№ 50938
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110172498 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ... срещу К. В. Д. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
1000 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 480817 от 30.05.2022 г.
сключен между длъжника и ..., ведно със законната лихва от датата на заявлението до
изплащането на вземането,
68,33 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
кредит за периода от 30.06.2022 г. до 30.08.2022 г.
279,02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.08.2022 г. до 04.12.2024 г.
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че неговият цедент и длъжника са
обвързани от Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има
качеството на потребител, е предоставен паричен заем в размер на 1000 лева. Страните се
съгласили, че заемателят ще предостави в срок до края на следващия ден от отпускане на
заема обезпечение по начина и реда, както и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора,
като при непредоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 2,72 лева „средно на
ден“ съгласно приложение № 1, но не повече от 1% от главницата по кредита.
Сочи, че длъжникът не е платил дължимите суми по кредита, поради което е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху главницата.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
1
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В конкретния случай, в раздел 9 от Приложение № 1 към Договора е посочен процент
на ГПР от 49,00%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи
неустойката по т. 10 във вр. с т. 5.6 и търсените такси за допълнителни услуги по кредита,
начислени в колона 5 и 6 от Погасителния план, в противоречие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, като
за пълнота следва да се отбележи, че начислената неустойка е и в размер по-висок от 1%.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява
реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до
неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-
714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на
Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на
Софийски градски съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК. (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС) - главницата в размер на 1000 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената, както и за съответната част от
разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ... срещу К. В. Д. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 68,33 лева – договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 480817 от
30.05.2022 г. сключен между длъжника и ..., за периода от 30.06.2022 г. до 30.08.2022 г.,
279,02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2022 г.
2
до 04.12.2024 г., както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3