О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260041
гр. Пловдив, 22.01.2021 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №592/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК-
чл.306 ал.3 вр.ал.1 т.1 НПК.
Постъпил е частен протест от О.п.П. против определение № 260319 от 16.11.2020г. по ЧНД № 2139/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е приложен чл.24 от НК и определеното общо най-тежко наказание на осъдения Т.С.Н. в размер на две години лишаване от свобода е било увеличено с шест месеца. В протеста са изложени съображения за явна несправедливост на наказанието, поради което се иска атакуваното определение да се измени като на основание чл.24 от НК кумулираното наказание лишаване от свобода да се увеличи с една втора или с една година лишаване от свобода.
Недоволен от определението е останал и осъдения Т.С.Н., поради което го е обжалвал чрез пълномощника си адв. Н.С. пак за приложението на чл.24 НК, което счита за необосновано и незаконосъобразно, поради което моли да се отмени в тази му част.
Прокурорът поддържа протеста, а жалбата счита за неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Частният протест и частната жалба са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Окръжният съд е групирал наказанията на осъдения Т.Н. по НОХД № 4261/2019г. по описа на Специализиран наказателен съд, по НОХД № 7031/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив и по НОХД № 140/2018 г. по описа на Окръжен съд, като му е наложил едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с шест месеца. Въззивната инстанция намира приложението на разпоредбата на чл.24 от НК за правилно и законосъобразно и то в определения от съда размер. Вярно е, че приложението на чл.24 от НК не е задължително за съда независимо от броя на присъдите, а за да бъде увеличено наказанието по този ред следва да се изхожда от вида и характера на отделните престъпления и техните общественоопасни последици, от данните за личността на дееца, за да се направи обоснован извод, че в противен случай не биха могли да се постигнат в пълен обем целите по чл.36 от НК. В случая, първоинстанционният съд обосновано е приел, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения, а и с оглед задачите на генералната превенция, е необходимо да завиши размера на общото най-тежко наказание лишаване от свобода. Установено е по делото, че жалбоподателят Т.С.Н. е осъждан многократно за различни по вид и тежест престъпления- за палежи, за организирана престъпна група и за неистински парични знаци, за фалшив алкохол и за ПТП със смъртен резултат, от което не може да не се изведе завишената му степен на обществена опасност като лице с трайно изградени престъпни нагласи. Следователно, преди всичко за поправително-възпиращия и възпитателен ефект на наказанието по отношение на осъдения Н. е наложително да се увеличи най-тежката санкция.
От друга страна, според настоящата инстанция размерът на увеличеното наказание е оптимален за постигане на целите по чл.36 от НК и съобразен най-вече с доказателствата за влошеното здравословно състояние на Т.Н., за което са ангажирани множество писмени доказателства. Освен това, вече е изтърпял определеното му общо най-тежко наказание- видно от приложените от Затвора –*справки, изпълнението на наказанието е прекъснато до 30.01.2021г., което означава, че мерките на наказателната отговорност вече са реализирани и въздействието им допълнително ще се засили с увеличаване на наказанието в определения от съда размер. Затова и претенцията в протеста за максималното увеличение по чл.24 от НК с ½ се явява необоснована и в разрез с изискванията за справедливостта на наказанието, включително и на увеличеното по реда на чл.24 от НК. Правилно е бил определен първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода, като е приспадната и изтърпяната част по съвкупността от присъди.
Предвид на изложените съображения атакуваното определение следва да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което ПАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260319 от 16.11.2020г. по ЧНД № 2139/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.