакловани и боядисани, да бъдат поставени подови настилки във всички
помещения, а по-късно организирала, извършила и заплатила ремонт на жилището, за да
бъде приведено то в състояние, годно за обитаване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата предявява насрещни осъдителни искове за
осъждане на първоначалния ищец да заплати следните суми: 1 488,87 лв., представляваща
разходи за извършен през 2020 г. ремонт на процесния апартамент; 496,45 лв.,
представляваща разходи за закупуване на електроуреди в процесния апартамент (съ..иялна
машина, фурна, осветителни тела); 299,96 лв., представляваща разходи за употребена
електроенергия в процесния апартамент за периода 2019 г.–2021 г.; 69,10 лв.,
представляваща разходи за смяна на во..ери в процесния апартамент и платена такса към „Б.
ООД; 158,25 лв., представляваща разходи за застраховка на процесния апартамент; 252,50
лв., представляваща разходи за възнаграждение за посреднически услуги при намиране на
наемател на процесния апартамент, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до
окончателното плащане
Ищцата по насрещните искове твърди, че гореизброените суми представляват дела на
ответника в разноските, сторени от нея за съсобствения им апартамент, като общата сума на
направените от нея разходи възлиза на 5 230,31 лв. Сочи, че извършеният ремонт на
жилището, последващото му почистване, както и закупуването на електроуреди (съ..иялна
машина и фурна) и осветителна тела било необходимо, за да бъде приведен апартаментът в
годно за обитаване състояние и да стане възможно предоставянето му под наем. След
земетресението през 2014 г. стените на жилището били силно напукани, което наложило
извършването на ремонта, а поправянето на пукнатините довело до необходимостта всички
стени и тавани да бъдат боядисани наново. Излага, че без използване на посреднически
2
услуги, за които е платила възнаграждение в общ размер от 505 лв., намирането на наемател
на процесния апартамент би било невъзможно. Ищцата по насрещните искове твърди, че
посочените разходи са необходими и полезни за съсобствения апартамент, като са направени
без знанието и съгласието на ответника. Независимо от това обаче, счита, че като
съсобственик той е длъжен да участва в разходите за общата вещ съобразно дела си в
съсобствеността. Посочва, че делът на ответника в разходите възлизал общо на 2615,16 лв.
Моли съдът с решението си да извърши прихващане между насрещните задължения на
страните.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещните искове
депозира отговор на насрещната искова молба, като оспорва претенциите в цялост. Твърди,
че претендираните разходи нито са необходими, нито са полезни. Оспорва съдържанието на
ангажираните писмени доказателства по отношение извършения ремонт, като счита, че
същите са съставени с оглед заведената от него претенция по първоначалния иск. Сочи, че в
апартамента не е правен полезен и необходим ремонт, нито почистването на имота се е
явявало такъв разход. Сочи, че няма претенции към собствеността върху закупените от
ищцата електроуреди, тъй като и те не представлявали полезен и необходим разход. Излага,
че комуналните услуги за вода и електроенергия се поемат от този, който е ползвал
процесния имот, а тъй като ответникът няма и не е имал достъп до апартамента, то не
следва и да ги заплаща. Оспорва необходимостта от направената застраховка на процесния
апартамент, още повече, че ищцата е посочила себе си като застрахована в лична полза, а
щом трето лице не било посочено (в случая ответникът в качеството му на съсобственик) се
смятало, че застраховката е направена в лична полза на застраховащия, т.е. на насрещната
ищца. Оспорва исковата претенция за посреднически услуги при намиране наемател на
процесния апартамент с твърдения, че същите не представляват полезен и необходим
разход.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
С нотариален акт № 143 от 17.08.2005 г. Д. Д. Б. придобива собствеността върху
недвижим имот в гр. С., район „К.С.“, ул. „Я.“ № 20, секция В, ет. 3, ап. 58. Видно от
представено удостоверение страните са сключили граждански брак ан 02.03.2001 г. На
15.09.2016 г. бракът между страните бил разтрогнат с решение на районния съд в гр.
Карлсруе-Дурлах.
С Договор за наем на недвижим имот от 21.04.2021 г. Д. Д. Б. отдава под наем
процесния недвижим имот на .. за срок от 12 месеца, считано от 01.05.2021 г. при месечен
наем в размер на 860 лева. Представен е приемо-предавателен протокол в който е посочено
следното състояние на настилки и стени на имота: коридор: гранитогрес и латекс,
кухня/трапезария/бокс: гранитогрес и латекс, хол: ламинат и латекс, спалня 1: ламинат и
латекс, спалня 2: ламинат и латекс, баня: теракот и фаянс, тоалетна: теракот и фаянс, общо
състояние: отлично и следното обзавеждане и инвентар: коридор: осветително тяло,
закачалка, кухня/трапезария/бокс: съ..иялна, вградена фурна, керамичен плот, хладилник,
3
кухненски шкафове горни и долни, осветително тяло, хол: външни ролетни щори, ПВЦ
дограма, осветително тяло, спалня 1: спалня с матрак, гардероб с плъзгащи врати, скрин,
огледало, 2 нощни шкафчета, щори, ПВЦ дограма, осветително тяло, спалня 2: 2 легла, 2
матрака,, щори, ПВЦ дограма, осветително тяло, баня: вана, мивка, смесител, душ-комплект,
шкаф с огледало, тоалетна: моноблок, мивка, смесител, общо състояние: отлично.
С покана, изпратена до ответницата по ел. поща на 21.09.2023 г. ищецът кани
отвтеницата да му заплаща ½ от месечни наем за процесния имот в размер на 430 лева, като
считано от 01.06.2021 г. матрупаната сума се развнявала на 12040 лева.
За доказване на размера на предявения насрещен иск отвтеницата е представила
следните платежни документи: стокова разписка от 15.10.2020 г. на стойност 43,10 лева,
стокова разписка от 15.10.2020 г. на стойност 68,70 лева, стокова разписка от 17.10.2020 г. на
стойност 266 лева, стокова разписка от 21.10.2020 г. на стойност 21,70 лева, стокова разписка
от 22.10.2020 г. на стойност 27,90 лева, фискален бон от 22.10.2020 г. на стойност 27,90 лева,
фискален бон от 24.10.2020 г. на стойност 229,85 лева, разписка за сумата от 2000 лева за
ремонт и боядисване въз основа на сключено споразумение от 12.10.2020 г., фискален бон от
17.03.2021 г. на стойност 300 лева за закупена съ..иялна машина, фискален бон от 18.06.2019
г. на стойност 382,90 лева, приемо-предавателен протокол от 15.03.2021 г. за закупени
во..ери в размер на 133,10 лева, ведно с фискален бон от 05.10.2021 г. на стойност 5 лева,
застрахователна полиза за застраховка „..“ от 21.04.2022 г. за платена вноска от 163,71 лева,
застрахователна полиза за застраховка „..“ от 18.04.2023 г. за платена вноска от 78,12 евро,
преводно нареждане от 27.04.2021 г. за сумата от 505 лева – платена комисионна.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което стойността на
СМР към 2020 г. при ремонт на процесния ап. 58 с административен адрес: гр. С., ул. „Я.“ №
20 възлизат на 3636,25 лева.
Изслушано е заключение и на съдебно-оценителна експертиза, което е изчислило
среден месечен пазарен наем за процесния имот, представляващ ап. 58 в гр. С., район
„К.С.“, ул. „Я.“ № 20, в секция В на 3-и етаж за периода 11.2020 г. – 10.2023 г. в размер на
31050 лева, както и среден месечен пазарен наем на имота за периода 25.10.2023 г. –
25.11.2024 г. на сумата 12041 лева.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. ** майка на ответницата, която
разказва, че се занимавала с управлението на имота още от неговото закупуване.
Ответницата предприела ремонта заради земетресението през 2012 г. – 2013 г., тъй като
имало доста напукани стени и пукнатини. Ремонтът се наложил заради отдаване на
апартамента под наем, вследствие на който апартаментът бил с изцяло обзаведена спалня и
кухненски бокс. Свид. сочи, че организирала и присъствала при извършването на ремонта.
Където имало пукнатини, трябвало да се сложи мрежа на цялата стената, след което да се
направи шпакловка и да се боядисват стените изцяло. Бил боядисан целият апартамент, за да
бъде в добро състояние. Трябвало да се освежи и тавана. Разходите по ремонта се покривали
от ответницата. Първоначално кухненският бокс се състоял само от шкафове и хладилник, а
след ремонта били закупени съ..иялна, вградена фурна и осветителни тела. Пукнатини имало
4
по стените в хола, спалнята, антрето и детската стая. Ключовете от апартамента се намирали
и свид. и не били сменяни. Ответницата намерила брокер, който представил наемателите.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. От материалноправна гледна точка тази норма от една страна
урежда субективното право на всеки един от съсобствениците да получава ползите от
общата вещ съразмерно на своята идеална част, а от друга вменява на същият съсобственик
задължението да понася съобразно с частта си и тежестите на общата вещ. Чл. 30, ал. 3,
предл. 1 ЗС урежда иска за получаване на дял от ползите от общата вещ. Става въпрос за
хипотеза, при която един или няколко от съсобствениците са получили плодовете от общата
вещ, които се следват на всички съсобственици. Понятието „ползи от общата вещ” по
смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС обхваща най-вече добивите от вещта по чл. 93 ЗС, т. е. всички
облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея без да се накърнява
съществено нейната субстанция, вкл. гражданските плодове, т. е. доходите, които се
получават по повод облигационни отношения, имащи за обект вещта – наем, аренда, лихва и
т.н. Законът в чл. 30, ал. 3, предл. 1 ЗС не въвежда изискване за писмена покана за
заплащане на ползите от общата вещ, когато тези ползи се получават от един съсобственик
изцяло или над неговите права. Добивите от общата вещ се дължат от момента на
генериране на плода на общата вещ в условията на съсобственост върху последната. С
разясненията на ТР 7/2012 г. се приема, че когато претенцията на неползващия съсобственик
на общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от събирани граждански
добиви /наем, аренда/ по реда на чл. 30 ал. 3 ЗС, то писменото поискване не е необходимо,
след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице. От
момента на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на
съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част
срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване.
Така един от съсобствениците, който е реализирал доходи/спестил е разходи за
общата вещ, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от
които те са лишени. За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС, е необходимо да се установи, че със съгласие на ответницата през процесния период
ищецът е извършил разходи по прехвърлянето на имотите, консумативни разходи, разходи за
поддържане на имотите и за ремонтни дейности, размера на вложените средства към
момента на извършване на разходите. Установяването на тези правопораждащи факти е в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК).
По делото е безспорно, че процесният апартамент № 58, находящ се в гр. С., район
„К.С.“, ул. „Я.“ № 20, се намира в обикновена съсобственост между страните при следните
квоти: ½ ид. ч. за В. Б. Л. и ½ ид. ч. за Д. Д. Б.; че на 21.04.2021 г. Д. Д. Б. е сключила
договор за наем на процесния апартамент; че месечната наемна цена по договора за наем е в
размер на 860 лв.; че наемателите на процесния апартамент са заплащали регулярно
5
месечната наемна цена, считано от датата на сключване на договора за наем до настоящия
момент. Ответницата признава, че самостоятелно отдава под наем имота и прибира
плодовете му, както и че не е изплатила припадащата се част на ищеца.
Изготвената по делото СОЕ е посочила, че средния месечен пазарен наем за процесния
имот за периода 11.2020 г. – 10.2023 г. (последните три години) е в размер на 31050 лева или
½ част, равняваща се на частта на ищеца в съсобствеността, е в размер на 15525 лева,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Предявен е и иск с правна квалификация чл. 61 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЗД предвижда, че който предприеме управлението на
работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато
заинтересованият може да я поеме. В чл. 61, ал. 1 ЗЗД са уредени задълженията на лицето, в
чиято полза е извършена работата, ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които
той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. Фактическият състав на отговорността по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1
ЗЗД произтича от следните обстоятелства: поемане от ищцата по насрещния иск и
управление чужда работа без да е била натоварена за това; изпълнение на работата, която е
била в интерес на ответника. В случая се касае за водене на чужда работа без пълномощие,
като работата е била предприета и в собствен интерес. От анализа на събраните по делото
доказателства се установява, че са налице елементите от фактическия състав на воденето на
чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
По делото безспорно се установява, че ищцата по насрещния иск без съгласието на
ответника е извършила ремонт на съсобствения им апартамент, като го е обзавела и му е
придала вид, подходящ за отдаването му под наем. От доказателствата по делото се
установява, че ремонтът на апартамента, вкл. обзавеждането му, е бил предприет уместно от
ищцата по насрещния иск и е извършен с добро качество. Неоснователни са доводите на
ответника, че ремонтът не е бил наложителен, както и че извършените разходи не са били
полезни и необходими. От показанията на свид. Филипова се установява, че преди
предприемане на ремонта, същият е имал пукнатини по стените и е бил в състояние,
негодно за обитаване. Така събраните свидетелски показания за състоянието на имота е на
лице, имащо преки и непосредствени впечатления за твърдяните от него факти, доколкото
свидетелката е менажирала предприетия ремонт, като показанията кореспондират помежду
си и с останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани, независимо че свидетелката е майка на ищцата по насрещния иск. От страна
на ответника не са били ангажирани доказателства за опровергаването им и за установяване
на твърденията му, че ремонтът не е бил необходим и неотложен.
Предвид установеното следва да се приеме, че е била налице необходимост от
извършване на предприетия ремонт, като се установява, че ремонтът е извършен с добро
качество, поради което се налага изводът, че работата е била добре водена от ищцата по
6
насрещния иск. Предвид горното са налице предпоставките на чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника до размера на обогатяването му, което в случая
съвпада с припадащата се съобразно притежаваната от него ид. част от част от пазарната
стойност на извършените строително-ремонтни работи. В случая за участието на ответника
в общите разноски, необходими за поддържането и възстановяването на общата вещ, е без
значение дали същият е имал осигурен достъп до апартамента и дали е заявил своето
съгласие за тяхното извършване. Необходимите разноски са парично оценими разходи, които
се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила /какъвто
е настоящият случай по отношение на извършените СМР в имота/. Те са наложителни и не
увеличават стойността на вещта. Критерият, от който се изхожда при тяхната квалификация,
е обективна наложителност от извършването им - ако не бъдат направени при определени
обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да погине. За извършването на
необходими разноски не е необходимо съгласието на останалите съсобственици. Действията
по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици
дължат възстановяване на направените разноски, съразмерно на частта си. Необходимите
разноски се дължат в размера, в който действително са направени, т. е. дължи се стойността,
която съсобственикът е заплатил към момента на извършване на разноските. Съобразно
заключението на СТЕ и представените писмени доказателства съдът намира, че по делото
безспорно се установи, че претендираните от ищцата по насрещния иск СМР са извършени в
пълен обем, като същите под формата на труд и материали са послужили за реализиране на
ремонт на апартамента и са на стойност 3636,25 лева.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на имота и имат характера на
подобрения. Абсолютно необходимо условие за определяне на извършените промени като
подобрения, според трайната практика на ВКС и ВС, е те да са довели до увеличение на
стойността на имота. Приема се, че подобренията съставляват изменения в имота, с
извършването на които се повишава цената му, доколкото те са материални въздействия
върху имота от страна на подобрителя чрез негов или ангажиран от него труд и чрез влагане
на негови или набавени от него материали, които увеличават обективно стойността на този
имот. По сходен начин подобренията биват определяни и като вещи или предмети, с
прибавянето на които към имота се увеличава неговата стойност.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че ищцата по
насрещния иск е закупила вещти, които са били вложени в процесния съсобствен
апaртамент и с помощта на които същият е бил обзаведен, което е способствало за
отдаването му под наем, респ. за получаването на наем от 860 лева месечно. Съдът намира,
че представените от ищцата платежни документи касаят закупуването на мебели и уреди
именно за процесния апартамент, което кореспондира с показанията на разпитания по
делото свидетел, а с представения приемо-предавателен протокол, от който е видно, че в при
отдаването на имота под наем, същият е бил напълно обзаведен. Съдът счита, че се доказва
извършването от ищцата по насрещния иск на разходи в размер на 300 лева за закупуване на
съ..иялна машина, 382,90 лева за закупуване на осветителни тела, 138,20 лева - разходи за
7
смяна на во..ери в процесния апартамент и платена такса към „Б. ООД, 316,49 лева - разходи
за застраховка на процесния апартамент и 505 лева - възнаграждение за посреднически
услуги при намиране на наемател на процесния апартамент. Всички тези разходи са били
или необходими за запазване и привеждане на апартамента в добро състояние, или са
способствали за увеличаване на неговата стойност. Всички сторени необходими и полезни
разходи за процесния апартамент възлизат общо на сумата от 5278,84 лева, поради което и
предявеният насрещен иск следва да бъде уважен ицяло.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
следните разноски: 620 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за екпсертиза и 2500 лева
– адвокатско възнагражение, което с оглед направеното възражение за прекомерност,
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ следва да се намали до
1800 лева. Претендира и 550 лева – адвокатско възнаграждение по насрещната искова
претенци, което не следва да му бъде присъждано. Ответницата претендира следните
разноски: 104,60 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за експертиза и 1345 лева –
адвокатско възнаграждение. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в
размер на 970,40 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на В. Б. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 15 480 лева, представляващата припадащата се част от
получавания от ответницата наем за периода 11.2020 г. – 10.2023 г. (последните три години)
съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния ап. 58 в гр. С., район „К.С.“,
ул. „Я.“ № 20, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. Б. Л., ЕГН **********, да заплати на Д. Д. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 61 ЗЗД сумата 2615,16 лева, представляваща дела на ответника в разноските,
сторени от ищцата за съсобствения им ап. 58 в гр. С., район „К.С.“, ул. „Я.“ № 20.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на В. Б. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 970,40 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8