РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2289 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията.
Образувано е жалба от „Фууд проджект мастърс“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Разрешение за строеж № 61/11.04.2019 г. на Главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна, с което е разрешен строеж „довършителни работи на жилищна сграда с ресторант и магазин, входове А и Б в УПИ І-10, кв. 28 по плана на кв. Виница, гр. Варна, с идентификатор 10135.2028.19, с административен адрес гр. Варна, ул. „О.“ № **.
В жалбата се
твърди, че разрешението е нищожно, в условията на евентуалност –
незаконосъобразно. По-конкретно посочва, че предметът на разрешението е
„довършителни работи“, но в преписката липсва част архитектура, конструкция и
други, от които да се установява необходимост от дейности, подлежащи на
разрешителен режим. Посочва, че се легитимира като титуляр на право на строеж
по силата на нотариален акт и неучастието му в производството е довело до
съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че дори пороците на
разрешението да не водят до неговата нищожност, най-малкото обосновават
незаконосъобразността му поради съществени нарушения на процесуалните норми и
липса на съгласие за довършителните работи от страна на заинтересованите лица.
Във връзка с твърденията на заинтересованата страна „Гитекс“ ЕООД посочва, че
оспорването на правата на собственост не може да се прави в административно
производство, а валидността на титулите се преценява към момента на издаване на
акта. Моли за отмяна на оспорения акт и за присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът, Главен архитект на район
„Приморски“ при Община Варна не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна „Гитекс“ ЕООД – гр.
Бургас, ЕИК *********, моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Твърди,
че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва разрешението за строеж.
Посочва, че разрешението за строеж, въз основа на което жалбоподателят е
придобил право на строеж, е загубило правното си действие на основание чл. 153,
ал. 2 и 3 от ЗУТ, тъй като предвидената за изграждане сграда не е достигнала
степен на завършеност „груб строеж“. Счита, че правото на строеж на
жалбоподателя не е упражнено в законоустановения срок и се е погасило в полза
на собственика на земята, поради което жалбоподателят правилно не е участвал в
административното производство. В условията на евентуалност счита жалбата за
неоснователна, моли да бъде отхвърлена и в полза на дружеството да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованите страни Г.Н.И. и Й. М.Й. не
изразяват становище по съществото на спора.
Заинтересованите страни А.Д.Д., Н.К.К. и Б.Д.М. като ЕТ с фирмено наименование „Марица – М – Б.М.“*** изразяват становище за основателност на жалбата, молят за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване в производството е Разрешение за строеж № 61/11.04.2019 г.
Разрешението е издадено по искане на „Гитекс“ ЕООД, собственик на ПИ с идентификатор 10135.2028.19, придобит чрез покупка от публична продан по постановление за възлагане на НИ от 17.09.2010 г. и по постановление за възлагане на НИ от 19.05.2015 г., за който е издаден нотариален акт за собственост № **, том ІІ, рег. № 3890, дело ***/20** г. на Нотариус № 335 с район на действие ВРС.
По силата на това разрешение на „Гитекс“ ЕООД е разрешено да извърши строеж „Довършителни работи на жилищна сграда с ресторант и магазин, входове А и Б в УПИ І-10, кв. 28 по плана на кв. Виница, гр. Варна с идентификатор ***с административен адрес гр. Варна, ул. „О.“ № **. Съгласно разрешението, обектът е пета категория.
За имота е имало предходно
разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г., издадено на предходните собственици
„Астрея трейд“ ЕООД, „Манаус комерс“ ЕООД и Н. С. – прехвърлители на правото на
строеж на жалбоподателя. Съгласно това разрешение за строеж в
описания имот е разрешено изграждането на жилищна сграда с бистро, магазин и
гаражи, пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Протоколът за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво е от
23.07.2008 г. С Удостоверение рег. № АГУП17000965ПР_001ПР от 16.10.2017 г. е
удостоверен фактът, че това разрешение за строеж е загубило правното си
действие на основание чл. 153, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
При действието на това разрешение право на строеж за апартаменти в предвидената сграда е учредено на жалбоподателя и на заинтересованите страни, както следва:
Жалбоподателят „Фууд проджект мастърс“ ООД е придобило по силата на н.а. № ***, том ІІ, рег. № 1015, дело *** от 15.10.2009 г. на Нотариус рег. № 363 с район на действие ВРС, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 10473/15.10.2009 г., акт 112, том LVІІІ, дело 12538/09 г., право на строеж за апартамент № 7 на втори етаж в секция А със застроена площ 63,96 кв.м и 0,9474 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2028.19, УПИ № І-10 в масив 28 в гр. Варна, кв. Виница – север, местност „Драгу дере“, целият с площ по акт за собственост 5990 кв.м, а по КК – 4864 кв.м.
А.Д.Д. е придобил по силата на н.а. № ***, том ІІІ, рег. № **040, дело ***/2009 г. на Нотариус рег. № 353 с район на действие ВРС правото на строеж за апартамент № 2 на първи полуподземен етаж в секция В със застроена площ 68,81 кв.м и 0,0193 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
Н.К.К. е придобил по силата на н.а. № 86, том ІІІ, рег. № 11704, дело 446/2009 г. на Нотариус рег. № 353 с район на действие ВРС правото на строеж за апартамент № 6 на първи етаж в секция В със застроена площ 102,99 кв.м и 1,5256 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Б.Д.М., действащ като ЕТ с фирмено наименование „Марица – М – Б.М.“***, е придобил по силата на н.а. № **2, том ІІ, рег. № 8182, дело № 2892010 г. на Нотариус рег. № 353 с район на действие ВРС правото на строеж за магазин на втори полуподземен етаж в секция А със застроена площ 231,10 кв.м и 3,6559 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Й.
М.Й. е придобил по силата на н.а. №**, том І, рег. № 2267, дело **/2011 г. на Нотариус рег. № 353 с район на действие ВРС правото
на строеж за апартамент № 4 на първи
етаж в секция А със застроена площ 63,96 кв.м и 0,9474 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
Г.Н.И. с н.а. № 6, том ІІІ, рег. № 10347, дело № 3720/2009 г., за апартамент № 11 на трети етаж в секция В със застроена площ 68,81 кв.м и 1,0193 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
Доколкото обектите, за които са представени доказателства за придобито право на строеж, се намират в секции А и В (вход А и Б) от сградата в ПИ с идентификатор 10135.2028.19, посочените по-горе лица са конституирани като заинтересовани в производството на основание чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.
За сградата, за която е действало Разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г., са издадени представените в настоящото дело удостоверения за степен на завършеност, а именно: 1) Рег. № АУ041279ПР от13.05.2016 г., според което тяло А (вход А) е изграден в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции и на етап „довършителни работи“, тяло В (вход Б) – в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции, без довършителни работи, и входове В, Г и Д на етап нулев цикъл; 2) Рег. № АУ099302ПР_002ПР от 11.10.2018 г. за изградено тяло А (вход А) в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции и на етап „довършителни работи“, тяло В (вход Б) в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции, без довършителни работи, и входове В, Г и Д на етап нулев цикъл и 3) Рег. АУ075958ПР_005ПР от 16.09.2020 г., съгласно което вход А и вход Б са незавършен строеж без покривна конструкция, оградни (фасадни) и преградни стени, на етап доизграждане, а входове В, Г и Д са на нулев цикъл.
Съобразно представения от ответника списък на заинтересуваните лица, на които е обявено обжалваното разрешение за строеж, в производството за издаването са участвали заявителят „Гитекс“ ЕООД и Г.Н.И.. В пояснение към списъка, ответникът посочва, че дружеството жалбоподател няма приложен документ за собственост и не е вписано в скица на СГКК – Варна № 15-388339/14.06.2018 г.
Предвид това и липсата на данни за датата на уведомяване на жалбоподателя за издаденото разрешение за строеж, съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното разрешение за строеж е издадено на основание чл. 142, ал. 1,
ал. 6, т. 1, чл. 148, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗУТ и чл. 152,
ал. 1 от ЗУТ. Предмет на разрешението
са довършителни работи на жилищна сграда пета категория, които съгласно
приложените инвестиционни проекти, одобрени от ЕСУТ на района, включват
изпълнение на електроинсталации, вентилация, захранване с вода за
питейно-битови и противопожарни нужди, отвеждане на отпадъчни води, сградна ВиК
инсталация, дворна мрежа и отклонения за присъединяване към уличния водопровод
и канализация, както и мерки за енергийна ефективност.
Към
датата на издаване на разрешението за строеж – 11.04.2019 г. – действа Законът
за устройство на територията в редакцията му към ДВ бр. 25 от 26.03.2019 г.
Към същата дата, според издадено от административния орган – ответник удостоверение за степен на завършеност рег. № АУ099302ПР_002ПР от 11.10.2018 г. жилищната сграда е с изградено тяло А (вход А) в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции и на етап „довършителни работи“ и тяло В (вход Б) в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции, без довършителни работи. Това удостоверение и предхождащият го констативен протокол са представени в административната преписка на стр. 37 и 38.
Въз основа на тези констатации, направени от самия административен орган преди издаване на оспореното разрешение, на административния орган е било известно, че исканите довършителни работи, и по-специално ОВИК, ВиК и електроинсталациите, за които няма данни да са били извършени към момента на заявлението, са от категорията на работите по чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 от ЗУТ, и по-специално прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради. В сградата, за която е установено, че е в груб строеж, ид.ч. от общите части и правото на строеж притежават всички лица, които са придобили право на строеж за конкретен обект с надлежен акт, каквито в случая се явяват заинтересованите страни и жалбоподателят. Към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж тези н.а. са действителни и преценката за тяхната валидност с оглед обстоятелството, че разрешението за строеж е изтекло, не е от компетентността на административния орган. Последващите, включително висящи граждански производства между заявителя и жалбоподателя, нямат отношение към тази констатация.
Съответно всички носители на ограничени вещни права върху недвижимия имот, засегнат от проекта, имат качеството заинтересовани страни и е следвало да бъдат уведомени за издаденото разрешение за строеж на основание чл. 149, ал. 1 от ЗУТ.
Описаните в разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти дейности, които са от категорията на чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 от ЗУТ, поставят като условие изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици или решение на ОС на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство пО.е от 50 % ид.ч. от общите части. При това положение административният орган е следвало да установи дали има лица, които са придобили право на строеж и ид.ч. от общите части на сградата, за да прецени дали има съсобственици в сградата, вече съществуваща в груб строеж, и дали се изисква съгласие от тях, респективно, дали даденото съгласие отговаря на критериите по чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 от ЗУТ. За производствата за издаване на разрешение за строеж административният орган не е ограничен в начина и средствата за установяване на заинтересованите лица, нито има указания това да става по данни от кадастралната карта и имотния регистър, както предвижда чл. 115 от ЗУТ относно устройствените планове. Още повече, че на административния орган е било служебно известно наличието на предходно разрешение за строеж с одобрени архитектурни проекти, както и че с постановленията за възлагане (налични в преписката) от 17.09.2010 г. и от 19.05.2015 г. на ЧСИ заявителят не е придобил право на строеж върху всички обекти в сградата по одобрения архитектурен проект, а само върху изрично описаните в тях. Тези факти е следвало да се съпоставят с представените от заявителя в производството данни за разпоредителни сделки с право на строеж от предходните собственици, каквато например има със заинтересованото лице Г. И., и да бъде изискана от заявителя информация за останалите съсобственици в секция А и Б. Неустановяването от страна на административния орган на носителите на ограничени вещни права върху имота не е позволило изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за материалната законосъобразност на издаденото разрешение. Както се установи в настоящото производство, такива носители на ограничени вещни права има. Поради изграждането на сградата в груб строеж, макар и етажната собственост да не е била възникнала към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж, същите са съсобственици в сградата и е следвало да дадат съгласието си за очертаните от заявлението и одобрените проекти довършителни работи. Не се установява съгласие за извършване на строежа да е искано и да е давано от заинтересованите страни по настоящото дело, с изключение на Г.Н.И., което е довело до материална незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж поради неизпълнение на изискването по чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 от ЗУТ.
Освен това, след издаването на разрешението за строеж, същото е следвало да бъде съобщено на тези заинтересовани лица, с оглед възможността им да се защитят срещу него. Заинтересованите страни и жалбоподателят не са били уведомени за издаването на разрешението, с което са нарушени съществено административнопроцесуалните правила относно правото на защита.
По гореизложените
съображения, съдът намира, че обжалваното разрешение е издадено в нарушение на
материалноправните изисквания по чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 от ЗУТ и следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на
производството в полза на жалбоподателя и заинтересованите страни А.Д.Д., Н.К.К.
и Б.Д.М. като ЕТ с фирмено наименование „Марица – М – Б.М.“*** в съответствие с направените искания следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лева за д.т. и
1080 лева за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя и по 1080 лева за
адвокатско възнаграждение на А.Д.Д., Н.К.К. и Б.Д.М. като ЕТ с фирмено
наименование „Марица – М – Б.М.“***,
които са в минимума по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Фууд проджект мастърс“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, Разрешение за строеж № 61/11.04.2019 г. на Главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна, с което е разрешен строеж „довършителни работи на жилищна сграда с ресторант и магазин, входове А и Б в УПИ І-10, кв. 28 по плана на кв. Виница, гр. Варна, с идентификатор 10135.2028.19, с административен адрес гр. Варна, ул. „О.“ № **.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на „Фууд проджект мастърс“ ООД – гр. Варна,
ЕИК ***, сумата 1130 (Хиляда сто и
тридесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Н.К. ***, ЕГН ********** сумата 1080 (Хиляда и
осемдесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на А.Д. ***, ЕГН ********** сумата 1080 (Хиляда и
осемдесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Б.Д.М. като ЕТ с фирмено наименование
„Марица – М – Б.М.“***, ЕИК ***, сумата
1080 (Хиляда и осемдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: