ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1319 22.05.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и втори май две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 563 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от
директора гл.комисар Николай Николов, подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, със
съдебен адрес:***, против Решение № 108/10.01.2020
г., постановено по гр.д.***, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена
да заплати на Г.В.Д. ***, следните
суми: 1647.20 лв. – допълнително възнаграждение за 242.81
часа извънреден труд, положен
през периода 01.07.2016 г.-31.07.2019 г. на основание служебно правоотношение
между страните, по силата на което ищецът Г.Д. е заемал длъжността „Командир на
екип“ в РС ПБЗН-Приморско към РД ПБЗН-Бургас при ответната главна дирекция, и 236.11 лв. – сборно обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01.09.2016 г.-18.08.2019 г., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 1647.20 лв., начиная от 19.08.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400 лв. за разноски
по делото. С решението ГД “ПБЗН“ е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна
такса в размер на 115.89 лв. и 200 лв. разноски на съда за експертиза.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в неговата
цялост, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за
субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена е нормативната уредба
относно вида и условията за заплащане на възнагражденията на държавните
служители в МВР, като се сочи, че редът за полагане, отчитане и заплащане на
нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и липсва препращане към КТ по
тези елементи на служебните правоотношение на служителите. Счита се за
неправилен извода на съда за наличие на празнота в специалната уредба, като се
сочи, че такава не е налице, тъй като действащата нормативна уредба не допуска
преизчисляване на часовете положен нощен труд, за което са изложени подробни
доводи за неприложимост на коефициента 1.143. Сочи, че за държавните служители
по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща
по 0,25 лв. на час, съобразно заповед на министъра на МВР, като за липсата на
трансформация на нощния труд в дневен се позовава на практика на районни и
окръжни съдилища. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който
основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд, като
мотивите на съда са противоречиви и непоследователни. Излагат се възражения, че
не са обсъдени и приложените като доказателство писмо изх.№
94-НН-198//29.08.2011 г. на МТСП, писмо рег.№ 8121р-17549/04.10.2019 г. на
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ и представената писмена правна консултация
на проф.Васил Мръчков, от които е видно, че превръщането на часовете нощен труд
в дневни е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен
труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана
в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове. Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е
неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен нощен
труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на
редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече
от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това
са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и
положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по
заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден
такъв. Излагат се и съображения, че на ищеца са заплатени допълнителни възнаграждения
за труда, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Не се правят доказателствени искания. Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение по
делото.
С допълнителна молба от 20.05.2020 г. въззивникът е поискал
от на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да бъде спряно въззивното производството
до произнасянето на ВКС с решение по тълкувателно дело № 1/2020 г.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия-ищец Г.В.Д., подаден чрез адв.З.Б., в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява
съгласие с изводите на районния съд. Твърди, че условията и редът за
изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се
определят от няколко наредби, като липсата на изрични норми в наредбите представлява
празнота, поради което се прилагат правилата на ЗДС, съответно на КТ. Моли
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират
се разноски пред въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че
делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
По отношение на молбата на въззивника за спиране на
делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира същата за
неоснователна. Основанията за спиране на съдебното производство са изрично
посочени в нормата на чл.229, ал.1 ГПК и в тях не попада образуването на
тълкувателно дело пред ВКС. Възможността за това е предоставена единствено на
касационната инстанция с разпоредбата на чл.292 ГПК, съгласно която „при противоречиво
разрешавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира
производството по делото“. В този смисъл
са и задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по
тълк.д.№ 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС – „При образувано тълкувателно дело пред Върховния
касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да
се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция“. Ето защо,
искането за спиране е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 563/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, както и
постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Г.В.Д.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на
производството по възз.гр.д.№ 484/2020 г. по описа на БОС до произнасянето на
ВКС по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.