Решение по дело №4333/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 83
Дата: 31 януари 2022 г.
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20214520104333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Русе, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20....................20104333 по описа за 2021 година
И.Г. – юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че на 24.12.2016г., около 12.00 часа,
в гр.Русе, на кръстовището между бул.“Гоце Делчев“ и бул.“Васил Левски“, при управление
на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№Р .................... РР, Ф. КР. М. нарушил правилата за
движение, вследствие което реализирал ПТП при което причинил материални щети по лек
автомобил „Рено Клио“ с рег.№Р ..................... РС, собственост на Б. Н. А.
За настъпилото произшествие служители на сектор „Пътна полиция“ съставили
протокол №1526030/24.12.2016г., според който Ф. КР. М. не притежавал правоспособност за
управление на МПС.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Лев инс“ АД била
образувана щета №0017-5060-16-307288 по застраховка „Гражданска отговорност“, полица
№BG/22/116003198978/16-12-2016 със срок на валидност от 16.12.2016г. до 16.12.2017г.
При извършен оглед на увреденото МПС, ищецът констатирал щети, установени като
вид и степен на база опис и експертиза, които оценил на 283.66 лева. С преводно нареждане
от 11.01.2017г. застрахователят изплатил посочената сума Б.Н.А.в – собственик на
увредения автомобил.
Молителят мотивира правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №991 от 06.04.2021г., издадена
по ЧГД №1861/2021г. по описа на РРС срещу Ф. КР. М. за сумата: 293.66 лева – регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.04.2021г. до окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена
1
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, И.Г. моли съда да постанови решени, с което да признае
за установено, че Ф. КР. М., ЕГН **********, дължи на Застрахователна компания „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А, представлявано от изпълнителните директори М.С.М.- Г. и П.В.Д. сумата:
293.66 лева – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2021г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №991 от 06.04.2021г., издадена по
ЧГД №1861/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът Ф. КР. М. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. признава иска изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2016г., между ЗК „Лев инс“ АД и Мехмед Махмудов Айвазов е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ под формата на застрахователна полица
№BG/22/116003198978 за лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№Р .................... РР, със срок на
валидност от 16.12.2016г. до 16.12.2017г.
Представен е протокол №1526030/24.12.2016г. за настъпило на същата дата ПТП,
според който Ф. КР. М. – водач на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№Р .................... РР при
наличие на пътен знак Б1 не пропуснал лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№Р .....................
РС, управляван от Б. Н. А. който извършвал маневра завиване на ляво.
Застрахователят образувал преписка по щета №0017-5060-16-307288 въз основа
уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано от собственика на
увреденото МПС. След извършен оглед и оценка на материалните щети, молителят
констатирал, че техният общ размер възлиза на 283.66 лева, която сума изплатил на Б. Н. А.
(преводно нареждане от 11.01.2017г.).
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че към 24.12.2016г.
ответникът е бил неправоспособен като водач на МПС и не са били налични данни да е
притежавал и притежава валидно българско национално СУМПС. За извършените
нарушения на 24.12.2016г. му е наложено административно наказание с НП №16-1085-
002334/23.01.2017г., което като необжалвано е влязло в сила.
Ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение №991 от 06.04.2021г., издадена по ЧГД №1861/2021г. по
описа на РРС срещу Ф. КР. М. за сумата: 293.66 лева – регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2021г. до окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
2
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 293.66 лева
– регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.04.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №991 от 06.04.2021г., издадена по ЧГД
№1861/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
16.07.2021г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Претенцията на ЗК „Лев инс“ АД произтича от разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ, която
предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не притежава
правоспособност за управляване на съответната категория моторно превозно средство.
Ответникът не оспорва факта, че към датата на произшествието не е притежавал
валидно българско национално СУМПС. Това обстоятелство се установява и от
релевираните в хода на производството писмени доказателства: АУАН
№772055/24.12.2016г. и НП №16-1085-002334/23.01.2017г.
Не е налице и спор относно механизма на настъпване на произшествието.
Предвид изложеното, съдът намира претенцията за доказана по основание и размер.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лева,
които ответникът следва да заплати.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 125 лева
(заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство), които са в
тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Ф. КР. М., ЕГН
**********, дължи на Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано
от изпълнителните директори М.С.М.- Г. и П.В.Д. сумата: 293.66 лева – регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.04.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №991 от 06.04.2021г., издадена по ЧГД №1861/2021г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Ф. КР. М., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №1861/2021г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Ф. КР. М., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер
на 125 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4