№ 107
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.а
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20235001000021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 8018 /
21.11.2022 г. от Г. П. К. ,представляван ота дв. Г. Й. против решение № 91 /
24.10.2022 г. ,постановено по т.д.133 / 21 г. по описа на ОС – П. в частта ,в
която е отхвърлен предявеният от него иск против ЗК „ Л. И.“АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- болки ,страдания и
психически стрес вследствие на ПТП ,причинено от застраховано при
ответника лице по застраховка ГОА за разликата над уважения размер от 9
000 лв. до размер от 40 000 лв.Поддържат се съображения за неправилност на
решението в неговата обжалвана част и е заявено искане същото да бъде
отменено и постановено друго ,с което искът на К. да бъде уважен в размер от
40 000лв. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на адв.Г. Й..
От въззиваемата страна ЗД „ Л. И. „АД отговор не е постъпил в срока за
това като такъв е депозиран на 16.02.2023г. , с който се заявява искане
решението в неговата обжалвана част да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е иск от Г. П. К. против ЗК „ Л. И.
„АД за заплащане на сумата от 40 000 лв. представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки, страдания и
психически стрес в резултат от ПТП ,причинено от застраховано при
ответника лице по застраховка ГОА, ведно със законна лихва върху тази сума
счита от датата на доброволната покана по чл.380 от КЗ -04.01.2021г. до
окончателното изплащане.
Ищецът е твърдял ,че на 26.11.2020 г., около 11:30 часа,в гр. С., на
кръстовището на ул. “Х. Б., ул. С. Г.”, е настъпил пътен инцидент, при който
лек автомобил марка „Б., модел *********, управляван от Е. А., излизайки от
път без предимство, отнема предимството и блъска правомерно движещия се
велосипедист Г. К. като единствената причина за инцидента е отнетото
предимство от страна на водача на автомобила. При инцидента ищецът е
пострадал и е откаран по спешност в МБАЛ “П.” - АД, гр. П., където е
установена фрактура на тибията и фибулата на левия крак,бил подложен на
спешна оперативна интервенция, открито наместване на фрактура на тибия и
фибула, с поставяне на пирон 10/300 мм. Твъдял е в болничното заведение да
е престоял от 26.11.2020г.до 02.12.2020г,където за него се грижили негови
близки ,а след изписването му продължил лечението и възстановяването си в
домашни условия. Твърдял е ,че поради изключително тежките травми, и към
настоящия момент за битовите и ежедневните му нужди се грижат близките
му, които му помагат да се облича,обува, да се изправя от седнало или
легнало положение, както и че становището на лекарите е ,че клиничното
състояние на ищеца няма да се подобри съществено, като единствената
надежда е да не доведе до влошаване, което би могло да доведе до пълна
инвалидизация. Всичко това създавало за него чувство за несигурност и
безизходица.Твърдял е,че и към настоящия момент изпитва постоянни болки
и слабост в областта на счупения крак , а докторите не се ангажират със
становище колко време ще продължи възстановяването и дали той ще може
да води предишния си начин на живот.Освен това е поддържал ,че процесният
пътен инцидент се отразил изключително тежко върху психиката му ,дори и
да се възстанови физически няма да има смелост да излиза навън и да се
разхожда поради страха от автомобили. Често плачел и отказва да разговаря
с близките си, оплаква се от безсъние.
2
Твърдял е ,че лек автомобил марка „Б., м. ********* е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” в „З. к. Л. И.” АД,със застрахователна
полица № **********, валидна от 02.11.2020 г., до 02.11.2021 г. като с молба
с Вх.№*****. завел писмена претенция, на основание чл.380 от КЗ,с която е
поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното
дружество. До момента обезщетение не е изплатено.
За претърпените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП е
претендирал заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. ,както и
обезщетение за имуществени вреди - разходи лечение и възстановяване ,в
размер на 1701,70 лв.
Ответникът е оспорил всички фактически твърдения в исковата молба,
касаещи механизма на процесното ПТП, телесните увреди на ищеца,
наличието на причинна връзка между ПТП-то и твърдените телесни увреди на
ищеца , вида и размера на претендираните неимуществени вреди, срокът за
възстановяването и начина на протичането на лечението му. Признавал е
наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите .
Твърдял е, че причина за възникване на процесното ПТП са допуснати
нарушения на правилата за движение, осъществени от ищеца Г. К., а водачът
на МПС ******** А. нямал вина за катастрофата, като същата за него е била
непредотвратима и се касае за случайно събитие по смисъла на закона, което
той нито е бил длъжен, нито е могъл да избегне.Поддържал е ,че ако се
установи вина за процесното ПТП на А., прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, дължащо се на множество
нарушения на правилата за движение : отнемане на предимството на водача
А., управление на велосипед, който не е бил снабден с устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад или устройство за излъчване на червена светлина
отзад, нито с бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата; нарушение на задължението да управлява
велосипед възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение.Възразил е , че предявеният размер на неимуществените вреди е
прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
С решението ,предмет на обжалване, съдът е приел на база
установената по делото фактическа обстановка,че са установени елементите
от фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД. Приел е
,че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания от причинените му телесни увреждания-закрито
дислоцирано счупване на лявата подбедрица ,които вреди са причинени
3
виновно, в резултат на противоправното поведение на Е. А.,който при
управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в разпоредбата на чл.47 и чл.50 от ЗДвП и навлизайки в кръстовището и
завивайки наляво ,е отнел предимството на движещия се отдясно на него по
път с предимство велосипедист ,при което е ударил велосипедиста от лявата
му страна с предната част на автомобила .Именно вследствие на инцидента на
ищеца са причинени посочените по-горе телесни увреждания като липсват
установени по делото обстоятелства ,изключващи виновността на дееца,
която вина се презумира от нормата на чл.45 ал. 2 от ЗЗД. Поради това и
доколкото ПТП е причинено от застраховано при ответника лице по
застраховка ГОА ,то същият дължи обезщетение за репариране на
причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца като досежно
размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил търпените
болки и страдания от ищеца ,възрастта му – 66 години към момента на
инцидента ,както цялостното отражение на инцидента върху физическото му
и психическо здраве и е стигнал до извода ,че дължимото такова следва да е в
размер на 9 000 лв. ,в който размер е уважил е иска като не е приел за
основателно възражението за съпричиняване ,а в останалия му предявен
размер от 50 000 лв. е отхвърлил същия. Приел е за основателен и доказан и
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ,който е уважен
изцяло.
Решението е обжалвано само от ищеца Г. П. К. в неговата
отхвърлителна част за разликата над уважения размер от 9 000 лв. до 40 000
лв. ,при което положение предмет на въззивно разглеждане е единствено
размера на обезщетението за неимуществени вреди ,дължими от
застрахователя за причинените на ищеца болки и страдания от ПТП
,причинено от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите.
По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза ,от което заключение се установява
,че за лечение на претърпяното счупване на лява подбедрица на ищеца е
извършена операция по спешност като е осъществена открита мануална
репозиция и фиксация със заключен интрамедуларен пирон като успоредно с
това е проведено е медикаментозно лечение. Експертизата установява ,че при
4
този вид лечение и при правилно протичащ оздравителен процес се
провеждат три операции- първата по спешност ,втората за „отключване“ на
пирона ,третата една година след травмата за отстраняване на
пирона.Установява също така ,че когато ищецът е получил травматичните
увреждания,при оказване на първа помощ и при медицинската обработка при
приемането в болницата е изпитвал най-силни болки ,които впоследствие са
се редуцирали под въздействие на изписаната терапия и обездвижване на
фрактурите ,както и че за пълното оздравяване на фрактурите ,при правилно
протичащ оздравителен процес ,е необходим период от 1 година.Сочи ,че в
момента и за в бъдеще не се очаква ищецът да страда от постоянен болков
синдром ,освен при промяна на времето ,когато би търпял преходни умерени
болки в лява подбедрица ,както и че не са налице други трайни белези по
тялото на ищеца и други трайни последици вследствие на процесния
инцидент.
По делото като свидетел е разпитан С. Г. К.. ,син на ищеца ,който
установява ,че първите три месеца след инцидента е ходил всеки ден при
баща си да се грижи за него ,бил на легло ,не можел да става ,оплаквал се от
болки в крака ,ръката и таза,свидетелят го водил до банята .След три месеца
започнал да ходи с патерица,месец по –късно започнал да придвижва с
бастунче като и до сега накуцва и ползва бастун. Сочи ,че след инцидента
ищецът изпита страх да кара колело.
Видно от гореказаното ищецът е търпял силни болки от фрактурата в
дните на самия инцидент и след това ,при първоначалното провеждане на
лечението ,които болки с времето са се редуцирали като към настоящи
момент ,дори и да накуцва и да ползва бастун,както сочи свидетеля ,чиито
показания съдът кредитира доколкото има непосредствени впечатления от
фактите ,които установява ,ищецът е напълно възстановен и би търпял
умерени преходни болки в крака единствено при промяна на времето.
Установеният период на възстановяване на ищеца е 1 година като първите
три месеца е бил изцяло зависим от грижите на близките си и в частност на
сина си ,който ежедневно е полагал грижи за него от битово естество. Не се
установява ,както правилно е посочил първоинстанционния съд ,да е налице
твърдяната от ищеца опасност от влошаване на здравословното му състояние
,което би могло да доведе до пълна инвалидизация,както и сочените от него
5
негативни изживявания ,резултат от инцидента - страх да излиза навън и да се
разхожда , отказ да комуникира с близките ,безсъние.
При така изложеното и като съобрази интензитета на търпените
физически болки ,периода на лечение и възстановяване ,отражението на
инцидента върху физическото и психическо здраве ,включително и към
настоящия момент ,възрастта на ищеца към момента на инцидента – 66
години ,настоящата инстанция намира ,че обезщетение в размер на 15 000 лв.
е адекватна компенсация на претърпените неимуществени вреди ,резултат на
ПТП-то ,причинено от застраховано при ответника лице по задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Доколкото пред настоящата инстанция ответникът – тук въззиваем ,не
поддържа възраженията за съпричиняване ,относими към размера на
дължимото обезщетение, то същите не следва да бъдат обсъждани.
Първостепенният съд е уважил така предявения иск в размер от 9 000
лв. като за разликата до пълния предявен такъв от 50 000лв. е отхвърлил
същия .Предмет на въззивно разглеждане е иска в неговата отхвърлена част
над 9 000 лв. до 40 000 лв. С оглед изложените мотиви настоящата инстанция
намира решението ,в частта, в която искът на К. е отхвърлен за разликата над
9 000 лв. до 15 000 лв. за неправилно ,поради което в тази част следва да се
отмени и да се постанови въззивно решение по същество , с което ответникът
бъде осъден да заплати още 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ,а
в останалата обжалвана част над 15 000 лв. до 40 000 лв. решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските : ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда ДТ в размер на 240 лв. за първоинстанционното разглеждане на
делото ,както и 300 лв. ДТ за въззивното производство. На адв.Й. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на ищеца в допълнителен размер от 900 лв.за първоинстанционното
производство с оглед крайния изход на спора ,и в размер на 1 750 лв. за
настоящата инстанция.
Ето защо съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 91 / 24.10.2022 г. ,постановено по т.д.33/ 2021 г.
по описа на ОС – П. в частта ,в която е отхвърлен предявения от Г. П. К.,ЕГН-
**********,гр.С., обл. П., ул. Л. К. № * против З. к. Л. И.” АД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление:гр. С., бул. С. ш. № ********
представлявано от М. С. М. - Г. и П. В. Д. иск за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,вследствие телесни увреждания, причинени му от Е. Я. А. като
водач на лек автомобил марка „Б., модел. ***” с рег.№ ******* с валидно
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица ********** с период на валидност от 02.11.2020г. до
02.11.2021г. при ПТП от 26.11.2020г. за разликата над присъдените 9 000
лв. до 15 000 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „З. к. Л. И.” АД,ЕИК ******,със седалище и адрес на
управление:гр. С., бул. С. ш. № ******** представлявано от М. С. М. - Г. и П.
В. Д. на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.52 от ЗЗД да заплати в
полза на Г. П. К.,ЕГН-**********,гр.С., обл. П., ул. Л. К. № * обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,вследствие телесни увреждания, причинени му от Е. Я. А. като
водач на лек автомобил марка „Б., модел. ***” с рег.№ ******* с валидно
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица ********** с период на валидност от 02.11.2020г. до
02.11.2021г. при ПТП от 26.11.2020г . в размер на още 6 000 лв. ,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 04.01.2021 г.до окончателното
изплащане на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 / 24.10.2022 г. ,постановено по т.д.33/
2021 г. по описа на ОС – П. в частта,в която е отхвърлен предявения от Г. П.
К.,ЕГН-**********,гр.С., обл. П., ул. Л. К. № * против З. к. Л. И.” АД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление:гр. С., бул. С. ш. № ********
представлявано от М. С. М. - Г. и П. В. Д. иск за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,вследствие телесни увреждания, причинени му от Е. Я. А. като
водач на лек автомобил марка „Б., модел. ***” с рег.№ ******* с валидно
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица ********** с период на валидност от 02.11.2020г. до
7
02.11.2021г. при ПТП от 26.11.2020г. за разликата над 15 000 лв. до
претендирния размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА „З. к. Л. И.” АД, ЕИК ****** да заплати полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив ДТ в общ размер
от 540 лв.
ОСЪЖДА „З. к. Л. И.” АД, ЕИК ****** на основание чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за Адвокатурата да заплати на адвокат Г. Й. Й. с ЕГН ********** с
адрес гр..С., бул. Е и Х Г. № ** ет.2 ап.6 адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лв.за първоинстанционното производство с оглед крайния изход на
спора ,и в размер на 1 750 лв. за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8