Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 12973 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.06.2019
г., постановено по гр.д. №1627/2017 г. по описа на СРС, 173 с-в, са отхвърлени
предявените от А.Й.М. срещу Ж.М.П. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответницата да ѝ заплати сумата от общо 2801 лева,
представляваща обезщетение за лишаването ѝ от възможност да ползва мазе с
площ от 10,75 кв. м. под терасата, както и малко мазе с площ от 2,34 кв.м. към
стълбището, припадащи се към собственото ѝ еднофамилно жилище, находящо
се в гр. София, кв. Горна баня, ул. „*****, на втори и трети етаж на жилищната
сграда, за периода 10.01.2014 г. - 10.01.2017 г., като обезщетението за мазе с
площ от 10,75 кв. м. е претендирано в размер на 2300
лева, а за това с размер от 2,34 кв.м. - 501 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба (12.01.2017 г.) до окончателното изплащане
на сумите. Съобразно изхода на спора ищцата е осъдена да заплати на
ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1100 лева,
представляваща разноски за производството пред СРС.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от А.Й.М. с доводи за
неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Счита, че правило съдът е приел по делото, че ищцата е собственик
на втори и трети етаж от процесната сграда, ведно с 69/100 ид. ч. от правото на
собственост върху поземления имот и общите части на сградата, както и на мазе
под терасата с площ от 10,75 кв.м. и малко мазе към стълбището с площ от 2,34
кв.м., а ответницата е собственик на първи етаж от сградата, заедно с 31/100
ид.ч. от общите части от сградата и от правото на собственост върху земята,
както и на мазе под стаята с площ от 13,02 кв.м., както и че 21.06.2018 г.
ответницата е прехвърлила правото на собственост върху тези имоти на трето за
спора лице. Оспорва обаче изводите на СРС за липсата на противоправно
поведение на Ж.М.П., с което е препятствала достъпа до процесните две мазета, собственост
на въззивницата, с аргументи, че повторната СТЕ, била изградена върху
неправилното възприятие на вещото лице за местоположението на спорните на
мазетата. Счита, че достъпът до мазе с площ от 10,75 кв. м. не можел да бъде
осъществен чрез незначително преустройство, тъй като следвало да се направи
изкоп и да се пробие тераса – обща част, но принадлежаща към първия етаж, което
изисквало съгласието на ответницата. Немотивирано от съда било кредитирането на
показанията на ответниковия свидетел, а не и тези на ищцовия свидетел, който
сочел, че достъпът до мазетата бил осуетен. В писмените си бележи изтъква, че
от заключението на тройната СТЕ, приета пред въззивната инстанция, се
установявало, че стълбищното рамо и клетка към първия етаж и сутерен е зазидано
и няма връзка между втори етаж и първи етаж на сутерена, поради което няма пряк
достъп до двете мазета, което според въззивницата било безспорно доказателство,
че ответницата е осуетила достъпа ѝ тези обекти.
Въззиваемата Ж.М.П. оспорва
въззивната жалба и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено като правилно. Не оспорва правото на собственост на ищцата,
но счита, че допълнителната СТЕ, приета пред СРС, сочи липсата на изграден
обект – мазе с площ от 1075 кв., за чието обособяване понастоящем ще е
необходимо извършването на редица СМР. Оставали недоказани и твърденията на
ищцата, че с поведението си ответницата е завзела процесните мазета,
респективно е осуетила достъпа ѝ до тях.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
СРС е сезиран с
иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение от
ответницата Ж.М.П. срещу А.Й.М. за лишаването
ѝ от възможност да ползва мазе с площ от 10,75 кв. м. под терасата, както
и малко мазе с площ от 2,34 кв.м. към стълбището, припадащи се към собственото
ѝ еднофамилно жилище, находящо се в гр. София, кв. Горна баня, ул. „*****,
на втори и трети етаж на жилищната сграда, за периода 10.01.2014 г. -
10.01.2017 г.
Не е спорно между
страните, че през процесния период А.Й.М. е
собственик на втория и третия етаж от сградата с идентификатор
68134.4327.3016.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.4327.3016 и
площ от 561 кв.м., находяща се в град София, кв. Горна баня, ул. „*****, както
и на 69/100 ид.ч. от самия поземлен имот и общите части на сградата, както и на
мазе под терасата с площ от 10,75 кв.м. и малко мазе към стълбището с площ от
2,34 кв.м., а ответницата през процесния период е собственица на 31/100 ид.ч.
от поземления имот и на първия етаж от сградата, както и на мазе под стаята с
площ от 13,02 кв.м.
Пред настоящата
инстанция е допусната и приета тройна съдебно-техническа експертиза за
изясняване обстоятелствата дали въззивницата има достъп до процесните две
мазета, причината за евентуалната липса на такъв достъп и какво е
местоположението на тези обекти, както и има ли възможност за достъп от
вътрешната страна на сградата през стълбището на етаж първи от сградата.
Според прието
без възражения от страните заключение по първоначален проект в западната част
на жилищната сграда е изпълнена наземна тераса, върху каменен зид към първи
етаж. Пространството под терасата по проект е с достъп откъм дворното място и е
било използвано за склад за дърва и въглища, с площ от около 10,50 кв.м. В
процеса на експлоатация, с оглед на осъществяване на достъп откъм сутерена на
сградата до пространството под терасата, е изпълнен отвор с врата към
пространството под терасата. Към момента на огледа, извършен от вещите лице, е
установено, че входът към избеното помещение под терасата в западната част на
сутерена е зазидан и към него няма достъп откъм сутерена на сградата. От
извършения оглед и от получената информация е дадено становище от вещите лица,
че двете избени помещения, предвидени по проект във северната част от сутерена,
не са копани и не са оформени като складове. При направения оглед се установява
зазидан отвор откъм стълбищната клетка в сутерена, към оформено складово
пространство пред източната фасада и под външната входна площадка на сградата с
отвор за достъп към ул. „Гръстниче“. Относно складово пространство пред
източната фасада и под външната входна площадка на сградата, с отвор за достъп
към ул. „Гръстниче“, с площ от около 2,50 кв.м. не е възможен пряк достъп откъм
сутерена, а е възможен подход откъм дворното пространство пред източната фасада
на сградата.
Съдът намира за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба срещу приетата пред СРС
повторна СТЕ на вещото лице Б. относно погрешно отразеното на изготвената от
нея скица местоположение на мазетата, тъй то съвпада с местоположението на
мазетата на скицата към тройната СТЕ.
За да бъде
уважени иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че поведението
на ответника (действие или бездействие) е противоправно и в причинна
връзка с него са настъпили вреди, като
вината се предполага, а оборването ѝ е в тежест на ответника.
Безспорно по
делото се установява, че стълбищното рамо на стълбищната клетка към първи етаж
и сутерена е зазидано и няма връзка между втори етаж и първи етаж и сутерена,
което обективно препятства възможността двете мазета да се ползват чрез достъп
от вътрешната страна на сградата. Ищцата обаче не установява при условията на
пълно и главно доказване, че зидът е изграден от ответницата или че с
поведението си последната препятства неговото премахване и осигуряване
възможност на въззивницата за достъп до мазетата ѝ. Нещо повече, според
показанията на свидетеля на ответницата – Х.П.(съпруг на ответницата),
преградата е била изградена от бащата на ищцата с цел да не влизат бездомни
кучета. Неговите показания и тези на ищцовия свидетел
Н.М.(съпруг на ищцата) са противоречиви в частта им относно обстоятелството
дали ответницата е съдействала на ищцата за осигуряването на достъп до двете
мазета, но показанията на ищцовия свидетел са твърде неконкретизирани относно
действията, които е искал да се предприемат и коя от двете страни по делото е
била задължена да ги осъществи. Отделно от това, разговорът, който този
свидетел сочи, че е провел през 2009 г. със ответниковия свидетел и в който му
е отказан достъп до мазетата, касае момент значително предхождащ исковия и
който не е релевантен за преценката за наличието на противоправно поведение. По
отношение на малкото мазе с площ от 2,75 кв.м. следва да се отбележи, че
неизползването му не е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
въззиваемата, тъй като категорично повторната единична СТЕ, приета пред СРС, и
тройната такава установяват, че достъп до него е възможен от дворното място,
предназначено изцяло за ползване от А.Й.М.. Съдържанието на приложената като
доказателство нотариална покана от 21.09.2016 г., отправена от ищцата до
ответницата, също не обосновава извод, че последната е препятствала достъпа до
процесните мазета, тъй като не се установи именно тя да е изградила преграда на
стълбищната клетка, граничеща със сутерена, поради което не е имала задължение
да я премахне. Тезата, развита във въззивната жалба, че осигуряване достъпа до
голямото мазе от 10,75 кв.м. е свързано с даване на съгласие от страна на Ж.М.П.
за извършване на СМР под нейното стълбище, дори и да е вярна, е без значение
относно преценката правомерността на поведението на ответницата, доколкото няма
данни тя да се противопоставила на предприети от А.М. ремонтни дейности в
подобна насока.
Предвид
изложеното недоказването на противоправно поведение от страна на ответница е
достатъчно основание исковете да бъдат отхвърлени без да се изследва въпроса за
евентуално настъпилите вреди. Поради съвпадане на крайните изводи на СГС с тези
на СРС първоинстанционното решение следва изцяло да се потвърди.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата следва да се
присъдят претендираните и доказани по основание и размер разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, в размер на 700 лв.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2019 г., постановено по гр.д.
№1627/2017 г. по описа на СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА А.Й.М. с ЕГН **********,***, чрез адвокатско
дружество „М.и С.“, да заплати на Ж.М.П. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. В. М., на основание
чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 700 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.