№ 236
гр. Враца, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420103709 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт И. Ф., срещу П. В.
Р., ЕГН **********.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че се намира в облигационни
отношения с ответника по договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при общи
условия, за имот, находящ се в ************. Твърди, че за потреблението за периода
от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г. по партидата на процесния имот са начислени за
плащане суми по 1 бр. фактура за главница в размер на 6 729,46 лева и лихва за забава
върху тази сума в размер на 598,17 лева, начислена за периода от 01.07.2019 г. до
16.06.2021 г., които суми не били заплатени от ответника. За ответника била изготвена
покана за доброволно плащане, но същият не бил открит на адреса за връчването й.
Сочи, че по депозирано от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, срещу която било
депозирано възражение от ответника, което определя правния интерес на ищеца от
предявяване на иска.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът П. В. Р., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми: сумата от 6
729,46 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от
1
01.06.2019 г. до 30.06.2020 г. за имот, находящ се в ************, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 13.07.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 598,17 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 2981/2021 г. по описа на РС – гр. Враца. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв.
Б.Т., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място
заявява, че за собствения на ответника имот не е отчетена консумация, както се вижда
от приложените към исковата молба извлечения от партидна книга /карнет/.
Консумация е отчетена за „общ водомер“, намираш се в шахта в местността „******“ в
землището на с. В., а имотът на ответника е в местността „**********“ и извън
границите на урбанизираната територия на селото. Оспорва искането на ищеца да
заплаща вода, отчетена за общ водомер и то в съвсем друга местност, без да е ясно дали
след него продължава водопровод до имота на ответника, на какво разстояние е
шахтата от имота на ответника, колко и какви отклонения има по трасето от общия
водомер до индивидуалния водомер на ответника и какво е отчетеното индивидуално
потребление на всеки от абонатите, черпещи вода след общия водомер.
При отчетено нулево потребление за ответника не е ясно как така е съставена
фактура, за какви по вид и количество стоки или услуги. Сочи, че неправилно и в
нарушение на ЗСч и ЗКПО е издадена една – единствена фактура за период от 13
месеца в две отделни данъчни години по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл. 31, ал. 1 от
Общите условия ищецът е длъжен да издава ежемесечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактуриране, каквато договореност в случая няма.
Твърди, че ответникът не е потребявал вода в имота и няма задължения за
заплащане на такава. Сочи, че съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни
да заплащат сумите в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Т. е. преди да са
изтекли 30 дни от издаването на фактурата вземането не е изискуемо и не се дължи
лихва за забава.
Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
Видно от Нотариален акт № 138, том III, рег. № 2098, дело № 235/2013 г. на
нотариус Христина Ангелова, на 18.06.2013 г. ответникът П.Р. заедно с трето за спора
лице М. Р. са придобили от Д . Д. правото на собственост върху имот № 501.171 по
2
плана на новообразуваните имоти, находящ се в м. „**********“, в землището на с. В.,
община ........., извън урбанизираната територия на селото.
Между ищцовото дружество и ответника П.Р. е сключен Договор №
131/114/30.03.2018 г., съгласно който „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Враца се задължава да доставя вода в гореописания недвижим имот, а ответникът – да
заплаща за извършените услуги /чл. 1/. Съгласно чл. 2, с подписването на договора
потребителят приема Общите условия, които представляват неразделна част от
договора.
От представената справка – извлечение за дължимите към 16.06.2021 г. суми
към „ВиК“ ООД – Враца за абонатен № 131114 на името на П. В. Р. за имот в с. В., м-ст
„**********“, се установява, че по партидата на абоната е издадена 1 бр. фактура за
потреблението за отчетен период от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г., като дължимата сума
е общо 7 327,63 лева, от които 6 729,46 лева – главница и 598,17 лева – лихва за забава.
До П.Р. е изпратена покана за доброволно изпълнение № 105633, с рег. № Мз
230/04.08.2020 г., като е отбелязано, че поканата е изпратена с писмо с обратна
разписка и се е върнала с отбелязване „непотърсено“.
Представени са карнети за отчитане на вода – съответно за общ водомер и за
индивидуалните водомери на потребителите, както и Протокол № 040706/30.06.2020 г.
за проверка състоянието на водомерния възел на общия водомер /л. 83/, и Протоколи
№ 040702/30.06.2020 г., № 040703/30.06.2020 г. и № 040704/30.06.2020 г. /л. 80-82/ за
проверка на трите индивидуални водомера.
Видно от карнета за общия водомер, последното му отчитане в рамките на
исковия период е през м. 06.2019 г. След това в карнета е отбелязано, че на 19.03.2020
г. е монтиран нов водомер № 59026992, с показания 00000. Следващият отчет е
извършен на 30.06.2020 г. и показанията са 09286 куб. м, вписано е, че за отчета е
съставен протокол № 040706/30.06.2020 г.
Подмяната на общия водомер се установява и от приетия Протокол №
53172/19.03.2020 г. /л. 84/, видно от който на 19.03.2020 г. е монтиран общ водомер №
59026992 с показания 00000, знак за метрологичен контрол М19, № пломба вх.
холендер 0271996. Протоколът е подписан от оторизирано лице – специалист при
ищеца, както и от един от потребителите В. Х..
От Протокол № 040706/30.06.2020 г. за проверка състоянието на водомерния
възел на общия водомер /л. 83/, подписан от специалист „ВиК“ и свидетеля В. Х., е
видно, че на посочената дата, на която е извършена проверката, общият водомер №
59026992 има показания 09286.
Представени са карнети за тримата потребители, ползващи вода след общия
водомер – Д . Д., ответника Р. и В. Х..
3
За потребителят Д . Д. на стр. 111 в карнета /л. 78/ има вписани отчетени
показания на 05.10.2018 г. – 00465 и потребление 0 куб. м. и е отбелязано, че имотът е
необитаем. Следващото отчитане съгласно карнета е на 30.06.2020 г. – 0 куб. м и е
посочен протокол № 040703/30.03.2020 г., за което е поставен подпис на
абоната/свидетел.
Видно от протокол № 040703/30.06.2020 г., за титуляр Д. Д. е извършена
проверка за водомер № 1625716 с показания 00465, като е вписано, че партидата не е
актуална и че следва да се прехвърли на законен наследник на потребителя.
Протоколът е подписан от свидетел.
На стр. 114 в карнета, водена първоначално на името на Д . Д., след дата
05.04.2018 г. е вписано името на ответника П. В. Р.. Ответникът П.Р. като частен
правоприемник на Д . Д., придобил от него правото на собственост върху процесния
водоснабден имот, е вписан на страницата на праводателя си в карнета /а след това и
като титуляр/. В карнета има вписани отчетени показания на 05.10.2018 г. – 17 куб. м. и
е отбелязано, че имотът е необитаем. Следващото отчитане съгласно карнета е на
30.06.2020 г. – 100 куб. м и е посочено, че е съставен протокол № 040704/30.06.2020 г.,
за което е поставен подпис на абоната/свидетел.
Видно от протокол № 040704/30.06.2020 г., за титуляр П. В. Р. е извършена
проверка за водомер № 3434814 с показания 00100. Протоколът е подписан от
свидетел.
За потребителят В. П. Х. на стр. 112 в карнета има вписани отчетени показания
на 01.11.2018 г. – 01020 и потребление 0 куб. м. и е отбелязано, че имотът е необитаем.
Следващото отчитане съгласно карнета е на 30.06.2020 г. – показания 01195 и е
посочен протокол № 040702/30.06.2020 г., за което е поставен подпис на абоната.
Видно от протокол № 040702/30.06.2020 г., за титуляр В. П. Х. е извършена
проверка за водомер № 1042154 с показания 01195. Протоколът е подписан от
свидетел.
Видно от Протокол № 30Вр от 26.11.2020 г., издаден от „Кева Груп“ ЕООД,
общият водомер е преминал последваща периодична проверка за метрологичен
контрол със заключение, че съответства на законовите изисквания, следователно се
извежда заключението, че в периода от монтажа на водомера - 19.03.2020 г. до датата
на проверката – 26.11.2020 г. общият водомер е бил изправен, преминал съответната
метрологична проверка и отговарящ на законовите изисквания.
Видно от фактура № **********/01.07.2020 г., за отчетен период от 01.06.2019
г. до 30.06.2020 г. са начислени 83 куб. м от индивидуалния водомер, а от общия - 2
904,356 куб. м, на обща стойност 5 607,88 лева без ДДС и 6 729,46 лева с ДДС. Видно
от документа, 58 куб. м от индивидуалния водомер и 2 087,55 куб. м от общия са
остойностени по единична цена от 1,851 лева, а 25 куб. м от индивидуалния водомер и
4
874,806 куб. м от общия са остойностени по 1,938 лева.
По делото са представени Общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
019/09.06.2006 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза /л. 56-75/ се установява, че отчитането на потреблението на
вода в случая се извършва в различни карнети със следните партиди:
Партида за общ водомер за партиди 111,112 и 114 на адрес в местност „******“;
3 бр. индивидуални партиди: с титуляри П. В. Р., Д. Д. и В. П. Х. – и трите имота
с адрес: с. В., местност „**********“.
По партидата за общия водомер за периода от 05.09.2018 г. до м. 06.2019 г.
няма отчетено потребление на вода от общия измервателен уред, а на 30.06.2020 г. в
колоната „показание на водомера“ е записана цифрата 9 286 куб. м.
По партидата на името на Д . Д. за водомер № 343414 на реда след дата
05.04.2018 г. е записано името П. В. Р.. На следващите редове за дата 04.05.2018 г. и
04.06.2018 г. е отчетено потребление 17 куб. м, удостоверени с подпис. Същото
потребление е отчетено и на 11.07.2018 г., 01.08.2018 г., 08.09.2018 г., 05.10.2018 г., а
на 30.06.2020 г. е отчетено потребление 100 куб. м, удостоверено с подпис.
Размерът на потребеното количество в имота на ответника Р. е 83 куб. м
/представляващи разликата между 100 куб. м, отчетени на 30.06.2020 г. и 17 куб. м,
отчетени на 05.10.2018 г./.
Размерът на потребеното количество от общия водомер е 9 286 куб. м. Това
общо потребление се разпределя пропорционално на потреблението по
индивидуалните водомери /чл. 23, ал. 2 ОУ/ - 83 куб. м по индивидуалната партида на
П.Р.; 175 куб. м – по партидата на В. Х.; по партидата на Д . Д. няма отчетено
потребление.
Вещото лице е изчислило, че общото количество вода от 9 286 куб. м се
разпределя в следната пропорция – 32,17% за П.Р. или 2 904,356 куб. м, и 67,83% за В.
Х..
Следователно вещото лице е изчислило, че за периода от 01.06.2019 г. до
30.06.2020 г. потребеното количество вода в процесния имот е 2 987,356 куб. м.
Стойността на това количество вода е 6 729,46 лева, а на лихвата за забава за
исковия период – 598,17 лева.
Вещото лице е установило, че е издадена фактура № **********/01.07.2020 г. в
аналитичен вид, в която е записана стойността на потребеното количество вода за
исковия период 5 607,88 лева и ДДС в размер на 1 121,58 лева – общо сумата от
6 729,46 лева. Вещото лице сочи, че издадената фактура има характер на счетоводен
5
първичен документ, подлежащ на аналитично отчитане. В ИНКАСО на дружеството
фактурата е отчетена в аналитична форма, фактурирано е потребеното от абоната
количество вода в стойностно и натурално измерение за съответния отчетен период.
Данните от фактурата са обработени в синтетична форма, като фактурата е
осчетоводена на 31.07.2020 г. и стойността й участва в общата сума по дебита на
сметка 411/15 11 „Клиенти“ и по кредита на сметка 703/11,12,13 „Приходи“, а
начисленият ДДС е включен по кредита на сметка 453/02 „ДДС на фактурирано за м.
07.2020 г.“. По смисъла на ЗКПО приходът от фактурата, осчетоводена в синтетична
форма, е отчетен за данъчната 2020 г. Стойността й е включена в Дневника за
продажби по ДДС и справката – декларация по ДДС за м. юли 2020 г.
Осчетоводяването на фактурата е извършено при спазване на принципа за текущото
систематично счетоводно отчитане, като същата съдържа задължителните стойности и
натурални показатели.
Разпитана в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че в дружеството има
двустепенно счетоводно отчитане и поради големия брой абонати месечните им
фактури са повече от 160 000 броя, които се обработват в синтетичен вид в справка в
счетоводството на дружеството. Накрая на месеца всички фактури се осчетоводяват по
райони, групират се, а не всяка да е на отделен ред в справката. Този начин за водене
на счетоводството не е в противовес със ЗСч. Фактурата съдържа минимума – кубици и
стойност.
Вещото лице заявява, че това, че тези 83 куб. м са отчетени в края на този
период, не означава, че са потребени само в последния му месец
В заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото
лице е посочило, че за периода от 01.06.2019 г. до 01.03.2020 г. действащата цена на
услугата доставяне на вода на потребителите е в размер на 1,851 лева/куб. м без ДДС, а
за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г. – 1,938 лева/куб. м без ДДС. Ето защо 58
куб. м от индивидуалния водомер и 2 029,550 куб. м от общия водомер за периода от
01.06.2019 г. до 01.03.2020 г. са остойностени по цена 1,851 лева/куб. м без ДДС, а 25
куб. м от индивидуалния водомер и 874,806 куб. м от общия за периода от 01.03.2020 г.
до 30.06.2020 г. са остойностени по единична цена от 1,938 лева/куб. м без ДДС.
Съдът кредитира двете заключения на вещото лице по счетоводните експертизи
/основна и допълнителна/, като счита, че вещото лице е отговорила пълно,
изчерпателно и обективно на поставените й задачи и е дало обективно заключение,
което отговаря на правилата на формалната логика и се подкрепя от събраните
писмени и гласни доказателства по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. Н.
И. и П. И. П.
Свид. Т. И. - на длъжност „зам. ръководител на производствено поделение,
6
район .........“ при ищцовото дружество, заявява, че на 30.06.2020 г.заедно с неговия
колега П. П. са извършили проверка на общ водомер в шахта в с. В.. Сочи, че на
проверката е присъствал и един от собствениците на имотите, които принадлежат към
този общ водомер – В. П. Христов. Свидетелят заявява, че общият водомер е бил
отчетен, за което бил съставен протокол, в който са посочени денят на проверката,
служителите, които са я извършили, номера на водомера, показанията на водомера,
метрологичните характеристики и номера на пломбата на входящия холендер.
Екземпляр от протокола бил връчен и на присъствалия свидетел В. Х.. Свидетелят
заявява, че след общия водомер има три индивидуални водомера със съществуващи
към тях партиди. Твърди, че не е присъствал на проверката на индивидуалните
водомери. Сочи, че общият водомер се намира в края на регулационната линия на с. В.,
а индивидуалните водомери – в местността „**********“. Свидетелят твърди, че на
19.03.2020 г. общият водомер е бил сменен, но не знае каква е причината за това.
Свидетелят заявява, че само тези тримата потребители са привързани към този
водопровод.
Свид. П. П. – на длъжност „инспектор производствени процеси“ при ищцовото
дружество, сочи, че той е извършил проверките на общия и на трите индивидуални
водомера в местността „**********“ на 30.06.2020 г., като на проверката на общия
водомер са присъствали един от тримата потребители В. П. и зам. ръководителят район
......... Т. И.. На проверката на индивидуалните водомери са присъствали хората, които
обитават имотите, но не може да посочи имена. Твърди, че периодичното отчитане на
водомерите се е извършвало от водопроводчика на с. В., който към този момент вече
не е служител при ищеца. Заявява, че за проверките били съставени протоколи, в които
е отразено състоянието на водомерните възли, показанията на всеки водомер, номера
му, метрологичните характеристики, пломбата на входящия холендер, като свидетелят
е подписал протоколите, а за потребител се подписал един от обитателите. Заявява, че
общият водомер се намира в с. В., а водомерната шахта, в която са индивидуалните
водомери се намира в единия от трите имота и в нея има три водомера.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, в чиято обективност съдът
не намира основание да се съмнява, въпреки че свидетелите са служители при
ищцовото дружество. Показанията им са еднопосочни и с идентично съдържание,
подкрепят се както взаимно, така и от събраните по делото писмени доказателства –
протоколите за извършените на 30.06.2020 г. проверки.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл.
7
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. В. Р., ЕГН
**********, дължи на ищеца следните суми: сумата от 6 729,46 лева, представляваща
стойността на потребени ВиК услуги за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г. за
имот, находящ се в ************, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 13.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 598,17 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2981/2021
г. по описа на РС – гр. Враца. Претендира присъждане на сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника
по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, респ.
качеството „потребител“ на ответника за процесния период; 2. Реално доставяне от
ищеца на твърдяните ВиК услуги през посочения в исковата молба период; 3.
Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.
Страните не спорят, а и видно от Договор № 131/114/30.03.2018 г., между тях е
налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор за доставка на
ВиК услуги при общи условия.
Ответникът не оспорва, че с оглед сключения с ищцовото дружество договор е
потребител на доставени му от ищеца ВиК услуги.
Ответникът не оспорва, а и от нотариалния акт се установява, че е собственик
на процесния имот, намиращ се извън границите на урбанизираната територия на с. В.,
община ........., в местността „**********“.
Сключването на индивидуален договор за доставка на вода дерогира
презумпцията, предвидена в разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и в Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги, че потребители са „юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги“. При сключен индивидуален договор е налице облигационно
правоотношение между страните по договора, които единствено са обвързани от
неговите клаузи и дължат изпълнение на поетите с него задължения. Ето защо
независимо, че от документът за собственост е видно, че правото на собственост върху
имота принадлежи на две лица, задължението за плащане на дължимите суми по
Договор № 131/114/30.03.2018 г. принадлежи на ответника П.Р., който е страна по
договора с ищеца.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество,
8
се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.
В Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-019/09.06.2006 г., е отразено,
че са публикувани във вестник „Новинар“ в броя му от 20.06.2006 г. и във вестник
„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г. и са поместени на интернет страницата на
дружеството на адрес: www.vik.vratza.eu. При извършената служебна справка на
общодостъпната интернет страницата на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст
на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ019/09.06.2006 г., и
представеното по делото копие съответства на текста. Предвид констатацията, че
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора –
„ВиК“ ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в
интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и
начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят
съобразно правилата, предвидени в чл. 30 – чл. 40 от същата наредба.
Съдът намира, че ищцовото дружество е отчело, начислило и остойностило
потребеното количество вода в съответствие с разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и 3, чл. 20
ОУ, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2, чл. 30, ал. 2, чл. 29, ал. 4
Съгласно чл. 18, ал. 2 ОУ, когато след водопроводното отклонение има повече
от един потребител, какъвто е настоящият случай, водомерът на водопроводното
отклонение е общ водомер, а съгласно ал. 3 при водоснабдявани обекти с повече от
един потребител, всеки потребител поставя индивидуален водомер. Такъв е и
настоящият случай – на водопроводното отклонение е поставен общ водомер, а за
всеки от тримата потребители е поставен индивидуален такъв.
Съгласно чл. 20 ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, а отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на
три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер /чл. 21, ал. 2 ОУ/. В случая
общият и индивидуалните водомери са отчетени в един и същи ден – на 30.06.2020 г.
Спазени са и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ОУ, според която
изразходваното количество питейна вода за отклонения, към които са присъединени
9
повече от един потребител, се разпределя въз основа на отчета по чл. 20 и отчетите на
индивидуалните водомери, като в разпределението се включват всички разходи на вода
и загубите на вода във водопроводната инсталация. Разликата между количеството
питейна вода, отчетено от общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери се разпределя пропорционално на отчетените по
индивидуалните водомери количества.
Вещото лице е изчислило пропорцията, с която съгласно чл. 23, ал. 2 ОУ
участва ответникът Р. в количеството потребена вода, отчетена от общия водомер,
съразмерно с отчетеното потребление от индивидуалния водомер на ответника и на
другия потребител, по чийто индивидуален водомер има потребление – В. Х..
Размерът на потребеното количество от общия водомер е 9 286 куб. м, като това общо
потребление се разпределя пропорционално на потреблението по индивидуалните
водомери - 83 куб. м по индивидуалната партида на П.Р.; 175 куб. м – по партидата на
В. Х.; по партидата на Д . Д. няма отчетено потребление. Размерът на потребеното
количество в имота на ответника Р. от 83 куб. м се получава като разлика между 100
куб. м, отчетени на 30.06.2020 г. и 17 куб. м, отчетени на 05.10.2018 г., съгласно
карнета за партидата на ответника. При тези данни вещото лице е изчислило, че
общото количество вода от 9 286 куб. м се разпределя в следната пропорция – 32,17%
за П.Р. и 67,83% за В. Х., т.е. потребеното количество вода в имота на ответника е
32,17% от 9 286 куб. м - 2 987,356 куб. м. От това потребление следва да се приспадне
и потреблението от индивидуалния водомер и се получава 2 904,356 куб. м.
Ответникът оспорва реалното доставяне на претендираното от ищеца
количество вода и твърди, че не е потребявал вода в имота. Възражението му е
неоснователно, тъй като в карнета срещу отчетеното на 30.06.2020 г. показание на
индивидуалния водомер 00100 куб. м е поставен подпис на потребителя. Такъв подпис
е поставен и в протокол № 040704/30.06.2020 г., с който е удостоверено извършването
на проверка на водомера на ответника и е вписано същото показание – 00100. С оглед
тези констатации, неоснователно е и възражението му, че за неговия имот в м.
„**********“ не е отчетена консумация за исковия период. Доколкото отчитането на
ВиК услуги се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В
посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата
на изрично изискване за упълномощаване на този представител, води до извода, че
карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено
изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
10
водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена,
съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази
причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от
Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или
правно основание и е намерен в имота при извършване на отчета. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила, каквито твърдения навежда ответникът, оспорвайки положения в
карнета подпис.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не следва да заплаща вода,
отчетена за общ водомер, намиращ се в съвсем друга местност, без да е ясно дали след
него продължава водопровод до имота на ответника, на какво разстояние е шахтата от
имота на ответника, колко и какви отклонения има по трасето от общия водомер до
индивидуалния водомер на ответника и какво е отчетеното индивидуално потребление
на всеки от абонатите, черпещи вода след общия водомер. Всички тези обстоятелства
са установени в производството, а именно къде се намира шахтата с общия водомер и
къде – тази с индивидуалните водомери, а това, че се намират в различни местности по
никакъв начин не рефлектира върху възможността на същите да отчитат
потреблението. Установи се, че освен тримата потребители, няма други потребители,
ползващи вода след общия водомер. По безспорен начин се установи и какво е
индивидуалното потребление на всеки от абонатите, черпещи вода след общия
водомер.
Стойността на изразходваната вода е изчислена съобразно чл. 30, ал. 2 и чл. 29,
ал. 4 ОУ. Според чл. 30, ал. 2 ОУ, за водопроводно отклонение с повече от един
потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 23. При промяна на цените,
количеството вода, отчетено през периода от датата на последния действителен отчет
до датата на следващия действителен отчет на СТИ, се разпределя пропорционално на
броя на дните, по време на които действа старата и новата цена /чл. 29, ал. 4 ОУ/.
В настоящия случай по време на исковия период е налице промяна в цените,
като за времето от 01.06.2019 г. до 01.03.2020 г. е действала цена от 1,851 лева/куб. м
без ДДС, а за времето от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г.– 1,938 лева/куб. м без ДДС.
Ищецът е приложил разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ОУ, съобразно действащите
за съответния период цени на водата, при следните изчисления:
Потреблението от индивидуалния водомер на ответника от 83 куб. м, разделено
на 13 месеца /броя месеци в исковия период/, прави по 6,38 куб. м средно на месец.
След това за срок от 9 месеца /от 01.06.2019 г. до 01.03.2020 г./ 6,38 куб. м на
месец или 58 куб. м е умножил по цена 1,851 лева/куб. м без ДДС, а за срок от 4 месеца
/от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г./ 6,38 куб. м или 25 куб. м е умножил по цена 1,938
11
лева/куб. м без ДДС.
По същия начин са изчислени и кубичните метри, отчетени от общия водомер.
Т. е. 58 куб. м от индивидуалния водомер и 2 029,550 куб. м от общия водомер
за периода от 01.06.2019 г. до 01.03.2020 г. са остойностени по цена 1,851 лева/куб. м
без ДДС – 3 864,06 лева без ДДС, а 25 куб. м от индивидуалния водомер и 874,806 куб.
м от общия водомер за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г. са остойностени по
единична цена от 1,938 лева/куб. м без ДДС – 1 743,82 лева без ДДС. Или общо сумата
от 6 729,46 лева с ДДС.
При горните изчисления и ако се вземе предвид целият отчетен период, сумите
са правилно изчислени.
Но след като се установи, че на 19.03.2020 г. общият водомер е бил сменен с
нов, като към датата на монтирането му показанията са били 0000, то е видно, че
цялото количество вода от 9 286 куб. м е потребено за периода от монтирането му –
19.03.2020 г. до датата на реалния отчет – 30.06.2020 г.
Следователно искът следва да се отхвърли за периода от 01.06.2019 г. до
18.03.2020 г. В този период няма данни имало ли е потребление, отчетено от общия
водомер, какво е било количеството потребена вода, тъй като няма събрани
доказателства за показанията на предходния общ водомер към датата на демонтажа му,
а е възможно и въобще да не е имало поставен общ водомер в този период. Такива
данни липсват и в страницата от карнета за общия водомер.
Тук следва да се посочи, че при този извод на съда цялото количество
потребена вода е следвало да се остойности по действащата след 01.03.2020 г. цена от
1,938 лева/куб. м без ДДС, което се равнява на сумата от 6 947,40 с ДДС. С оглед
диспозитивното начало в процеса съдът не може да уважи иска на ищеца в по-голям от
предявения размер.
Искът следва да се уважи за сумата от 6 729,46 лева и за периода от 19.03.2020
г. до 30.06.2020 г., а за периода от 01.06.2019 г. до 18.03.2020 г. следва да се отхвърли.
Съдът намира, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по чл.
8, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 3, т. 1 и чл. 31, ал. 1 ОУ и в този смисъл
възраженията на ответника са резонни.
Съгласно цитираните разпоредби, В и К операторът е длъжен да отчита
показанията на средствата за търговско измерване при условията и в сроковете,
определени в ОУ и да издава фактури за дължимите суми /чл. 8, т. 6/. Показанията на
водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб. м за период не
по-дълъг от 3 месеца за потребители, ползващи ВиК услуги за битово-питейни нужди
/чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, т. 1/, а индивидуалните водомери – най-малко веднъж на
три месеца /чл. 21, ал. 2/. Съгласно чл. 31, ал. 1 ОУ, В и К операторът издава
12
ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране, каквато договорка в сключения между страните договор липсва.
За да се избегнат ситуации като настоящата, в която накуп се начислява
потребление за по-дълъг период от време на висока парична стойност, е предвидена
разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ОУ, съгласно която в междинните периоди между два
реални отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, а след
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление.
Тълкувани съвкупно, разпоредбите на чл. 21 и чл. 31, ал. 1 ОУ, целят
ежемесечно разпределяне и заплащане на дължимите суми за В и К услуги, по
прогнозна стойност за част от месеците и последващо изравняване на сумите съобразно
действителното потребление. Тези дейности е предвидено да се осъществяват
регулярно с оглед защита на потребителите и като превенция срещу натрупването
изведнъж на големи суми.
Видно е, че за целия исков период ищцовото дружество не е извършвало
отчети на общия и на индивидуалните водомери, което е препятствало и приложението
на чл. 21, ал. 3 ОУ. Извършен е един – единствен отчет на водомерите в края на
исковия период – на 30.06.2020 г., след което е издадена една обща фактура за 13
календарни месеца. Дали месечните отчети са извършвани от друг служител на ищеца
– водопроводчик на с. В., е ирелевантно, след като показанията не са вписвани в
отчетните документи.
Това безспорно е нарушение на общите условия от страна на ВиК оператора,
но при правилно изчисление на количеството вода, това нарушение може да послужи
само за търсене на отговорност за евентуални вреди от страна на потребителя, но не
рефлектира върху размера на дължимата сума за главница. Следва да се посочи още, че
все пак от момента на смяната на общия водомер на 19.03.2020 г. до реалния отчет на
30.06.2020 г. е изтекъл период, който е рамките на предвидения в чл. 21, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 3, т. 1 ОУ 3-месечен период.
Както бе посочено по – горе, искът следва да се уважи за сумата от 6 729,46
лева и за периода от 19.03.2020 г. до 30.06.2020 г., а за периода от 01.06.2019 г. до
18.03.2020 г. следва да се отхвърли. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 13.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска изисква ищецът да установи наличието на главен дълг
и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираната
лихва за забава.
13
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната
сума за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им.
Съгласно чл. 42 от ОУ, при забава в плащането на ползваните услуги, потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до датата на плащане на дължимата сума.
Неизпълнението на задължението по чл. 31, ал. 1 ОУ от страна на ищеца за
ежемесечно фактуриране на стойността на потребеното количество вода рефлектира
върху правото му да получи обезщетение за забавено плащане от страна на
потребителя. Ищцовото дружество претендира лихва за забава върху главницата в
размер на 598,17 лева, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2021 г., т. е.
счита, че забава е налице и му се дължи лихва от изтичане на 30-дневен срок след
първия месец от отчетния период. Това би било така съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ, в
случай че ищецът бе изпълнил задължението си и бе издавал ежемесечни фактури.
Както бе установено в настоящото производство, за целия отчетен период е
издадена една фактура на 01.07.2020 г., за която забавата би настъпила след изтичане
на 30 дни от нейното издаване /чл. 31, ал. 2 ОУ/.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че да се приеме горният извод – че
забавата е настъпила след изтичането на 30 дни от издаването на фактурата, би
означавало да се признае право на ищеца да черпи права от собственото си
неизпълнение. Макар в ОУ изрично да е уговорен падеж на задължението, след който
потребителите изпадат в забава, в настоящия случай предвид трайното неизпълнение
от страна на ищеца да фактурира ежемесечно /или поне регулярно/ потребената от
ответника вода, съдът намира, че началният момент на забавата на ответника е
настъпил след отправяне на покана от ищеца. Не следва да се вменява на потребителя
задължение да следи ежедневно дали ВиК операторът е решил да изпълни
задължението си да издаде фактура за потреблението. Ответникът няма как и да узнае
за издадената фактура, тъй като такава не му е била връчена /между страните няма
спор за това обстоятелство/.
Ето защо съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава след изричната му
покана от ищеца да заплати исковата сума. Такава покана е отправена до ответника
през м. август, а именно покана за доброволно изпълнение № 105633, с рег. № Мз
230/04.08.2020 г.
Съгласно чл. 66, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 ОУ, връчването на съобщения/покани във
връзка с неизпълнение на задължения по договора от страна на потребителя може да
става по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. А съгласно ал. 4, счита се, че
са редовно връчени, ако са изпратени на посочения в партидата адрес. Видно от
отбелязването в покана за доброволно изпълнение № 105633, с рег. № Мз
230/04.08.2020 г., същата е изпратена на посочения по партидата адрес и на името на
14
потребителя-ответник с писмо с обратна разписка PS310000571318, като на 12.08.2020
г. писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“.
Т.е. следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 66, ал. 4 ОУ за
т.нар. фингирано връчване и следва да се приеме, че поканата е връчена на ответника
на 12.08.2020 г. Със същата му е предоставен 30-дневен срок от получаването й да
заплати исковата сума в размер на 6 729,46 лева, който е изтекъл на 11.09.2020 г. и
считано от 12.09.2020 г. ответникът е в забава.
От заключението по ССчЕ се установява, че плащане по тази фактура не е
постъпвало.
Лихвата за забава за периода от 12.09.2020 г. до 16.06.2021 г. върху главницата,
изчислена служебно от съда, е в размер на 519,66 лева, за която сума и период искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния размер от 598,17 лева и за периода от
01.07.2019 г. до 11.09.2020 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество съразмерно с уважените искове. С оглед задължителните указания, дадени в
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на
146,55 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното производство в размер на
194,44 лева.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 172,63 лева, депозити за
вещо лице в размер на 210 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева. Съгласно доказателствата по делото, претендираните държавна такса и депозити
за вещо лице са платени от ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда в размери по Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева е в близък до максималния размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП,
но предвид материалния интерес, фактическата сложност на спора и осъществените от
15
юрисконсулта на ищцовото дружество процесуални действия, не следва да бъде
намалявано, а възражението на ищеца за неговата прекомерност е неоснователно.
Съразмерно с уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 675,32 лева.
Ответникът също претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК – 110
лева депозит за вещо лице, от които ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да му заплати сумата от 1,18 лева съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 1 от
01.12.2021 г., адвокат Б.Т. е предоставила на ответника безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде заплатено
на адв. Т. от ищцовото дружество съразмерно с отхвърлената част на исковете. Същото
се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и
осъжда другата страна да го заплати.
За настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 696,38 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., от което съразмерно с отхвърлената част на исковете
ищцовото дружество следва да заплати на адв. Т. сумата от 7,46 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка с
IBAN: BG33 CECB 9790 1013 1610 00, BIC: CECBBGSF, „Централна кооперативна
банка“ АД.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът П. В. Р., ЕГН **********, с
адрес: *************, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Александър
Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя А.П., следните суми: на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ сумата от 6 729,46 лева
/шест хиляди седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от 19.03.2020 г. до
30.06.2020 г. за имот, находящ се в ************, ведно със законната лихва върху
16
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 13.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 519,66 лева /петстотин и деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.09.2020 г. до
16.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за периода от 01.06.2019 г. до 18.03.2020 г., КАКТО И иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер
от 519,66 лева до пълния предявен размер от 598,17 лева и за периода от 01.07.2019 г.
до 11.09.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П. В. Р., ЕГН **********, с
адрес: *************, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Александър Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя А.П., сумата от
675,32 лева /шестстотин седемдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ - разноски в
настоящото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и 194,44
лева /сто деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на РС – гр. Враца
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Александър Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя А.П., ДА ЗАПЛАТИ
на П. В. Р., ЕГН **********, с адрес: *************, сумата от 1,18 лева /един лев и
осемнадесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2,
представлявано от управителя А.П., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.С. Т., с адрес на
кантората: **********, сумата от 7,46 лева /седем лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на
дължимите суми следва да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков
път – по банкова сметка с IBAN: BG33 CECB 9790 1013 1610 00, BIC: CECBBGSF,
„Централна кооперативна банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
17
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
18