Р Е Ш Е Н И Е
91/31.1.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното
от съдията ГД № 98/2019 г., по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Д. 2002“ ЕООД гр. Добрич, против И.Х.С. и М.К.Н., с
правно основание чл. 108 ЗС, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на „Кран
мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м. и
ответниците бъдат осъдени да му предадат владението на тази движима вещ находяща
се в гр. Шумен, бул. „***“, в
поземлен имот с идентификатор 83510.670.335.1, първоначално обективно съединен,
в условията на евентуалност, с осъдителен иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена 6000 /шест хиляда/ лева - обезщетение за причинени
имуществени вреди настъпили в резултат погиване, разходване или отчуждаване от
ответниците на „Кран мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност
6.3 тона, ширина 10 м., находящ се във владение на ответника И.Х.С., ведно с възражение на ответника И.Х.С., с правно основание чл. 80, ал. 1 ЗС, за
придобиване по давност собствеността върху процесната движима вещ, както и
последващо обективно съединени, по реда на чл. 211 ГПК, в условията на
евентуалност, с насрещен осъдителен иск от
И.Х.С.,
с правно основание чл. 72, ал. 2 ЗС и
цена 9 440.43 /девет хиляди четиристотин и четиридесет и четиридесет и три
стотинки/ лева, за присъждане в полза на ищеца на необходимите разноски за
ремонт и запазване на процесната вещ.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с
Постановление за възлагане на движима вещ от 03.01.2013 г., при проведена
публична продан от ЧСИ Д.З.по ИД № 20118760400673, бил обявен за купувач на
„Кран мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10
м“. На 11.09.2018 г. се срещнал с втория ответник - съпругата на собственика на
сервиза, където се намирал кранът, която отказала да му го предаде. Същият ден посетил
кантората на ЧСИ Д. 3.
и
предвид, че Постановление за възлагане било влязло в сила, поискал да бъдат
предприети действия да си получи купената движима вещ. На 19.10.2018 г. отново
направил опит за среща и разговор, но съпругата на ответника категорично
отказала предаването на вещта. Тогава ищецът потърсил съдействие от РУ Шумен и
ЧСИ Д.З.за получаване на спорния кран. Посетили имота, но сградата била
заключена. От съставения на място Протокол от ЧСИ Д.З.се установявало, че от
прозорците на заключения сервиз се виждал монтираният в сградата „Кран мостов,
едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м.“. Моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено правото му на
собственост върху движимата вещ, предмет на Постановление за възлагане от 03.01.2013
г., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на собствената
му движима вещ „Кран мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3
тона, ширина 10м, находящ се в гр. Шумен, бул. „***“,
поземлен имот с идентификатор 83510.670.335.1. Моли, в случай на погиване, повреждане
или отчуждавене на вещта, ответникът да бъде осъден да плати
равностойността, в размер на 6 000 (шест хиляди) лева. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК
срок, ответникът И.Х.С. оспорва иска като неоснователен. Намира че с оглед
представеното по делото Постановление за възлагане на движима вещ от 03.01.2013
г. издадено от ЧСИ Д.З., влязло в
сила на 14.01.2013 г., ищецът имал основание да стане собственик на
претендиралата движима вещ, която му била възложена, но той в дълъг период от
време се бил дезинтересирал от крана и не го бил потърсил. Твърди, че
ответникът също е придобил право на собственост върху сграда /работилница на
бул. „***“/, в която се намирал
процесния кран, въз основа на възлагателно Постановление от 10.09.2013 г. по ИД
№ 20117860400673 на ЧСИ Д.З., в което било посочено, че имотът се възлага
„заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения“ в него, а към 10.09.2013
г. и към днешна дата кранът бил монтиран трайно към сградата, в която се
намирал, което създавало впечатление, че същият е подобрение в обекта и е част
от него. От влизане във владение ответникът възприел вещта като част от
сградата и кранът бил използван от него като собствен, ремонтирал го и взел
мерки за неговата охрана, като сключил договор с охранителна компания. Прави
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесната вещ.
Твърди, че за периода от 10.09.2013 г. до датата на завеждане на делото и към
настоящия момент владението му било спокойно и несмутено като през целия период
използвал вещта като своя и се е грижил добре за нея. Моли искът да бъде
отхвърлен. Ответникът М.К.Н. счита предявените първоначални искове за допустими, но
неоснователни, препращайки към мотивите изложени в отговора на ответника И.Х.С..
В
условията на евентуалност, в случай че вещта
следва да бъде върната И.Х.С. предявява
насрещен иск като моли съдът да го счете
за добросъвестен владелец и да осъди ответникът по насрещния иск да му плати
направените за запазване на вещта разноски, които се равнявали на сумата дадена
от него за ремонт на крана в размер на 1339.20 лв., с включено ДДС и сума в
размер на 8 101.23 лв., за запазване на вещта - платена охрана или общо 9
440.43 лв. Претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания
ищецът, лично, поддържа предявените искове. Ответниците, чрез процесуален
представител, поддържат отговорите и насрещната искова молба.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
следното:
С Постановление от
03.01.2013 г., по ИД № 20118760400673, по описа на ЧСИ Д.З./л. 3/, на ищцовото дружество е възложен „Кран
мостов, едногредов, с електротелфер, товароподемност 6,3 тона, ширина 10“, при
цена 3 575 лв., с ДДС
С Постановление за възлагане от 10.09.2013 г., по ИД 20117860400673 г., по описа на ЧСИ /л.
23/, влязло в законна сила на 20.09.2013 г., на И.Х.С., като купувач по проведена публична продан, е възложен недвижим
имот: дворно място с идентификатор № 83510.670.335 по КК на гр. Шумен, *** и площ от 511 кв. м., съставляващо УПИ
XXVI-130 в квартал 340 по плана на гр. Шумен, заедно със сервиз за мотокари,
магазин и офис, със степен на завършеност 63%, а съгласно скица от 08.11.2007
г. и схеми от 07.11.2007 г. - едноетажна сграда, с идентификатор №
83510.670.335.1, със застроена площ от 389 кв. м., състояща се от самостоятелен
обект за търговска дейност на сутеренен етаж с идентификатор №
83510.670.335.1.1, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в
поземления имот при цена 258 500.00 лв.
Съгласно Договор № 37327/30.12.2013 г. /л. 29/ ответникът
възложил на „Телепол“ ЕООД охраната на придобития имот, за което през периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. са издадени фактури /л. 35-47/., за суми на
обща стойност 8101.23 лева – съгласно движение на сметка 411-17250 /л. 48-50/.
Съгласно Стойностна сметка от 10.08.2018 г. /л. 26/
ответникът е възложил извършване на електромонтажни работи за захранване на
телфер на обект „Автосервиз на ***” № 54а,
за което на 14.08.2018 г. е съставен Акт рег. № 906 ПС 551 /л. 27/, за
първоначален технически преглед на СПО - повдигателно съоръжение, като на
14.08.2018 г. е заведена и Ревизионна книга /л. 28/, а за извършените електромонтажи
на обект Автосервиз – захранване на телфер, с фактура № **********/06.03.2019 г./л. 25/,
е платена сума в размер на 1 339.20 лв., с ДДС.
Със Заявление от 19.10.2018
г. до Началника РУ Шумен /л. 4/ Д. К. Д. –
управител на ищцовото дружество, моли съдействие за достъп до сервиза, в който
се намира кранът и даване възможност да го прибере.
С Протокол от 25.10.2018 г. /л. 5/ ЧСИ Д.З., рег. №
876, район на действие ШОС, удостоверява, че по заявление вх. №
32538/24.10.2018 г. от Д. К. Д. - Управител на “Ди. 2000“ ЕООД, в присъствието на вещо
лице С.К., при посещение на адрес в гр. Шумен бул. “***“: дворно място от 511 кв. м. с идентификатор
83510.670.335, заедно със сервиз за мотокари, магазин и офис с идентификатор
83510.670.335.1 - бивша собственост на “СРС Инженеринг” ООД, ЕИК *********,
които бил продадена на публична продан по ИД 20118760400673 на И.Х.С., с ЕГН **********
***, се установило заключен обект, но през прозорците се виждал монтиран в
сградата мостов кран, едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3 тона,
ширина 10 м.
Съгласно Уведомление изх. №
22646/25.10.2018 г. /л. 6/, до „СРС Инженеринг” ООД - длъжник по ИД 20118760400673, по постъпило
искане от купувача, е насрочена дата за предаване на крана.
С Възражение от 26.10.2018 г. /л. 99/ М.К. Николов, като
пълномощник на И.Х.С., се противопоставя на предприетите изпълнителни действия,
срещу И.Х.С. по ИД 20118760400673, обосновано с твърдението, че той не е
длъжник по изпълнителното дело, а принудително предаване може да осъществявате
по смисъла на ГПК само срещу длъжника „СРС Инженеринг” ООД.
Съгласно оферта № 2020-К0022/10.01.2020 г. от
„Подемкран“ АД /л. 113/, адресирана до ищеца, приета и неоспорена от
ответниците по делото, цената на „Кран мостов едногредов стоящ 6.3КО1Н7V4S10“, възлиза на обща стойност 22
810.00 лв., без ДДС.
В показанията си свидетелите
П. П. и С. И. твърдят, че за периода от април
2018 г. до август 2018 г., по поръчка на ответника И.Х.С., възстановили ел. инсталацията, като за целта
монтирали захранващо табло, захранващ кабел, бутонера, кука, крайни
изключватели и всичко необходимо за пускане в експроатация, на кран
електротелфер в сграда на бул. ***, който до тогава не
работел, след което с тяхно съдействие бил сертифициран.
Свидетелят К. П. твърди,
че когато ответниците купили имота на бул. ***, в сградата, в която до
стената имало кран без електрическо захранване, който преди 2-3 месеца също бил
на същото място и работел, нямало електричество и в края на зимата обезпечили
охраната със СОТ, която се захранвала с акумулатори, а свидетелят ги подменял. Ползвали
имота за склад. В последствие ответниците предоставили на свиделеля сградата
безвъзмездно, за да ремонтира автомобили. Лично присъствал по време на ремонта
на крана и на инспекцията по узаконяването му.
Свидетелят Д. Н. твърди,
че когато през 2013 г. ответниците купили имота на бул. ***, в дъното на сградата имало нещо като кран - дебела
релса закрепена на тавана, на двете странични стени, от който висяли кабели,
въжета, но нямало подемници и не работел. Понякога, когато продавал коли,
ползвал сградата. В момента кранът работел, на него имало мотор, боядисан в
жълто и от него висяло управление, а всичко вътре в цялата сграда било
променено.
От Заключението на допуснатата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесният кран
се намира в помещение в сграда на адрес: гр. Шумен бул. “***“, с единствен релсов път и се движи по него, като не
е местен изобщо от мястото си, защото не може да се демонтира без предварителна
подготовка, а друго помещение с релсов път няма. Вещото лице е установело, че през
месец август 2018 г. от „Техноел Груп” ЕООД са извършени всички необходими
действия за пускане на крана в действие: от окабеляване до крайни изключватели
- т. е. всичко необходимо за свързване към електрическата мрежа, като ремонт на
механичната част не е извършван. Функционирането на крана, е ограничено до
петия метър, а след като през месец август 2019 г. не е извършен годишния преглед
той е отписан от електронния регистър. Според вещото лице демонтажът на
процесния кран, които заедно с телфера е с тегло 3.5 тона, е предпоставено от
сваляне на покрива на сградата или отстраняване на части, като за целта е нужен
автокран с необходимата товароподемност, съответния такелаж (въжета) и разбира
се специалисти по монтаж и демонтаж, а преместването му в друго помещение на
сградата е невъзможно, както и, че такова преместване от помещение в помещение
до огледа не е извършвано, поради липса на релсов път.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Основателното провеждане на ревандикационния иск, с
правно основание чл. 108 ЗС, за признаване, като установено, в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на вещ и за осъждане ответниците да
му предадат владението на същата, по общо
правило, е обусловено от установяване, по пътя на пълното и главно доказване,
от ищцовата страна елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба:
право си на собственост върху вещта, придобито именно на твърдяното основание;
упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот, както и липса
на правно основание за това, като в тежест на ответника е да докаже, че има
основание за владението си. В този смисъл на ревандикация подлежат както
движими така и недвижими вещи.
Първото възражението
на ответника е, че спорната вещ е
подобрение в придобитата от него сграда на бул. „***“.
От една страна подобрение ще е налице,
ако разходът за него фактически е направен с оглед конкретното предназначение
на сградата довело до увеличение на нейната стойност, което не следва да води
до промяна на това предназначение. От друга страна става
въпрос за кран, който по естеството си е строително
- транспортна машина, състояща се от механизми и собствено задвижване, която
може да се причисли към групата на подемните, а по предназначение служи за
повдигане, товарене, разтоварване и преместване на товари. Доколкото от заключението на допуснатата по делото СТЕ се
установява, че процесният кран се движи по релсов път се налага извод, че не е
трайно прикрепен към земята или постройката, поради което следва да се приеме,
че като вещ, неотговаряща на изискванията посочени в разпоредбата на чл. 110
ЗС, е движима. Такава една вещ би могла да бъде определена като принадлежност
към главна вещ, но не и подобрение, а предвид, че е възложена от ЧСИ Д. З.на
ищеца отделно от сградата възложена на ответниците, следва еднозначно да се
разглежда като движима, поради което съдът намира възражението за
неоснователно.
Следователно в процесния случай предявеният иск е за
собственост и предаване владението на спорната движима вещ, като ищецът „Д. 2002“ ЕООД се легитимира като собственик и твърди, че
ответниците владеят и ползват неоснователно „Кран мостов, едногредов, с
електротелфер, товароподемност - 6.3 тона, ширина 10 м.”, находящ се в гр.
Шумен, бул. „Ришки проход“, находящ се в собствена на ответниците сграда. Ответникът се защитава, като твърди, че ищцовата
страна не е собственик на спорната движима веща, защото валидно е придобил
право на собственост върху същата по давностно владение.
От приетите по делото писмени доказателства, а и
страните не спорят по този въпрос, еднозначно се установи, че ищецът е
придобил собствеността върху спорната
движима вещ: „Кран мостов, едногредов, с електротелфер, товароподемност 6,3
тона, ширина 10“, на основание публична продан при цена 3 575 лв., с ДДС, като
доказва правото си с Постановление от 03.01.2013 г., по ИД № 20118760400673, по
описа на ЧСИ Д.З..
Фактът на упражняваната от ответниците фактическа
власт върху спорната движима вещ, по общо правило, подлежи на установяване,
само ако другата страна го оспорва, доколкото нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6,
ал. 2, чл. 7, ал. 1 ГПК, не допускат съдът по свой почин да въвежда
обстоятелства и прави възражения от името на страна по делото, то следва, че не
може служебно да изследва обстоятелства, по които страната не взема отношение.
В този смисъл, предвид че нито ответниците нито ищецът оспорват, че спорния
кран се държи или владее от ответниците, то следва да се приеме, че този факт е
доказан.
Защита на ответника по предявения ревандикационен иск
се реализира чрез твърдение за настъпил правопораждащ факт - че е придобил
собствеността върху владяната от него движима вещ по давност. Относно
възможността за придобиване по давност на движима вещ съдът намира следното:
Като основание за придобиване право на собственост
върху вещ, движима или недвижима, придобивната давност е „оригинерно”. Това е
способ за придобиване на собственост чрез фактическо упражняване съдържанието
на това право след изтичане на определен в закона период от време. Собственост върху
дадена вещ може да бъде придобита по давност само, когато същото право не е
придобито вече по друг начин т. е право на собственост по давност може да се
придобива само от несобственик, както и право на собственост може да бъде
придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго
правно основание, тъй като собственикът упражнява фактическата власт върху
имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право
повторно на друго правно основание. Предвид законовата възможност за
придобиване по давност на процесната движима вещ от ответник, който не се
легитимира като собственик на друго основание, то позоваването за изтекла в
негова полза придобивна давност, чрез възражение по предявен срещу него
собственически иск, подлежи на изследване за основателност.
По общо правило фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: установено владение и изтичане на определен срок.
Установено „владение” означава упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя - чл. 68, ал. 1 ЗС. В този
смисъл владението има два елемента: обективен/корпус/ - упражняване на
фактическа власт и субективен/анимус/ - намерение за своене. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се
доказва, разпоредбата на чл. 69 ЗС е установил презумпцията – предполага се, че
владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Не са владение т. нар. „търпими действия”, като: държането /държател е лицето,
което осъществява фактическа власт, но няма намерение да свои вещта, поради
което не може да го придобие по давност, независимо от продължителността на
държането/ и ползването /ползвател е лице, което в израз на добросъседство,
взаимопомощ или приятелство е било допуснато от собственика да живее и да
ползва имота заедно с него - също не е владелец и не може да придобие този имот
по давност независимо от срока/.
В процесния случай ответникът И.Х.С. упражнява
фактическа власт върху спорната движима вещ и не е нито дължател, нито
ползвател, поради което следва да се приеме, че е владелец. При преценка дали е
установено „владение годно като основание за придобиване” следва да се вземат
предвид характеристиките, като: непрекъснато; спокойно; явно; несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя. Владението е „непрекъснато”, когато не е
загубено за повече от 6 месеца - чл. 81 ЗС. Съгласно чл. 83 ЗС, който докаже,
че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка,
ако не се докаже противното – оборима презумпцията. По дефиниция владението
трябва да е „постоянно”, но не е необходимо „непрекъснато” да се осъществява
фактическо въздействие върху вещта. Владението е „спокойно”, когато не е
установено по насилствен начин. Владението е „явно”, когато не е установено по
скрит начин. В хипотезата „владение на вещ, която е изцяло чужда”, за да е владението
„несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя“, не е нужно лицето,
което е установило фактическа власт, без да има основание за това, да
демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй
като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има
характер на владение, а не на държане.
В процесния случай не са представени никакви
доказателства владението на ответника върху спорната движима вещ да е
установено по скрит или насилствен начин, както и да е загубено за повече от 6
месеца. Доколкото става въпрос за движима вещ, която е изцяло чужда, то от
момента на установяване на фактическа власт върху нея, без ответникът да има
основание за това, тази фактическата власт има характер на несъмнително владение
и с намерение да се държи вещта като своя.
Събраните писмени доказателства еднозначно сочат, че
началният момент на упражняване фактическа власт върху спорната вещ от ответника
И.Х.С., следва да се счита 20.09.2013 г. - влизане в законна сила на Постановлението за
възлагане от 10.09.2013 г., по ИД
20117860400673 г., по описа на ЧСИ, с което, като купувач по проведена публична продан, му е възложен
недвижим имот: дворно място с площ от 511 кв. м. в гр. Шумен, ул. “Ришки
проход“, заедно със сервиз за мотокари, магазин и офис, със застроена площ от
389 кв. м., ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в
поземления имот, в който сервиз е бил монтиран процесния „Кран мостов,
едногредов, с електротелфер, товароподемност 6,3 тона, ширина 10“ вещ и който
съгласно Заключението на допуснатата по делото СТЕ не е местен в друго
помещение на сградата поради липса на релсов път.
Вторият елемент от фактическия състав е изтичане на
определен от закона срок, чиято продължителност зависи от вида на вещта:
движима или недвижима и характер на владението: добросъвестно или
недобросъвестно.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, л. 1 ЗС движима вещ
се придобиват по давност с непрекъснато, недобросъвестно владение в продължение
на
По общо правило придобивната давност се прекъсва и
спира при наличието на някои от основанията посочени в чл. 115 и 116 ЗЗД – по
арг. от разпоредбата на чл. 84 ЗС, съгласно която относно придобивната давност,
се прилагат съответно разпоредбите на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД.
Основанията за спиране и прекъсване на давността са юридически факти, които са
уредени от закона и имат императивен характер - разпоредбите на чл. 115 ЗЗД и
116 ЗЗД изчерпателно посочват и лимитативно установяват основанията за спиране и
прекъсване на давността. В настоящият случай ищецът не сочи конкретни основания
за спиране и прекъсване давностното владение на ответника. От неговите
твърдения се установява, че първото предприето от него действие е извършено на
11.09.2018 г., преди изтичане срока на придобивната давност, когато се срещнал
с втория ответник - съпругата на собственика на сервиза, където се намирал кранът,
която категорично отказала да му го предаде. Твърди, че същият ден посетил
кантората на ЧСИ Д. 3.
и
поискал да бъдат предприети действия да си получи купената движима вещ, предвид
че Постановление за възлагане било влязло в сила. От една страна, тези
твърдения не са подкрепени от никакви доказателства. От друга страна самите
тези действия не са годно основание да прекъснат придобивната давност текла в
полза на ответната страна считано от 20.09.2013
г..
Срещата на 11.09.2018 г., би могла да
доведе до прекъсване на давността, ако изявлението на владеещия спорната вещ
несобственик, беше признаване на
субективното право на собственост на ищеца по смисъла на разпоредбата на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, но както ищецът сам признава неизгоден за него факт, този втория
ответник - съпругата
на собственика на сервиза, където се намирал кранът, отказала да му го предаде,
като започнала да го обижда и заявила, че ищецът трябва да говори със съпруга и
– първият ответник, а опитите да се свърже с него били неуспешни. Валидността
на признаването на субективното право на
собственика е предпоставено от едностранно и неформално волеизявление на
владелеца, което не е необходимо да включва готовност или намерение да се
предаде владението, но трябва да се признае самото право. В този смисъл
необходимо е да се признаят не само някакви конкретни факти и обстоятелства, а
самото материално право на собственост на действителния собственик по отношение
на вещта. Това признание може да бъде направено, както пред собственика, така и
пред трето лице /държавен орган/. В процесния случай признание по смисъла на
чл. 116, б. „а“ ЗЗД пред собственика не е доказано.
Вторият опит на ищеца за спиране и прекъсване
давностното владение на ответника, подкрепено с писмени доказателства, е действие извършено на 19.10.2018 г., когато поискал,
със Заявление до Началника РУ Шумен, съдействие за достъп до сервиза, в който
се намира кранът и даване възможност да го прибере. От една страна това
действие е осъществено след изтичане срока на давностното
владение
на ответника - 20.09.2018 г.. От друга
страна само по себе си не би могло да доведе до прекъсване на давността, ако
не е последвано от изрично признание, по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, пред този държавен
орган, от
страна на владелеца – ответник на самото
право на собственост на действителния собственик по отношение на вещта, каквито
доказателства не са представени, поради което това действие също не е произвело
прекъсване давностното владение на ответника върху спорната вещ.
Третият опит на ищеца за спиране и прекъсване
давностното владение на ответника, подкрепено с писмени доказателства и осъществено
след изтичане
срока на придобивната давност - 20.09.2018
г.,
е посещение на 25.10.2018 г., от ЧСИ Д.З.,
по Заявление от ищеца, в сервизът на ответника, където е установен в наличност
процесния кран, за което е съставен Протокол, както и изпращане същия ден от
ЧСИ Д.З.на Уведомление изх. № 22646/25.10.2018 г., до „СРС Инженеринг” ООД -
длъжник по ИД 20118760400673, за насрочена дата с цел предаване на спорната вещ
на „собственика Д. К. Д.“.
По своята правна същност това е предприемане на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД, чиято
валидност е предпоставена от наличието на акт, който по силата на закона
притежава изпълнителна сила. По силата на този акт като собственик на вещта е
посоченото друго лице, различно от владелеца и това е ищецът, като от закона е
предвидена и възможност за принудителното осъществяване на правата на това лице
чрез съответните съдебноизпълнителни органи. Съществуващото установяване на
правото на собственост на лицето, в чиято полза е актът, и придадената на
последния от закона изпълнителна сила са несъвместими със съществуването на
намерение за своене от лицето, спрямо което е насочено принудителното
изпълнение. Точно това валидно прекъсва и течащата в негова полза придобивна
давност. В този смисъл изпращането на това Уведомление е валидно изпълнително
действие по смисъла на разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД, но предвид, че е след
изтичане
срока на придобивната давност, се явява
негодно основание да прекъсне давностното владение на ответника. Същото се
отнася и за предявения настоящ вещен иск, което е валидно действие по смисъла
на разпоредбата на чл. 116, б. „б”, хип. 1 ЗЗД, но е негодно основание да прекъсне
придобивната давност, изтекла в полза на ответната страна.
Предвид
изложеното съдът намира възражението на ответника, с правно основание чл. 80, ал. 1 ЗС, за придобиване по
давност на процесната вещ „Кран мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност
6.3 тона, ширина 10 м.”, находящ се във владение на ответника И.Х.С., за основателно,
поради което искът, с правно основание чл. 108 ЗС, в частта за осъждане ответникът да предаде владението на същата,
следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на иска, с правно основание чл. 108 ЗС, в
поради уважаване възражението на ответника, с правно основание чл. 80, ал. 1 ЗС, води до необходимост от
произнасяне по предявеният, в условията на евентуалност, осъдителен иск с цена 6000 /шест хиляда/ лева. Първоначлно този иск е предявен, алтернативно на
вещния иск, като иск за присъждане равностойността на процесната движима вещ. С
уточняваща молба рег. № 2351/08.02.2019 г., по описа на РС Шумен, /л. 13/
ищецът уточнява, че предявява, в условията на евентуалност, искът за присъждане
на равностойността, в случай, че вещта е погинала, разходвана или отчуждена,
поради което с доклада по делото този иск е квалифициран по чл. 45 ЗЗД – присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди настъпили в резултат погиване, разходване или отчуждаване от ответниците
на „Кран
мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м., намиращ
се във владение на ответника И.Х.С..
Основателността на иска, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати обезщетение за причинени имуществени вреди
настъпили в резултат погиване, разходване или отчуждаване от ответниците на
спорната движима вещ е предпоставена от установяване, при условие на пълно
главно доказване, от ищеца, елементите на непозволеното увреждане, който са:
деяние изразяващо се в неполагане на грижи джвилш до погиване, както и разходване
или отчуждаване от ответниците на спорната движима вещ; противоправност на
деянието; вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като в полза на
ищеца е законовата презумпцията, че вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника /ответникът трябва да
докаже, че не е действал виновно - пълно и обратно/ – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От всички гласни доказателства /показанията на
свидетелите П. П., С. И., К. П. и Д. Н./, които са еднопосочни и котегорични, както и от
Заключението на допуснатата по делото СТЕ и от Протокола съставен от ЧСИ Д.З.на
25.10.2018 г., еднозначно и безпротиворечиво се установява, че спорната движима
вещ се намира в имота на ответниците на бул. *** и не е местена изобщо от мястото си, където е била
към началния момент на давностното владение - 20.09.2013 г.
Предвид установеното следва да се приеме, че спорната
движима вещ „Кран
мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м.”, не е погинала, нито разходвана или отчуждена от
ответниците, приведена е в експлоатация и не може да се демонтира без
предварителна подготовка, поради което искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Относно последващо, обективно, съединения, осъдителен,
насрещен иск, с правно основание чл. 72, ал. 2 ЗС.
Доколкото
този иск е за присъждане в полза на ищеца на необходимите разноски за ремонт и
запазване на процесната вещ „Кран
мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м.”, за
който от ответниците по него е предявен иск по чл. 108 ЗС, то разглеждането и произнасянето е обусловено от евентуалното уважаване на
първоначалния вещен иск за собственост. Предвид, че първоначалният
собственически иск, за която се претендират от ищеца по насрещния иск разноски за
ремонт и запазване, е приет за
неоснователен, то насрещният иск следва да бъде оставен без разглеждане, поради
несбъдване на условието, при което е предявен.
Относно разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на
разноски, като представят списък чл. 80 ГПК. При този изход на спора разноски
следва да се присъдят на ответника, който претендира сума в общ размер на
1237.62 лв., от които 377.62 лв. – държавна такса по обратния иск и 860 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложеното, Шуменски районен съд
Отхвърля иска, с правно основание чл. 108 ЗС, предявен
от „Д. 2002“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Места”, № 8, вх. В, ап. 3, срещу И.Х.С., с ЕГН ********** и М.К.Н., с ЕГН: **********
***, за признаване, че ищецът е собственик и осъждане на ответниците да му
предадат владението на движима вещ: „Кран
мостов, едногредов, с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м., предмет
на Постановление за възлагане от 03.01.2013 г., по проведена публична продан от
ЧСИ Д.З.по ИД № 20118760400673, находящ се в гр. Шумен, бул. „***“, в поземлен имот собстваност на ответниците, с
идентификатор 83510.670.335.1, като неоснователен.
Отхвърля иска, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от „Д. 2002“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Места”, № 8, вх. В, ап. 3, срещу И.Х.С., с ЕГН ********** и М.К.Н., с ЕГН: **********
***, за плащане на сумата от 6000 /шест хиляда/ лева - обезщетение за причинени
имуществени вреди настъпили в резултат погиване, разходване или отчуждаване от
ответниците на „Кран мостов, едногредов с електротелфер, товароподемност
6.3 тона, ширина 10 м.”, находящ се във владение на ответниците, като неоснователен.
Оставя без разглеждане предявеният от И.Х.С., с ЕГН **********
и М.К.Н., с ЕГН: ********** ***, срещу„Д. 2002“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Места”, № 8, вх. В, ап. 3, насрещен иск, с правно основание
чл. 72, ал. 2 ЗС, за присъждане
в полза на ищците сумата от 9 440.43
/девет хиляди четиристотин и четиридесет и четиридесет и три стотинки/ лева -
необходимите разноски за ремонт и запазване на „Кран мостов, едногредов с
електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м.”, находящ се във владение
на ищците, поради несбъдване на условието,
при което е предявен.
Осъжда „Д. 2002“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Места”, № 8, вх. В, ап. 3, да плати на И.Х.С., с
ЕГН ********** и М.К.Н., с ЕГН: ********** ***, сумата от 1237.62 (хиляда
двеста тридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) лева, разноски пред
настоящата инстанция за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:……………………