№ 1202
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110209752 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /.
Образуването е по жалба на "С." ЕООД против наказателно
постановление /НП/ № 22-007436/ 22.06.2021 г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д „ИТ“ София/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на
труда /КТ/ наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, обн. ДВ, бр.124/ 1997 г., във връзка с чл.
3 от Наредба № РД-07-2/ 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обн.
ДВ, бр.102/ 2009 г.
В жалбата се излагат доводи за това, че обжалваното НП е неправилно
1
и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че не е налице съставомерност
на деянието, тъй като не е настъпил вредоносен резултат. Иска от съда да
отмени наказателното постановление; в условия на евентуалност, да приложи
правилата за маловажен случай по чл.28 от Закона за административните
нарушения и наказаниая /ЗАНН/ или разпоредбата на чл. 415 в, ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, явява се
управителят М. Н.. За жалбоподателя се явява и процесуален представител,
редовно упълномощен. Жалбата се поддържа по аргументи от жлбата, с
искане за отмяна на НП, като се претендират направени разноски и се
прилага списък за тях.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител. Жалбата се оспорва. Настоява се за
потвърждаване на наказателното постановление по съображения за
правилност и законосъобразност на постановеното НП.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.11.2020 г. "С." ЕООД в качеството си на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ сключило трудов договор с Г.Й.К., на длъжност „общ
работник“. Последният постъпил на работа на 13.11.2020 г. На 18.11.2020 г.
трудовият договор е прекратен със заповед на работодателя, на основание чл.
325, ал. 1, т. 4 от КТ.
На 05.03.2021 г. К. сезирал Д „ИТ“ София с писмен сигнал за
нарушение на трудовото законодателство, като съобщил, че за периода от
15.11.2020 г. до 18.12.2020 г. за извършева от него трудова дейност в
Кралство Белгия не е получил трудово възнагражнение от работодателя "С."
ЕООД. Била инициирана проверка на жалбоподателя.хВ хода на проверката е
2
установено, че на 13.11.2020 г. жалбоподателят не е изпълнил задължението
си по чл. 26, ал. 2 ЗЗБУТ, а именно: като работодател не е еосигурил
здравословни и безопасни условия на труд на К., като го е допуснал до работа
на длъжност „общ работник“, без да е инструктиран по правилата за
здравословни и безопасни условия на труд за извършваната от него работа, с
което изложил на риск живота и здравето му. Тези констатации
проверяващите от Д „ИТ“ София направили на 25.05.2021 г., след като от
дружеството – жалбоподател са представени изискани относими документи
/книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, книга за
инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по
безопасност и здраве при работа, присъствена форма за отчитане/, след
преглед на които заключили, че предвид липсата на подписи на работника и
извършилия инструктажите, работодателят е осъществил административното
нарушение, доколкото К. не е бил запознат с конкретните изисквания за
безопасно изпълнение на дължима трудова дейност.
Затова на 27.05.2021 г. главен инспектор при дирекция „Инспекция по
труда“ – София съставил акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/. В него са описани обстоятелствата по нарушението, времето и
мястото на извършването му, както и подкрепящите го доказателства. За
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, обн. ДВ, бр.124/ 1997 г., във връзка с
чл. 3 от Наредба № РД-07-2/ 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обн.
ДВ, бр.102/ 2009 г. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и е
връчен на управителя на нарушителя "С." ЕООД. В графа "обяснения или
възражения на нарушителя " не са отбелязани такива. Срещу акта не са
постъпили писмени възражения по реда на чл. 44 от Закона за
административните нарушения и наказания в законоустановения срок.
При идентично описание и цитиране на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, обн. ДВ,
бр.124/ 1997 г., във връзка с чл. 3 от Наредба № РД-07-2/ 2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
3
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, обн. ДВ, бр.102/ 2009 г., на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се констатира на база събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни – показанията на свидетеля Г. В. В., както и писмените,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – акт за установяване на административно
нарушение, копия от заповеди за компетентност, копия от трудов догор,
заповед за изменение на служебното правоотношение и такава за
прекратяване на трудовото правоотношение, протокол за извършена проверка
/копие/, копия от справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ, копие от разчетно-платежна ведомост, копие от писмен сигнал от
Г.Й.К., копие от самолетен билет, копие от виза за работа, копия от книга за
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, книга за инструктаж
на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност и
здраве при работа, присъствена форма за отчитане, както и от останалите
материали по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля. Те са
последователни и логични, непротиворечиви, като по същество потвърждават
констатациите по АУАН. Съдът прецени писмените доказателства, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред, и относими по делото.
Съдът отчете, че материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН, и компетентността на наказващия орган директор на
дирекция „Инспекция по труда“ по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията,
делегирани им с приложени по делото заповеди за компетентност.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд всякога е
4
инстанция по същество, по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio
(служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете обстоятелството,
че нито в АУАН, нито в НП се сочи място на извършване на
административно нарушение, като актосъставителят, а след това и АНО са се
задоволили единствено крайно лаконично да отбележат: „в предприятието на
работодателя“. Тази неяснота касателно съществен елемент от обективната
страна на вмененото нарушение винаги представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до невъзможност на жалбоподателя да
разбере какво именно нарушение му се вменява. Липсата на ясно, точно,
пълно посочване на място на извършване на нарушението също нарушава
правото на защита на жалбоподателя и затруднява определянето на местно
компетентния съд, т. е. къде следва да се счита извършено вмененото
нарушение чрез бездействие.
Така е налице самостоятелно основание за отмяна на
наказателнотопостановление, но съдът намира, че следва да посочи и други
нарушения, свързани с дадената на нарушението правна квалификация.
В разпоредбата на чл. 26 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ) се съдържат три алинеи, като административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение по
втората от тях. Същата урежда две хипотези, като съобразно т.1
работодателят е длъжен да осигури на всеки работещ, включително на
работещите по срочно правоотношение или при условията на временна
работа по чл. 14, ал. 1, както и на работещите на смени и полагащите нощен
труд, подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа
в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на
професията при: а) постъпване на работа; б) преместване на друга работа или
промяна на работата; в) въвеждане на ново или при промяна на работно
оборудване и технология; Съобразно т.2 работодателят е длъжен да осигури
5
всички разходи за провеждане на обучението, което се осъществява в работно
време. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД-07-02/2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд предвижда, че работодателят не допуска до работа работник
или служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. От изложеното е видно, че от една страна, на жалбоподателя
се повдига административно обвинение за това, че не е осигурил
здравословни и безопасни условия на труд на Георги К., като го е допуснал до
работа на длъжност „общ работник“, без да е инструктиран по правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, с което изложил на риск живота и
здравето му; от друга – от приложената правна квалификация не става ясно,
какво именно нарушение му се налага - че не е изпълнил задължението си
като работодател да осигури на работещ, включително на работещите по
срочно правоотношение или при условията на временна работа по чл. 14, ал.
1, както и на работещи на смени и полагащи нощен труд, подходящо
обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие
със спецификата на индивидуалното му работно място и на професията при
постъпване на работа, или при преместване на друга работа или промяна на
работата, или при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване
и технология. Законовата разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЗБУТ е
тази, която предвижда провеждането на първоначален инструктаж. Така също
жалбоподателя е бил затруднен да разбере, НП дали му вменява че е допуснал
до работа работник, който не притежава необходимите знания и умения и/или
не го е инструктирал по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Горното безспорно осуетява правото на жалбоподателя да разбере
административното обвинение и да организира адекватно защитата си,
съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно
основание за отмяна на НП.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че обсъждането на субективната страна
на нарушението не е необходимо, доколкото е ангажирана обективната
6
(безвиновна) отговорност на едно юридическо лице.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски по делото следва да бъде уважена като основателна. По делото
се претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие в размер
на 590.00 лв. Представен е ДПЗС от 28.06.2021 г. за договорено адвокатско
възнаграждение и фактури за извършено плащане в размер на 540.00 лева и
ДВ в размер на 50.00 лв., затова следва да се присъди възнаграждение в
размер на 590.00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007436/ 22.06.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д „ИТ“
София/, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал.2
от Кодекса на труда /КТ/ наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 26, ал. 2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, обн. ДВ,
бр.124/ 1997 г., във връзка с чл. 3 от Наредба № РД-07-2/ 2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, обн. ДВ, бр.102/ 2009 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на "С." ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 590. 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7