МОТИВИ
към Присъда №86/10.05.2018г. по НОХД №2656/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу Ц.Р.В. ЕГН: ********** – за това, че „През периода месец февруари 2017г.-месец
август 2017г. включително, в град Плевен, при условията на повторност, като
осъден с Решение № *** от 30.09.2013г., влязло в законна сила на 21.10.2013г.
по гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд-Плевен, да издържа свой
низходящ-малолетното си дете В.Ц.В.с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител- Д.Е.Г. ***, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно-една месечна вноска от 50,
00/петдесет/лева и шест месечни вноски, всяка от които от по 120,00/сто и
двадесет/ лева, или всичко в общ размер на 770,00/седемстотин и седемдесет/
лева - престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.“
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението. Счита същото за доказано по несъмнен начин и пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание пробация с вид и продължителност на
пробационните мерки, по преценка на Съда, както и наказание обществено
порицание.
Подсъдимият Ц.В. се явява лично и
с упълномощен защитник. Признава се за виновен и дава обяснения в подкрепа на
тази своя позиция. Защитникът счита обвинението за доказано по несъмнен начин и
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация в размер, който да
съотвества на обстоятелствата на случая. Подсъдимият пледира в същия смисъл.
След щателно обсъждане на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Ц.Р.В. е роден на *** ***
/постоянен адрес ***/, ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Ц.В. и свидетелката Д.Е.Г. се намирали във
фактическо съжителство до месец февруари 2013г. От същото съжителство имат дете
- В.Ц.В.ЕГН: **********.
С Решение №***/30.09.2013г. по
гр.д. №***г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, наред с другото, подсъдимият В. бил
осъден да плаща месечна издръжка в размер на 120 лева в полза на В.Ц.В.ЕГН: **********,
чрез майката Д.Е.Г.. Решението влязло в сила на 21.10.2013г.
С Присъда по НОХД №1945/2016г. по
описа на РС - ПЛЕВЕН подсъдимият Ц.В. бил признат за виновен в това, че „през периода 21.10.2013 г. до 21.06.2016 г.
включително, в гр. Плевен, като осъден с влязло в законна сила на 23.10.2013 г.
Решение № ***/2013г. по гр. д. № *** г. по описа на PC - Плевен да издържа свой
низходящ - малолетната ***, ЕГН **********, съзнателно
не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски – 32 месечни вноски - по 120лв. всяка
или в размер на 3840 лв. – престъпление
по чл. 183, ал.1 от НК“ и му било
наложено наказание ПРОБАЦИЯ. Присъдата влязла в сила на 13.12.2016г.
С Присъда по НОХД №847/2017г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН подсъдимият Ц.В. бил признат за виновен в това, че „в периода от месец юли 2016 г. до месец
януари 2017 г. (включително) в гр.Плевен, при условията на повторност, като
осъден с решение по гр.дело № *** г. по описа на Районен съд – гр.Плевен,
влязло в законна сила на 21.10.2013 да изплаща издръжка на свой низходящ – В.Ц.В.с
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 7 месечни вноски
на обща стойност 840 лева“ – престъпление по чл.183 ал.4 НК и му било
наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на
основание чл.66 ал.1 НК, било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата влязла
в сила на 14.07.2017г.
Въпреки осъждането по НОХД
№1945/2016г. по описа на РС - ПЛЕВЕН, подсъдимият Ц.В., изпитвайки определени
материални затруднения /които обаче не го поставяли в невъзможност да изпълнява
задължението си за издръжка/, считано от месец февруари 2017г., отново не плащал
дължимите месечни вноски. Това негово поведение продължило до месец юли 2017г.
включително. За времето от 01.01.2017г. до края на месец юли 2017г. включително,
подсъдимият предал на св.Д.Г. единствено парична сума в размер на 70 лева. В
отговор на поведението на Ц.В., свидетелката Д.Г. *** и с Постановление от 24.07.2017г.
било образувано досъдебно производство №Д – 1786/2017г.. В хода на същото, Ц.Р.В.
ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 НК.
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху
следните събрани по делото доказателствени материали:
- обяснения на подсъдимия Ц.В.,
дадени в хода на съдебното следствие;
- показания на свидетелката Д.Е.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 2 НПК;
- заверен препис на Решение №***/30.09.2013г.
по гр.д. №***г. по описа на РС – ПЛЕВЕН /л.12 – 13 от ДП/;
- справка за родствени връзки на Ц.Р.В.
/л.26 от делото/;
- разписки за изплатени парични суми
от страна на Ц.Р.В. на Д.Е.Г. с основание – издръжка на дете, на обща стойност 770
лева /л.49 – 53, л.60 - 65 от делото/;
- справки за наличностите и
операциите по сметки и влогове с титуляр – Ц.Р.В. за периода 01.01.2017г. –
01.09.2017г., представени от *** АД, Банка ***ЕАД, ***АД, ***АД, ***(***) ЕАД, ***АД,
****** АД, Банка ****** АД, ***ЕАД, ***АД, ***ЕАД, *** ЕАД, *** АД, ПроКредит
Банк (***) ЕАД, *** АД, *** АД, ***АД, *** АД, *** АД, *** АД, ***АД, ***АД, ***Н.В.
– клон София, ***АД – клон ***, ***С.А. – клон София, ***– клон София /л.71 – 129,
л.136, л.143 - 144 от делото/;
- трудов договор № *** от
06.01.2017г. със страни – Ц.Р.В. /работник/ и ***ЕООД – ПЛЕВЕН /работодател/, Разрешение
№204/29.12.2016г. за водач на таксиметров автомобил и протокол за монтаж на
фискална памет от 14.03.2017г. /л.133 - 135 от делото/ ;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ТД на
НАП – ПЛЕВЕН, ОДМВР – ПЛЕВЕН, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ПЛЕВЕН, БЮРО ПО ТРУДА - ПЛЕВЕН /л.34 – 41 от ДП, л.16 – 19 от
делото/;
- характеристична справка / л.31 от ДП,
л.22 от делото/;
- справка за съдимост /л.27 - 29 от
делото/.
От посочените по-горе
доказателствени източници следва по убедителен, безпротиворечив начин
фактическата обстановка, приета от Съда и изложена по-горе. В доказателствената
съвкупност липсват същински противоречия, които да налагат обсъждане в
съотвествие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Все пак, следва да бъдат отбелязани някои
особености на доказателствената съвкупност – по съображения за изчерпателност
на настоящия съдебен акт.
От една страна, в хода на
досъдебното производство е изготвено заключение по съдебно-оценителна
експертиза, което в хода на съдебното следствие беше прието към материалите по
делото. Съдът не намира основания да лиши от кредитиране същото експертно
заключение, но същевременно държи сметка, че изчисляването на дължимия размер
неизплатени месечни вноски, в случаи като настоящия, е въпрос на елементарно
аритметическо действие – умножаване на съответния брой месеци по установения
със Съдебно решение, размер на месечна вноска. Ето защо, макар да не оставя
представеното експертно заключение по делото без доверие Съдът държи сметка, че
същото е напълно ненужно от доказателствена гледна точка и не основава
Присъдата си върху същото - още повече, че настоящият случай не налага
използване на специални знания из областта на науката, изкуството или техниката
– така, както повелява чл.144 ал.1 НПК.
От друга страна, съпоставката на
показанията на св.Д.Г., дадени непосредствено пред съда и прочетени на
основание чл.281 НПК разкрива, че първите са значително по-общи в сравнение с
вторите, които на свой ред, детайлно поясняват периода, за който се твърди
неизпълнение на задължението за издръжка и поведението на подсъдимия в същия времеви
период. Съдът преценява като добронамерени и последователни както едните, така
и другите показания на свидетелката, но отдава
известно предпочитание на прочетените по реда на чл.281 НПК, още повече, че
самата Д.Г. напълно се солидаризира с тях; свидетелката уточнява, че поради
изминалия период от време, спомените й към момента на съдебното следствие, не
са достатъчно ясни – обяснение, което Съдът приема като напълно достоверно.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Ц.Р.В.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 НК - през периода месец февруари 2017г. - месец юли
2017г. включително в град Плевен, като осъден с Решение № ***/30.09.2013г. по
гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд – Плевен да издържа свой
низходящ - В.Ц.В.ЕГН: **********, не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - шест месечни вноски от по 120,00 /сто
и двадесет/ лева, всичко в общ размер на 720,00/седемстотин и двадесет/ лева,
като деянието е извършено повторно.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 183 ал.4 във вр. с ал.1 е идентично с това на престъплението по чл.183
ал.1 НК и се изразява в бездействие – противоправно въздържане от изпълнението
на задължение за даване на издръжка, постановено с влязъл в сила съдебен акт,
за две или повече месечни вноски. Поведението на подсъдимия е било именно
такова, като в периода месец февруари 2017г. - месец юли 2017г. включително в
гр.ПЛЕВЕН не е изпълнил нито една месечна вноска от дължимите през този период
общо шест месечни вноски, всяка в размер на 120,00 лева, съобразно Решение № ***/30.09.2013г.
по гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд – Плевен, в общ размер на
720,00/седемстотин и двадесет/ лева. Тези
факти и обстоятелства се установяват пряко от обясненията на подсъдимия В. и показанията
на свидетелката Д.Г., а косвено - от заверения препис на Решение № ***/30.09.2013г.
по гражданско дело № ***г. и справка за родствени връзки на Ц.В..
Във връзка с обективната
съставомерност на деянието следва да бъде отбелязано, че не се събраха
доказателства, от една страна – за неизпълнение на месечна издръжка в размер на
50 лева, а от друга – за неизпълнение на месечна вноска за месец август 2017г.
На първо място, следва да бъде
подчертано, че престъпните състави, уредени в чл.183 ал.1 и ал.4 НК, не
познават понятието „частично изпълнение“. Законодателят е криминализирал
неизпълнението на две или повече месечни вноски по задължението за издръжка и
при положение, че не е предвидил нарочни изключения, свързани с евентуално
„частично изпълнение“, то същото е ирелевантно от гледна точка на обективната
съставомерност на деянията по чл.183 ал.1 и ал.4 НК. В този смисъл,
евентуалното изплащане на парични средства от страна на дължащия издръжката -
които обаче не са достатъчни, щото да покрият пълния размер на месечна вноска -
от гледна точка на изискванията на чл.183 НК, съставлява пълно неизпълнение.
Така е и в настоящия случай. Както от показанията на св.Г., така и от
обясненията на подсъдимия следва, че за периода месец януари – месец юли
2017г., са изплатени единствено 70 лева, но доколкото тази сума не покрива
размера дори на една месечна вноска, то и неизпълнението се явява пълно за
посочения период, а престирането на споменатата парична сума следва единствено
да се разглежда на плоскостта на обстоятелствата, които биха могли да смекчат отговорността
на дееца. Отделно от това, следва да бъде подчертано, че е неясно за кой период
от време се отнася коментираната парична сума, а следва да бъде напомнено, че
месец януари 2017г. не е включен във времевия обхват на повдигнатото спрямо Ц.В.
обвинение. Ето защо Съдът намира, че в частта за неизпълнение на месечна
издръжка в размер на 50 лева, повдигнатото обвинението е недоказано, още повече,
че съобразно Решение № ***/30.09.2013г. по гражданско дело № ***г. по описа на
Районен съд – Плевен, размерът на месечната вноска по дължимата от страна на
подсъдимия В. издръжка, възлиза на 120 лева. Поради това, в коментираната част,
подсъдимият следва да бъде оправдан.
На второ място, от показанията на
свидетелката Г., дадени както в съдебното следствие, така и прочетени на
основание чл.281 НПК следва, че периодът, за който се отнасят нейните показания
е 01.01.2017г. – 04.08.2017г. /датата, на която е проведен разпитът в
досъдебното производство/. За този период свидетелката заявява, че й се дължат
още 770 лева, т.е. при съобразяване на споменатата по-горе изплатена парична
сума от страна на подсъдимия /70 лева/, касае се за издръжка в общ размер на
840 лева, т.е. – за общо 7 неизплатени месечни вноски от по 120 лева, които са
за месеците януари – юли 2017г. включително. Както вече беше отбелязано, за
периода месец януари не е повдигнато обвинение,
а същевременно – по делото са представени доказателства единствено за
неизпълнение на задължението за издръжка до месец юли 2017г. включително. Ето
защо Съдът приема, че в рамките на повдигнатото спрямо Ц.В. обвинение, периодът
на неизпълнение на задължението за издръжка на малолетната ***е именно от месец
февруари до месец юли 2017г. включително, т.е. – общо шест месечни вноски.
Респективно, обвинението в частта за неизплатена вноска за месец август 2017г.
се явява недоказано – и в тази част, подсъдимият следва да бъде оправдан.
Квалифициращият признак
„повторност“ по смисъла на чл.28 ал.1 НК се доказва от осъждането на Ц.Р.В. по
НОХД №1945/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, за което не е бил изтекъл срока по
чл.30 НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – неплащане на
повече от две месечни вноски по издръжката, която дължи, при наличието на
предходно осъждане за деяние по чл.183 ал.1 НК - и е целял тяхното настъпване. В
този смисъл, неговото поведение е било „съзнателно“ по смисъла на чл.183 ал.1 НК като следва да бъде подчертано, че за подсъдимия не са били налице пречки от
такова естество, че да е налице пълна обективна невъзможност да изплаща
вноските по издръжката на ***. Съвкупната преценка на представените /и изброени
по-горе/ писмени доказателства за имотно състояние и трудова ангажираност на
подсъдимия идва да покаже, че макар да не е имал движение на парични средства
по сметките, които е притежавал в ***(***) ЕАД и ***АД, през инкриминирания
период подсъдимият е упражнявал трудова дейност като таксиметров шофьор /в тази
насока са и характеристичните данни, представени по делото/, а по собствените
му обяснения – дори е изплащал таксиметров автомобил. Действително, липсват
данни за регистрирани трудови договори, движимо и недвижимо имущество през
периода, но същевременно, категорично доказано се явява обстоятелството, че за
времето месец февруари – месец юли 2017г. включително, Ц.В. е реализирал
трудови доходи. Поради това Съдът приема, че същият, макар и със затруднения, е
имал възможност да изплаща дължимата издръжка, т.е. неизпълнението е „съзнателно“
по смисъла на чл.183 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен
начин както от обективна, така и от субективна страна в очертаната по – горе
част, като Ц.Р.В. следва да бъде признат за виновен именно в тези граници, като
бъде оправдан в частта на обвинението за неизплатена месечна вноска в размер на
50, 00 /петдесет/ лева и за периода месец август 2017г.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.183 ал.4 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
ниска: предвидено е кумулативното налагане на наказания лишаване от свобода до
две години или пробация, както и обществено порицание.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Ц.В., следваща от представената справка за съдимост, е относително
ниска. Към инкриминирания период, същият е бил осъждан еднократно - за
престъпление по чл.183 ал.1 НК, което осъждане обаче не следва да бъде взето
предвид самостоятелно, тъй като обуславя наличието на квалифицирания състав по
чл.183 ал.4 НК. Отделно от това, в миналото е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК.
Според представените характеристични данни, В. упражнява дейност като
таксиметров шофьор, не са налице данни за противообществени прояви, злоупотреба
с алкохол или наркотични вещества, както и за контакти с лица от криминалния
контингент. Следователно, съвкупно преценено, личната обществена опасност на
дееца действително се явява относително ниска.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид:
-
изплащането в хода на съдебното следствие, от страна на подсъдимия В. на
цялата сума, дължима за издръжка, съобразно обстоятелствената част на
обвинителния акт,
-
направеното самопризнание и дадените в негова подкрепа обяснения, както и
искрено заявеното разкаяние от извършеното;
-
затрудненото материално положение през инкриминирания период.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия.
Следва да бъде специално
отбелязано, че подсъдимият В. никога не се е ползвал от привилегията на чл.183
ал.3 НК. Въпреки това – и въпреки изплащането на пълната сума по дължимите
издръжки, съобразно повдигнатото му обвинение, приложението на споменатата
привилегирована разпоредба, не е допустимо. Същата е неприложима в случаите на
чл.183 ал.4 НК, а препраща единствено към случаите на чл.183 ал.1 НК. В този
смисъл е и трайната съдебна практика, намерила израз например в Решение № 2 от
2.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., ОСНК, Решение № 310 от 29.V.1970 г. по н. д. № 244/70 г., I н.
о., Решение № 52 от 2.II.1972 г. по н. д. № 646/71 г., II н. о., Решение № 517
от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 557/2008 г. и други.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при относително ниска обществена опасност на
деянието и относително ниска – на дееца. Не са налице многобройни или
изключително по характера си, смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. не
са налице условията за определяне вида и размера на наказанието по чл.55 НК. На
следващо място Съдът намира, че като по – подходящо наказание от двете
алтернативно предвидени в чл.183 ал.1 НК – лишаване от свобода и пробация - се
явява наказанието пробация, като предвид самокритичното отношение на подсъдимия
към извършеното от негова страна деяние, както и предвид естеството на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът преценява, че наред с наказанието
Обществено порицание, следва да бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ по двете
задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.4 НК в размер, който да се
доближава до минимума, предвиден в чл.42а ал.3 т.1 НК; този размер обаче не
може да бъде в самия минимум, тъй като се касае за деяние, извършено повторно,
а това на свой ред, налага и по-строг санкционен подход.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Ц.Р.В. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че през
периода месец февруари 2017г. - месец юли 2017г. включително в град Плевен,
като осъден с Решение № ***/30.09.2013г. по гражданско дело № ***г. по описа на
Районен съд – Плевен да издържа свой низходящ - В.Ц.В.ЕГН: **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - шест месечни вноски от по 120,00 /сто и двадесет/ лева,
всичко в общ размер на 720,00/седемстотин и двадесет/ лева, като деянието е
извършено повторно - престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 НК, поради което и на основание чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ПРОБАЦИЯ при следния вид и размер на
пробационните мерки:
-
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** -
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при периодичност - ДВА пъти седмично;
-
по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител - за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
прочитане на настоящата Присъда по радиовъзела на гр.ПЛЕВЕН, като на основание
чл.304 НПК го оправда в частта на обвинението за неизплатена месечна вноска в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева и за периода месец август 2017г.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на Ц.В.. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК Ц.Р.В., ЕГН: **********
беше осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 52,90 лв.
/петдесет и два лева и деветдесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 20
/двадесет/ лв. - по сметка на РС –
ПЛЕВЕН, всичките дължими във връзка с изготвянето и доклада на експертно
заключение по делото.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :