Р Е
Ш Е Н
И Е № 112
гр.Кюстендил, 14.04.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на тридесети март през две
хиляди
двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 48 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на „Л.с.“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С. Б. Б., срещу Заповед № ФК-С904-0459893
от 01.02.2021год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. Релевирани са
основанията по чл.146, т.1 - т.5
от АПК. Жалбоподателят отрича
наличието на компетентност на издателя на оспорения акт, както и на материалноправните
предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС като сочи, че
неотразяването на извършената покупка е резултат от поведението на инспектора
по приходите, който е създал напрежение и възпрепятствал работата на
продавач-консултанта. С горното твърдение се обосновават и оплакванията за
процесуални нарушения при издаване на заповедта. Поддържат се доводи за нарушение на принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК във връзка със срока на наложената ПАМ. Прави се искане за отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Галина
Манчева, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи доводи за законосъобразност на оспорената заповед, която счита за
издадена от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила
и в съответствие с материални закон, вкл. с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Прави искане за отхвърляне на жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед
№ ФК-С904-0459893 от 01.02.2021год., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ –
София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, е наложена ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
от ЗДДС „запечатване на търговски обект –
магазин за дрехи и
аксесоари“, находящ се в
гр.Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 156, стопанисван от „Л.с.“
ЕООД за срок от 14 дни и забрана на достъп до него на осн. чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0459893/06.01.2021г., респ. при
изложените в същия фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта,
а именно: на 06.01.2021г. в 16,30 часа е
проведена проверка от служители на НАП на търговски обект по см. на § 1,
т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи и аксесоари, стопанисван от оспорващото
дружество, при която е констатирано, че при извършена преди
легитимацията, контролна покупка от страна на инспектора по приходите Л. Т., на стока – детска шапка на стойност 19,00лв. с плащане в брой,
сумата
е приета от В. Р.– продавач консултант, но извършената продажбата не е регистрирана
в касовия апарат и не е отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация в обекта фискално
устройство.
Горното е
квалифицирано
като
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 вр. с ал.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.
Определянето на срока на ПАМ е
мотивирано с вида и тежестта на нарушението и последиците от него, със създадената в обекта организация на
работа, позволяваща част от оборота да не се отчита през ФУ, което води до отклонение от
данъчно облагане и нанася вреди на фиска.
Издадената заповед е връчена на
управителя на дружеството на 07.02.2021г.,
а жалбата е подадена на 09.02.2021г.
Органът е представил
административната преписка във връзка с оспорената заповед, включително
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0459893/06.01.2021г. Видно от съдържанието на ПИП, освен данните
за извършена контролна покупка, за която не е издаден касов бон, е посочено, че при проверката в търговския обект, е
установена фактическа наличност на парични средства в размер на 277,00лв., а по данни от ФУ – 258,00лв., или разлика в размер на 19,00лв. в повече на наличните парични средства в касата на
обекта и тези, маркирани във ФУ. Към преписката са представени опис на парите в
касата и разпечатки от фискалното устройство, както и обяснение от В. Р.– продавач
консултант в процесния обект, в което се съдържа признание за неиздаването на
касов бон за извършената продажба поради това, че е „…имала доста работа в
магазина“ /цитат/.
Ответникът е приложил заверено копие от
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с
която определя директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползвано фискално устройство и да отнемат правото
на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС.
Преценката на събраните доказателствени
средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от законен представител на адресата на наложената
ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от
оспорения административен акт. Същата е редовна, като
изпълняваща изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден индивидуален административен
акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона,
поради което е законосъобразна.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП за
делегиране на правомощия за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Доводите в жалбата в обратен смисъл, са
неоснователни.
От формална страна, в заповедта са
изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна
мярка. Оплакванията на оспорващия за липса на мотиви се опровергават от
съдържанието на издадения акт. Материално компетентният административен орган
е издал атакувания индивидуален административен
акт на осн. чл. 186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и съобразно обстоятелствата,
констатирани при извършената проверка на търговския обект. Последният
е индивидуализиран с адрес и предмет на осъществяваната дейност. Конкретно и ясно са описани фактите,
относими към състава на наложената ПАМ. В акта е цитиран ПИП сер. АА, № 0459893/06.01.2021г., за който се сочи, че е съставен при извършената проверката в обекта
и отразява установените факти и обстоятелства. В същия е посочена датата и часовия диапазон на контролна проверка, а съобразно началото и
края на същата е установим и часа на релевантната
продажба, която предхожда момента на разпечатване на финансов отчет от въведеното в обекта ФУ. Изложени
са мотиви и относно продължителността на наложената ПАМ.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Административното производство е започнало
въз основа на извършена проверка на 06.01.2021г., обективирана в
протокола от същата дата, връчен на управителя на дружеството. Горното представлява уведомление по см. на
чл.26, ал.1 от АПК. Съдът счита, че процедурата по установяване на
релевантните за ПАМ обстоятелства е
спазена.
Проверена по същество,
заповедта е материалноправно
законосъобразна, поради следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от закона. Следва, че
за да бъде приложена ПАМ на посоченото правно основание е необходимо кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки – адресата на ПАМ да е задължено лице по чл.118,
ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. и да не е издал съответен документ за продажба. От
цитираните норми може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС за регистриране и отчитане
на извършените доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, административният орган при условията на
обвързана компетентност налага на търговеца
ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъпа до обекта.
С оглед законовата регламентация и
конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед,
съдът констатира, че са доказани от
органа предпоставките за налагане на
ПАМ. Обстоятелството, че адресатът на заповедта е задълженото лице по чл.3, ал.1 от Наредбата, не е спорно по делото.
Правнорелевантният факт - неиздаване
на съответен документ за продажба, органът установява с Протокола за
извършената проверка сер. АА, № 0459893/06.01.2021г. Същият
е съставен по установения ред и форма от орган по приходите в кръга на
правомощията му, поради което се ползва с материална доказателствена сила на
осн. чл.50, ал.1 от ДОПК, т.е. отразените в него факти и обстоятелства следва
да се приемат за доказани. В случая в ПИП са описани надлежно покупката на стока, както и плащането в брой на стойността на стоката, поради което за лицето по чл.3, ал.1 от Наредбата е възникнало задължението по чл.118 от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
документиране на продажбата чрез издаване на фискална касова бележка, което не
е изпълнено. По делото не са представени
доказателства от търговеца за обратното. Аргумент в подкрепа на доводите за извършено нарушение е и
установената от органите по приходите разлика
между паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет. Подобна
разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена
организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и
разчитането с бюджета. Следват изводи
за осъществени материалноправни
предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на принудителната
административна мярка.
Оспорващият навежда оплаквания за
липса на основание за издаване на
оспорената заповед като твърди, че няма нарушение
по чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., тъй като неотразяването на извършената покупка е
резултат от поведението на инспектора по приходите, който е създал напрежение и
възпрепятствал работата на продавач-консултанта. Доводите са
неоснователни и са в противоречие с представеното към административната
преписка обяснение на продавач консултанта в процесния обект, в което отсъстват
подобни твърдения. Извън горното, следва да се посочи, че материалноправно основание за налагане на ПАМ е бездействието
на търговеца като субект по чл.3, ал.1 от Наредбата, във връзка с императивното
задължение по чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата. Надлежното изпълнение на същото се доказва с
издадената фискална касова бележка, а дали клиента я съхранява до напускането
на обекта по правилото на чл.38, ал.2 от Наредбата, е обстоятелство, ирелевантно
за спора по делото.
Неоснователни са оплакванията на търговеца срещу срока на наложената ПАМ, вкл. за липса на убедителни мотиви, които да обосноват продължителността на срока на ПАМ. Обратно на поддържаното становище, съдът счита, че при съобразяване с принципа за съразмерност и като е взел предвид вида и тежестта на нарушението, органът е определил 14-дневния срок на ПАМ, при максимален законов срок от 30 дни. В случая издателят на заповедта е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Както се посочи, определеният срок е 14 – дневен, т.е. под средния размер, и е съразмерен на извършеното, като е съобразен с целената превенция за преустановяване на лоши практики в търговския обект, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. При неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, следва да се приеме, че създадената организация в обекта, води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид, както предвижда чл.22 от ЗАНН, а и с оглед защита интересите на държавния бюджет чрез правилно отчитане на приходите и определяне размера на публичните задължения.
С оглед на изложеното, издадената
заповед е законосъобразна, а оспорването е неоснователно и съдът го
отхвърля.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на
„Л.с.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, срещу Заповед №
ФК-С904-0459893 от 01.02.2021год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: