РЕШЕНИЕ
№ 13099
гр. **, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 2024**0138628 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** и уточнена с
молба с вх. № 260022/13.08.2024 г., срещу Н. В. М. и С. Е. А..
В исковата молба се твърди, че С. Е. А., в качеството на наследник по закон на
Н. В. А., и Н. В. М. били потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и
приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в
качеството си на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, аб. № ***,
в периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в
сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на
потребители в гр. **, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от
публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, но не заплатили дължимата за нея цена. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се извършвала „***. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответниците, били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
1
инсталирани на отоплителните тела в него. Отправено е искане да бъде постановено
решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответниците искове за
задължения за доставена, но незаплатена топлинна енергия. Претендират се
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на двете ответници,
но отговор е подаден само от Н. В. М.. Със същия предявените искове се оспорват
като неоснователни. Ответната страна сочи, че тя не притежавала качеството на
потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия, като счита, че ищецът
не представял доказателства за притежавано от нея право на собственост или на
ползване върху имота. Оспорва се дължимостта на претендираните суми за лихва за
забава и за дялово разпределение, съответно - поради липса на отправена покана за
заплащане на процесните главници и поради обстоятелството, че дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата се извършвало от дружество,
различно от „***. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Е. А., в качеството на наследник по закон на Н. В.
А., и на Н. В. М., да заплатят на ищцовото дружество в условията на разделна
отговорност при квоти съответно 3/9:6/9 задълженията, начислени за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ****, аб. № ***, за цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 8177,24 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
за мораторна лихва в размер на 1263,04 лева, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
11.06.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 34,16 лева
и за мораторна лихва в размер на 8,04 лева, начислена за периода от 16.07.2021 г. до
11.06.2024 г. върху главницата за услугата „дялово разпределение“.
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 18.03.2025 г.
открито съдебно заседание, са отделни като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване следните релевантни за основателността на предявените искове факти
и обстоятелства: количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот
през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните за
така доставената енергия вземания.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства
документи, представи в хода на производството от ищеца и третото лице-помагач.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответницата за доставка на
топлинна енергия до процесния имот през исковия период; наличието на валидно
възникнали договорни правоотношения между ищеца и третото лице-помагач с
предмет извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия,
2
доставяне в процесния имот през исковия период; настъпването на изискуемостта на
процесните вземания за главници и лихви; наличието на обстоятелства, довели до
спиране/прекъсване на погасителната давност за процесните вземания; всички факти,
на които основава своите искания или възражения.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът е бил
потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „*** да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че същият е бил собственик или вещен
ползвател на процесния имот в този период.
От представените по делото доказателство, а именно: Нотариален акт за
собственост на апартамент, построен върху държавна земя № 126 от 22.06.1984 г., том
XVI, дело № 3706 по описа на нотариус към Софийски районен съд, се установява, че
на 22.06.1984 г. *****, *** и Н. В. М. са придобили собствеността върху процесния
недвижим имот – ***, находящ се в гр. **, бул. „***.
Представени са справка за родствени връзки по Наредба 14/2009 г. на МРРБ
/вж. л. 15 – 17 и л. 44 от делото/, от които се установява, че на 08.12.1995 г. (т. е. много
преди процесния отоплителен период, обхващащ времето от м. май 2021 г. до м. април
2023 г.) ***** е починала, като е оставила за свои наследници по закон дъщеря си Н. В.
3
М. /ответник по делото/, дъщеря си Н. В. А., починала на 28.05.2004 г., и сина си ***,
починал на 21.04.2015 г. Единствен наследник по закон на Н. В. А. е ответникът по
делото С. Е. А., а доколкото *** не е оставил низходящи, негови наследници по закон
се явяват ответниците Н. В. М. и С. Е. А. на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 ЗН.
Следователно, поради настъпилото в тяхна полза наследствено правоприемство, двете
ответници се явяват собственици на процесния имот при квоти 6/9 за Н. В. М. и 3/9 за
С. Е. А..
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
ответниците са се разпоредили с правото си на собственост върху имота преди исковия
период. Напротив – налице са данни, че Н. В. ** и *** са декларирали процесния
апартамент като тяхна собственост пред Столична община /вж. л. 18 и сл./.
Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
С. Е. А., в качеството на наследник по закон на Н. В. А., и Н. В. М. се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени от
КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото
по делото няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи,
че приетите от „*** **“ ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния
период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за него.
Следователно, доказано е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните. То произтича от съществуващ валиден договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на
основание чл. 155 ЗЕ ответниците, като потребители на топлинна енергия, дължат
заплащане цената на отдадената за собствения недвижим имот такава.
С доклада по делото, по който страните не са имали възражения, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
количеството и качеството на потребената в процесния имот през исковия период
топлинна енергия, размера на претендираните вземания и правилността на начина, по
който същите са начислени от ищцовото дружество.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че С. Е. А., в качеството на
наследник по закон на Н. В. А., и Н. В. М. дължат цената за потребената през исковия
период топлинна енергия, възлизаща на сумата от 8177,24 лева. Дължима от тях е и
цената за извършена услуга „дялово разпределение“, възлизаща на сумата от 34,16
лева, тъй като дължимостта на вземането за цена на услугата „дялово разпределение“
се основава на чл. 36 ОУ /2016 г./, съгласно който клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а редът и начина за
заплащане на услугата се определя от Продавача (ищцовото дружество), съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Видно от представените документи по делото /вж. л. 22 – 30 и л.
83 – 87/, дяловите разпределения за процесния период са извършени от „*** с
предходни наименования ЕТ „**г“ и „***, поради което се дължи цена за тази услуга
на ищеца, съобразно общите условия.
Въз основа на изложеното и съобразно настъпилото наследствено
правоприемство, се налага изводът, че всеки от ответниците следва да заплати на
ищцовото дружество в условията на разделна отговорност при квоти съответно 3/9:6/9
просочените по-горе задължения, както следва: 1/ за С. Е. А., в качеството на
4
наследник по закон на Н. В. А. – сумата в размер от 2725,75 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от
11,39 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2021
г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното
изплащане; 2/ за Н. В. М. – сумата в размер от 5451,49 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 22,77
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*** на клиенти в гр. **, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от ответниците се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2022 г. до 11.06.2024 г. в размер на 1263,04 лева. Когато задължението има падеж
или срок, считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава. Ако задължението няма падеж или срок, за да бъде
поставен в забава длъжникът, е необходимо да му бъде отправена покана. В настоящия
случай съдът намира, че задължението за заплащане на главница за топлинна енергия е
възникнало като срочно – според общите условия е предвиден срок за плащане от
четиридесет и пет дни, считано от изтичане месеца на доставката. Плащане от
ответниците не е извършено в предвидения срок, нито е налице плащане в рамките на
периода, за който е претендирана мораторна лихва, поради което съдът счита, че искът
за мораторна лихва подлежи на уважаване за претендираната сума в общ размер от
1263,04 лева за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г. Въз основа на изложеното се
налага изводът, че всеки от ответниците следва да заплати на ищцовото дружество в
условията на разделна отговорност при квоти съответно 3/9:6/9 просочените по-горе
задължения, както следва: за С. Е. А., в качеството на наследник по закон на Н. В. А. –
сумата в размер от 421,01 лева, представляваща мораторна лихва за забава, начислена
за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., и за Н. В. М. сумата в размер от 842,03
лева, представляваща мораторна лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2022 г.
до 11.06.2024 г.
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 8,04 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер общо на 478,89 лева за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответницата Н. В. М. следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 25.09.2024 г. (л. 61 от делото) в размер на 0,59 лева, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът своевременно е възразил по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид
предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност, материалния му интерес,
както и събраните по делото доказателства, съдът намира направеното възражение за
неоснователно. При преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, С. Е. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, п.к. **, обл. **, общ. **, бул.
„***, aп. **, да заплати на „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **,
** сумата от 2725,75 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 421,01 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., сумата от 11,39 лева, представляваща цена
на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 159,63 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по
делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ в
цялост като неоснователен предявения от „***, ЕИК: ***, срещу С. Е. А., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,68 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г.
върху цената за услугата „дялово разпределение“.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД Н. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, п.к. **, обл. **, общ. **, бул.
„***, aп. **, да заплати на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **,
***, сумата от 5451,49 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 842,03 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., сумата от 22,77 лева, представляваща цена
на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 319,26 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по
делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ в
цялост като неоснователен предявения от „***, ЕИК: ***, срещу Н. В. М., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,36 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г.
върху цената за услугата „дялово разпределение“ като неоснователен.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **, ***, да
заплати на Н. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, п.к. **, обл. **, общ. **, бул.
„***, aп. **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,59 лева, представляваща
сторени от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7