ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 3140 от
07.12.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Ганева административно дело номер 2303 по описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба
на „Д. ЛД“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ №13, представлявано от
управителя Д.А.О. и Д.А.О. ***, против Заповед №ДК19-Б-3/17.11.2023г. на началника
на РДНСК Бургас, с която, на основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.222, ал.1, т.6 и
т.7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред
строеж: „Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в ПИ 70473.86.43
и ПИ 70473.86.12 в землището на с.Съдиево, община Айтос. Искането е съдът да
отмени оспорената заповед поради несъответствие с материалния закон – чл.178,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
В жалбата се съдържа и особено
искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед до
окончателното произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по
основателността на жалбата, в подкрепа на което са приложени писмени
доказателства.
Ответникът – началникът на РДНСК
Бургас изпраща административната преписка по издадената заповед.
При извършената проверка за
допустимостта на подадената жалба по реда на чл.159 от АПК, съдът намира същата
за процесуално недопустима по смисъла на чл.159, т.4 от АПК по отношение на „Д.
ЛД“ ЕООД, ЕИК:*********. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е Заповед №ДК 19-Б-3/17.11.2023г. началника на
РДНСК Бургас, с която, на основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ, вр. с
чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по
установения ред строеж: „Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се
в ПИ 70473.86.43 и ПИ 70473.86.12 в землището на с.Съдиево, община Айтос.
Съгласно общата разпоредба на
чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административен акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. Абсолютна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно, е правния интерес от
оспорването на даден административен акт.
В конкретния случай за
дружеството – жалбоподател липсва пряк
правен интерес от обжалването на заповедта. Предвид разпоредбите на чл.161 и
чл.177, ал.1 от ЗУТ страни в административното правоотношение по повод заповед,
издадена на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ, са издаващият административен орган
и възложителят на строежа – собственикът
на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон. По отношение на
дружеството – жалбоподател не се установява качеството „възложител” на строежа
– собственик на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот,
и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, поради което
не е активно легитимирано да обжалва процесната заповед, с която е забранен
достъпа и ползването на строежа. Видно
от ангажираните по делото доказателства –удостоверение №18/30.11.2016г. /л.10/
и разрешение за ползване /л.11/ възложител е физическото лице Д.О., а не
юридическото лице „Д. ЛД“ ЕООД.
С оглед изложеното жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, и
производството по делото да бъде прекратено по отношение на дружеството - жалбоподател.
Предвид липсата на активна
легитимация на жалбоподателя „Д. ЛД“ ЕООД да оспорва административния акт,
следва да бъде оставено без разглеждане и особеното искане на дружеството за
спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, на основание
чл.166, ал.2 от АПК.
Относно искането за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта с
жалбоподател физическото лице Д.А.О., съдът съобрази следното:
Съдът намира направеното искане
за допустимо. Разгледано по същество същото е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена на
основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.6, т.7 от ЗУТ. Със
специалната норма на чл.217, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че жалбите и протестите
не спират изпълнението на изчерпателно изброените в ал. 1, т. 1 до т. 12 от
същата разпоредба актове, като настоящият акт следва да се преценява като такъв
по в т. 3 - забрана за достъпа и ползването на строежа. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба съдът може да спре изпълнението на административните актове
по ал. 1 с изключение на тези по т. 2. Настоящата заповед, с оглед на предмета
й, не попада в изключенията от правилото, поради което съдът има правомощията
да спре изпълнението й на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ. Законът за устройство
на територията не регламентира основанията, при които съдът може да спре
изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата
норма на чл.213, ал.1 от ЗУТ е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във
връзка с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Следователно, за
да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че
то би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
За да бъде уважено това искане,
в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида
им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде
изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. От събраните по делото доказателства не е установено нито
наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са
съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта,
нито конкретни вреди по вид и размер за физическото лице, които ще настъпят в
резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Освен това, наложената с обжалваната заповед
забрана за достъп и ползване на строежа отпада при отстраняване на причините,
довели до налагането й и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация,
която е необходима предвид императивната норма на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Лицата
ползващи строежи неприети по надлежния ред, следва да предприемат необходимото,
за да отстранят причините, а не чрез спиране на изпълнението на
административния акт и по време на процедурите по обжалването му, да могат да
ползват негодни за това строежи.
Изложените в жалбата твърдения,
че изпълнението на заповедта би затруднило значително търговската дейност на
дружеството не представляват законово основание за уважаване на искането, тъй
като съдът остави без разглеждане и прекрати производството по делото по
отношение на дружеството „Д. ЛД“ ЕООД, като евентуално претърпените от дружеството-оспорващ
вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на обжалваната заповед по
реда на ЗОДОВ.
При констатираната липса на
условия за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на
заповедта, искането на Д.О. следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на
основание чл.217, ал.2 от ЗУТ и чл.166, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, Административен съд
– Бургас, дванадесети състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „Д. ЛД“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ №13, представлявано от управителя Д.А.О., против
Заповед №ДК -19-Б-3/17.11.2023г. началника на РДНСК Бургас, с която, на
основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е
забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Пътна
връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в ПИ 70473.86.43 и ПИ
70473.86.12 в землището на с.Съдиево, община Айтос, и искането за спиране на предварителното й изпълнение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №2303/2023г. по описа на Административен
съд – гр.Бургас по отношение на „Д. ЛД“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Айтос, ул.“Цар
Освободител“ №13, представлявано от управителя Д.А.О..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Д.А.О. ***, за спиране на допуснатото по закона
предварително изпълнение на Заповед
№ ДК-19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република
България в седмодневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: