Определение по дело №1995/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1520
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20205300501995
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 152008.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVII състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501995 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК:
Образувано по частна жалба с вх. № 83424/19.12.2019г. при
регистратурата на РС-Пловдив, подадена от П. П. Т. , ЕГН:**********, чрез
пълномощника адв.Л.К., против протоколно определение, постановено на
11.12.2019г., по гр. д. № 11586/2018 г. на РС- Пловдив, 4 гр. с., с което е
прекратено производството по делото по отношение на предявените от
жалбоподателката срещу Н.Г. претенции по сметки за заплащане на суми за
увеличение на наследството на наследодателя, суми по 150 лева месечно за
обезщетение за невъзможността да ползва апартамент в гр.Пловдив, както и
суми за извършени подобрения в имота в с.Дълбок извор, в общ размер от
16000 лева, които са увеличили стойността му с 10 000 лева.С частната жалба
се иска това определение да бъде отменено, като делото се върне на районния
съд с указания за разглеждане на претенциите по сметки на жалбоподателя.
Въззиваемата Н.Г., чрез процесуалния си представител адв.С.М., в
депозирания отговор по жалбата поддържат становище за нейната
неоснователност.
Съдът, след като се запозна с обжалвания акт, становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от страна в
1
производството за делба на недвижим имот. Съдебното производство е във
фазата по извършването на делбата, а в срока по чл.346 от ГПК, т.е. в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 17.10.2019г., П.Т. е
предявила искания по сметки. Претенцията е била приета за съвместно
разглеждане от първостепенния съд и оставена без движение за отстраняване
в едноседмичен срок на нередовности , без да са посочени в диспозитива на
определениет. В мотивите са изложени съображения, че ищцата следва да
посочи какъв е размерът на вложените средства , в кой момент е
осъществено това, каква е стойността на увеличението към момента на
приключване на производството, съобразно състоянието на имота към
смъртта на наследодателя , както и за какво се иска предоставяне на
увеличението, в имот или пари. Ищцата следва да посочи размер на
претендираното обезщетение за лишаване от възможността да се ползва
апартамента, периода за който се търси, дали се претендира лично ползване
или се претендира събиране на доходи.Следва да се посочи от ищцата размер
на претенцията за подобрения , кога са осъществени, разходи за труд и
материали поотделно,налице ли е знание, противопоставяне, съгласие от
страна на ищеца за тяхното осъществяване, необходимо ли е било
извършването им , увеличили ли са стойността на имота и с какви суми.
На 25.10.2019г. по делото е подадена молба от адв.К., като
пълномощник на страната, с която е поискала продължаване на срока за
отстраняване на нередовностите със седем дни, тъй като доверителката й е в
чужбина.Съдът е уважил молбата и с разпореждане от 25.10.2019г. е
продължил срока с 1 седмица, считано от изтичане на предходния. На
04.11.2019г. от страната е подадена молба, с която отстранява част от
нередовностите, като посочва размер на обезщетение за неоснователно
ползване на имота от 150 лева месечно, посочени са година на извършване
на подобренията в къщата в село Дълбок извор , размер , както и че са
извършени без противопоставяне от страна на съделителката Н.Г. и
наследодателя на страните.С молбата страната е поискала продължаване на
срока с още три дни за уточняване на претенциите, както и назначаване на
СТЕ за установяване по делото на подобренията извършени в имота и
тяхната стойност, както и на размера на обезщетението за неоснователно
ползване на имота от насрещната страна. С разпореждане от 06.11.2019г.
2
съдът е продължил срока на ищцата с една седмица, а с постановеното в
открито съдебно заседание на 11.12.2019г протоколно определение и поради
неотстраняване в указания срок на нередовностите, е прекратил
производството по делото по отношение на предявените от
жалбоподателката срещу Н.Г. претенции по сметки за заплащане на суми за
увеличение на наследството на наследодателя, суми по 150 лева месечно за
обезщетение за невъзможността да ползва апартамент в гр.Пловдив, както и
суми за извършени подобрения в имота в с.Дълбок извор, в общ размер от
16000 лева, които са увеличили стойността му с 10 000 лева.
Въззивният съд намира така постановеното определение за
неправилно.Съгласно определение №190 от 04.07.2016г. постановено по
ч.гр.д.№2330/2016г. по описа на ВКС , І гр.отд., когато уточняването на
претенцията по сметки съставлява затруднение за ищеца и същият е направил
изявление в този смисъл, първоинстанционният съд е длъжен да назначи
поисканата съдебно-техническа експертиза, която да оцени всички
подобрения и даде заключение за тяхната стойност. Този извод следва преди
всичко от тълкуването на чл. 70,ал.3 , чл. 195, ал. 1 и чл. 162 ГПК , но така
също и от естеството на претенцията за подобрения, която е една -
представлява един иск, като преценката за нейната основателност изисква
съдът, без да се произнася с отделен диспозитив за всяко перо, да обсъди и
вземе отношение по всяка конкретна работа, за която се твърди, че е
извършена. Съдебно-техническа експертиза, която е способ за събиране на
доказателства, може да се назначи от първоинстанционния съд и за
конкретизиране на размера на иска, респективно за уточняване на неговата
цена. Съдът е длъжен служебно да полага усилия за определяне размера на
претенцията, предвид чл. 70,ал.3 ГПК , който му вменява задължението да
съдейства на ищеца за посочване на първоначалната цена на иска, като я
определи сам приблизително, когато оценката представлява затруднение към
момента на предявяването на иска, както и предвид чл. 162 ГПК , съгласно
който съдът не може да отхвърли иска, ако последният е доказан в своето
основание, само заради недоказаност на размера му.
В процесния случай първоинстанционният съд и с оглед дадените от
ВКС разяснения в посоченото определение, е бил длъжен, след като ищецът е
изпитвал затруднения, да назначи изрично поисканата от страната съдебно-
3
техническа експертиза за стойността на обезщетението за неоснователно
ползване на имота и на стойността на подобренията по пера и след приемане
на заключението й, да му даде възможност да конкретизира претенцията.
Като не е сторил това , а е прекратил производството по делото,
първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно определение,
което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено на 11.12.2019г., по гр.
д. № 11586/2018 г. на РС- Пловдив, 4 гр. с., с което е прекратено
производството по делото по отношение на предявените от П. П. Т. ,
ЕГН:********** срещу Н.Г. претенции по сметки за заплащане на суми за
увеличение на наследството на наследодателя, суми по 150 лева месечно за
обезщетение за невъзможността да ползва апартамент в гр.Пловдив, както и
суми за извършени подобрения в имота в с.Дълбок извор, в общ размер от
16000 лева, които са увеличили стойността му с 10 000 лева.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4