П Р О
Т О К О Л
гр.София, 03 октомври 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение 27-ми състав, в публично съдебно заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
Секретар: Вероника
Димитрова
Прокурор: Георги М.
сложи за разглеждане докладваното от съдия
Костадинова НЧД № 3649 по описа за 2019 г.
Съдебното
заседание започна в по-късен час от обявения, поради неявяване на представител
на СГП.
В 09.45 часа в залата се явяват:
ОСЪДЕНИЯТ И.В.И., лично, доведен от затвора.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр.София, се явява инсп. М..
За СГП
се явява прокурор Георги М..
В залата СЕ ЯВЯВА и служебен защитник адв. М.В.Д. от
САК, съгласно уведомително писмо на лист 31, за която се констатира, че се е
запознала с материалите по делото на 01.10.2019 г.
АДВ. Д.: Успях
да разговарям с осъдения. Готова съм да поема защитата му.
ОСЪДЕНИЯТ: Имам
възражения, защото не сме говорили предварително и не се нуждая от защита, тъй
като не сме говорили и не ме е посетила в затвора предварително. Само две-три
думи успяхме да разговаряме, преди заседанието. Искам да се видя, за да говорим
адвокатско.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на осъдения да поговори с адв. Д..
След
дадената възможност, СЪДЪТ запита
осъдения има ли възражения адв. Д. да бъде определена
за служебен защитник.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Значи искам да се направи върху тези документи, които са издадени от
затвора пълно разследване, да ги върнете в полицията. Искам да тези неща да
отидат в Столична дирекция на полицията. Аз съм подал жалба, дойде
инспектор при мен в Ловеч и аз съм му обяснил за тези неща. Искам първо да се направи разследване
от полицията и тогава да продължим процедурата. Това са пълни лъжи, дето са
написани там – по чл. 290 от Наказателни кодекс. Не може да се нарушава НК.
Подал
съм молба за условно предсрочно освобождаване преди да умра. След като съм
умрял искам да се направи експертиза на тези документи, че са пълна лъжа – с
детектора на лъжата. Значи, аз ще мина през детектора на лъжата, за да видите
че това е лъжа. За всеки един лист ще ми задавате въпрос пред детектора на
лъжата, за да видите че това са пълни лъжи. Имам сключени споразумение с
прокуратурата.
Добре, да започнем. Искам да ми разгледате
молбата за условно предсрочно освобождаване, но преди това искам да се разследва
случая. Тя не иска да разследваме по
чл. 275 от АПК. Не е пусната молба за разследване на случая. Аз съм пуснал
молбата, не знам не е стигнала до вас ...Не мога да разбера.
Вижте
сега Госпожо, ако един човек умре в затвора, той трябва да бъде освободен по
чл. 100 от ЗИНС, нали така. Аз съм умрял.
Говоря, защото живея следващ живот. Разбирате ли?
Имам
възражения. Казвам Ви, че тя не е на моето мнение – по чл. 275 АПК, чл. 286 от НК и чл. 290 от НК. За молбата за условно предсрочното освобождаване говорим.
Не е заведено това дело по чл. 286 от НК. Това е… Аз съм го завел, но преди да умра. Сега живея
друг живот.
АДВ. Д.: Нямам,
Госпожо съдия, към настоящия момент какво да кажа.
СЪДЪТ, като взе
предвид изявлението на осъденото лице, както и на адв.
Д., се затвърди убеждението на съда, че е необходимо да се назначи служебен
защитник на осъдения в настоящото производство, в лицето на адв.
Д.. Посоченото от него касае други производства. Все още не е чуто искане за
каквото и да било разследване, доколкото ход на делото не е даден, поради което
и след като се даде възможност на същите, да осъществят връзка преди съдебното
заседание и до настоящия момент – 10:00 часа, НАМИРА че не са налице пречки да определи адв.
Д. за служебен защитник, тъй като защитата на осъдения е задължителна.
Воден от
изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. Д. за служебен защитник на осъдения И. В.И..
Препис
от протокола да се издаде на адв. Д..
СТРАНИТЕ / поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе
предвид становищата на страните и не намери процесуални пречки,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност
на осъдения лично и чрез данните в досието на същия ведно със снимка:
И.В.И. – на
59 години, с ЕГН: **********, българин, български гражданин, с висше
образование.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Женен – разведен съм. Имам 10 деца. Имам два брака.Бил съм икономист
във Военно министерство на Бразилия. В СЦЗ, в 8 група се намирам за постоянно.
В момента доброволно лежа в затвора.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото производство и му ДАДЕ ПРАВО на отводи.
ОСЪДЕНИЯТ: Мога
ли да се запозная с материалите по делото.
ПРЕДОСТАВИХА се същите.
ОСЪДЕНИЯТ: Благодаря
ви много. Извинявайте за безпокойството. Отводите според мен се правят накрая.
По принцип имаме с градска прокуратура споразумение за освобождаване, поради
невинност, тъй като жена ми е жива и здрава.
АДВ. Д.: Формално
не са налице предпоставки и причини, които да налагат отвод на състава на съда,
прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи.
ИНСП. М.: Нямам
искания за отводи.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам
представа колко време ще ги чета материалите. Ако ви кажа, ще ви излъжа, а аз
не обичам да лъжа.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ време на осъденото лице от 10:10 часа до 10:40 часа, в което да се запознае с
материалите по делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Едва
ли. Предния път ставаше въпрос, че адвокатът ми ме беше обрал. Това го заявих в
съдебно заседание. Освен това той ми е син. Вижте делото не е една страница.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на осъденото лице времето до
11:00 часа, за да се запознае с материалите по делото.
ИНСП. М.: В
11:00 часа имам друго дело, в 13:00 часа и в 14:30 часа.
АДВ. Д.: В
11:30 часа съм в друго дело в Районен съд, наказателно отделение. Имам дело в
14:00 часа, за присъда е, в 135-ти състав на Районен съд и там съм служебно
ангажирана.
СЪДЪТ определя време на осъденото лице, за запознаване с материалите по делото до 15:00 часа днес.
ОСЪДЕНИЯТ: Ако
искате тогава да отложим делото за друг ден. Ще трябва да ме доведе тук Главна
дирекция на изпълнение на наказанията, за да се запозная. Поне един ден, за да
мога да се запозная с него.
ИНСП. М.: Нямам
дела за утре, засега.
АДВ. Д.: И
аз за сега нямам.
СЪДЪТ, след
като взе предвид ангажираността на страните днес, и че осъденото лице заявява, че няма да може да се
запознае с делото до тогава, НАМИРА с
оглед искането му, че следва делото да се отложи ..........
ОСЪДЕНИЯТ/ прекъсва съда/: Вижте, ще го гледаме делото. На тъмно ще го гледаме. Не искам да го
отлагаме. Гледаме го директно. Напишете, че обжалвам в Апелативен съд… Не искам
да се отлага. Няма да мога да се
запозная с него. Делото е голямо. Искам да бъда подложен на детектора на
лъжата, за всяка една буква и запетайка от това, съгласно Наказателния кодекс.
Отказвам се да чета делото. Искам да обжалвам
делото и да отива на Апелативен съд. Искам за всяка една запетайка да
бъда подложен на детектора на лъжата. Това са пълни лъжи по чл. 290 от НК.
ПРОКУРОРЪТ: Да
разгледаме делото по същество. Напълно неоснователно е направеното искане. Моля
да го оставите без уважение. Беше дадена възможност на осъденото лице да се
запознае с материалите по делото. Същият категорично заяви, че не желае повече
да се запознава. По отношение детектора на лъжата - това не е процесуален
способ и също е неоснователно искане.
ИНСП. М.: Същото
становище като прокурора.
АДВ. Д.:
Тук може и да е малко съкратено като основание, но намирам че са налице
предпоставките на чл. 70 от НПК - за условно предсрочно освобождаване. За
детектора на лъжата, намирам че това не е процесуален способ за събиране на
доказателства. До колкото пред нас има обем от доказателства, които следва да
бъдат ценени от съда, такива-каквито са.
ОСЪДЕНИЯТ: Имам
споразумение с прокуратурата, тъй като прокуратурата не си спазва
споразумението искам друг прокурор.
Споразумението
беше да се каже истината, а не лъжата, а това не е вярно.
През
2018 г. го сключих споразумението. Сега сме 2019 година, нали така - преди една
година. С Е. И. го сключих. Значи ЗМ-то е 54. Искам прокурорът, който се занимава
с моята средна, тежка телесна и опит за убийство. Това е Е. И.. Така се казва
прокурорът.
Да,
искам той да участва в това производство. Той е бил настоящ прокурор по другите
дела и е запознат. Този Господин не е запознат и нищо не разбира. Правя и на
господин полицая отвод. Искам И. С., като полицай да е тук и Е. И. като
прокурор, защото те са запознати със случая, както и че съм сключил
споразумение със Столична дирекция на полицията.
ПРОКУРОРЪТ: Исканията
на осъденото лице са напълно неоснователни. Моля да ги оставите без уважение. Прокурорът Е. И. към настоящия
момент е командирован във Върховна административна прокуратура и същият няма
как да вземе участие в днешното съдебно заседание.
ИНСП. М.: Считам,
че искането за отвод на прокуратурата е напълно неоснователно. По отношение на
искането за отвод на моята особа, аз не влизам в кръга на лицата, които
подлежат на искането за отвод.
АДВ. Д.: Поддържам
искането на подзащитния ми. Аз на собствено основание
имам друго искане, по доказателствата обаче.
СЪДЪТ, след
тайно съвещание, като взе предвид направените искания, НАМИРА следното:
Неоснователни
са исканията на осъдения за отвеждане на прокурора явил се в днешното съдебно
заседание – М., както и на представителя на Началника на затвора - София.
Твърди се от него, по-скоро че следва в производството да участват други лица,
а не че посочените от него лица са предубедени или по отношение на тях са
налице основанията на чл. 29, ал. 2 от НПК.
СЪДЪТ намира за неоснователни исканията на съответните страни по дела, за
участието на конкретни прокурори по техните дела. Направените твърдения, че
прокурорът по това дело – М., не е запознат за сключени някакви споразумения
между осъденото лице и друг прокурор, за ирелевантно
при преценка, дали са налице основания за отвода на прокурор М. и така посочено
искане следва да бъде оставено без уважение.
Воден от
изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане, касателно представителя на
Началника на затвор - София и прокурора М., за отвеждането им от делото.
СЪДЪТ по направеното по-горе искане, осъденият да бъде подложен на
детектора на лъжата, за всяка една дума и запетая или относно съдържанието на досието на лишения от
свобода, с оглед характера на производството, намира искането за неоснователно.
Наведените основания евентуално касаят производство по възобновяване, т.е друго
производство, а предмета на делото е ясно определен, както в закона, така и с
оглед молбата, с която съдът е сезиран.
Воден от
изложеното,СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искането от осъдения И.В.И..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване,
лист № 14 от НЧД № 3649/2019 г.
ОСЪДЕНИЯТ: Искам
направя отвод на съда, но тъй като няма да приемете този отвод, искам да прекратите
делото и да се изпрати в Апелативния съд за разглеждане. Не съм доволен от това,
че Вие сте корумпирана и не искам да гледате делото. Искам да се прибера в
централния затвор.
Не оттеглям молбата си. Казах Ви, Вие сте
корумпирана. Не се основавате на Наказателния кодекс и на законите, а се
основавате на лично мнение, което е незаконно. Искам да прекратите делото и да
се изпрати в Апелативния съд. Не си оттеглям молбата. Искам да прекратите
делото. Делото трябва да се прекрати и да отиде на Апелативен съд.
ПО НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ ЗА ОТВОД НА СЪДЕБНИЯ
СЪСТАВ:
ПРОКУРОРЪТ:
Искането на осъденото лице е напълно неоснователно и несъстоятелно. Моля да го
оставите без уважение и да дадете ход на делото по същество.
ИНСПЕКТОР М.:
Аз също смятам, че искането изобщо не е мотивирано. Моля да бъде оставено без
уважение и делото да продължи.
АДВ. Д.:
Намирам искането на подзащитния ми, на посоченото
основание, за неоснователно и го заявявам в качеството си на страна в процеса.
Ако има други съображения, би следвало да ги изложи, но към настоящия момент не
са налице факти и обстоятелства, които да налагат отвод на състава на съда,
съобразно изискванията на НПК. В този смисъл не поддържам искането за отвод на
съдебния състав.
СЪДЪТ, след
тайно съвещание, по направеното искане от осъдения, НАМИРА следното:
Искането
е неоснователно. Не се излагат никакви съображения, които да са довели до така
направеното искане от подсъдимия, още по-малко да се съдържат доказателства за
твърденията му, касателно съдебния състав разглеждащ
това производство, поради което заявеното от него е голословно.
С оглед извършените процесуално-следствени
действия по делото, не счита че е проявил предубеденост, пристрастност и че не
може да подсигури безпристрастното разглеждане на производството, каквото право
има осъденото лице.
Беше му
дадена възможност за достатъчно изявления, както днес, така и преди, за което
са свидетели участниците в настоящото съдебно заседание, както и в предходното.
Констатира се, че осъденият в повечето случаи прекъсва съда, без това да е
довело до негативен резултат за него, нито да са предприети каквито и да било
действия от съдебния състав по отношение на това поведение, с оглед на което
твърденията му се явяват неоснователни и съдът счита, че не следва да уважава
искането, тъй като не са налице основания да се отведе от делото.
Воден от
изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.В.И. за отвеждането на съдебния състав от
разглеждането на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид другото направено искане, а именно за това, че не
оттегля молбата, но иска да се прекрати делото и да се изпрати на Апелативен
съд – София, намира, че това искане също следва да бъде оставено без уважение,
доколкото прекратяването на производството се извършва при определени хипотези
и доколкото молбата не се оттегля, а се заяви, че се поддържа, липсват правни
основания съдът да уважи подобно искане, поради което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ това искане на осъденото лице.
ИНСПЕКТОР М.: Представям справка за изтърпяната част от наказанието към днешна
дата.
ОСЪДЕНИЯТ:
Лъжи, не искам да гледам /касателно справката, която
му се даде за запознаване/.
АДВ. Д.: По
отношение на представената в днешното съдебно заседание справка, да се приложи
за сведение, но оспорвам съдържанието на същата, защото противоречи на
доказателства, съдържащи се в затворническото досие, относно размера на
изработените дни.
В справката се сочи, че има 27 работни дни,
само че от обема на затворническото досие са посочени за период 2013 – 2014 –
2015 г., съответно 19, 19, 15 работни дни, така,
както са вписани в т. І от досието. По наличните данни от затворническото
досие, същите са 53.
Освен
това, съобразно Заповед № 164/07.02.2019 г., Заповед № 1572/23.11.2017 г.,
Заповед № 473/06.04.2017 г., Заповед № 539/26.05.2016 г. и Заповед №
1403/20.09.2012 г., лишеният от свобода е назначен като работник в психо-отделението на затвора в гр. Ловеч, а отразяване на
работни дни за тези периоди в затворническото досие липсват.
Освен
това, съобразно Заповед № 14/21.01.2015 г. И. е определен да работи като
чистач, колело 7, 12 група, но същата е отменена със Заповед № 107 едва от
09.02.2015 г., като не е ясно отработеното по първоначалната заповед, като дни
е отразено за м. януари и м. февруари на 2015 година. Поради същите причини,
това са всичките заповеди, които са налични към затворническото досие. Не
приемам съдържанието на настоящата, защото коренно се различава от наличното в
досието на осъденото лице. Ние искаме коректно да бъдат изчислени работните
дни. Няма как да получим друга информация, освен наличната в затворническото
досие, както и дните, отразени в графиците.
Имам
искане за назначаване на комплексна съдебно-медицинска психиатрична и
психологическа експертиза. Осъзнавам, че всяко едно лице, независимо дали е във
висящ наказателен процес или е в производство подобно на настоящото, доколкото
се води по правилата на НПК, има право на ефективна защита, която може да
реализира и сам. Намирам, че правото на лична ефективна защита на осъдения от
свобода И.И. ще бъде нарушена, ако предварително не е
известно на страните в процеса и на съда като арбитър, какво е неговото актуално
физиологично и психическо състояние и дали същият може да участва ефективно, отстоявайки
собствените си права, дори в хода на подобно производство.
Искането
ми е с оглед налична, но епизодична информация относно заболяванията, от които
страда И., относно неговия психически статус, въпреки твърденията, че същият е
пребивавал 6 пъти в психиатричното отделение на затворническото общежитие в
Ловеч, ние с актуален негов здравен статус не разполагаме. Има един ТЕЛК, който
сочи 70% нетрудоспособност. Заболяване от психиатрично естество се твърди от
самата затворническа администрация, но какво е точно то и дали има рецидив на
същото, предвид твърдения, че И. не приема редовно медикаментите, които му се
изписват, а няма кой да го контролира, когато е в периодите, в които не е в
специализираното отделение в клиниката в Ловеч, намирам, че с оглед
справедливостта на процеса и защита на неговите права по подобна експертиза
следва да бъде допусната и назначена от съда, за да може ефективно същия да участва
или евентуално да упражни правата си в това производство. Видно е, че той има
възражения, има твърдения, но доколко същите са осъзнати или корелативни на
физиологичния или психическия му статус, ние не можем да гадаем, не сме
специалисти.
Евентуално
при допускане на такава експертиза, ще формулирам и въпросите.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
абсолютно това, което каза адвоката ми, само искам да допълня, че съм ходил 21
пъти в Ловеч. Освен това, тук липсват всички документи от болницата, в която
съм лежал в затвора, в 4 група. Освен това съм бил на кардиолог, ендокринолог и всички останали специалисти, тъй като
боледувам от 201 болести, които съм хванал в затвора. Нито има за това, че
Георги И. Ботев ми счупи документацията, освен това има показания от всички
затворници, че аз съм невинен. Тук липсват показанията на затворниците. Искам
да се разпитат 200 човека в централния затвор, 750 в пловдивския затвор, 450 от
врачанския и в ловешкия, където съм лежал. Свидетелските показания липсват.
Медицинската документация от моите прегледи, които са над хиляда, също липсва. Искам
да се изискат документите от медицинската книга на затвора.
ИНСПЕКТОР М./уточнения/: Това, което е записано в досието – 53 са зачетени работни дни, а
отразеното в справката са 27 дни спечелени, като лишаване от свобода, както
казва НК – т.е. 2 дни работа за 3 дни лишаване от свобода.
По
отношение на цитираните от защитата заповеди, това че има заповед, тази заповед
няма силата на трудов договор и лицето не е длъжно да излиза на работа, т.е.
въпреки че има заповед, това може да означава и че няма нито един зачетен
работен ден, както е станало в случая.
53 са
зачетените работни дни, а 27 дни са преизчислени като изтърпяно време „Лишаване
от свобода“, съгласно нормата заложена в НК, която фиксира, че два дни работа
се преизчисляват за три дни „Лишаване от свобода“, като изтърпяно.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да соча доказателства. Намирам напълно неоснователни исканията на защитата и в
двете части. Моля да зачетете приложената по делото справка като напълно
достоверна и отразяваща актуалното състояние на лицето, досежно
отработените дни, изтърпения срок на наказанието и неговия остатък, а с оглед
целите на настоящото производство, което има за цел да изясни единствено колко
е изтърпял от наложеното му наказание фактически, към настоящия момент и дали
същият се е поправил. Намирам неоснователно искането на защитата, за
назначаване на комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, тъй
като тя не е предмет на настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ /реплика/: Тъй като по ГПК, който гласи, че когато инвалид лежи в затвора,
трябва да се зачитат едно към едно дните, двамата господа не са прави, както и
за Конституцията, инвалиди с над 50% нямат право да лежат в затвора. Аз
трябваше да лежа в болница, тъй като здравословното ми състояние е много тежко
и те ме лишават от всякаква друга медицинска помощ, само хапчета, на мен дробът
ми е увеличен с 15 см. заради двамата господа, което е чл. 115, вр. чл. 116. Те ме убиват по най-тежкия и жесток начин,
където смъртната присъда в България е забранена от Конституцията. Не мога да
разчитам на двама убиици. Ето тези двамата тука
трябва да се забранят.
Искам да
се забранят тия двама убиици на прокуратурата във
ВКП, който вече се е произнесъл главният прокурор С.Ц., а те нарушават неговата
дума, както и президентът се е произнесъл и министър-председателя. Те нарушават
думата и на министър-председателя, и на президента. Те си мислят, че са повече
от ген. Румен Радев. Това е лично мнение, което нямат право да изразяват,
защото трябва да има медицинско лице. Трябва да има кардиолог, който да ми мери
кръвното в момента, да види, че заради тях ми е 280/300 кръвното, което е опит
за убийство. Те ме убиват всяка секунда, защото аз съм инвалид и не трябва да
лежа в затвора. Няма нито един специалист в болницата по моите болести. И
двамата ме убиват. Те са убиици, не са служебни лица.
Аз не съм извършвал никога убийство в живота си. Ето, кръстя се, Господ да ме
накаже, ей сега да ме унищожи, ако съм извършвал някога убийство. А те двамата
са истински убиици.
СЪДЪТ, като
взе предвид направените искания от защитата, поддържани от осъдения, и
възраженията на останалите страни по тях, намира следното:
Възразява
се по приобщаването на представената справка, като не се правят искания за
събиране на други доказателства, с оглед отразеното относно дните от работа
като 27 и се твърди, че те са повече, и като взе предвид, че не е формулирано
искане за допълнителни доказателства,
СЪДЪТ счита, че не се налага, с оглед направените уточнения от страна на
представителя на началника на затвора – София, да изисква служебно и други
данни по този въпрос. Като взе предвид искането на защитата, относно изследване
в настоящото производство и назначаване комплексна експертиза на осъдения, със
заявка да бъдат поставени въпроси към вещите лица, в случай, че съдът допусне
такава, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Производството е образувано по молба на
осъденото лице, което и в предходно съдебно заседание заяви, че желае да се
защитава сам. По делото съдът прецени, че е необходимо да назначи служебен
защитник, какъвто днес се явява и го защитава. Въпросите, които се поставят от
защитата, не са от кръга на тези, които следва да бъдат изследвани и да са
предмет на делото в настоящото производство, с оглед уредбата на НПК и ЗИНЗС,
поради което и след като законът сочи, че производството по условно предсрочно
освобождаване е с определен предмет и следва да бъдат изследвани точно
определени предпоставки дали са налице, съдът счита, че искането се явява
неоснователно.
Воден от
изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от защитата в горепосочения смисъл.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената днес актуална
справка за лишения от свобода; както и становищата и докладите, придружаващи
молбата на лишения от свобода за УПО.
ПРОКУРОРЪТ: Не
възразявам да бъда приобщени писмените доказателства, съдържащи се в досието на
лишения от свобода.
ИНСПЕКТОР М.:
Не възразявам писмените доказателства, съдържащи се в досието на лишения от
свобода да бъдат приобщени.
ОСЪДЕНИЯТ: Възразявам. Искам да прекратите производството по чл. 286 - 288 –
290, тъй като са ми нарушени правата по чл. 3, ал 2 от ЗИНЗС. Не си оттеглям
молбата. Обжалвам на Апелативен.
АДВ. Д.: Да се приобщят
писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ взе
становището на страните по направеното искане за прекратяване на делото и
изпращането му в Апелативен съд:
ПРОКУРОРЪТ:
Осъденото лице прави повторно искане. Намирам същото за неоснователно, тъй като
не са налице предпоставки за прекратяване на делото, при положение, че той
поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване.
ИНСПЕКТОР М.: Присъединявам се към становището на прокурора. Без да има искане да
се оттегли молбата, делото не може да бъде изпратено в Апелативен съд, след
като молбата е процесуално допустима. Единственият вариант е да си оттегли
молбата, но той не желае.
АДВ. Д.: Не
са налице процесуалните предпоставки за прекратяване на делото към настоящия
момент, с оглед изявлението на подзащитния ми, че не
желае да оттегли молбата си за УПО, така че моля делото да продължи до
постановяване акт от настоящия състав.
СЪДЪТ, като
взе предвид направеното искане, както и липсата на възражения по приобщаването
на писмените доказателства, намира, че по искането на осъдения, повторно такова, няма
основание да промени становището си, че няма как съдът да прекрати делото и да
го изпрати на Апелативен съд, доколкото не се оттегля молбата, поддържа се и
липсват процесуалните предпоставки за прекратяване.
Воден от
изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от осъдения.
СЪДЪТ като отчете становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата съдържащи се в
досието на лишения от свобода.
ПРИКЛЮЧВА
събирането на доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСПЕКТОР М.: Уважаема Госпожо Председател, становището на Началника на затвора е,
че към момента молбата на лишения от свобода е неоснователна. Налице е само
първата предпоставка, относно изтърпяно повече от половината наложено наказание.
По отношение на втората предпоставка
доказателства за поправка на лицето, смятаме че такива към момента на са
налични. Първоначалния определен риск от рецидив от 46 точки, към момента е
непроменен, както и рискът от вредите на обществото, който е бил дефиниран като
среден към висок – към момента е в същите стойности. Актуалните проблемни зони
утроени в началото на изпълнението на наказанието, също към момента се работи
по тях. Отношението на лишения от свобода към извършеното деяние, той сам го
спомена, тъй като не искам да се повтарям - изразява само формална готовност за
преосмисляне на своето поведение. С оглед на изложеното, както и при наличието
значителен остатък, Ви Моля да оставите молбата му без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам
също за неоснователна молбата на осъдения И.В.И. за УПО, тъй като видно от приложените
по делото писмени доказателства, не са налице кумулативните предпоставки по чл.
70, ал. 1 от НК - за неговото УПО, тъй като е налице само единствено първата
предпоставка от закона, а именно същият е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 /седемнадесет/ години
и 6 /шест/ месеца, като към днешна дата общото от изтърпяната част е в размер
на 9 /девет/ години, 6 /шест/ месеца и 10 /десет/ дни, включващи и зачетените
от работа 27 /двадесет и седем/ дни.
По делото
не са налице каквито и да било доказателства за поправяне на осъденото лице, тъй
като рискът от рецидив е в непроменени средни стойности, а именно в 46 точки.
Рискът от вреди към обществото също е среден към висок. Корекционно-възпитателната
работа с лицето не е дала никакъв положителен резултат и са отчетени множество
проблемни зони, поради което молбата се явява неоснователна.
АДВ. Д.: Въпреки
че молбата на лишения от свобода не съдържа никакви факти и обстоятелства, на
основание които е направил своето искане, намирам същата за основателна. Оправдано
е становището, както от страна на затворническата администрация, така и от страна
на СГП да намират същата за неоснователна, позовавайки се на становището което
е изготвено от страна на Началника на затвора по настоящото дело, както и наличните
материали в затворническото досие. Оправдано е дотолкова, доколкото следва да се
отнася за лице с нормален психически статус. В настоящия случай обаче е видно,
че изобщо не е така.
Вярно е, че И. е осъден, наказанието му е
високо. Наказанието му е „лишаване от свобода“, осъден е за тежко умишлено
престъпление. Обаче в същото време, лишеният от свобода И. е лице, което следва
да бъде под регламентиран лекарски контрол.
Търсим
от него изпълнение на някакви норми, поправка в личността му, поправка в корекциите
му, в поведението му, в мисленето, но това може да се отнася за мен или всеки един
друг от тази зала, но не и за него. Когато са налични данни, че имаме лице което
по смисъла на чл. 146 от Закона за здравето попада в защитената категория лица
страдащи от тежки психически заболявания, отношението към това лице следва да се
съизмерява и квалифицира по коренно различен начин.
Във въпросното му досие фигурират между другото няколко искания от страна на баща
му - Г.В.И., който е и негов пълномощник, на лицето да бъдат назначени
изследвания или да бъде прекъсвано изтърпяването на наказанието му. Практиката
сочи, че вместо да бъдат предприети съответните действия, най-лесно е да бъдат
постановен отказ, а от там нататък лишеният от свобода да бъде изпращан
периодично или когато счете затворническата администрация за това, в психиатричното
отделение на затворническото общежитие в гр. Ловеч. Четем съобразно становището
на главния инспектор С., че не е налице позитивна промяна в достатъчна степен
от корекционната дейност. Как трябва да го разбираме
това и този термин в „достатъчна степен“ за лице, което страда от психиатрично
заболяване – не какво да е, а параноидна шизофрения с
атипично протичане, органична мозъчна патология и органично
личностно разстройство. Оценката на риска от рецидив е в рамките на 46 точки,
но не била понижа при последната поведенческа година. От какво зависи това
понижаване и кого касае - дали лице което с подобен психически статус или лице,
което е със здрав психически статус. Проблем били отношението към
правонарушенията, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене,
но в същото време самата затворническа администрация твърди, че лишеният от
свобода има психични проблеми, които са актуални и са настоящи. Не открих
никъде в затворническото досие, междувременно през целия период на пребиваване
и до сега, да има актуална експертиза която да сочи неговото здравословно и психологическо
състояние. Такава документация, той е прав (осъденият) - липсва. Липсва документация
какво лечение му е назначено. Има твърдение, че не взима всичките си лекарства
и не ги взимал редовно, и поради това са твърдените дефекти в поведението му, от
което се повишава рискът от вреди и лишеният става опасен, както за себе си, така
и за околните. Видно е, че същият има намалена трудоспособност, защото има
претърпяна черепно-мозъчна травма през 1999 година и поради което лежал и лекуван
в специализирана болница. Между другото, самото становище е твърде
противоречиво в едната си част, защото се твърди че рискът от вреди е среден
към висок за общество и среден към други лишени от свобода, както и нисък за всички
останали категории. Нещо което признавам си, аз не го разбрах как следва да бъде
тълкувано. Освен това се твърди, че И. е с колебливо поведение, каквото и да
означава, описано за пребиваването му в СЦЗ, когато поведението му е резултатно
на психическото му състояние, което е болестно. Към подобен лишен от свобода не
могат да бъдат търсени и прилагани критериите
на затворническите власти, които са валидни за физически и психически здрави
осъдени. Видно обаче, вероятно в здравословните си периоди, че същият е участвал
в образователни курсове, посещавал е християнски религиозни мероприятия,
награждаван е един път, но и наказван за агресивно и обидно поведение, което
обаче е твърде вероятно да е в резултат на психиатричния му статус. По същите причини
вероятно, същият не работи. Как тогава очакваме, подобен осъден да изпълни
критериите на затворническата администрация. Оценката на риска, отново е
формирана де-факто на база на нестабилен психически статус, които е очеваден за
самото му болестно състояние – емоционална нестабилност, раздвоение на
личността, тревожност, нередовен прием на медикаменти, лесно изпадане в гняв с
упражняване на физическо насилие, което не е умеел да го контролира. Ами нормално
е, в края на краищата затворническото общежитие не е специализирано заведение,
в което би следвало да се лекува подобно лице. Осъденият твърди, че е пребивавал
21 пъти на лечение в Ловеч. От затворническото досие е видно, че същият е пребивавал
6 /шест/ пъти. Но питаме дали това е достатъчно, дали няма влошаване, дали не е
налице рецидив на заболяването.
Затворническите
власти търсят корекция на мисленето, при очевидни данни за нарушени мисловни функции.
Аз осъзнавам колко несъстоятелни са подобни твърдения, дано да ви убедя и вас,
че това е така. Не зная и какви са очакванията на затворническите власти и държавното
обвинение за изпълнение на индивидуален план, изпълнение на цели и задачи от
лишения от свобода, когато това наистина не е психиатрична клиника, нито специализирано
заведение за лечение на лица с подобни заболявания, а пенитициарно заведение.
Целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК няма как да бъдат постигнати, защото те
касаят психически годни индивиди. Спрямо лишения от свобода И.И., обаче важат други и те са описани в Закона за здравето.
Никъде в затворническото досие не видях да са правени каквито и да било
постъпки да бъда отразено неговото актуално здравословно състояние към настоящия
момент. Липсват каквито и да било документи за насочване, за извършване на експертиза
за трайно намалената работоспособност и степента на увреждане – медицински
протокол или медицинско направление, липсва експертно решение, липсва диагноза
за водещо заболяване, де-факто липсва каквото и да било експертиза. Липсват
диагнози на придружаващите заболявания, липсват всички извършени медико-диагностични
дейности относими към оценката на трайно намалената
работоспособност, вида и степента на увреждане.
В тази насока, намираме едно бездействие
както от страна на затворническите власти, така и от страна на прокуратурата,
която е била сезирана с молбите от пълномощника на лишения от свобода. Съществува
между другото, само една единствена епикриза, която обаче
е с давност от 2012 г. и при която е налице смесено личностно разстройство, съобразно
мкпф61.0. Обаче през 2016 година, от друга налична документация, И. е диагностициран вече с параноидна
шизофрения, чиято давност на нас не ни е ясна. Всъщност в тази насока се
използват експертизите, направени в хода на протеклото спрямо него наказателно
производство от общ характер. Направи ми огромно впечатление, което е негативно
разбира се, че травматичните увреждания спрямо него се лекуват само и единствено
с обезболяващи, което е недопустимо, защото практически липсва вида и характера
на травматичното увреждане, както и остават съмнения разбира се, как същите са
били получени в периодите, в които той
видно е бил в депресивно състояние. Документа от 10.01.2019 г. е
абсолютно про-форма документ, който се намира в досието.
Не е ясно дори този доктор с каква специалност е и дори самата посочена от него
диагноза – не отговаря на вече установената. Даже няма да я коментирам, аз
оспорвам като документ, защото е едно нищо за здравния статус на лишения от
свобода. В тази насока, защото един специален случай, не може чисто формално,
позовавайки се на един член от НК-то да твърдим има ли или няма изпълнение на
определени обстоятелства по закон спрямо него. Вярно, производството е такова, вярно - той е
изтърпял повече от 1/2 от присъдата си, но оттам-нататък какво правим с това
лице, чието място не е в затвора.
Това
лице, което следва да бъде подложено на
специална психиатрична помощ, да бъде настанено в специализирано заведение.
Ако трябва прокуратурата следва да предприеме съответните действия, да прекъсне
изпълнението на това наказание и да предприеме производство, което е уредено в
други процедури и не зная защо до този момент това не е било сторено, но тъй като
съобразно тези доказателства и съобразно направеното искане, производството е
такова, намирам че същото е основателно и следа да бъде уважено.
Най-малкото
ако държавата, която има задължение по закон да лекува такива лица, не си
изпълнява функциите, това да бъде сторено от неговия баща, който е изявил вече
такова желание, поради което моля молбата на И.И. за
УПО да бъде уважена, като ще моля съдебния състав да съобрази както и посочените
доводи, така и наличната документация в затворническото досие, която намирам че
е една документация за човек, който би следвало да е с нормален здравословен
физически и психически здравен статус, но в случая не е такъв.
ОСЪДЕНИЯТ /в лична защита/: Тъй като се държи на правилата на чл.
202, ал. 2 от НПК, както и останалите членове от закона, както и от НК вр. чл. 1 от НК, тъй смятам че се занимавам само със съдия
убиец и прокурор, и полицай убиец, да не се уважава искането за неотвод, а да
се прецени от публични инстанции. Вие сте убииците,
не аз. Аз никой не съм убил. Тъй като не съм извършил никакво престъпление и
съм го доказал, и имам оправдателна присъда от Върховния административен съд,
който отдавна е разпоредил освобождаване още със Заповед 314550 от 31.05.2017
г., аз смятам че да ме освобождавате условно предсрочно е глупаво, след като
имам оправдателна присъда. Смятам, че прокурорът, съдията и полицаят лъжат,
като престъпници, с което се нарушават моите здравни
проблеми, тъй като аз имам хипертония, увеличен черен дроб, бъбреците, далака и
панкреаса. Имам диабет и още други прилежащи 201 болести. Смятам, че вие сте убиици, като ме подложихте на това дело.
СЪДЪТ дава право на последна дума на осъденото
лице.
ОСЪДЕНИЯТ/последна дума/: Смятам, че отдавна трябваше да съм в медицинско заведение – във ВМА,
което са се произнесли като началника на болницата, който е с по-висш ранг от
двамата, както и от вас.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след
тайно съвещание, обяви определението си публично в присъствието на страните по
делото:
Производството
е по реда на чл. 437 от НПК. Образувано е по молба от лишения от свобода И. на
лист 14 от НЧД, която е била подадена на 18.07.2019 г. до ОС-София, който е
изпратил същата по компетентност на СГС. Самото НЧД за УПО е образувано 02
септември 2019 г. пред настоящия съдебен състав и към датата на образуване на
делото – 02.09.19 г., както и в предходното съдебно заседание, съдът е приел,
че са изминали 6 месеца от последното произнасяне на състав на СГС по молба на
лишения от свобода за УПО, което е станало с определение на 5 наказателен
състав по НЧД 5817 / 2018 г., влязло в сила на 24.01.2019 г. и до 25.07.2019 г.
е изминал този 6 месечен срок. Към датата на съдебното заседание проведено по делото на 30.09.2019 г. молбата се поддържа от лишения от
свобода, поради което съдът е счел, че
същата не се явява недопустима. Този въпрос намира за необходимо да бъде изяснен, преди да
пристъпи към изследване дали останалите предпоставки в закона са налице.
Съгласно
чл. 70, ал. 1 от НК съдът може да освободи лишен от свобода, който е изтърпял
повече от ½ от наложеното му наказание "лишаване от свобода“ и е
дал доказателства за поправянето си, а в конкретния случай, именно тази първа
точка от закона е приложима доколкото не се установява престъплението, за което
И. е осъден да е извършено при условията на опасен рецидив.
Към
днешна дата, от представената справка е видно, че от наказанието наложено му с влязла в сила присъда, а именно 17 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.
116 от НК същият е изтърпял фактически 9 години, 5 месеца и 13 дни,
от работа има 27 дни, всичко 9 години, 6 месеца и 10 дни и има остатък 7 години, 11 месеца и 20 дни.
Фактически изтърпяното, отнесено към така посоченото наказание от 17 години и 6
месеца прави така, че се явява налице първата от визираните в закона
предпоставки.
На
следващо място, с оглед изследване дали в досието на лишения от свобода се
съдържат категорични и убедителни доказателства относно настъпила необратима
промяна у лишения от свобода, наказанието да е постигнало своята цел, да се
поправи и превъзпита дееца, както и респективно да не е налице риск за
останалите членове за обществото, обстоятелство, което също следва да бъде
установено в производството по делото.
От
данните в досието на лишения от свобода, и по това не се спори, в един
определен момент е видно, че същият е участвал в обучения и други мероприятия,
които са били провеждани на територията на местата за лишаване от свобода.
Вярно е,
че същият има емоционални проблеми, свързани с невъзможност за емоционално
стабилно поведение, както в местата за лишаване от свобода по отношение на
другите лишени от свобода, по отношение на длъжностните лица, и към себе си, за
което е бил превеждан за лечение в болницата на затвора Ловеч, специализирана в
това отношение за такива лица лишени от свобода. Последно, видно от протокола
от предходното съдебно заседание същият е бил върнат обратно след такова
лечение през м. септември 2019 г., а преди това и до месец май 2019 г. е бил на
лечение.
По повод
тези му емоционални проблеми е бил периодично освидетелстван и лекуван, като не
е категорично установено на какво се дължи неговия психически и психологически
статус, доколкото мненията на медицинските специалисти са различни, включително
и такива, че същият страда от заболявания, но е възможно и да е налице
симулация на такива, отразено в доклад, приложен в досието на лишения от
свобода- том 2 от същия, изготвен по повод поредна молба, подадена от него
която с определение на СГС е била оставена без разглеждане като недопустима. Видно
от мотивите на акта, с който същият е бил осъден към датата на провеждане на
производството и към датата на извършване на деянието, няма никакви данни той
да е бил психично нездрав. Отразено е изрично в
мотивите това обстоятелство на състава на първата инстанция, както респективно
и тази, и следващите които са проверили акта - присъда на Софийски градски съд,
с което същия е бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление, за това че
е лишил от живот друго лице, поради което и очевидно тези проблеми са настъпили
в по-късен период, а не към датата на извършване на деянието, нито към датата
на разглеждане на делото в съдебната му фаза. Към датата на така посочените
съдебни актове е отразена само намалена работоспособност с водеща диагноза гонартроза, както и липсата на трудова ангажираност в посочения
в съдебния акт период - до май 2008 година.
От
докладите, както и личните възприятия на съдебния състав, с оглед провеждане на
съдебното заседание в условията на непосредственост, е видно че осъденият не
поема никаква отговорност за извършеното, нито е поемал към датата на
разглеждане на производството, завършило с осъдителна присъда. Отрича да е осъществявал
каквото и да е престъпление, както към датата на осъждането, така и към днешна
дата. Сочи за виновни други лица. Налице е формална мотивация за промяна на
криминалното поведение, съгласно анализ на оценката на риск от рецидив и вреди,
съгласно чл. 155 от ЗИНЗС, отразена в Доклад лист от № 4, № 5, №6, №7 и № 8 от
НЧД № 3649/2019 г.
С оглед
на посоченото, СЪДЪТ има основание
да сподели така посочената оценка и анализ на този риск, касателно
настоящо правонарушение и отношение към правонарушението. В МЛС са констатирани
агресивни прояви, както вербални, така и
други на лишения от свобода, за което документация е налице в досието на лишения
от свобода.
СЪДЪТ намира
за неоснователни доводите на защитата, че предвид неговите проблеми от емоционално, психологично или друго
естество у осъдения не може да се изисква да е настъпила качествена промяна в поведението
му и осъзнаване на деянието.
Освен това не констатира съответните лица
ангажирани с лишените от свобода, да са проявили някакво бездействие, по мнение
на този съдебен състав, по отношение здравословното му състояние. Взети са
мерки същият да бъде лекуван именно в това заведение, в което следва да се
лекуват такива лица лишени от свобода. Видно е, че самият лишен от свобода
възразява по привеждането му в някои моменти, в болницата на затвора гр. Ловеч.
В други моменти изразява съгласие, с оглед на което не може да се приеме, че
това поведение на лицето следва да бъде взето в негова полза или в негова
вреда. СЪДЪТ го отчита като
характеристика, която е налице.
Най-важното
обаче за настоящото производство е именно обстоятелството, дали се осъзнава
извършеното и дали може да поеме отговорност за постъпките, и дали е налице
възможност и желание за промяна на този лишен от свобода. Каквато и корекционна дейност да бъде извършена по отношение на него,
без неговото активно участие, при положение че се полагат грижи за неговото
психично здраве, не би могла да настъпи промяна в нагласите му, така щото навън
поведението да не представлява риск за останалите членове на обществото, при
евентуално УПО.
СЪДЪТ счита,
че тези данни следва да са категорични, а към настоящия момент липсват такива -
същият да полага усилия да се поправи. Видно е също така, че по отношение на
него е проявен толеранс, относно допуснати нарушения, като са взети предвид
неговите психологични или емоционални проблеми и не са налагани дисциплинарни наказания
за извършени нарушения на реда в местата за лишаване от свобода.
Същевременно се констатира риск от рецидив,
при постъпването му в местата за лишаване от свобода-46 точки. Към настоящия
момент липсва движение нагоре или надолу в посочения цифров диапазон на точките
относно риска, т.е те не са променени.
СЪДЪТ има всички
основания да счита, че корекционният процес с този лишен
от свобода не е завършил, независимо от данните, че са налице добри условия за ресоциализация от към материална обезпеченост, подкрепа на
близките и възможности, по което не се спори.
Този
извод е направил и предходен съдебен състав на посочената по-горе дата, с определение
което е влязло в сила и от тази дата до днес, не са настъпили нови обстоятелства, които съдът да разгледа,
т.е. да е настъпила никаква промяна на отразените към онзи момент положения,
относно поведението на лишения от свобода в местата за лишаване от свобода. Доколкото и към настоящи момент липсва промяна
и адекватна преценка у него за миналото поведение, отговорността му за деянието,
тъй като прехвърля вината за същото на друго лице, за което няма данни да съществува
въобще, а и предвид изявлението му днес да бъде подложен на детектора на лъжата
за изследване на всеки лист и дума, съдържащи се в досието му, което очевидно
включва и посочените актове на съда - присъда влязла в законна сила, подлежаща
на изпълнение, приведено по отношение на него наказание, всичко това води до
извод, че липсват, доказателства, които да сочат че корекционният
процес е приключил, както и че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки
по чл. 70, ал. 1 от НК, за да постанови съдът условно предсрочно освобождаване на
И. от остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, който към днешна дата е 7
/седем/ години, 11 /единадесет/ месеца и 20 /двадесет/ дни.
По тези
съображения и на основание чл. 440 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И.В.И.,
ЕГН: ********** за условно
предсрочно освобождаване за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“,
което търпи по влязла в сила присъда на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения, от адв. Д. и от Началника на
затвора, и на протест от прокурора в
7-дневен срок от днес, пред Апелативен съд-София, по реда на Глава XXII от НПК.
Препис
от протокола да се издаде на адв. Д., за да й послужи
пред НБПП.
ИНСП. М.:
Моля за препис от протокола.
Препис
от протокола да се издаде на инспектор М..
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:27 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: