Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
28.01.2019г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
19.12. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Радка
Делчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
1063 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Съдът е сезиран с трудов спор.
Предявена е искова молба от К.С.Ч. от гр.Кърджали, в която сочи, че на 07.03.2018г. започнала работа при ответника на длъжността „касиер“, без да й бъде предоставен за подписване трудов договор, нито пък й било връчено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. Не й била връчвана длъжностна характеристика, нито имала информация какъв е размера на трудовото й възнаграждение. При ответника работила до 05.05.2018г. включително на 12 часови смени, през което време не й било заплатено дължимото трудово възнаграждение. На 05.05.2018г. и била предоставена за подписване заповед №122/04.05.2018г., с която на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ й се прекратявал трудовия договор по причина – взаимно съгласие. Отказала да подпише тази заповед, защото не била съгласна да си прекрати трудовия договор, понеже имала нужда работата. След като отказала да подпише посочената заповед, й било казано да не ходи повече на работа, както и й било отказано заплащане на труда за двата отработени месеца. Така повече от два месеца не била допускана до работа, нито й били заплащани дължимите заплати, а управителят на дружеството й заявил категорично, че няма да й изплати нищо , докато не се извини за това, че не се съгласила да подпише заповедта за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие и затова , че не била подала молба за напускане на работа.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 128 от КТ да осъди ответника да й заплати дължимото трудово възнаграждение, както следва: за времето от 07.03.2018г. до 31.03.2018г. за 18 работни дни от общо 21 , в размер на сумата от 437.22 лева; за времето от 01.04.2018г. от 30.04.2018г. за 19 работни дни в размер на сумата от 510.00 лева; за времето от 01.05.2018г. до 04.05.2018г. за 3 работни дни в размер на сумата от 76.50 лева. Общо за периода от 07.03.2018г. до 04.05.2018г. претендира сумата от 1 023.72 лева – неизплатено брутно трудово възнаграждение.
Моли на основание чл. 344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от КТ да се обяви уволнението й за незаконно и да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност.
Моли на основание чл. 225, ал.1 от КТ да й се присъди обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на сумата от 3 060 лева за времето, през което останала без работа, вследствие на незаконното уволнение – за периода от 05.05.2018г. до 04.11.2018г..
Моли на основание чл. 224, ал.1 от КТ да й се присъди обезщетение за три дни неползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 80.52 лева.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответникът „Симекс“ ЕООД гр.Кърджали в представения по делото отговор, както и чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
Искът по чл.128 от КТ съдът намира за основателен и доказан. Това е така , тъй като от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза , прието от съда и неоспорена от страните се установи , че за периода от 07.03.2018г. до 04.05.2018г. размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на сумата от 1 023.64 лева. От заключението се установява, че на ищцата били начислени по ведомост трудови възнаграждения за процесия период , като нямало подпис на същата за получени такива. Вещото лице сочи, че при извършване на справката в счетоводството на „Симекс“ЕООД не били представени документи, от които да се направи извод, че начислените възнаграждения са изплати, както и такива не се съдържат по делото. Ето защо , съдът приема, че искът е основателен до размер на сумата от 1 023.64 лева, до който размер следва да се уважи , като в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 1 023.72 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до иска по чл. 344, ал.1 , т.1 от КТ относно законността на уволнението, съдът съобрази следното: от заверено копие на трудова книжка и справка от НАП се установява, че ищцата е започнала на 07.03.2018г. работа при ответника на длъжността „касиер“ , като е работила до 04.05.2018г., когато трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. По настоящото дело не се представиха писмени доказателства , от които да се установи , че тази процедура е била спазена. От събраните гласни доказателства - показанията на св. С.Ю. се установи , че на 04.05.2018г. ищцата й се обадила по телефона и й казала , че напуска работа, оставила всичко и си тръгнала от работното място. Напуснала в работно време. Това наложило свидетелката, като изпълняваща дейността технически сътрудник в ответното дружество и отговаряща за работните смени и организацията на работата , да намери веднага човек, който да я замести. Ищцата била хвърлила ключовете и оставила без надзор заведението, всичко било отворено. Тази фактическа обстановка не сочи на постигнато предварително съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие , което да е отправено писмено и да е прието от насрещната страна. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на уволнението, извършено на основание взаимно съгласие, което прави процесната заповед незаконна. Ето защо искът по чл. 344, ал.1 , т.1 от КТ следва да се уважи като основателен и доказан, а уволнителната заповед да се отмени като незаконосъобразна.
Като последица от изхода на главния иск, следва да се уважи и акцесорния такъв по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ като ищцата бъде възстановена на предишната й работа на длъжността „касиер“ в ответното дружество.
От справка по трудовата книжка на ищцата се установи, че същата след уволнението до датата на съдебното заседание /19.12.2018г./ не е започнала работа по трудово правоотношение, поради което следва да й се присъди обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа вследствие незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца. От заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза се установи, че за периода от 05.05.2018г. до 04.11.2018г. вкл. дължимото се обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ възлиза на сумата от 3 060.00 лева, поради което иска по чл. 225, ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да се уважи в пълния предявен размер от 3 060.00 лева.
При този изход на делото относно признаването на уволнението за незаконно и възстановяване на ищцата на предишната й работа, следва да се отхвърли иска по чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на 80.52 лева за неизползван платен годишен отпуск, тъй като за неговото уважаване е необходимо влязла в сила уволнителна заповед.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна такса от 60.00 лева за двата неоценяеми иска и 172.40 лева – за присъдените суми по оценяемите искове. Следва ответникът да заплати по сметка на КРС сумата от 250.00 лева – направени бюджетни разноски за вещо лице.
Следва ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на сумата от 1 961.29 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СИМЕКС“ЕООД с ЕИК ***, гр.Кърджали, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 1 023.64 лева, представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 07.03.2018г. до 04.05.2018г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128 от КТ в останалата част и за разликата до пълния му предявен размер от 1 023.72 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна заповед №122/04.05.2018г. на управителя на „СИМЕКС“ЕООД с ЕИК ***, гр.Кърджали, *** за прекратяване на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение с К.С.Ч. с ЕГН ********** *** и ПРИЗНАВА уволнението за незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.С.Ч. с ЕГН ********** *** на предишната й работа на длъжността „касиер“ при „СИМЕКС“ЕООД с ЕИК ***, гр.Кърджали.
ОСЪЖДА „СИМЕКС“ЕООД с ЕИК ***, гр.Кърджали, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 3 060.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 05.05.2018г. до 04.11.2018г. , през който е останала без работа вследствие незаконното уволнение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Ч. с ЕГН ********** *** против „СИМЕКС“ЕООД с ЕИК ***, гр.Кърджали, *** иск по чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 80.52 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „СИМЕКС“ЕООД с ЕИК ***, гр.Кърджали, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ч. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно уважената част на исковете в размер на сумата от 1 961.29 лева.
ОСЪЖДА „СИМЕКС“ЕООД с ЕИК ***, гр.Кърджали, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от 60.00 лева за двата неоценяеми иска, 172.40 лева държавна такса за присъдените суми по оценяемите искове, както и 250.00 лева – направени бюджетни разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: