№ 94
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002533 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
на „А-Строй“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Й.Ч. от АК Благоевград насочена против
Решение № 902726/27.08.2020 г., постановено по т.д. № 3/2020 г. по описа на ОС
Благоевград в частта му, с която е уважен предявеният от Община ***, чрез кмета Ф. И.
против въззивното дружество иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на
последното да заплати на ищеца сумата от 75 497,76 лв., като получена на отпаднало
основание – прекратен договор за строителство № 110/17.07.2019 г., поради разваляне.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в
законна сила и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в игнориране на част от приобщените по
делото доказателства, както и едностранчива и превратна преценка на част от тях.
Последното довело и до нарушение на материалния закон в нормите на чл.87 ЗЗД, чл.262,
ал.2 ЗЗД и на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и за необоснованост.
По подробно изложените съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна
на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявения кондикционен иск.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи
и поддържа правилност на атакуваното решение в частта му, предмет на настоящето
производство.
1
Страните на са поискали събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция и
не са налице основания за служебно събиране на такива.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу
първоинстанционния съдебен акт, посочени във въззивната жалба, приема следното:
В обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и
в съответната форма, по редовно предявен иск.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата
инстанция намира за частично основателни, без това да влияе на по същество правилния
краен извод за основателност на предявения иск, предвид следното:
ОС Благоевград е бил сезиран при условието на обективно съединяване с няколко
осъдителни иска от Община *** притив „А Строй“ЕООД, между които и с иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
По отношение на същия се е поддържало в обстоятелствената част на исковата молба,
че страните са били обвързани от договор за строителство № 110/17.07.2019 г., сключен след
проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Предметът на договора бил
„Изпълнение на инженеринг - изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и
упражняване на авторски надзор” по Обособена позиция № 1 „Изпълнение на инженеринг -
изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и упражняване на авторски надзор” на
обекти/ строежи в обхвата на строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на
улици в с.***”, а условията му, вкл. правата и задълженията на страните по него – разписани
в клаузите му.
Поддържано е, че по този договор изпълнителят не изпълнил точно и в срок
задълженията си в петнадесетдневен срок от сключването му да изготви работен
инвестиционен проект /чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.24, т.2 и т.4 от Договора/. Посоченият срок
изтекъл безрезултатно на 02.08.2019 г. Освен това месеци след сключването на договора
изпълнителят не предприел абсолютно нищо в изпълнение на същия, като към 02.12.2019 г.
забавата възлизала на 160 дни, което надвишавало целият срок за изпълнение на договора
почти двойно.
Същевременно Община *** извършила и авансово плащане към изпълнителя, в
размер на 75 497,76 лв., която била максималната допустима стойност на аванса,
установена по чл. 8 от Договора, определящ го определя като аванс за СМР. Този аванс бил
заплатен на изпълнителя, въпреки че не са били изготвени работните проекти, които
очевидно са предпоставка за изпълнение на възложените СМР.
Твърдяло се е още, че срокът на договора бил определен като един относително
кратък период /90 дни/, тъй като финансирането на обекта било осигурено от възложителя за
сметка на републиканския бюджет, в резултат на договор за усвояване на целеви средства,
отпуснати с Постановления на МС от 2018 г.
Това задължавало възложителя да изпълни действията по усвояване до 20.12.2019 г. и
превръщало договора във фиск сделка, която непременно следва да бъде изпълнена в
уговорения срок, тъй като след 20.12.2019 г. ще е невъзможно да бъдат усвоени отпуснатите
за целта средства.
В подкрепа на посоченото била и клаузата на чл. 41, изр. 1 от договора, който давала
право на всяка от страните да прекрати договора без предизвестие след изтичането на три
месеца от сключването му при неосигуряване на финансови средства за изпълнението му.
2
Освен изложеното на 18.11.2019 г. изтекъл и срокът на банковата гаранция за
изпълнение на договора, която изпълнителят следвало да предостави по силата на чл. 11 от
същия, като след изтичането й не били предприети каквито и да било действия по нейното
подновяване. Така към момента на предявяване на исковата молба гаранция за изпълнение
по договора липсвала.
Гореизложеното мотивирало ищеца да отправи уведомление до ответното дружество,
с което сключения договор бил развален.
Твърдяло се е, че независимо от развалянето, било обективирано и изявление за
прекратяване на договора, тъй като било налице кумулативното наличие на предпоставките
както за разваляне на договора, така и за неговото прекратяване, тъй като ако в бъдещ спор
се счете, че развалянето не е породило действие, то действие следва да породи изявлението
за прекратяване на договора.
Поддържано е, че уведомлението съдържало покана за заплащане на дължимите
неустойки и връщане на авансите по договора, но в дадения срок изпълнителят не извършил
плащане. То депозирало отговор на уведомлението, в който заявил, че строителството не се
извършвало, тъй като имало „договорка” с предишния кмет да не се работи по обектите до
приключването на местните избори.
Така с отправеното уведомление се поддържа от ищеца, че договорът между страните
по делото бил развален на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е следвало да бъде
изпълнен непременно в уговорения кратък срок за изпълнение с оглед осигурено от
възложителя финансиране на проекта за сметка на републиканския бюджет със срок за
усвояване 20.12.2019 г.
Отделно от горното се поддържа, че договорът е развален и на друго самостоятелно
основание – факта, че изпълнителят не е започнал каквито и да било действия по
изпълнение на договора повече от 160 дни, а чл. 17, т. 1 от Договора предвиждал
възможност за възложителя да задържи гаранцията за изпълнение в пълен размер и да
развали договора, ако изпълнителят не започне работа по изпълнението за период повече от
30 дни.
В случая в този период работа по изпълнението не е била предприета от изпълнителя,
поради което и договорът бил развален с цитираното уведомление.
На отделно и самостоятелно основание се поддържа, че договорът бил развален и
поради факта, че на 18.11.2019 г. изтекъл и срокът на банковата гаранция за изпълнение на
договора, която изпълнителят следва да предостави по силата на чл. 11 от същия. След
изтичането й и въпреки изпратеното уведомление до изпълнителя не били предприети
каквито и да било действия по подновяването на гаранцията, поради което и развалянето е
породило своето действие.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати/върне на ищеца сумата от 75 497,76 лв., като получена без основание.
В отговора по исковата молба ответното дружество не е оспорило ищцовите
твърдения за договорна обвързаност на страните по делото по договор за строителство от
17.07.2019 г., както и че в качеството му на изпълнител по този договор е получило
авансово плащане от изпълнителя в размер на 75 497,76 лв.
Не е оспорило и твърденията, че не е предприело каквито и да е действия в
изпълнение на задълженията си по този договор.
Всички останали фактически твърдения на ищеца относно
развалянето/прекратяването на договорната връзка между страните, са оспорени от
ответника.
3
Оспорено е твърдението, че договорът има характера на фикс сделка и е възразено, че
съглашението не е било обвързано от условие за усвояване на целеви средства от Община
***. Независимо от последното било налице и Постановление № 381/30.12.2019 г. на ВС за
изпълнение на държавния бюджет на РБългария, който в чл.42, ал.1 позволявал неусвоените
средства от одобрените по бюджетите на общините за 2019 г. да се разходват и пред 2020 г.
Оспорило е твърденията за разваляне на договора, поради бездействието на
изпълнителя, поради отсъствие на предпоставките по чл.87, ал.1 ЗЗД.
На свой ред е твърдяло, че непосредствено след сключването на договора между
страните било сключено и допълнително споразумение от 22.07.2019 г., с което се
съгласили предвидените в чл.5, ал.1 от договора срокове да спрат да текат, считано от датата
на подписването му, т.к. преди строителните дейности по благоустрояване и рехабилитация
на улиците в с.*** се наложила подмяна на съществуващия стар етернитов водопровод с
полиетиленов такъв. Необходимостта от това не била отчетена при обявяване на
обществената поръчка за улиците, а изпълнението на договора се явявало безпредметно, ако
преди полагането на асфалта по уличните участъци в с.*** не е сменен стария водопровод.
Така изпълнителят не можел да започне работа по проектирането, преди да е сменен
водопровода.
След сключване на споразумението нарочно уведомление за възобновяване на срока в
изпълнение на сключеното допълнително споразумение не било изпращано от Община ***,
поради което и не била налице първата предпоставка по чл.87, ал.1 ЗЗД.
Не била налице и втората предпоставка, т.к. с уведомлението си до ответника Община
*** не му предоставила подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който да счита
договора за развален.
Оспорва се доводът на ищеца, че договорът следвало да се счита развален поради
изтичане на предоставената банкова гаранция за изпълнението му, с аргумент че изтичането
й по време, когато е спряно изпълнението на договора, не може да представлява съществено
неизпълнение.
Оспорен е доводът, че договорът е прекратен на някое от посочените в него
основания, поради неосъществяване на фактическите им състави.
В допълнителната искова молба ищецът от своя страна е оспорил възраженията на
ответника, като е въвел от своя страна такова за неавтентичност на представеното
допълнително споразумение, за неговото антидатиране, както и за неговата нищожност,
поради противоречие с разпоредбите на ЗОП – чл.184, ал.1 и чл.116 от специалния закон.
След самостоятелна преценка на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не са спорили по установените и от анализът на приобщените писмени
доказателства факти, че са били надлежно обвързани от договор за строителство №
110/17.07.2019 г., сключен на осн.чл.183 от ЗОПС – след проведена процедура по възлагане
на обществена поръчка и въз основа на Решение № 10/11.07.2019 г. на възложителя, при
подробно разписаните в същия клаузи.
По същия Община ***, като възложител и „А-Строй“ЕООД, като изпълнител, се
споразумели възложителят да възложи, а изпълнителят да се задължи срещу възнаграждение
да извърши дейностите по ал.2 от чл.1 на договора за обществена поръчка с предмет :
„Изпълнение на инженеринг - изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и
упражняване на авторски надзор” по Обособена позиция № 1 „Изпълнение на инженеринг -
изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и упражняване на авторски надзор” на
обекти/ строежи в обхвата на строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на
4
улици в с.***” .
Не спорят, че банковата гаранция за добро изпълнение на договора, представена от
изпълнителя /л.56 – л.57 от първоинстанционното дело/, е изтекла на 18.11.2019 г. и не е
подновена от изпълнителя, вкл. към момента на приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция /не са изложени твърдения, нито ангажирани доказателства в тази
насока/.
Не спорят и по факта, че с платежно нареждане от 22.07.2019 г. възложителят е превел
по сметка на изпълнителя по договора сумата от 75 497,76 лв., с основание – авансово
плащане по договор № 110/17.07.2019 г. – ОП 1.
Не спорят и по факта, че въззивникът-изпълнител не е предприел каквито и да е
действия по изпълнение на задълженията си по посочения договор.
Няма спор и че на 02.12.2019 г. Община ***, чрез кмета Ф. И., е изпратила на „А-
Строй“ЕООД уведомление с изх.№ 53-00-270, чрез нотариус Е. Л. - № 137 от РНК, в което е
обективирано изявление за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на
задълженията по него от страна на изпълнителя, връчено на адресата на 04.12.2019 г.
Последният от своя страна е депозирал отговор на уведомлението, получен в Община
*** на 16.12.2019 г.
Според ангажираното от страна на въззивното дружество с отговора по исковата
молба допълнително споразумение от 22.07.2019 г. за изменение на договор №
110/17.07.2019 г., страните по последния са се споразумели предвидените в чл.5, ал.1 от
Договора срокове да спрат да текат, считано от датата на подписване на споразумението, до
изпращане на нарочно уведомление от възложителя до изпълнителя с искане за
възобновяване на сроковете. В него е отразено, че се съставя в два екземпляра, по един за
всяка от страните. В мотивите му последното е посочено, че това се налагало с оглед
качественото изпълнение на договора и необходимостта от подмяна на съществуващия
етернитов водопровод в с.*** с нови, изпълнен с полиетиленови тръби.
Страните не твърдят и не са ангажирани доказателства информацията относно
обсъденото допълнително споразумение да е публикувано по реда на чл.27 ЗОП и чл.184, т.2
ЗОП, във вр. с чл.15, ал.1 ППЗОП.
Извършената служебна проверка на решаващия състав в Регистъра за обществените
поръчки също не установи да е налице такова.
Изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-графологична експертиза, която не
се е оспорила от страните е установила, че подписът, изпълнен в споразумението за
възложител е на бившия кмет на Община *** М. К..
Така установените релевантни за предмета на настоящето производство факти
предпоставят следните правни изводи:
Предвид че страните не спорят и се установи, че са надлежно обвързани от валиден
договор за строителство, сключен след проведена процедура по реда на ЗОП, за да се приеме
за основателен предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се отговори на въпроса
дали този договор е развален извънсъдебно от страна на ищеца-въззиваем с отправеното от
него едностранно уведомление от 02.12.2019 г. или на друго самостоятелно основание – с
оглед упражненото право на ищеца да прекрати договора едностранно без предизвестие с
предявяване на исковата молба, алтернативно – прекратен съобразно уговореното в чл.39 от
договора.
В случая в изпратеното от ищеца-въззиваем и получено от въззивното дружество
уведомление от 02.12.2019 г. се съдържа извънсъдебно изявление за разваляне на
5
обвързващия страните по делото договор, поради твърдяно от възложителя виновно
неизпълнение на задълженията на изпълнителя, като с него възложителят не е дал
подходящ срок на насрещната страна да изпълни задължението с предупреждението, че след
изтичането му ще счита договора за развален.
Установеността на този релевантен факт отнесено към доводите на страните според
решаващият състав не дава основание за се приеме, че правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД не
важи в хипотезата на чл.262, ал.1 ЗЗД, предвид че се отнасят като обща към специална така,
както е приел първоинстанционния съд.
Настоящият състав споделя разбирането, застъпено в Решение № 13 от 7.03.2012 г. на
ВКС по т. д. № 15/2010 г., II т. о., ТК, според което, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Това правило следва да се отнесе и за хипотезата на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, предвид че
последната урежда правото на възложителя да развали договора ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин. Т.е. същата не установява различен фактически състав от
общия по чл.87, ал.1 ЗЗД. В този смисъл и нормата на чл. 262, ал. 1 ЗЗД препраща към чл.
87, ал. 1 ЗЗД, а не се намира в съотношение на специална към обща норма.
Следователно и т.к. безсъмнено уведомлението не съдържа изявление на кредитора, че
дава на длъжника подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който да настъпят
последиците на разваляне на договора, следва да се прецени в казуса дали са налице
условията на чл.87, ал.2 ЗЗД така, както е поддържано от въззиваемата страна - т.е. че е
настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, защото е уговорено
между страните, че ще се изпълни в точно определено време – договорът имал характер на
фикс сделките.
Според решаващият състав анализът на клаузите на процесния договор изключват
обоснован извод същият да е от категорията на фикс сделките, защото не съдържа никакви
изрични уговорки между страните изпълнителят да престира непременно в определен срок,
респ. – че изпълнение след настъпването му ще е безполезно за кредитора.
Клауза с такова съдържание в договора липсва. Вярно е, че е уговорен срок за
изпълнение на възложената работа в чл.5 от договора, но наличието на такъв не го определя
като фикс сделка. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че страните са
уговорили изрично санкции при неизпълнение, вкл. по време – чл.33, ал.1 от договора –
неустойка за всеки ден забава при просрочване на изпълнението.
Последната идва да покаже, че изначално страните са приели, че дори и забавеното
изпълнение няма да е безполезно за възложителя и той ще бъде овъзмезден за евентуална
забава парично, посредством уговорената неустойка.
Противен извод не може да се направа и с оглед поддържаното от въззиваемата
страна, че договорът има характер на фикс сделка, т.к. е било осигурено финансиране само в
рамките на календарната година.
Доказателства в подкрепа на това твърдение не са ангажирани от ищеца, а отделно
ангажираните такива от ответника относно наличието на изрично постановление на МС за
възможността за разходване на бюджетни средства от общините и в рамките на следваща
календарна година, опровергават горното твърдение.
Като е приел противното, първоинстанционният съд е приложил неправилно
относимия материален закон.
6
Независимо от изложеното решаващият състав приема, че следва да сподели като
правилен крайният му извод за осъществяване на факта на разваляне на обвързващия
страните по делото договор, по следните съображения:
Съдебната практика е единодушна в разбирането си, че договорът може да бъде
развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне
на договора се осъществява с изявлението за разваляне, формулирано в обстоятелствената й
част и петитума на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето.
За да настъпи ефекта на разваляне на договора в казуси като горепосочения, трябва да
се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД и то се реализира, ако длъжникът не изпълни в
хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ, предвид
конкретните обстоятелства, срок /Решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г., IV г.о.,
Решение № 178812.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г., Решение № 81/03.06.2015 г. по т.д. №
1591/2014 г., II т.о., Решение № 186/15.07.2014 г. по гр.д. № 6836/2013 г., III г.о и др./.
При установеното от фактическа страна следва да се приеме, че в случая
предпоставките по чл.87 ЗЗД са налице, доколкото не се твърди и не се ангажират
доказателства въззивникът-изпълнител по договора за строителство да се изпълнил
частично или в цялост задълженията си по него, вкл. изобщо да е предприел каквито и да е
действия в тяхно изпълнение.
Установи се също, че след 18.11.2019 г. и до момента на приключване на устните
състезания по делото пред настояща инстанция същият е и в категорично неизпълнение на
задължението си по чл.11, във вр. с чл.14, ал.1, т.2 от договора – да представи гаранция за
изпълнение в размер на 3% от стойността на договора, която да е със срок на валидност 30
дни по-дълъг от общия срок на действие на договора.
За яснота решаващият състав счита за необходимо да посочи, че систематичното и
логическо тълкуване на договора дават основание да се заключи, че изпълнителят е бил
изначално в неизпълнение на задълженията си, произтичащи от посочените по-горе
текстове от договора, предвид че според чл.5, ал.1 от същия срокът за изпълнение на
поръчката е 90 дни, но ал.2 постановява, че той спира да тече за периода на съгласуване на
изработените инвестиционни проекти с компетентните органи и институции, съгласно ЗУТ.
Доколкото в договора не е договорен конкретен срок за съгласуване на изработените
проекти по смисъла на чл.5, ал.2, то учредената гаранция със срок на валидност до
18.11.2019 г. - т.е. надвишаваща само с 30 дни уговорения в чл.5, ал.1 срок, не може да се
приеме за такава, отговаряща на изискванията на чл.11 – чл.20 от договора.
Решаващият състав приема, че направения извод за неизпълнение на задълженията на
изпълнителя по процесния договор не може да се опровергае, с оглед наличието на
допълнителното споразумение за изменението му от 22.07.2019 г.
И според въззивната инстанция това споразумение е недействително/нищожно, като
сключено при наличие на хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД - в противоречие с материалния
закон – ЗОП и правилника за приложението му, по следните съображения:
Нормата на чл.116 ЗОП, относимата към казуса, регламентира възможностите за
изменение на вече сключен договор за обществена поръчка, какъвто е и процесния, чрез
разписване на изрични хипотези, при които законът приема такова изменение за
действително.
За разлика от нормата на чл.43 ЗОП /отм./, тази на чл.116 от действащия закон не
регламентира изрично възможността срока на договора да бъде изменян, от една страна.
От друга – доколкото излагането на мотиви за сключването на която и да е сделка не е
елемент от същата, в случая дори изложените такива за сключването на т.нар. допълнително
7
споразумение само пет дни след сключване на основния договор, а и липсата на каквито и
да е доказателства в подкрепа на същите, не могат да обосноват приложението на която и да
е от предвидените чл.116 ЗОП хипотези, защото такова изменение не е предвидено в самия
договор, а уговореното на практика води до промяна на предмета на поръчката, доколкото я
поставя в зависимост от качественото изпълнението на друга такава /мотивите на
споразумението/, каквото условие не е било заложено изначално при обявяване на
поръчката.
На самостоятелно основание съобразно изтъкнатите причини за сключване на
споразумението същите не може да се тълкуват като непредвидени обстоятелства, предвид
че възложителят й – Кметът на Община ***, още преди нейното обявяване е бил наясно
какъв е водопроводът в с.*** и не е навел, нито е ангажирал доказателства, състоянието му
да налага текущ ремонт преди изпълнение предмета на договора от 17.07.2019 г.
Хипотезите на чл.116, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 ЗОП също не са налице, т.к. видно от
съдържанието на споразумението не е възникнала необходимост от извършване на
допълнителни доставки, услуги или строителство от страна на изпълнителя, които не са
включени в първоначалната обществена поръчка, нито касаят замяна на изпълнителя с нов.
Не може да се приеме още, че извършените с коментираното допълнително
споразумение изменения на първоначалния договор не са съществени, доколкото
посредством него се поставят допълнителни условия към предмета му – качествено
изпълнение на строителните и монтажните работи по проект, различен от предмета на
процесната обществена поръчка.
По изложените съображения решаващият състав приема, че допълнителното
споразумение от 22.07.2019 г. е нищожно, като противоречащо на императивната
разпоредба на чл.116 ЗОП, във вр. с чл.183 ЗОП, поради което и не е обвързала страните
валидно, предвид че изобщо не е произвело правно действие.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че
възложителят по същото не е изпълнил задълженията си по чл.185, т.2 ЗОП, във вр. с чл.15,
ал.1 ППЗОП и не е изпратил за публикуване обявление по образец в 30 дневен срок от
сключването на допълнителното споразумение.
По този начин сключването на споразумението е станало в нарушение на основните
принципи на публичност и прозрачност, произтичащи пряко от Договора за функциониране
на Европейския съюз /ДФЕС/ и които са въведени като защитени принципи, с разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ЗОП.
Сключването на допълнителното споразумение в нарушение на последните е
самостоятелно основание за неговата нищожност.
Такова е наличието и на основанието по чл.2, ал.2 ЗОП, предвид че чрез допълнително
предвиденото спиране на сроковете за изпълнение на задължението на изпълнителя по
процесния договор, без такава възможност да е предвидена в специалния закон и в
условията на обществената поръчка, възложителят е включил условие, което е дало
необосновано предимство на въззивното дружество, като е ограничило възможността на
конкурентни стопански субекти да участват в конкретната обществена поръчка при
допълнително уговорения срок за нейното изпълнение, съществено различаващ се от
първоначално обявения.
При изложеното въззивната инстанция приема, че в казуса се установиха безсъмнено
предпоставките за разваляне на процесния договор посредством едностранното изявление за
това от страна на възложителя – ищец, формулирано в исковата молба, при наличието на
хипотезата 87 ЗЗД: 1/ неизпълнение на задълженията от страна на „А-Строй“ЕООД, в
качеството му на изпълнител на възложените му работи в срока на договора за строителство
от 17.07.2019 г., вкл. след поканата с връчването на исковата молба на 29.01.2020 г. до
8
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция - т.е. за срок, по-дълъг от
година, който следва да се счете за обективно подходящ, с оглед обстоятелствата по делото
/уговореният срок в самия договор е бил 90 дневен/; 2/ неизпълнение на задължението на
ответника-изпълнител по същия договор на задължението му по чл.11, във вр. с чл.14, т.2 за
представи на възложителя на гаранция за изпълнение в размер на 3% от стойността на
договора, която да служи за обезпечаване на изпълнението му, със срок на валидност 30 дни
по-дълъг от общия срок на действие на договора, след изтичане на първоначално учредената
на 18.11.2019 г. и след покана с връчването на исковата молба до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция – т.е. за срок, по-дълъг от година, който следва да се
счете за обективно подходящ, с оглед данните по делото.
С разваляне на договора за строителство поради неизпълнение на задължения на
изпълнителя-ответник е отпаднало основанието, на което последният е получил сумата
75 497,76 лв., поради което и получената от него сума се явява получена на отпаднало
основание и подлежи на връщане. Въззивникът-ответник и не поддържа, че посочената сума
е получена от него на друго основание.
Само за пълнота следва да се акцентира, че посочената сума е била наредена в полза на
въззивника от страна на възложителя по договора за строителство в деня на сключване на
т.нар. допълнително споразумение – 22.07.2019 г. - т.е. при знанието на страните за
наличието на изрична договорка, макар и в разрез с императивните норми на ЗОП, че
сроковете за изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора спират да текат,
което е формално оправдание за неговото пълно бездействие по изпълнение на тези
задължения.
Ето защо и се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД –
ищецът-въззиваем е установил плащане на уговореното възнаграждение по разваления
договор, а ответникът-въззивник не е доказал, че е налице основание да задържи получената
сума, тъй като не е изпълнил основните си задължения по договора, посочени по-горе.
Предвид изложените съображения, макар по различни от изложените в
първоинстанционното решение мотиви, като краен резултат същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сумата от 3 572,88 лв. направени разноски по делото за настоящата
инстанция, претендирани със списъка по чл.80 ГПК и предвид ангажираните доказателства
за извършването им
Решаващият състав приема за неоснователно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на заплатеното от Община *** възнаграждение на процесуалния й
представител пред въззивната инстанция, вземайки предвид следното:.
По размер уговореното и заплатено възнаграждение е ориентирано към минимума,
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2007 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, от една страна.
Преценен във връзка със задължителните указания в т.3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. е. във връзка с доказателствените факти и
обсъдените доказателства, вкл. - дължимото правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси, същото не се явява прекомерно и неотговарящо на действителната фактическа и
правна сложност на спора, а от там и с усилията на защитата на въззивника при
упражняване на процесуалните му права.
Аргумент в горната насока може да се почерпи и от факта, че заплатеното от въззивната
страна възнаграждение за предоставената правна помощ от страна на нейния процесуален
представител – адвокат, според ангажираните доказателства е в размер, по-висок от
заплатения от въззиваемия.
9
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 902726/27.08.2020 г., постановено по т.д. № 3/2020 г.
по описа на ОС Благоевград в частта му, с която „А-Строй“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Абланица, общ.Хаджидимово, представлявано от В. А., е
осъдено да заплати на Община ***, ЕИК *********, представлявано от кмета на Общината
Ф. И. сумата от 75 496,76 лв., като получена на основание – развален договор за
строителство № 110/17.07.2019 г.
ОСЪЖДА „А-Строй“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Абланица, общ.Хаджидимово, представлявано от В. А. да заплати на Община ***, ЕИК
*********, представлявано от кмета на Общината Ф. И. сторените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 3 572,88 лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния
му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10