Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 71 / 21.2.2019г.

 

 

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:  

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Васко Нанев административно дело № 812, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Г.Й.К. ***, против Заповед № 263/20.08.2018 г. на кмета на община Белово.

С обжалваната заповед, издадена на основание чл. 224а от ЗУТ, във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и правомощията по чл. 223 от ЗУТ, кметът на община Белово е спрял изпълнението на всички видове строителни монтажни работи на строеж: „Преустройство на съществуващ търговски обект“, находящ се в УПИ ХІV-комплексно обслужване, в кв. 22 по плана на с. Габровица, общ. Белово.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Твърди се, че строежът се изгражда, съгласно одобрената строителна документация и в съответствие с изискванията на ЗУТ.  

Ответникът по оспорването – кметът на Община Белово, заявява, чрез процесуалния си представител – адв. М., становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира от фактическа страна следното:

На 20.07.2018 г. е съставен констативен протокол. Въз основа на констативния протокол, кметът на общината, на основание чл. 224а от ЗУТ, във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, е спрял изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи за строеж „Преустройство на съществуващ търговски обект“, находящ се в УПИ ХІV-комплексно обслужване, в кв. 22 по плана на с. Габровица, общ. Белово, определил е срок за доброволно изпълнение – 30.08.2018 г. и е разпоредил, че строителството може да продължи след отстраняване на причините, довели до спирането и представяне на нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. С Разрешение за строеж № 9/14.03.2018 г. на оспорващия Г.К. е разрешен строеж „Преустройство на съществуващ търговски обект“, находящ се в УПИ ХІV-комплексно обслужване, в кв. 22 по плана на с. Габровица, общ. Белово. Одобрен е технически инвестиционен проект на 14.03.2018 г. Кметът на общината е приел, че към проекта няма представено нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Освен това е установено с оспорената заповед, че жалбоподателят е извършил промени, които са съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, които съществени отклонения нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарни изисквания, както и извършените строително-монтажни работи променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Строителството се извършвало в момента на проверката при работещи търговски обект от две зали – магазин за хранителни стоки и кафе-клуб. Отлятата, според административния орган, стоманобетонна плоча, е направена в нарушение на одобрените архитектурни части.

По делото е прието Разрешение за строеж № 9/14.03.2018 г., на което е отбелязано, че същото е обявено на 19.03.2018 г. и е влязло в сила на 03.04.2018 г. Приет е по делото и договор за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот – ПИ № 241 с площ от 903 кв. м., съставляващ УПИ ХV-комплексно обслужване, сключен между И. Н. А., в качеството му на председател на РПК Белово и А. И. С.. В същия договор е посочено, че Г.Й.К., който не участва като страна в договора, ще ползва съответната площ от югоизточната част на имота, находяща се под собствения му търговски обект. В разрешението за строеж е посочено, че Г.Й.К. е собственик на строежа, чието преустройство му е разрешено с Постановление за възлагане на недвижим имот вх. № 4163/15.05.2015 г. на Службата по вписванията.

По делото е допуснато изслушването на съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че строежът на жалбоподателя е преустройство на съществуващ търговски обект от 59,50 кв. м. При извършване на преустройството се предвижда по проект да се демонтира част от дървения покрив, монтиране на вътрешна метална вита стълба и изграждане на покривна стоманобетонна плоча върху търговския обект с площ от 59,50 кв. м., без да се развалят дървеният каратаван и гредоредът. Част от дървената покривна конструкция се запазва с площ от 13,68 кв. м., а в останалата част от покрива с площ от 48,82 кв. м. ще бъде плоска с бетонов борд-стряха към улицата с площ от 3,40 кв. м. и метален над него парапет, с обща височина до 1,20 м. На покрива ще се излиза посредством вита стълба, като същият ще се използва като тераса и ще се отводнява посредством отвори в южната част на сградата с улуци и водосточни тръби. Вещото лице е описало дейностите, които са извършени до издаването на заповедта за спиране на строежа, както и необходимите СМР. За започнатия строеж са издадени строителни книжа – одобрен проект, разрешение за строеж, влязло в сила на 03.04.2018 г., договори за авторски и строителен надзор и акт обр. № 7 за приемане на кофража и арматурата преди да се положи бетона на плочата. Заключението на вещото лице е, че при извършване на строителните работи на място не са констатирани отклонения и нарушения от строителните правила и норми, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологични и противопожарни изисквания, съгласно предвидените в одобрения инвестиционен проект, по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ. Вещото лице не е констатирало промяна на строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и отлятата стоманобетонова плоча е изпълнена в съответствие с архитектурните чертежи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преписката по издаване на оспорения административен акт съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, чийто правен интерес е засегнат от разпореденото в оспорената заповед, поради което се явява допустима и разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 224а от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпът до строеж или до част от строеж от ІV до VІ категория с нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 2 административният  орган може да спира изпълнението и да забранява достъпът до строеж, който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж и при съществени отклонения по смисъл на чл. 154, ал. 2, т. 5 до т. 8.

С оглед изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, като се установява спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 224а, ал. 5 процедура по констатиране на незаконното строителство от служители по устройство на територията в администрацията на Община Белово.

Съдът намира, че оспорваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Това е така, поради следните съображения:

Като първо основание за издаването на заповедта е, че при издаването на разрешението за строеж към проекта няма представено нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тъй като разрешението е за извършване на преустройство, съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 2, заинтересовани лица в случаите на преустройство и промяна на предназначението в заварен строеж, са лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 3 и ал. 4, тъй като строежът не се извършва в жилищна сграда в режим на етажна собственост. Заинтересовани са лицата по чл. 39, ал. 2 само в случаите, когато преустройството е с промяна на предназначението. Очевидно в настоящия случай е било разрешено преустройство на съществуващ търговски обект, без да се променя неговото предназначение.

От изложеното следва, че тъй като е разрешено преустройство на собствен на жалбоподателя търговски обект, без промяна на неговото предназначение, то не са налице други заинтересовани страни, вследствие на което съдът приема, че разрешението за строеж е влязло в сила, на датата, която е посочена в него – 03.04.2018 г., а съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Вън от това, по делото не са представени доказателства разрешението за строеж да е обжалвано.

Видно от заключението на вещото лице, не е налице второто основание за издаване на оспорената заповед, тъй като вещото лице не е констатирало отклонения и нарушения на строителните правила и норми, съгласно предвидените в одобрения инвестиционен проект, по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, както и не е установило при извършения оглед да е променяна строителната конструкция и видът на конструктивните елементи.

Оспорената заповед е и немотивирана. В мотивите на същата са описани нарушенията на строителните правила и норми бланкетно, без да се сочи в какво се изразяват тези съществени отклонения, какъв е техният обем и размер, и в какво точно се изразяват отклоненията на строителните правила и нормативи, техническите, технологичните и санитарно-хигиенните изисквания при извършване на конкретните строителни работи. Не става ясно в какво се изразява несъответствието между отлятата стоманобетонова плоча с одобрените архитектурни части на проекта.

Мотивиран по този начин, съдът счита, че оспореният административен акт е постановен при липса на материалноправните предпоставки за това, както и в несъответствие с целта на закона. 

Предвид изхода на делото, основателно е искането на жалбоподателите за присъждане на сторените от съдебно-деловодни разноски. Община Белово следва да бъде осъдена да заплати направените от Г.Й.К. разноски по производството в размер на 810 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, 200 лева – платено възнаграждение за вещо лице и държавна такса в размер на 10 лева.

Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 263/20.08.2018 г. на Кмета на община Белово.

ОСЪЖДА Община Белово да заплати на Г.Й.К. ***, сума в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща разноски по производството.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

Съдия:/П/

 

Разпореждане от 19.6.2019г. по Административно дело 7216/2019 Върховен административен съд
Разпореждане № 9476 от 19.06.2019 г. на ВАС София, Второ отд. по адм. д. № 7216/2019 г. - ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на кмета на община Белово срещу решение №71/21.02.2019 г. по адм. д. № 812/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по адм. д. №7216/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.Разпореждане № 16665/06.12.2019 г. - ДОПЪЛВА разпореждане № 9476 от 19.06.2019 г. , постановено по адм. д. № 7216/2019 г. по описа на ВАС, второ отд. в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА община Белово да заплати на Г. Й. К. от с. Г., общ. Белово сумата от 300 лв. разноски за касационната инстанция. РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВАС В 7 дн. срок от съобщаването му.