РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Велико Търново, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на четирИ.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20234110102250 по описа за 2023 годИ.
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че за
времето от 06.01.2015г. до 05.04.2021г. между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, съгласно което последният е назначен на длъжността „Експедитор стоки и
товари”. Изтъква се, че съгласно длъжностната си характеристика ответникът е имал
задължения да получава заявки за транспорт и да организира изпълнението им със средства
и за сметка на работодателя. Навеждат се доводи, че за същия период служителят е бил
съдружник и управител на * като предметът на дейност на дружеството е бил свързан с
осъществяване на превози. Твърди се, че ответникът е приел от името на работодателя
изпълнението на заявка за транспорт ***********. Изтъква се, че без знание и съгласие на
работодателя заявките са възложени от служителя за изпълнение на *, което е довело до
причиняване на имуществена вреда в размер на 6262,25 лв., представляваща пропусната
полза от нереализирана печалба, равняваща се на 25 % от дължимото възнаграждение за
всеки превоз. Поради изложеното ищецът счита, че е възникнало право да ангажира
имуществената отговорност на ответника като отправя искане за осъждането му да заплати
обезщетение за имуществени вреди от 6262,27 лв., ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковата претенция. Твърди се, че за времето от 01.08.2020г. до
01.02.2021г. е заемал длъжността „Мениджър логистика” като част от заявките за транспорт,
1
отнасящи се за същия период, нямат връзка с възложените му трудови функции. Изтъква се,
че процесните заявки са отказани от работодателя като причините за това са свързани с
невъзможност за изпълнение, неприемливи условия или неудовлетворителна прогнозна
печалба, поради което с негово знание и без противопоставяне те са изпълнени от*. Поради
изложеното се навеждат доводи, че липсва основание за възникване на твърдените вреди и
за ангажиране на имуществената отговорност на служителя като се отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 06.01.2015г. между страните възникнало трудово правоотношение, по което за периодите
от 06.01.2015г. до 01.08.2020г. и от 01.02.2021г. до 05.04.2021г. ответникът е назначен на
длъжността „Експедитор стоки и услуги”, а за периода от 01.08.2020г. до 01.02.2021г. – на
длъжността „Мениджър логистика”. Със заповед на работодателя от 05.04.2021г. на
служителя е наложено дисциплИ.рно наказание „уволнение” като правоотношението е
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изпълняваните от ответника длъжности
обслужвали основаната търговска дейност на работодателя по извършване на вътрешни и
международни превози на товари. За горепосочения период Д. Р. бил съдружник и управител
на *, което имало идентичен предмет на дейност като този на неговия работодател. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „Експедитор стоки и услуги”, служителят имал
задължения да получава заявки за осъществяване на спедиторска, транспортна и товаро-
разтоварна дейности, да осигурява необходимите транспортни единици за това, да
координира работата с доставчиците по изпълнение на сроковете за спедиция, да води
кореспонденция за осъществяване дейността на работодателя и да отразява промените в
договорите въз основа на постигнатите споразумения. Поради постигнатите високи
резултати в работата си Д. Р. е назначен на длъжността „Мениджър логистика”, като освен
възложената му ръководна и организационна функция, продължил да извършва и дейност по
обработка на заявки за транспорт, за което е подпомаган от свой колега. За периода от
17.07.2019г. до 13.01.2021г. ответникът получил по електронна поща следните заявки за
осъществяване на международен превоз на товари: * Д. Р. потвърдил заявките на
възложителите, но след това изискал от * изпращане на нови заявки за същите превози,
които да се осъществят от *, защото работодателят му неизвършвал дейност по посочените
маршрути. Същият уведомил възложителите, че дължимото възнаграждение следва да се
плати на *, за което са издадени и съответните счетоводни документи. Заявките за транспорт
на * също са приети от ответника като по отношение на тях липсва последваща промяна в
данните на превозвача. По искане на Д. Р. дължимото възнаграждение за превозите с един
товарен автомобил по заявките с възложител *и по заявката на* е платено на *. По заявката
на *плащането на възнаграждението е извършено след издаване на фактура в полза на
ищеца, а по заявката на * липсват доказателства, кой е получател на дължимото
2
възнаграждение. От заключението на допуснатата съдебно – икономическа експертиза се
установява, че с оглед осъществените от ищеца превози през разглеждания период, той е
разполагал със свободни товарни композиции, с които да извърши превоз на товари по
маршрутите в процесните заявки. Вещото лице е определило, че средна стойност на
печалбата от дейността на работодателя от реализирани превози през 2019г, 2020г. и 2021г.
по аналогични маршрути с тези по заявките, е в размер на 26 %.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесните заявки за транспорт са приети от ответника в изпълнение на служебните му
задължения, в резултат на което между възложителите и работодателя валидно са
възникнали превозни правоотношения. По искане на служителя заявките на * са променени
и възложени на *, а тези на * са изпълнени от същото дружество, което е получило и
дължимите възнаграждения. По делото липсват доказателства за съгласие на работодателя
относно последващо възлагане на поети договорни задължения на представляваното от
служителя търговско дружество, което извършва конкурентна дейност. Установено е и че *е
разполагал с възможност реално да изпълни превозите, което се потвърждава и от
приемането на заявките от Д. Р.. От изложеното се достига до извод, че ответникът се е
възползвал от предоставения му достъп до информация за клиенти като неправомерно и в
нарушение на чл. 126, т. 9 от КТ е възлагал изпълнение на заявки за транспорт на свързано с
него лице, което е реализирало печалба за сметка на ищеца. Противоправното поведение е
настъпило при изпълнение на трудовите му задължения като характерът на неправомерните
действия изключват възможността същите да са резултат от небрежност, за да намерят
приложение правилата за ограничената имуществена отговорност по смисъла на чл. 203, ал.
1 от КТ. Ответникът е съзнавал, че възлага на търговец извършващ конкурентна дейност,
заявки за транспорт на клиенти на работодателя си и е предвиждал, че в резултат на това
ищецът няма да реализира печалба от изпълнението им. От противоправните действия на
служителя са причинени вреди на ищеца, изразяващи се в неосъществено увеличаване на
неговото имущество. Последният е разполагал с възможност да изпълни договорите с * като
реализира печалба в размер на 4214,47 лв., представляваща 25 % от възнаграждението по
тях, както следва: **********. Това от своя страна е довело до възникване на правото на
ищеца, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, да претендира от ответника заплащане на
обезщетение за всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното му поведение в горепосочения размер, поради което претенцията му в тази
част е основателна и следва да бъде уважена. Поради липсата на изпълнение в срок на
паричното задължение на ответника, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска –
03.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претенцията в частта за
разликата от 4214,47 лв. до 6262,27 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ПоловИ.та от превозите по заявките на * и превозът по заявката на * са извършени и
заплатени на ищеца, а по отношение транспорта по заявката на * липсват доказателства да е
извършена или платена на *, поради което не е установено претърпяване на вреди от
3
работодателя.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1590,96 лв., представляващи направените по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и
свидетели. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 4050 лв. е основателно. Същото надхвърля четирикратно минималния
размер от 926,27 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на
делото следва да бъде намалено наполовИ.. Възражението за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение от 1000 лв. по чл. 7, ал. 9 от посочената наредба е
неоснователно, защото е съобразено с проведените заседания по делото. Поради това и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 989,18 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Д. Б. Р. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, да
заплати на *, сумата от 4214,47 лв. /четири хиляди двеста и четирИ.десет лева и четиридесет
и седем стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за причинени вреди от
пропуснати ползи, възникнали от нереализирана печалба по заявка за транспорт *, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 03.08.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, като и сумата от 1590,96 лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева и деветдесет
и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу Д. Б. Р. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД в частта за разликата от 4214,47 лв. до 6262,27 лв. и по
отношение на заявка за транспорт *.
Осъжда *, да заплати на Д. Б. Р. с ЕГН: ********** *, сумата от 989,18 лв. /деветстотин
осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4