№ 233
гр. Благоевград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500102 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Въззивното производство е образувано по 2 жалби, подадени срещу различни
части на решение № 905764 от 11.11.2021 г., постановено по гражданско дело №
27 от 2021 г. на Районен съд Благоевград.
Първата жалба изхожда от П... на Р. Б. и е насочена против частта на акта на
районния съд, с която частично се уважава претенцията за присъждане на
обезщетение по ЗОДОВ за неимуществени вреди. Твърди се, че размерът на
въпросното обезщетение е неоснователно висок и не съответства на претърпените
вреди. От показанията на свидетеля А. се установило, че ищецът е знаел, че
същият е непълнолетен, но въпреки това му предоставил моторна резачка и му
възложил извършването на определен фактически резултат - да реже дърва, и
свидетелят наранил себе си вследствие боравенето с този опасен уред. Свидетелят
бил категоричен, че и към настоящия момент изпитва болки и не може да се
движи пълноценно. По делото липсвали доказателства за влошаване на
здравословното състояние на ищеца, вкл. и психическо такова, и същото да е в
пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Липсвали данни за
1
оповестяване на процеса в пресата. Нямало данни относно това дали и доколко и
към настоящия момент ищецът търпи негативни преживявания. Не били събрани
данни и доказателства относно продължителността на конкретните по вид болки и
страдания, негативни преживявания, които е търпял ищецът. Следвало да се
отбележи, че свидетелите, ангажирани от ищеца, в преобладаващата част на
показанията си сочели за данни и факти относно вътрешните преживявания на
Ш., споделени им лично от него. Те не конкретизирали, че притесненията на
ищеца са единствено поради факта, че е обвиняем. Логично било по повод на
случилото се тези притеснения да бъдат породени от естественото чувство на
вина, което следвало да изпита възрастен човек, за това, че в резултат на
проявеното от него небрежно поведение е пострадало дете. Показателно в това
отношение било проявеното от Ш. желание за сключване на споразумение в
съдебната фаза на процеса, което било изготвено и подписано от всички страни в
процеса, включително и от него, но не се одобрило от съда. Ищецът не ангажирал
пълно и главно доказателства, че и към настоящия момент търпи вреди, в какъв
обем, вид и продължителност. Наказателният процес, включително и с
досъдебната фаза, продължил не повече от 1 година, което било в рамките на
изключително бързи и разумни срокове и в двете му фази. Касаело се за твърде
кратък период от време. Оправдателната присъда не била протестирана.
Обвинението не било за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК. Както
в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, спрямо ищеца не била вземана
мярка за процесуална принуда. Действията на обвинението били в насока защита
права и интереси на непълнолетни лица. От събраните в рамките на гражданския
процес доказателства се установило, че ищецът е предоставил на непълнолетно
лице опасен инструмент - моторна резачка, за извършване на фактически резултат
в негова полза, с което е допринесъл за вредоносния резултат. При тези обективно
установени факти и обстоятелства и при преценяване на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗДог, присъденото обезщетение от 2000 лева не
представлявало справедливо парично възмездяване на претърпените
неимуществени вреди. Размерът му бил неоснователно висок и не съответствал на
вредите. Иска се отмяна на решението на първата инстанция в тази част и
чувствително намаляване на обезщетението.
Втората въззивна жалба е подадена от И. С. Ш., чрез адвокат Г.Ю., и касае
частите от акта на районния съд, с които исковете за присъждане на обезщетения
по ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени частично.
Твърди се, че обжалваните части на решението са неправилни,
2
незаконосъобразни, постановени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновани. Районният съд не отчел всички
обстоятелства относно отражението на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, неговото положение в
обществото, в семейството му, обстоятелството, че той живее в малко населено
място, в което хората се познават и ежедневно се срещат. Не била съобразена
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, как
същото се е отразило на Ш., на неговото здраве, социален живот, работа,
семейство и обкръжение. Не било взето предвид състоянието на ищеца по време
на всяко едно от извършваните с него процесуални действия в досъдебната фаза
на процеса и в съдебното производство. Формалното им посочване не било
достатъчно, за да бъде мотивиран съдебният акт. Ш. не бил извършил
недобросъвестни действия по време на воденото срещу него наказателно
производство и не бил допринесъл за забавяне на същото. Показанията на
свидетелите, доведени от ищеца, не били обсъдени съобразно относимите
процесуални правила, в резултат на което районният съд приложил неправилно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог. Исковете били изцяло основателни и доказани.
Моли се за отмяна на решението в атакуваните му части и присъждане на
останалите претендирани като обезщетения суми и разноските.
Жалбите са редовни и допустими, поради което се разгледаха в открито заседание
на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Правилно е определено обезщетението за неимуществените вреди. То не следва
нито да се увеличава, нито да се намалява. В този смисъл и двете жалби се явяват
неоснователни. Районният съд е преценил и обсъдил всички факти и
обстоятелства по казуса, имащи отношение към определянето на размера на
дължащото се на ищеца обезщетение за причинените му душевни болки и
страдания в резултат на незаконното обвинение. Безспорно е осъществен съставът
на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ. В показанията си свидетелите Б. и К.
сочат, че ищецът бил притеснен, „бил на ръба да превърти“ и спрял да общува с
околните през времетраенето на наказателната процедура срещу него, но след
оправдателната присъда се успокоил. По делото липсват доказателства за
влошаване на здравословното състояние на Ш., включително и на психическото
му такова, и същото да е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото
3
обвинение. Липсват данни за оповестяване на процеса в средствата за масова
информация. Няма данни и относно това, дали и доколко и към настоящия момент
ищецът търпи негативни преживявания. Не са събрани доказателства за
продължителността на конкретните по вид болки и страдания на Ш.. Не се
установява те да са извън обичайните такива. Не се е стигнало до употреба на
лекарства. Не се е наложило лечение в болница. Следва да се подчертае, че
свидетелите, ангажирани от ищеца, в преобладаващата част на показанията си
говорят за сведения досежно вътрешните му преживявания, споделени им лично
от него. Не е доказано пълно, пряко и главно, че и към настоящия момент Ш.
търпи вреди в определен обем, вид и продължителност. Наказателният процес,
включително и досъдебната фаза, е продължил около година, което е в рамките на
считания за разумен срок за това - касае се за сравнително кратък период от
време. Оправдателната присъда не е протестирана от П.. Провели са се само 3
открити заседания на наказателния съд. Обвинението не е за тежко умишлено
престъпление. Спрямо ищеца не е вземана мярка за процесуална принуда. Не е без
значение и фактът, че Държавното обвинение е действало в защита на правата и
интересите на непълнолетни лица. Всичко това правилно е отчетено от първата
инстанция. Определеното от нея обезщетение от 2000 лева е справедливо по
смисъла на чл. 52 от ЗЗДог. Размерът му е съобразен и с трайната практика на
ВКС по сходни казуси, обективирана в Определение № 60735 от 28.10.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1888/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров,
Определение № 290 от 13.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2019 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Драгомир Драгнев, Определение № 608 от 17.07.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 323/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка
Стоилова, Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Албена Бонева, Решение № 228 от 16.10.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 615/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Решение
№ 150 от 20.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Бояджиева, Решение № 209 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
84/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, Решение № 439 от
14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Марио Първанов, и др.
Корекция на мотивите на районния съд се налага само в частта за направената на
ищеца полицейска регистрация. Както се изтъква по този повод в Определение №
78 от 1.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3925/2020 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Бояджиева, въпросната регистрация не може да бъде извършена
4
по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от П. наказателно
преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми
за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под
ръководството и надзора на П. - чл. 219 от НПК. П. предава лицето на съд с
внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда. От
извършването на полицейската регистрация до снемането й, повдигането и
поддържането на наказателното преследване е в рамките на правомощията на П..
Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено
като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради
което, когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда,
П. носи отговорност по ЗОДОВ за причинените неимуществени вреди и от
полицейската регистрация. Обстоятелството, че събираните при регистрацията
данни нямат публичен характер, не освобождава П. от отговорността й за
неимуществени вреди, когато по делото е установено, че самите действия по
извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт на пострадалия
от незаконното обвинение. Без правно значение е и фактът, че регистрацията, сама
по себе си, няма за цел унижаването на лицето - такава цел при наказателното
производство няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях
причинява унижение, когато преследването е незаконно. В конкретния случай
обаче показанията на ищцовите свидетели не са в насока, че действията по
полицейско регистриране са причинили неимуществени вреди на Ш.. Не са
ангажирани и други доказателства, установяващи това. Дори и подобни вреди да
бъдат презюмирани, те не са били със значителен интензитет и не обуславят по-
висок размер на обезщетението /така и Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев/.
Правилно е решението и за имуществените вреди /адвокатските възнаграждения в
наказателния процес/. Безпротиворечиво е установено, че хонорар е бил заплатен
единствено на адвокат К. Д. - 300 лева, по досъдебното производство. Липсват
доказателства за останалите твърдяни разноски. Следва да се открои и
обстоятелството, че въззивната жалба на Ш. не съдържа конкретни доводи и
оплаквания в това отношение. Няма основания за извод, който да е различен от
направения от районния съд.
Решението следва да бъде потвърдено.
Тъй като и двете жалби се оказаха неоснователни, разноски на страните няма да се
присъждат.
5
С оглед нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящият въззивен
съдебен акт не подлежи на касационна проверка в частта за имуществените вреди.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905764 от 11.11.2021 г., постановено по
гражданско дело № 27 от 2021 г. на Районен съд Благоевград.
На страните да се връчат копия от настоящото въззивно решение, което в частта за
неимуществените вреди може да бъде обжалвано от тях в едномесечен срок,
считано от връчването, пред Върховния касационен съд, с касационна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6