Решение по дело №2754/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  153

 

гр.Пловдив, 06.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 23.01.2019г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                   ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря: Валентина Василева

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов гражданско въззивно дело № 2754/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х. С.К. против решение № 3474/18.10.2018 г. по гр.д. № 12117/2018г. на ПдРС, с което в производство по ЗЗДН жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.М.С., С. Х. К. и Х. Х. К., забранено му е да приближава С.М.С., дома й, местоработата й и местата й за отдих и социални контакти за срока от 1 година, задължен е да посещава специализирана програма за работа с пълнолетни лица извършители на домашно насилие. С обжалваното решение на жалбоподателя е наложена глоба  размер на 200 лв. и същият е осъден да заплати дължимата ДТ, както и направените от въззиваемата съдебни разноски. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е постановено въз основа на противоречиви свидетелски показания, които при това противоречат на твърденията в молбата за защита. Твърди се също така, че първият свидетел е лично заинтересован от изхода на делото, тъй като съжителства с молителката – въззиваема в настоящото производство и показанията му въобще не е следвало да бъдат кредитирани. Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло. 

Въззиваемата С.М.С. оспорва жалбата като неоснователна.

                   Производството по първоинстанционното дело е образувано по  молба на С.М.С. за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея от Х. С. К., с когото молителката живяла на съпружески начала до м.януари 2017г.. В молбата се сочи, че след повече от 15 години съвместно съжителство, от което страните имали родени две общи деца- Х. Х. К., роден на ***г., и С. Х. К., роден на ***г., те се разделили по причина на ежедневното грубо отношение на Х. К. спрямо С.С., изразяващо се в обиди и опити за физическо насилие. След като молителката- въззиваема в настоящето производство, напуснала общо обитаваното жилище, тя се установила да живее в друго такова под наем, а впоследствие купила и собствено жилище. След раздялата тормозът над нея продължил. Х. К. нееднократно й се обаждал по телефона и й отправял обиди и клевети.

         Конкретният инцидент, с оглед на който е подадена молбата за защита, се случил на 16.07.2018г., около 19,40ч., когато на ул.“****“, в гр. ****, пред логопедичен център, молителката била пресрещната от ответника- жалбоподател в настоящето производство, и в присъствието на по-малкото им дете била обиждана от него с нецензурни думи на турски език. Конкретно се сочи, че той се обърнал към нея с думите: „****, какви пари искаш от мен?“ Причината за тази реплика били отправена от молителката покана за заплащане на обезщетение за ползването единствено от ответника на собствения им апартамент, в който живели преди раздялата, както и подадена от нея искова молба за издръжка на децата. След това й отправил заплахи и обиди и пред жилището й в присъствието на двете деца.

         В отговора на исковата молба се сочи, че, макар ответникът да предоставял редовно и в достатъчен размер средства за издръжката на децата си, мотителката подала искова молба за издръжка, която била подписана и от по- големият им син С.. В разговор с него ответникът разбрал, че е подписал, защото му обяснили, че подписва документ за някакви детски надбавки. След разговора момчето подало молба за оттегляне на иска. На 16.07.2018г. ответникът случайно се засякъл на улицата с молителката. Не той, а тя започнала скандал, като му отправила обиди. Търсела му сметка за това, че С. оттеглил предявения от негово име иск. Ответникът не я бил обиждал, нито й се заканвал, а само я убеждавал да преустанови разпрата.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено въз основа на противоречиви свидетелски показания, които при това противоречат на твърденията в молбата за защита. Твърди се също така, че първият свидетел е лично заинтересован от изхода на делото, тъй като съжителства с молителката – въззиваема в настоящото производство и показанията му въобще не е следвало да бъдат кредитирани. Въззиваемата поддържа, че решението е постановено в съответствие със събраните доказателства и в съответствие с материалния закон.

Пловдивски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

Тъй като съгласно чл.269 от ГПК съдът следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, на първо място следва да се отбележи, че с молбата не е поискано предоставяне на защита на децата на страните и те не са конституирани като страни по делото. Ето защо, обжалваното решение в частта, с която Х. С. К. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Х. К. и Х. Х. К., се явява недопустимо, като такова постановено при липса на валидно сезиране, и поради това ще следва да бъде обезсилено в посочената му част.

В останалата му част обжалваното решение е правилно и законосъобразно по същество. Не са налице преки доказателства относно твърдяния от въззиваемата инцидент. Разпитаните свидетели Д. Ш. и Е. А. не са присъствали на срещата между страните и в показанията си възпроизвеждат това, което им е било разказано съответно от въззиваемата и от жалбоподателя. Всъщност показанията на втория свидетел не само не опровергават твърденията в молбата за защита, но и индиректно и най- общо ги подкрепят, защото този свидетел сочи, че жалбоподателят му е казал, че, след като бил предизвикан от въззиваемата с обиди, първоначално се въздържал, но след това и той й отправил обидни думи. Приетите в първоинстанционното производство писмени доказатлства- удостоверения за раждане на децата, свидетелство за съдимост на жалбоподателя и др., както и приетият социален доклад не обосновават нищо конкретно по същество на спора. Приетите по настоящето дело справка от имотния регистър и копие от нот.акт № 70/21.06.2017г. също не дават основание за някакви конкретни изводи относно твърдяния инцидент на 16.07.2018г. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че е налице основание за приложението на разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, като молбата за защита се счита за основателна единствено въз основа на подписаната от въззиваемата декларация по чл.13, ал.3 от същия закон.

По отношение на срока, за който е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, следва да се отчетат някои съществени обстоятелства. На първо място следва да се има предвид, че жалбоподателят очевидно не се е дезинтересирал от децата си- обстоятелство, което се потвърждава от показанията на свидетеля А. и не се опровергава от показанията на свидетеля Ш. Не е определен по съдебен ред режим на лични отношения на жалбоподателя с децата му, поради което контактите му с тях са възможни само посредством тяхната майка. При това забраната да я приближава в значителна степен възпрепятства трайно общуването на жалбоподателя със синовете му. Освен това следва да се отчете и не особено високата тежест на акта на домашно насилие, изразяващ се единствено във вербална агресия, без да са отправени заплахи. Следва да се отчете и обстоятелството, че към 16.07.2018г. страните са живели разделени вече от близо година и половина и липсват данни за други инциденти през този период. Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че срокът на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН ще следва да бъде намален от една година на шест месеца. В останалата му част обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Съобразно с решението по делото и доколкото въззивната жалба се явява частично основателна, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на страните ще следва да бъде присъдена половината от направените от страните съдебни разноски пред настоящата инстанция, като тези на жалбоподателя са в размер от 350 лева, а на въззиваемата- в размер от 300 лева. Съдебните разноски в първоинстанционото производство не следва да бъдат изменяни, тъй като, съгласно чл.11, ал.3 от ЗЗДН, разноските по делото се заплащат от молителя при отказ за издаване на заповед за защита или при отмяната й.

         Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

         ОБЕЗСИЛВА решение № 3474/18.10.2018 г. по гр.д. № 12117/2018г. на ПдРС, ІV гр.с. в частта, с която жалбоподателят Х. С. К. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо синовете си С. Х. К. и Х. Х. К..

         ИЗМЕНЯ решение № 3474/18.10.2018 г. по гр.д. № 12117/2018г. на ПдРС, ІV гр.с. в частта, с която на жалбоподателят Х. С. К. забранено му е да приближава С.М.С., дома й, местоработата й и местата й за отдих и социални контакти, като НАМАЛЯ срока на тази мярка от една година на шест месеца.

         ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 3474/18.10.2018 г. по гр.д. № 12117/2018г. на ПдРС, ІV гр.с. в останалата му част.

ОСЪЖДА С.М.С. ***-А, ЕГН: ********** да заплати на Х. С.К. ***, ЕГН: ********** сумата от 175 лева- съдебни разноски в производството по настоящето дело.

ОСЪЖДА Х. С.К. ***, ЕГН: ********** да заплати на С.М.С. ***-А, ЕГН: ********** сумата от 150 лева- съдебни разноски по настоящето дело.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: