№ 661
гр. Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520105213 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59, във вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът Д. СТ. Д. твърди, че през 2013 г. с ответницата живеели на семейни
начала, очаквали дете и решили да закупят недвижим имот. На 26.07.2013 г. купили
апартамент "В" на втори етаж, вход"А", в жилищен блок № 65, ж.к."З." в гр.Русе,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 63427.7.73.2.6, с
адрес: гр. Русе, кв. "З.", алея "Б.Б." 5, бл. 65, вх.1, ет.2, ап."В", намиращ се в сграда №
2, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.73, със застроена площ 48.59
кв.м. и прилежащи части - избено помещение № 3 с площ 14 кв.м., за сумата 35 200 лв.,
от които 15 200 лв. били платени при подписване на нотариалния акт и 20 000 лв. със
заемни средства. Парите за закупуване на имота ги осигурил ищецът, като изплатил
15 200 лв. лични средства и за 20 000 лв. изтеглил кредит. Заплатил и всички разноски
по прехвърлянето на имота. Независимо, че средствата били лични, в нотариалния акт
като собственици били вписани и двамата. Кредитът изплащал само Д.Д. с лични
средства и евентуално с подкрепа от близките му роднини, като осигурявал и
издръжката на ответницата и детето. От около година отношенията им с ответницата се
влошили и тя се изнесла от жилището, но не желаела да поеме поне част от оставащите
вноски по кредита.
Предвид изложеното и след направеното изменение на исковете в с.з. на
21.02.2022 г., моли да бъде постановено решение, с което ответницата бъде осъдена да
му заплати сумите: 7600 лв., представляващи 1/2 от 15 200 лв., платени при
изповядване на сделката, 8 438.84 лв., представляващи 1/2 от изплатените заемни
1
средства и 2 899.14 лв., представляващи 1/2 от заплатените лихви по кредита, с които
неоснователно се е обогатила. Претендира и направените съдебни разноски.
В отговора на исковата молба ответницата Р. ЗДР. В. счита предявеният иск за
допустим, но неоснователен. Твърди, че преди да закупят имота, ищецът имал
задължения, които погасил със средства, дадени от баща й Здравко Василев и едва
тогава взел кредит. Освен това, баща й помогнал и допълнително със средства за
заплащане на имота. В нотариалния акт било отразено, че закупуването става със
средства на купувачите. Как е извършен преводът на средствата било без значение,
след като изявлението на купувачите в този смисъл било безспорно. Нямало пречка
при продажбата в нотариалния акт да се посочат подробности, установяващи плащане
само от ищеца, ако наистина е имало основание за това. Не отговаряло на истината и
твърдението, че единствено ищецът се грижил за нейната и на детето им издръжка,
докато живеели на семейни начала. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност-фиксираната дата на извършваните плащания била тази на закупуването на
апартамента - 26.07.2013 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно нот.акт № 18, т.V, нот.д.№ 431/26.07.2013 г. по описа на нотариус
Румяна Падалска, с район на действие РС-Русе, страните /които по същото време
живеели на семейни начала/, закупили апартамент „В“ на втори етаж, вх.А, в жил.блок
№ 65, ж.к.“З.“, гр.Русе, подробно описан в титула за собственост, за сумата 35 200 лв.,
от която продавачът е получил в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността
15 200 лв., преведени от банковата сметка на купувача Д.Д., а остатъкът от 20 000 лв. е
бил преведен на 31.07.2013 г. също по банков път от сметката на ищеца със заемни
средства, отпуснати на страните от „СЖ Експресбанк“ АД.
Въз основа на приложените писмени доказателства, представените справки и
извлечения на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ и „Банка ДСК“, по делото са
назначени две съдебно-икономически експертизи, от чиито заключения, приети и
неоспорени от страните, се установяват следните обстоятелства:
На 27.07.2011 г. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Д.Д. е изтеглил
потребителски кредит в размер на 1715.40 лв., изплатен до 10.07.2013 г. посредством
вноски на каса от по 96 лв. Преди горната покупко-продажба на недвижимия имот от
страните, сметката на ищеца в „Банка ДСК“ АД е била захранена със 17 000 лв., 12 000
лв. от които с получен превод от неговата майка Пенка Донева Д.а и 5000 лв. от вноска
на каса от самия Д.Д..
На 23.07.2013 г. между „СЖ Експресбанк“ АД от една страна, Д.Д. като
кредитополучател и Р.В. като съдлъжник, е сключен договор за ипотечен жилищен
кредит на стойност 20 000 лв., усвоен по сметката на ищеца и заплащан по нея. Към
датата на депозираната по настоящото дело искова молба по кредита са изплатени суми
в общ размер 22 588.19 лв., от които 14 921.39 лв. главница, 6 523.38 лв. договорна
2
лихва, 450 лв. такси, 23,10 лв. наказателна лихва и 670.32 лв. застрахователни премии.
За периода 23.09.2016 г. – 23.09.2021 г. изплатените суми по договора за жилищен
кредит от 23.07.2013 г. възлизат на 13 496.96 лв., от които 10 386.51 лв. главница,
2772.25 лв. договорна лихва, 14.33 лв. наказателна лихва и 323.87 лв. застрахователни
премии.
Разпитаните по делото свидетели, посочени от ответницата – сестра й Мирена В.
и баща й Здравко Василев излагат твърдения, че за закупуването на апартамента
родителите на Р.В. дали на ищеца на ръка 12 000 лв., като тогава той си погасил и
предишен кредит, за да може да тегли ипотечен. Каква част от тази сума е отишла за
самото закупуване на жилището, свидетелите не могат да кажат. Ремонтът преди да се
нанесат страните да живеят, бил направен изцяло със средства на родителите на
ответницата. Много време последната живяла при близките си и те издържали изцяло
нея и детето й, докато ищецът бил все командировка.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Наведените от ищеца твърдения дават основание на съда да приеме, че същият
основава претенцията си на института на неоснователното обогатяване, уреден в чл.59
от ЗЗД. Съгласно цитирания текст всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В настоящия случай обедняването на ищеца, респективно обогатяването
на ответницата, произхождат от един и същ правопораждащ факт – закупуването на
жилищен имот през 2013 г. при равни права между страните, като ищецът твърди, че
цялата договорена цена е заплатена само от него.
Няма спор, че действителната продажна цена на жилището е вписаната в
нотариалния акт в размер на 35 200 лв. От тях 15 200 лв. са преведени по банков път на
продавача в деня на изповядване на сделката от банковата сметка на ищеца, която
преди това е била захранена със 17 000 лв., от които 12 000 лв. - получени от майката
на Д.Д., а 5 000 лв. същият сам е внесъл по сметката си. Липсват фактически твърдения
ищецът да е притежавал такава сума в брой, като същият не уточнява откъде е взел
5000 лв., за да ги внесе по сметката си. От друга страна са налице безспорни гласни
доказателства, установяващи, че за закупуването на жилището родителите на
ответницата дали на ръка на ищеца 12 000 лв., но каква част от нея е отишла за
покупката на имота и каква за погасяване на стари задължения, свидетелите не могат
да кажат. Ето защо съдът приема, че втората сума от 5 000 лв., използвана за заплащане
на закупения апартамент от страните, е дадена от родителите на ответницата.
Претенцията за заплащане на 7600 лв., обаче е погасена по давност, на основание
чл.110 от ЗЗД, поради което понастоящем се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
3
Неоснователно се явява позоваването на ищеца на нормата на чл.115, ал.1, б.“в“
от ЗЗД, според която давност между съпрузи не тече. Текстът не може да се прилага
нито по аналогия, нито разширително между съжителстващи на семейни начала.
Същото се отнася и за презумпцията за съвместен принос, регламентирана в чл.21, ал.3
от СК.
Ищецът претендира и заплащане на половината от изплатените до завеждане на
исковата молба заемни средства, възлизащи, според него, на 8 438.84 лв. и 2 899.14 лв.
заплатени лихви. Съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД солидарният съдлъжник
дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга. Няма
спор, че вноските по изтегления ипотечен кредит са заплащани само от Д.Д. и при
липсата на брак между страните, ответницата му дължи половината от заплатените до
образуване на настоящото дело суми по заема. Предвид своевременно направеното
възражение за погасяване вземането на ищеца по давност, същото се явява основателно
за периода 23.07.2013 г. – 22.09.2016 г. Искът следва да се уважи за заплатените
главница и договорна лихва за последните пет години, т.е. от 23.09.2016 г. до
23.09.2021 г. Съгласно допълнителното експертно заключение, за този период ищецът
е погасил главница в размер на 10 386.51 лв. и 2 772.25 лв. договорна лихва, от които
суми ответницата дължи половината – съответно 5193.26 лв. и 1386.13 лв.
Следователно, следва да се приеме, че с посочените суми Р.В. се е обогатила
неоснователно за сметка на Д.Д., поради което му дължи тяхното връщане.
Съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 749.56 лв. /от общо
претендираните 2157.52 лв./ деловодни разноски, а в полза на ответницата следва да се
присъдят 835.31 лв. /от общо претендираните 1280 лв./ деловодни разноски. След
тяхната компенсация, Д.Д. дължи на Р.В. 85.75 лв. разноски по делото.
Воден от изложеното до тук, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. ЗДР. В., с ЕГН **********, от гр.Русе, алея “Б.Б.“ 5, вх.1, ет.2, да
заплати, на основание чл.59 от ЗЗД на Д. СТ. Д., с ЕГН **********, сумата 6579.39 лв.,
с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, представляваща половината от
изплатените от ищеца главница и договорна лихва за периода 23.09.2016 г. - 23.09.2021
г. по Договор за жилищен кредит от 23.07.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над размера
6579.39 лв. до претендираните 11337.98 лв., както и иска за заплащане на сумата 7600
лв., представляваща половината от заплатената цена на имота на 26.07.2013 г.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Русе, ул.“К.“ 16,
4
ет.2, ст.15, чрез адв.В.Р. от АК-Русе, да заплати на Р. ЗДР. В., с ЕГН **********, 85.75
лв. разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5