Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 104
гр.Свищов, 30.04.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 27.03.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№375 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ****, седалище и адрес
на управление ***, офис – 1-2 , представляван от Р.Г.Антов и Т.Я.К.–
управители, чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.С. твърди, че на 06.03.2015г.
между *****и ответника Г.И.Х. *** бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ *****.
Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение №2 от същия закон, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно посочения договор кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит, с който кредиторът му предоставил в заем сумата в максимален
размер на 400лв. под формата на разширен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта *****. В договора била предвидена възможност за увеличаване на кредитният лимит с
подписването на анекс. В случая анекс
бил подписан на 27.08.2015г. за 550 лв. и на 18.12.2015г., с който
кредитният лимит е увеличен на 700лв. Ответникът усвоил тази сума, като вследствие
на извършените операции по картата дължимата гладница е 691,35лв. Твърди, че
съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Договора върху усвоената непогасена главница
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %,
представляващ договорна лихва за периода от 19 март 2017г. – дата на първата
транзакция по кредитната карта до 6 май 2017г. – дата на настъпване на
предсрочната изискуемост, като предпоставките за настъпването били визирани в
чл.22, ал.1 от договора. В настоящия случай договорната лихва е 201,36лв.
Твърди, че в чл.16 от договора
страните се съгласили, в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо
сбор от сумите по чл.3, ал.3, т.1-4 на падежа – 2-ро число на месеца, се
задължава да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа, а именно
до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл.16,
ал.1, т.1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва
договор за поръчителство в срок до 30 дни. Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя (чл.21), същия дължи
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на
месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си
задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 144.06 лева.
Твърди, че съгласно чл.12, аб.1
от договора, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същия е длъжен в 3-дневен срок от падежа да
предостави на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство (чл.16), както и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му. При забава за плащане на текущо
задължение или на посочената по- горе сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателят разходи за действия
по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите. В случай, че кредитополучателят не представи обезпечението по чл.16, во
заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за
действия по събиране на задължението, но дължи неустойка по чл.21 от договора.
Страните са се споразумели (чл.22, ал.5), че при настъпване на предсрочна
изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120 лева, която включва
дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението. В настоящия случай на кредитополучателят
е начислена такса разходи за събиране в размер на 00,00 лева.
Твърди, че поради трайна забава и
виновното неизпълнение на договорените задължения от страна на ответника,
цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост е обявена на 6 май 2017г. Считано от тази дата ответникът дължи
заплащането на лихва за забава в размер на 33,58лв. за периода от 7 май 2017г.
до 31.01.2018г. – дата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното му заплащане.
Твърди, че ответникът се е
задължил да заплаща до всяко 2 - ро число на месеца текущото си задължение за
преходния месец, но въпреки това и до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
и към настоящия момент, същият не е изпълнил задълженията си.
Твърди, че на 12.12.2017 г. е
подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „*****и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ****, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,
**** има следните вземания срещу ищеца Г.И.Х.: 691,35 лева (шестстотин деветдесет и един
лева и 35 стотинки) – главница; 201,36 лева (двеста и един лева и 36 стотинки)
– договорна лихва за периода 19.03.2015 г. до 06.05.2017 г.; 144,06 лева (сто
четиридесет и четири лева и 06 стотинки) – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 33,58 лева (тридесет и три лева и 58 стотинки) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.05.2017 г.
до 31.01.2018 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 31.01.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски
както в заповедното, такава и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът чрез назначения си особен представител е депозирал отговор на
исковата молба.
Счита, че ищецът не разполага с
процесуална и материална легитимация за завеждане на иска. От приложените към
исковата молба документи не се установявало „А.з.к.н.п.з." ООД да е
придобил вземането по процесния договор за кредит „Бяла карта" с № 428498
от 06.03.2015 г., сключен между *****и Г.Х.. Твърди, че в рамковия договор за
прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и приложенията към него, никъде в
договора не е описано задължението на ответника, нито по основание, нито по
размер. Цесията, дори и да е била надлежно извършена между страните по нея, не
е породила задължение за длъжника, тъй като на ответника не е бил надлежно
уведомен за нея. В конкретния случай, не може да се приеме и връчването да е
осъществено с исковата молба, тъй като тя не е връчена на ответника, а на
особен представител.
На следващо място твърди, че
предсрочната изискуемост не е настъпила с
оглед решенията дадени в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18, съгласно което вземането, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно правото на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящият случай не бил такъв. По делото не било представено писмено изявление
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, напротив тя сама признавала,
че такова изявление няма и е счела кредита за предсрочно изискуем само на
основание неплащането на няколко погасителни вноски. Сключеният между страните
договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния
закон- ЗПК. По процесния договор за потребителски кредит на ответника е
предоставена в заем сума от 700 лв./ за която нямало данни да е усвоена/, при
уговорен ГЛП в размерна 43,20 % и ГПР в размерна 45,90%. Лихвата по договора
била възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Посочените клаузи
от процесния договор нарушавали принципа на справедливост и създавали условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации.
Клаузата с уговорения ГПР от 45,90%, била нищожна, поради накърняване на "добрите нрави". Както е прието в
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV г. о.,
"понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо
до нищожност....".
Твърди, че претендираната
неустойка дублира самия основен дълг - ако длъжникът е неплатежоспособен,
„загубата" за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната
лихва, които веднъж вече са претендирани спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно
обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за
неоснователно обогатяване. Подобна клауза противоречи на ЗПК. Твърди, че,
уговарянето на неустойка във фиксиран размер, па макар и дължима разсрочено, е
от естество значително да надхвърли размера на вредите при едно краткотрайно
забавяне в осигуряването на обезпечение. Т.е. по начина на уговарянето си тя
надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции. Ето защо процесният договор за кредит е нищожен като сключен в
нарушение на добрите нрави, а когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия / чл.23 ЗПК/.
Твърди, че ищецът не е доказал,
че длъжникът е усвоил сумите по кредита- нито кога, нито каква сума, нито това
имало ли е погасявания по него. Тези факти са от особено значение, тъй като,
както и самият ищец е заявил в исковата молба- настъпването на падежа 2-ро
число на месеца съобразно чл.3, ал.2 от договора зависи изцяло от поведението
на кредитополучателя- би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или
в цялост максималния кредитен лимит. В този смисъл не е доказан размерът на
исковата претенция- кога и в какъв размер е усвоен кредита, от кой момент се
начисляват лихви и в какъв размер. Тъй като счита, че задължението за лихви е
нищожно, напълно е възможно длъжникът да е изплатил главницата- ако изобщо я е
ползвал .
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. Депозирал е становище, с което поддържа исковата
молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му
присъди направените разноски.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и не се представлява. Назначения особен представител
депозира писмено становище.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 08.02.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е ч.гр.д. №139/2018г. по
описа на СвРС, по което е издадена заповед № 71/09.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –Г.И.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора
сумата от 691,35 лева (шестстотин деветдесет и един лева и тридесет и пет
стотинки) главница, договорна лихва в размер на 201,36 лева (двеста и един лева
и тридесет и шест стотинки) за периода от 19.03.2015 г. до 6.05.2017 г. ,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 144,06 лева (сто
четиридесет и четири лева и шест стотинки) за периода 6.04.2015г. до
6.05.2017г., законна лихва в размер на 33,58 лева (тридесет и три лева и
петдесет и осем стотинки) за периода от 7.05.2017 г. до 31.01.2018 г., законна
лихва върху главницата от датата на завеждане
на заявлението – 8.02.2018г. до
изплащане на вземането, както и 75,00 лева (седемдесет и пет лева) разноски по
делото, от които 25,00 лева – ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените
доказателства по делото е, че 06.03.2015г. на същата дата между *****/Кредитодател/
и ответника Г.И.Х. /Кредитополучател/ е сключен договор за кредит "Бяла
карта" № 428498. Между страните е подписано и приложение № 1 към договор
за кредит "Бяла карта" № 428498 от 06.03.2015 г. Съгласно договора страните
договорили кредитодателя да предостави на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит в размер на 400 лева под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта *****,
със срок на кредита от шест години. В чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора, страните са се съгласили, че заедно с
подписване на договора, кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с *****, издадена от , *****(картоиздател), а като
Приложение 2 към този договор, страните подписват Условия за ползване на
международна платежна карта *****, които съдържат и Тарифа за дължимите такси
за ползване на кредитна карта *****. С подписването на този договор,
кредитополучателят удостоверява, че заедно с картата е получил отделен
запечатан плик, който съдържа ПИН код за ползване на картата/чл. 2, ал. 2 от
договора/. В договора страните договорили, че кридитополучателя вможе да
усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит. През целия
срок на кредита той се задължава да заплаща до 2-ро число на месеца текущото си
задължение, дължимо за преходния месец. „Текущото задължение“ се определя като
сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на
текущия месец; усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на
предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т.1 и
пот.2 на основата на посочения в договора ГЛП; Неустойка за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия
месец. Съгласно чл. 1 от договора с подписването му Кредитополучателят е
удостоверил, че е получил от Кредитодателя стандартен европейски формуляр по
чл. 5 от ЗПК. Въпросният формуляр не е представен по делото, но в договора е
определен годишния лихвен процент по заема на 43.2% и дневен лихвен процент от
0.12% върху усвоения размер на кредита. Посочено е, че ГПР е в размер на 45.9%.
ГПР по договора е изчислен при вземане предвид на следните допускания:
Кредитополучателят ще изпълнява задълженията си в съответствие с условията и
сроковете по договора, пълният размер на кредита е усвоен от Кредитополучателя
незабавно, лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези
условия и погасявания на главницата и лихвата и съгласно клаузите, предвидени в
договора за кредит.
Видно от приложените писмени доказателства - анекс от 27.08.2015 г. и анекс
от 18.12.2015 г. към договор за кредит "Бяла карта" № 428498 от 06.03.2015
г., сключени между *****и ответника, страните са се съгласили относно изменение
на чл. 2, ал. 1 от договор за кредит "Бяла карта" № 428498 от
06.03.2015 г., като кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер съответно от 550 лева,
а впоследствие - 700 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта *****, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора.
По делото е приет заверен препис от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. между ***** и ищеца в настоящото
производство „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ****.
От приложеното по делото писмено доказателство - пълномощно с нотариална
заверка на подписите, извършена на 29.12.2016 г. от нотариус Маргарита Иванчева
с район на действие СРС, се установява, че цедентът " Аксес Файнанс"
ООД гр. София е упълномощил цесионера "А.з.к.н.п.з." ООД *** да го
представлява при извършване на следните действия: да уведоми от името на "
Аксес Файнанс" ООД гр. София всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 11.11.2016 г. между тези две дружества,
включени в приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия.
С уведомление, приложено към исковата молба по настоящото дело, цесионерът
"А.з.к.н.п.з." ООД уведомява оттветника, че на основание сключен
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от дата 11.11.2016
г. и Приложение 1 от 12.12.2017 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”, (цесионер) и *****(цедент), задължението му, произтичащо от
договор за кредит „Бяла карта“ с № 428498 от 06.03.2015 г. е изкупено от ,
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, което дружество е новият му
кредитор.
Приложено по делото и справка за изпратени съобщения от цедента „Аксес Файнс“
ООДдо тел. номер посочен от кредитополучателя, в която е отразено, че
съобщението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е получено от
ответника.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на задължението на ответника до
момента на цесицията са извършени плащания и са покрити задължения както следва: главница– 588,65лв.; договорна
лихва – 334,68лв.; неустойка– 1280,07лв.; разходи по чл. 22,ал.4 - 395,00лв;законна за забава – 12,35 лв. разходи
по чл.22,ал.5 о- 120,00лв. След датата на цесията е постъпило плащане в размер
на 21.01.2019г. за сумата от 65,00лв. Изчисляването на лихва за забава върху
неплатена главница в размер на 691,35 лв.е съгласно чл.86 от ЗЗД и е вразмер на
10% Общото задължение към 331.01.2018г. е в размер на 33.58 лв. и е покрито с
извършеното от ответника плащане на 21.01.2019г. Размерът на всяко едно от
претендираните задължения е главница – 691,35лв., 201,36лв. – договорна лихва,
неустойка – 112,64лв.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,
**** срещу ответника Г.И.Х., в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №71/09.02.2018г. по ч.гр.д.
№ 139/2018 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и
по настоящото исково производство. Предвид на това исковете са допустими.
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен
кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като докаже,
че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
В конкретния случай ищецът не
доказа безспорно, че основанието на претендираното вземане. Видно от
приложените от него доказателства е, че същият е представил Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. между ***** и ищеца в
настоящото производство „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ****, но не е представил Приложение №1,
доказващо безспорно, че вземането на *****е прехвърлено в полза на ищеца. На
следващо място дори и да се приеме, че цесията е извършена надлежно между
страните по нея, то искът е неоснователен по следните съображения:
Съдът счита, че по делото не са
ангажирани никакви годни писмени доказателства за доказване настъпването и
обявяването на пълна и предсрочна изискуемост на процесния договор. Конкретните
задължения и последиците от тяхното неизпълнение, както и основанията за
реализиране от кредитора на правото да обяви ползвания револвиращ кредит за
изцяло и предсрочно изискуем, са съществени елементи от договора и те подлежат
на доказване от страната, която черпи благоприятни последици от него. Представената
справка е документ изхождащ от ищеца, като за съда е неясно от кого е съставен
и по какъв начин, поради което не може да
се ползва като годно доказателство. Следователно не може да се обоснове
извод, че кредиторът е разполагал с правото да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, нито че е упражнил надлежно това право по отношение на
кредитополучателя - ответник. Поради това, съдът намира, че нито към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, нито
към приключване на устните състезания по настоящото дело, може да се приеме за
установено наличието на изискуеми вземания в полза на кредитора от ответницата
за предявените по делото искови суми, които вземания да са възникнали на
предявеното от ищеца основание.
На следващо място установената
съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сключеният между
страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици
следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната
за периода редакция.
В случая са уговорени ГЛП в размер на 43,20 % и ГПР в размер на 45,90
%. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична
сума. Посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации,
като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел
до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема
и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока
на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.
Съотнесени тези критерии и към клаузата
с уговорения ГПР от 45,90 %, също обосновават нейната нищожност.
За да е налице нищожност е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява
цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Претендираната
неустойка за непредоставяне на обезпечение дублира самия основен дълг – ако
длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на
главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани спрямо същия длъжник. Така с неустойката се
стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл. 79,
ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване.
Подобна клауза противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК.
При този изход на делото
ответника има право на разноски, но не е претендирал такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ****, , седалище и адрес на управление ***,
офис – 1-2 , представляван от Р.Г.Антов и Т.Я.К.– управители против Г.И.Х. с
ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение на Г.И.Х. с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ****следните суми: 691,35 лева (шестстотин деветдесет и един
лева и 35 стотинки) – главница; 201,36 лева (двеста и един лева и 36 стотинки)
– договорна лихва за периода 19.03.2015 г. до 06.05.2017 г.; 144,06 лева (сто
четиридесет и четири лева и 06 стотинки) –неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 33,58 лева (тридесет и три лева и 58 стотинки) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.05.2017 г.
до 31.01.2018 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 31.01.2018 г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение № 71/09.025.2018 г. по Ч. гр. д. № 139/2018 г.
по описа на Районен съд Свищов, като неоснователен.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: