№ 87
Гр. Силистра, 07 ноември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 71 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба на И.В.С.
с ЕГН – ********** ***, против Решение № 2153-18-8 от 31.03.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо разпореждане № 2175-18-6#1 / 22.02.2023 г., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е
отказано отпускане на лична пенсия да осигурителен стаж и възраст на лицето, на
основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 68,
ал. 3 от КСО.
В жалбата е изразено несъгласие с обжалваното решение в частта относно
възприетата от органа категория на труд, положен от жалбоподателя, в периода от 01.01.1989 – 28.08.1995 г., в
който е заемал длъжностите „огняр“, „водопроводчик“ и „механик – водопроводчик“
към свинебаза „Янко Забунов“, като се претендира трудът му да бъда зачетен като
втора категория в съответствие с разпоредбата на чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране по съображения, че е бил работник в свиневъдството. Допълнително
изтъква, че приложима е и нормата на чл. 67 във вр. с чл. 66и и чл. 26 от ПКТП.
В тази връзка моли да бъде отменено оспореното решение и преписката да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът по жалбата - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра,
чрез процесуалния си представител гл. юриск. Н. Н. - Н., изразява становище, че
оспореното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Моли
за отхвърляне на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление рег. № 2113-18-285 от 11.05.2022 г. до ТП на НОИ -Силистра жалбоподателят
е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), към което е представил
необходимите документи, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и доход. По
заявлението пенсионноосигурителният орган се е произнесъл с Разпореждане № 2113-18-285#1/15.06.2022 г., с което е отказал отпускането на поисканата пенсия,
преценявайки, че не са налице условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, нито тези по чл. 68, ал. 1-2 на КСО. Разпореждането е
обжалвано пред Директора на Териториално поделение на НОИ – Силистра, който е
постановил Решение № 1040-18-65/21.07.2022 г., с което е отменил оспореното
разпореждане и е върнал преписката на пенсионносигурителния орган с указания да
извърши допълнителна проверка във ведомостите за заплати, намиращи се в
архивохранилището на ТП на НОИ-Силистра, с оглед събирането на доказателства
относно дейността на свинебаза „Янко Забунов“ с. Черногор и по-конкретно дали
положеният труд от жалбоподателя в свинебазата може да бъде зачетен за труд,
полаган при условията на втора категория. В изпълнение на указанията пенсионноосигурителният
орган е предприел действия по събиране на допълнителни доказателства. Въз
основа на същите е направена преценката относно правото на пенсия на жалбоподателя,
който към датата на подаване на заявлението е имал навършени 59 години, 09
месеца и 24 дни, като е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в
размер на 09 години 00 месеца и 16 дни и
от трета категория – 26 години 04 месеца 22 дни, които превърнати по реда на
чл. 104 от КСО възлизат на общ осигурителен стаж в размер на 37 години 08
месеца 12 дни. Пенсионното производство е приключило с Разпореждане № 2175–18– 6#1/ 22. 02. 2023 г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание
чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1- 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателя, който го е оспорил своевременно
пред директора на ТП на НОИ – Силистра.
Във връзка с оспорването е постановено обжалваното в настоящото производство
решение, с което органът е потвърдил разпореждането за отказ по подробни мотиви
за това как е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя, въз основа на какви
документи и от коя категория е същият. Прието е, че въз основа на събраните в хода на
пенсионното производство доказателства се потвърждава извода на пенсионния
орган, че докато лицето е работело в свинебаза „Янко Забунов“ в периодите
01.01.1989 г.-31.08.1991 г. на длъжност „огняр“, 01.09.1991г.-30.04.1995 г. на
длъжност „водопроводчик“ и 01.05.1995г.-28.08.1995 г. на длъжност
„механик-водопроводчик“, съгласно разпоредбите на ПКТП полаганият от него труд
е бил трета, а не втора категория, поради което към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били
налице условията по чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като жалбоподателят е навършил
изискуемата възраст от 58 г. и 10 м., но няма 15 години осигурителен стаж от
втора категория труд, нито условията по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО, поради
ненавършване на необходимата възраст.
С оглед така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за допустима
като подадена пред компетентния съд в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице,
което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът счита, че
решението на директора на ТП на НОИ - Силистра е издадено от оправомощен орган
в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1,
т. 2, б. "а" от КСО и в изискуемата форма. В обжалвания акт са
посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му,
позволяващи проверка на материалната му законосъобразност, и не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на
акта. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са
работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на
пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52
години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември
2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. Въз основа на тези разпоредби е видно, че за
да се признае право на пенсия за ОСВ на жалбоподателя е необходимо същият да е
навършил към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията 58 г. и
10 м. и да е работил 15 години при условията на втора категория труд.
Относно навършването на необходимата възраст от жалбоподателя по делото
няма спор.Спорният въпрос е налице ли са основания да бъде зачетен при
условията на втора категория трудът, положен от жалбоподателя за периода
01.01.1989 г. – 28.08.1999 г. на длъжностите „огняр“, „водопроводчик“ и „механик –
водопроводчик“ в свинебаза „Янко Забунов“ и дали след сумирането на този трудов
стаж с вече признатия трудов стаж от втора категория до момента на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ от 09 години 00 месеца и 16 дни ще
бъде достигнат изискуемият стаж от чл. 69б, ал. 2 КСО за пенсиониране.
Правото да се определи труда към съответната категория, съобразно характера
и особеностите на полагането му, е било предоставено на Министерски съвет на
основание чл. 2, ал. 2 от Закона за пенсиите, понастоящем отменен. В изпълнение
на правомощието е бил приет Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 7.04.1998 г.), с който е извършена диференциация
на категориите труд съобразно спецификите на отделните производства и дейности.
Видно от ПКТП (отм.) работниците и служителите, които заемат съответните
длъжности в структурата на предприятията в широкия смисъл на това понятие,
полагат труд от първа категория съответно по чл. 1 до чл. 6л от Правилника.
Трудът, който е втора категория, е обозначен за съответните длъжности от чл. 7
до чл. 65 (Раздел II). В чл. 66 (Раздел III) са посочени работещите, полагащи труд трета категория, а в чл. 66а-66м (Раздел
IV) са изброени отделни дейности и отрасли, при които
пенсионирането е при специфични, по-благоприятни условия спрямо пенсионирането
при труд трета категория. Изброяването на лицата, чиито труд е от първа или
втора категория труд не е изчерпателно, защото в чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е
въведена обща разпоредба, че трудът на работниците и служителите посочени в
раздел I и II на Правилника, се причислява към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е
свързана със същата вредност и тежест на труда.
В настоящия случай заеманите от жалбоподателя длъжности са безспорно
установени. Основният довод за оспорването на акта жалбоподателят черпи от
разпоредбата на чл. 66и от ПКТП (отм.), визираща по-ниска навършена
възраст за пенсиониране спрямо пенсионирането при труд трета категория за
работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в
селското стопанство, с твърдението, че като работник в свиневъдството има право
трудът му да бъде зачетен за втора категория. Изключението по посочената
разпоредба обаче касае лицата, които са били непосредствено заети в
отглеждането на животните, каквито трудови функции жалбоподателят не е имал.
Длъжностите „огняр“, „водопроводчик“ и „механик – водопроводчик“ не предполагат
пряка работа и участие в селскостопанското производство. В разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) за други отрасли
има посочване на различни категории персонал и работници диференцирани по
различни критерии - например според място на трудовия процес или отрасъл.
Поради това не следва да се прави извод, че работници в животновъдството/свиневъдството е общо посочване на
заетите с такава дейност и поради това следва да се причисляват и длъжностите,
заети с поддръжка на материално-техническата база в животновъдните обекти (в
подобен смисъл Решение № 14239 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2018 г.,
Решение № 5700 от 09.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2016 г. и др.).
Неприложима е и разпоредбата на чл. 67 ПКТП (отм.), цитирана по-горе. На първо
място тази разпоредба е относима към труда на работниците и служителите
посочени в раздел I и II на Правилника, а разпоредбата на чл. 66и се намира в
раздел IV, в който изброяването на отраслите и дейностите е изчерпателно. Дори
обаче това да не беше така и трудът през целия период да е полаган при условия, съдържащи степен на
вредност сходна с тази на животновъдите, то след като действащото
законодателство към този период не я е отчитало като преференциално условие при
пенсиониране, липсва нормативно основание за причисляване на труда към втора
категория (в този смисъл решение № 1217 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9393/2020 г.)
Неприложима относно положения от жалбоподателя труд като „водопроводчик“ и
„механик – водопроводчик“ е и хипотезата на чл. 26 от ПКТП (отм.), предвиждаща,
че трудът, положен от строително-монтажните работници, работещи непосредствено
на обектите от строително монтажната дейност, във водопроводно, инженерно,
мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и
електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство, монтаж на енергийни
обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в
специализираните строителни, монтажни и
ремонтни фирми и организации. На първо място като „водопроводчик“ и „механик –
водопроводчик“ жалбоподателят не е бил ангажиран със строителство, а с
поддръжката на вече изградената водопроводна инсталация в свинебазата.
Показанията на двамата свидетели, твърдящи, че жалбоподателят е участвал в
строителни дейности в обекта от една страна са твърде противоречиви относно
характера на строителните дейности (свидетелят Н. говори за изграждане на
постройка 50мх20м, а свидетелят Б.за изграждане на нова водна инсталация), а от
друга страна са недопустими за установяване на характера на полагания труд,
респ. на категорията му, съгласно чл. 104, ал. 10 КСО. Освен това показанията
сочат на инцидентно участие на жалбоподателя в изграждане на обекти, а не на
постоянен трудов ангажимент, свързан със строителство. Разпоредбата на чл. 26
от ПКТП (отм.) изисква трудът да е полаган в специализирани строителни,
монтажни и ремонтни фирми и организации, а в случая трудът е полаган във функциониращ животновъден обект, в който
не е имало обособено специално звено, бригада или група, изпълняващи целогодишно
строителни дейности.
Единствено относно полагания от жалбоподателя труд в периода 01.01.1989 г. -
31.08.1991 г. на длъжност „огняр“ са налице предпоставки за категоризиране като
втора категория и то само за отоплителните периоди от първи ноември до 31 март,
което в случая означава за тринадесет месеца: м. януари февруари, март, ноември
и декември 1989 г., същите месеци през 1990 г., както и първите три месеца на 1991
г. Съгласно чл. 59, изр. последно от ПКТП (отм.) трудът, полаган от огняри на
отоплителни инсталации с нагревна площ 50 и повече кв. метра при ръчно
подхвърляне на въглища за времето от 1 ноември до 31 март, е втора категория.
От назначената по делото експертиза се установява, че парната инсталация,
обслужвана от жалбоподателя, е била разположена в двуетажна административна
сграда, била е захранвана ръчно с твърдо гориво-висококалорични въглища, и
нагревната площ е била около 900 кв. м. За да изготви заключението си, вещото
лице е издирило снимки на обекта и стари скици, предоставени от дружеството,
което е последно стопанисвало сградата преди събарянето ѝ. От изготвеното
заключение е видно, че нагревната площ надвишава многократно изискуемата по чл.
59 от ПКТП, за да се признае труда на огняря за втора категория труд по време
на отоплителния сезон.
Дори обаче посочените 13 месеца да
се прибавят към останалите установени от органа и безспорни в настоящото
производство периоди на осигурителен стаж от втора категория (09 години, 00
месеца и 16 дни), се получава резултат от общо 10 години 1 месец и 16 дни стаж
втора категория, който е недостатъчен, за да се признае право на пенсия за ОСВ
на жалбоподателя на основание чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като разпоредбата изисква
от лицата да са работили 15 години при условията на втора категория. В този
смисъл, допълнително установеният в настоящото производство трудов стаж от
втора категория на жалбоподателя не променя крайния извод на органа, че не са
налице условията по чл. 69б, ал. 2 КСО.
Що се касае за наличието на условия за отпускане на пенсия за ОСВ на
основание чл. 68, ал. 1-2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО, то възрастта на
жалбоподателя е под установения праг от 64 години и 05 месеца за първата
хипотеза и 66 години и 10 месеца за втората хипотеза. Освен това, при ново
изчисляване посредством онлайн калкулатор на осигурителния стаж, превърнат към
трета категория, с прибавянето на 13 месеца от трета към втора категория, се
установява, че приравненият осигурителен стаж на жалбоподателя е 37 години, 11
месеца и 20 дни, т. е. под изискуемия стаж от 39 години и 02 месеца по чл. 68,
ал. 1-2 КСО.
Видно от събраните в пенсионното производство доказателства, не се
установява наличието на кумулативно предвидените условия, водещи до възникване
на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Постановеното от
органа решение е правилно като краен резултат и не страда от пороци, съставляващи основания за
отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 1-5 АПК, поради което жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се уважи като се присъди такова в размер на 100 лева в
полза на Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на
юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по
аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от
Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.С. с
ЕГН – ********** ***, против Решение № 2153-18-8 от 31.03.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо разпореждане № 2175-18-6#1 / 22.02.2023
г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с
което е отказано отпускане на лична пенсия да осигурителен стаж и възраст на
лицето, на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1 и 2
и чл. 68, ал. 3 от КСО.
ОСЪЖДА И.В.С. с ЕГН – ********** ***,
да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София разноски по делото
в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: