Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 402 Дата 23.12. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 13 ноември 2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търговско дело номер 277 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 630 ТЗ.
От
дружествата „Л.И.“ ООД и „Л.И.“ АД, съответно с въззивни жалби вх. № 3887 от 18.03.2019
г. (л. 3 и сл.) и вх. № 3889 от 18.03.2019 г. (л. 25 и сл.) е обжалвано Решение № 127/11.03.2019 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 376/2018 г., в частта му, с която датата 31.12.2018 г. е
определена като начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на
дружеството „К.А.“ ЕООД.
Според
жалбоподателите, началната дата на неплатежоспособността на „К.А.“ ЕООД е била „към
датата 31.12.2016 г. или най-късно към 14.03.2018 г.“.
Ответникът
по жалбите „К.А.“ ЕООД е на мнение (л. 23 и сл., л. 43 и сл.), че те са
неоснователни, същото становище (л. 19 и сл., л. 39 и сл.) е заявил и
кредиторът „А.Т.С..“ ЕООД
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
І. Възраженията
на ответника по жалбите и на кредитора „А.Т.С..“ ЕООД за липса на процецесуална
легитимация на двамата жалбоподатели, са неоснователни.
1. Длъжникът „К.А.“
ЕООД е кредитополучател по сключения с „И Е.Д.П.Б./Л/С. А. договор за кредит от
***г. (л. 71 и сл.), вземанията на кредитодателя по който, с договор от 07.10.2011
г. (л. 156 и сл.), са били прехвърлени на Ю.Е.Д.П.Б.АД (сега „Ю.Б.“ АД).
Цесията е съобщена на длъжника (л. 164 и сл.), а поради просрочие на дължимите
плащания, с редовно връчена и неоспорена от длъжника нотариална покана от
19.03.2018 г. (л. 170 и сл.) кредиторът „Ю.Б.“ АД е обявил всички неизпълнени
задължения на „К.А.“ ЕООД по този договор, в неоспорения от длъжника общ размер
на сумата 5 085 918.94 евро, за предсрочно изискуеми. Впоследствие, с
договор за цесия от 28.09.2018 г. (л. 173 и сл.), вземанията на „Ю.Б.“ АД са
прехвърлени на присъединения в процеса кредитор „Л.И.“ АД, цесията е била
редовно съобщена на длъжника „К.А..“ АД (л. 182 и сл.), с това активната
процесуална легитимация на жалбоподателя „Л.И.“ АД – като кредитор на длъжника
„К.А.“ ЕООД – е доказана по делото.
2. Длъжникът „К.А.“
ЕООД е лизингополучател по сключените с „И А.Б.Л.“ ЕАД три договора за лизинг:
- № ***/***г.
(224 и сл.),
- № ***/***г.
(270 и сл.) и
- № ***/***г.
(301 и сл.).
С Договор за преобразуване по чл. 262в ТЗ (л. 329 и сл.) от
преобразуващото се „И А.Б.Л.“ ЕАД е било отделено дружеството „Л.И.“ ООД, а
съгласно Приложение № 2, т. 1-ва, т. 2-ра и т. 3-та към договора за
преобразуване (л. 354 и сл.), задълженията на лизингополучателя „К.А.“ ЕООД и
по трите посочени по-горе договора за лизинг, със съответно сключените към тях
анекси и ведно с обезпеченията, са преминали към присъединеното в процеса като
кредитор отделено дружество „Л.И.“ ООД, с това активната процесуална
легитимация на това дружество – като кредитор на длъжника „К.А.“ ЕООД – е
доказана по делото, с твърдяните от кредитора неизпълнени падежирани задължения
на лизингополучателя „К.А.“ ЕООД, в размер на сумите:
- по Договор № ***/***г.
– 13 365 939.01 лева,
- по Договор № ***/***г.
– 1 174 551.83 лева и
- по Договор №
003459-003/***г. – 9 816 189.53 лева
Общо …………………………………………….
24 356 680.37 лева.
ІІ. Определената от окръжния съд дата 31 декември
2018 г. – като начална дата на неплатежоспособността на „К.А.“ ЕООД – е резултат
на немотивирана преценка, свързана единствено с направено на датата
03.01.2019 г. „последно плащане“ в размер на сумата 47 112.26 лева, който
факт сам по себе си (чл. 608, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ) не би могъл да бъде показател
за установено в процеса, като съществуващо едва от тази дата занапред, трайно и
необратимо състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Първото прието по делото заключение на съдебно
икономическата експертиза на вещото лице Д. Д. – Г. (л. 410 и сл.) е
констатирало, че според търговските книги на длъжника „К.А.“ ЕООД, към
04.01.2019 г., при активи в размер на сумата 19 194.75 лева,
осчетоводените задължения на дружеството са били в размер на сумата
50 663 046.35 лева, така съотношението между активите и пасивите е
0,0004 и при коефициент на обща ликвидност 0,0007, дружеството вече е било в
очевидна неплатежоспособност. Това негово състояние обаче, не е възникнало
ненадейно, то е резултат на търговска практика, чиито проявления е трябвало да
бъдат отразени в годишните финансови отчети за предходните 2015 г., 2016 г. и
2017 г., които са били обявени в търговския регистър съответно с две и три
годишно закъснение – годишният финансов отчет за 2015 г. е бил обявен едва на
10.06.2018 г., на същата дата е бил обявен и годишният финансов отчет за 2016
г. Според данните в приетото по делото и неоспорено от страните Допълнително
заключение на икономическата експертиза (л. 458 и сл.), по данните от тези
отчети, краткотрайните активи на дружеството към 31.12.2016 г. са в размер на
сумата 551 000 лева, при краткосрочни задължения в размер на сумата
2 278 000 лева. А към 31.12.2017 г. краткотрайните активи са
нараснали на сумата 621 000 лева, но за сметка на това краткосрочните
задължения от 2 278 000 лева, за една година вече са нараснали до
размер на сумата 24 558 000 лева. Изводът е, че към 31.12.2016 г.
икономическото състояние на „К.А.“ ЕООД е вече влошено до предела, границата,
от която – както се вижда и от данните за следващите 2017 г. и 2018 г. –
подобрението е било вече невъзможно: към посочената дата 31.12.2016 г.
коефициентът на обща ликвидност е 0,242, на бърза ликвидност е 0,241,
коефициентът на незабавна ликвидност също е 0,241, а коефициентът на абсолютна
ликвидност е 0,006. Съответно, към 31.12.2017 г. тези коефициенти са били
влошени: на обща ликвидност – от 0,242 на 0,0253; на бърза ликвидност – от
0.241 на 0,0253; на незабавна ликвидност – от 0,241 – също на 0,0253; а
коефициентът на абсолютна ликвидност от 0,006 към 31.12.2016 г., само една
година по-късно, към 31.12.2017 г., вече е 0,0009.
При тези обявени от самия длъжник данни
във финансовите му отчети, без никакво икономическо значение за неговото
обективно състояние на платежоспособност е фактът, че през 2016 г. дружеството
е извършило плащания в размер на сумата 4 151 000 лева, а през 2017
г. – плащания във вече намаления размер от 3 791 000 лева. При
настъпилата още към края на 2016 г. финансова невъзможност дружеството да
изпълнява навреме краткосрочните си задължения, спирането на плащанията е
налице и тогава, когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на
определени кредитори (чл. 208, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ). А щом е налице спиране на
плащанията, тогава неплатежоспособността се предполага (чл. 208, ал. 3, изр.
1-во ТЗ).
Съотношението на собствения капитал към
пасивите на дружеството към 31.12.2016 г. (-26 178 000 лева към
51 197 000 лева) определя и коефициентът на финансова автономност на
отрицателната величина -0,51, а коефициентът на задлъжнялост към същата дата
31.12.2016 г. на -1,96.
При това положение
заключението на Апелативния съд е, че към датата 31.12.2016 г. състоянието на
неплатежоспособност на дружеството „К.А.“ ЕООД е било вече не само
съществуващо, но и необратимо, затова тази календарна дата следва да бъде
определена като начална дата, от която длъжникът „К.А.“ ЕООД вече е бил в
състояние на неплатежоспособност.
На осн. чл. 271, ал.
1 ГПК, решението на Старозагорския окръжен съд ще следва да се отмени в
обжалваната му част, а датата по чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ съответно бъде
определена на 31.12.2016 година. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на жалбоподателя „л.И.“ ще се присъдят разноските, направени във
въззивното производство за платена държавна такса (125 лева) и експертизи (350
лева + 200 лева), в общ размер на сумата 675 лева.
В този смисъл ще се постанови и настоящото решение.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 127 от 11.03.2019
г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 376/2018 г., в
частта му, с която датата 31 декември 2018 г. е определена като начална
дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството „К.А.“ ЕООД,
ЕИК ****
ОПРЕДЕЛЯ датата 31 декември 2016 г. като начална дата на неплатежоспособността
и свъхзадължеността на дружеството „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****
ОСЪЖДА дружеството „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, да
заплати на дружеството „Л.И.“ АД, ЕИК ****, сумата 675 (шестстотин седемдесет и
пет) лева разноски по делото.
Заверен препис от Решението да се
изпрати на Пловдивския
окръжен съд, понастоящем действащ като съд по несъстоятелността на дружеството „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Заверен препис от Решението да се
изпрати и на А.В., Т.Р., за вписването му по партидата на дружеството „К.А.“ ЕООД,
ЕИК ****
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7-дневен
срок от вписването му в търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.