Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
02.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети септември през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа гр.д.№9185 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба, подадена от И.Х.Т.
ЕГН ********** от гр.София, у.“******чрез адв.И.В. от
САК със съдебен адрес *** срещу П.на РБ,
с която е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 60
000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в резултат на неоснователно
водено срещу него наказателно производство.
Ищецът твърди, че на 01.04.2009г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.посл.
вр. с ал.1 вр. с чл.210
ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК по ДП №614/2018г. по
описа на РУ Троян. Твърди, че по внесен обвинителен акт на ОП Ловеч било
образувано НОХД №447/2011г., което продължило 6г. 8мес. и 26дни. Производството
е било прекратявано и връщано от съда на П.за отстраняване на процесуални
нарушения като последния път е било върнато с указания за освобождаване на Т.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. НАХД
№786/2014г. по описа на РС Троян било образувано по реда на чл.375 и сл. от НПК
вр. чл.78а НПК. Поради отвод на съдите от РС Троян
НАХД №786/14г. било изпратено за разглеждане от РС Плевен. Производството по
НАХД №2008/2015г. било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за
престъплението, за което ищецът бил обвинен. Определението влязло в законна
сила на 07.04.2016г.
Ищецът твърди, че от образуването на
производството до прекратяването му е преживял редица травми от психологическо
и емоционално естество. Било опетнено името му в обществото на честен
гражданин, бизнесмен и порядъчен данъкоплатец. В жилището му било извършено
претърсване от тежко въоръжени полицаи с маски, бронежилетки и автомати. Била
му определена парична гаранция в размер на 30 000лв., която не била съобразена
с личността му, бил на 65 години, било му иззето и отнето личното оръжие. Били
засегнати и най-близките му хора – сестра му и брат му.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът е упражнил
правото си на писмен отговор. Оспорва иска като недопустим поради това, че не
била изчерпана процедурата по административен ред и като неоснователен като
излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата
молба вреди не са настъпили в резултат на постановен акт на прокуратурата.
Липсвали доказателства, установяващи причинната връзка между твърдените
увреждания и воденото наказателно производство. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, който не е в
съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита същият за прекомерно завишен.
Излага доводи в тази насока. Твърди, че повдигнатото обвинение срещу ищеца не е
за тежко умишлено престъпление. Сочи, че не са налице доказателства, че са търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е
бил привлечен с Постановление от 01.04.2009г., в качеството му на обвиняем по
ДП №614/2008г. по описа на РУ Троян за престъпление по чл.321
ал.3 пр. последно, вр. ал.1 вр.
чл.93 т.20 НК и по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Установява се, че е бил
внесен обвинителен акт на ОП Ловеч като било образувано НОХД №447/2011г. Производството
е било прекратявано и връщано от съда на П.за отстраняване на процесуални
нарушения като последния път е било върнато с указания за освобождаване на Т.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.308
ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 НК. НАХД №786/2014г. по
описа на РС Троян било образувано по реда на чл.375 и сл. от НПК вр. чл.78а НПК. Поради отвод на съдите от РС Троян НАХД
№786/14г. било изпратено за разглеждане от РС Плевен.
От приложения протокол от осз,
проведено на 26.01.2016г. по НАХД №2008/2015г. на РС Плевен, се установява, че
наказателното производство е било прекратено поради изтичане на абсолютната
давност за престъплението, за което ищецът бил обвинен. Определението е влязло
в законна сила на 07.04.2016г.
Приложено е към материалите по делото нохд №71/2014г. на РС Троян и последващите
дела.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Л.Б. – доведена дъщеря на ищеца –
който е втори съпруг на майка й.
От показанията св.Б., които съдът
цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че през 1997г. се
преместили с майка й и ищецът да живеят в гр.София, където живели заедно да
2009г. През м.април 2009г. един ден сутринта се позвъняло на вратата, тя
отворила и група въоръжени полицаи влезли в дома им. Съобщили, че издирват И.Т..
Първоначално не казали за какво, в последствие се разбрало, че ищецът бил
издирван за това, че бил „глава“ на организирана престъпна група за имотни
измами. Когато това се случило ищецът вече бил пенсионер и според свидетелката,
ако това било истина, щяло да проличи на стандарта им на живот. Била му
определена висока парична гаранция от 30 000лв. В резултат на всички тези
действия ищецът получил сърдечни проблеми, майка й драстично отслабнала,
заболяла от рак и по-късно починала.
От показанията на св.К.Д.се
установява, че с ищеца се познавали от много години като съграждани. Споделил
със свидетеля, че в началото на месец април 2009г. въоръжени полицаи му
извършили обиск, в резултат на което бил много стресиран. Свидетелят твърди, че
за седмица – две усетил рязка промяна в поведението на ищеца, станал мрачен,
неспокоен. Бил обвинен, че е ръководител на престъпна група. Всички близки
около И. получили срив.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В случая ищецът твърди вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по ДП №614/2008г. по описа на РУ Троян,
по което наказателното производство е прекратено. Следователно, за да възникне
отговорността на Държавата, в случая в лицето на Прокуратурата, следва да са налице
следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия състав:
повдигнато обвинение в извършване на престъпление; прекратяване на
наказателното производство на някое от изчерпателно изброените основания; вреда
и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената
вреда. Отговорността на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна,
не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4
от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото безспорно е установено, че ищецът И.Т.
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.
последно, вр. ал.1 вр.
чл.93 т.20 НК и по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК с постановление от 01.04.2009г.
С протоколно определение от 26.01.2016г. съдът
е прекратил наказателното производство по НАХД №2008/2015г. по описа
на РС Плевен срещу подсъдимия И.Т. на основание чл.289 ал.1, вр. с чл.24 ал.1 т.3, от НПК, поради изтекла в хода на
наказателното производство абсолютна давност за наказателно преследване.
Тъй като прекратителното
основание е давност, изтекла след образуване на наказателното производство, в
хода на същото, то това основание не е измежду тези, при които може да се
ангажира отговорността на П.за обезвреда по ЗОДОВ. В
случая не е налице прекратяване на наказателното производство поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Не е налице и другата хипотеза, изрично
посочена от законодателя в нормата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ – образуване на
наказателното производство след като наказателното преследване е погасено по
давност. Видно от доказателствата по делото, досъдебното производство е било
образувано срещу ищеца преди изтичане на давността за наказателно преследване,
като следва да се отбележи, че и самия ищец не е твърдял такова основание за
претенцията си за обезвреда. Наведеното от него с
исковата молба основание е прекратяване на наказателното производство, но по
делото категорично е установено, че прекратителното
основание не е измежду тези, които обуславят ангажиране на отговорността на
Държавата чрез П.за обезвреда.
Тъй като не е налице един от кумулативните
елементи на сложния фактически състав - прекратяване на наказателното
производство на някое от изчерпателно изброените в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
основания, респ. образуване на наказателното производство след погасяване на
наказателното преследване по давност, то съдът не следва да установява
наличието на другите предпоставки, тъй като с оглед липсата на посочената,
исковата претенция се явява неоснователна.
Съгласно чл.8 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005г. по т.гр.д. №4/2004г., ОСГК на ВКС, процесуалните действия,
извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават
право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за
отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи.
Приема се в същото, че изтеклата давност, изключваща наказателната отговорност
на ищеца и това, че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се
заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се
освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава
право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното
преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не
може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от
него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата. В случая обезщетение на основание уредената в
цитираната правна норма хипотеза не се дължи на ищеца, доколкото по смисъла на
специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение – то не
е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила
оправдателна присъда. В този смисъл е решение №362/21.11.2013г. на ВКС по
гр.д.№92/2013г.
Само ако наказателното производство продължи
по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл.21 ал.2 във вр. с чл.21 т.2 и 3 НПК и чл.288, ал.2 НПК, или прокурорът
внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето,
признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен
орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди
наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието
амнистирано. Тази хипотеза в конкретния случай не е налице, поради което и не
следва да се ангажира отговорността на ответната страна за незаконосъобразни
действия по време на досъдебното производство.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.Т. ЕГН ********** от гр.София, у.“******чрез адв.И.В. от САК със съдебен адрес *** срещу П.на РБ иск за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в
резултат на неоснователно водено срещу него наказателно производство, което е
приключило с определение за прекратяване /влязло в законна сила на 07.04.2016г./,
ведно със законната лихва, считано от 11.07.2019г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: