Решение по дело №308/2012 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 51
Дата: 9 юли 2015 г. (в сила от 26 февруари 2016 г.)
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20122210100308
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

09.07.2015 година, град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 11.03.2015 г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :……………

                        ...........................

Секретар Е.К. .................................................................... ……………..                                      

прокурор…………………………………...................................................................................

като разгледа докладваното от председателя И. ЧЕНКОВ гражданско дело № 308 по описа на РС Котел за 2012 година:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищците И.Х.О.  ЕГН  **********, Л.Р.М., ЕГН **********, Ф.И.О. ЕГН *********, А.Х.А. ЕГН ********** чрез техния пълномощник и  лице със съдебен адрес  адв. Г.М. *** с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС – искане за установяване съществуването на положителен факт – право на собственост, придобито по силата на чл. 79 от ЗС, а именно настъпила десетгодишна непрекъсната давност на владеене на процесния имот.

В исковата молба ищците  по делото И.Х.О., Л.Р.М., Х.Х. О.- починал в хода на делото с наследници Ф.И.О. и А.Х.А.., чрез процесуалния си представител адвокат Г.М. предявяват на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС своя иск, претендират за собственост всеки на по ¼ ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място, с площ 2 700 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен номер 300 по плана на село Ябланово, община Котел, при граници: поземлен имот (ПИ) № 229; ПИ № 302; ПИ №301; край на регулацията и общинска мера, ведно с изградените в него паянтова жилищна сграда, със застроена площ 63 кв. м., състояща се от две стаи и входно антре и паянтова стопанска сграда, със застроен обем51 куб. м.

Към настоящия момент имотът се идентифицирал като ПИ с идентификационен номер № 87031.501.300, по кадастралната карта на село Ябланово, одобрена със Заповед № РД 18-8 от 28.03.2007 г. на Агенцията по кадастъра, с административен адрес село Я., ул. ************* с площ 2 379 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, съседи: ПИ № 87031.502.2045; ПИ № 87031.502.220; ПИ № 87031.502.1069 и ПИ № 87031.502.302, ведно с построените в него сграда с идентификатор 87031.502.300.1, със застроена площ 22 кв. м., брой на етажите : 1, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 87031.502.300.2, със застроена площ 59 кв. м., брой на етажите: 1, начин на трайно ползване: жилищна сграда - еднофамилна, по отношение на ответниците М.Х.К., А. И. К. и Д.А.Х..

Ищците твърдят, че заедно с първата ответница М.Х., са наследници на праводателя на спорния имот Хамза Х.О.,***. Твърдят, че никога не били прекъсвали владението върху имота, независимо, че реално не живеят на посочения административен адрес на имота, били го посещавали. периодично и са го имали. за тяхна обща съсобственост. Установили, че ответницата М.Х.К. неправомерно се била снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху гореописания имот, а именно нотариален акт № 10, том ІІІ, дело № 394/2005 г. на нотариус Андон Великов ( акт № 82, том V, дело № 928 / 2005 г. на Сл. по вписванията). Тъй като по това време ответницата К. била в брак с Х. И. К., бивш жител ***, с когото нямали деца, то братята на починалия й съпруг – А. И.К. и Д.А. Х., явяващи се негови наследници придобиват статут на ответници по делото.

Ищците считат, че ответницата К. не е придобила по давност процесния имот и че той е собственост на общите им праводатели, поради което молят съда да отмени нотариалния акт с който се е снабдила ответницата в размера му над нейната ¼  от имота, тъй като останалите ¾ не била владяла за себе си, като в тази връзка молят съда да ги признае за собственици в посочените квоти. Претендират разноските.

 

Постъпил е отговор от служебно назначения особен представител на отв. Д.А. Х., адвокат М.Г., в който се оспорва иска като неоснователен, с твърдението, че владението от страна на ответниците било продължило много повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано и че ищците живеели постоянно в Р Турция и гр. Разград.

В постъпилия от страна на ответницата М.К.,  чрез адвокат Г.М. отговор се твърди, че искът е неоснователен и че описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на действителността, като посочва в шест пункта от отговора доводите си за това твърдение, в смисъл, че ищците не били владяли и ползвали имота, както и твърдяните в и. м. подобрения, посочват се времеви периоди за които твърди, че ищците са пребивавали извън страната. Моли съда да отхвърли претенцията и претендира разноските по делото.

В с. з. за ищците, редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Г.М., който от негово име поддържа предявения иск и Моли съда да го уважи.

Ответницата, редовно призован, явява се, представлява се от адвокат Г.М., който от негово име поддържа отговора, по изложените в него съображения.

Воден от горното, Съдът изслуша показанията на общо трима свидетели водени от ответната страна и двама от ищцовата страна.

От всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено като фактическа обстановка:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите разпитани по инициатива на ищцовата страна. Техните показания изцяло подкрепят посоченото в исковата молба. С тях се установи по безспорен начин, че ищците също са владели процесния имот от смъртта на Х. О. през 1950г. заедно с Д. О. до 1996г., а след това всички наследници до настоящия момент. Показанията на двамата свидетели се покриват и са в подкрепа на исковата претенция.

Съдът не кредитира  показанията на свидетелите Х. М., Б. К. и поради факта, че са роднини и са заинтересовани от изхода на делото. Х. М. заявява, че страните са му племеници, а свидетеля Б. К. е зет на ответника М.К., поради горното Съдът изцяло не кредитира техните показания.

По делото не се спори,  относно местонахождението на имота, площа и сградите на имота. Не се спори, че до своята смърт на 27.01.1996г. Д. О. е живяла в имота. Не се спори, че на 27.03.1998г. ответницата М.К. е подала от името на всички наследници данъчна декларация, в която посочва страните по делото като съсобственици на имота с по ¼ ид.ч.всеки.

В настоящото производство се установи, че ищците са осъществявали на владението в предвидения от чл. 79, ал.1 от ЗС срок и на това основание са придобили  правото на собственост върху процесния имот.  Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗС  вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съдът констатира, че ищците  са придобили право на  собственост върху процесния имот с идентифицирал като ПИ с идентификационен номер № 87031.501.300, по кадастралната карта на село Ябланово, одобрена със Заповед № РД 18-8 от 28.03.2007 г. на Агенцията по кадастъра, с административен адрес село Ябланово, ул. Котленски проход № 62, с площ 2 379 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, съседи: ПИ № 87031.502.2045; ПИ № 87031.502.220; ПИ № 87031.502.1069 и ПИ № 87031.502.302, ведно с построените в него сграда с идентификатор 87031.502.300.1, със застроена площ 22 кв. м., брой на етажите : 1, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 87031.502.300.2, със застроена площ 59 кв. м., брой на етажите: 1, начин на трайно ползване: жилищна сграда - еднофамилна, по отношение на ответниците М.Х.К., Али Ибриям К. и Д.А.Х.  по давност, т.е. по начин, годен да ги направи собственици. Това са  материалноправните основания за цялостно признаване на претендирания иск.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният иск е доказан и основателен досежно придобиване на правото на собственост чрез давностно владение на процесния имот в предвидения от закона срок. Правото си на собственост ищците И.Х.О., Х.Х. Онбашев и Л.Р.М.  основават на давностно владение, което твърдят, че са упражнявали необезпокоявано за период от повече от 10 години.

Давностното владение съгласно чл. 77 от ЗС е оригинерен способ за придобиване на собствеността към което са изискуеми следните предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт – държане на веща; от субективна – намерение за своене, изразяващо се в явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия типични и включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез първите два признака в продължение на предвидения от закона срок – 10 години при недобросъвестно и 5г. при добросъвестно владение и не на последно място - владяната вещ да се намира в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска придобиването на собствеността като последица от осъщественото владение.

Последната предпоставка и обстоятелството, че ответник и оспорващ правото на собственост на ищеца, (което е представлява и положителна предпоставка за допустимост на предявения иск с оглед наличието на правен интерес) налага на първо място изследване на въпроса относно възможността за посочения период от 1990г. насам имотът да бъде придобит чрез давностно владение.

В тази връзка, съдът намира, че предявената претенция по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, следва да бъде уважена изцяло като основателна и доказана, тъй като в хода на съдебното дирене се установи, че ищците са владеели и собственици на процесния имот. С оглед този изход от спора, предвид гореизложеното и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на ищците за разноски следва да се уважи и да осъди ответниците да заплатят на ищците направените от тях  разноски по делото 1 634,48 лева като следва: за адвокатски хонорар в размер на 1000.00лева, за платена държавна такса и  общо в размер 352.08лева, платен хонорар за процесуален представител 200.00 лева + за превод 2,50 лева общо 202.50 лева, платена държавна такса за вписване на искова молба в размер 18.00 лева; платено нареждане за издаване на 2бр. удостоверение 14.00 лева; платена такса за издаване на скица на имота 38.00 лева; приходна квитанция за издаване удостоверение за наследници 3.90 лева; приходна квитанция за издаване удостоверение за данъчна оценка 6.00 лева.

            Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.К. , ЕГН **********,***, А.И К. , ЕГН**********,*** и Д.А.Х., ЕГН **********,***,че ищците И.Х.О.,ЕГН: **********,***, Л.Р.М., ЕГН **********,***, Ф.И.О., ЕГН ********* и А.Х.А., ЕГН **********и двете от с. Ябланово, чрез техния пълномощник и  лице със съдебен адрес  адв. Г.М. *** с иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, са собственици на ПИ с идентификационен номер № 87031.501.300, по кадастралната карта на село Ябланово, одобрена със Заповед № РД 18-8 от 28.03.2007 г. на Агенцията по кадастъра, с административен адрес село Ябланово, ул. Котленски проход № 62, с площ 2 379 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, съседи: ПИ № 87031.502.2045; ПИ № 87031.502.220; ПИ № 87031.502.1069 и ПИ № 87031.502.302, ведно с построените в него сграда с идентификатор 87031.502.300.1, със застроена площ 22 кв. м., брой на етажите : 1, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 87031.502.300.2, със застроена площ 59 кв. м., брой на етажите: 1, начин на трайно ползване: жилищна сграда – еднофамилна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците   М.Х.К. , ЕГН **********,***, А.И. К. , ЕГН**********,*** и Д.А.Х., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците И.Х.О.,ЕГН: **********,***, Л.Р.М., ЕГН **********,***, Ф.И.О., ЕГН ********* и А.Х.А., ЕГН **********и двете от с. Ябланово, чрез техния пълномощник и  лице със съдебен адрес  адв. Г.М. *** направените от тях  разноски по делото 1 634,48 лева като следва: за адвокатски хонорар в размер на 1000.00лева, за платена държавна такса и  общо в размер 352.08лева, платен хонорар за процесуален представител 200.00 лева + за превод 2,50 лева общо 202.50 лева, платена държавна такса за вписване на искова молба в размер 18.00 лева; платено нареждане за издаване на 2бр. удостоверение 14.00 лева; платена такса за издаване на скица на имота 38.00 лева; приходна квитанция за издаване удостоверение за наследници 3.90 лева; приходна квитанция за издаване удостоверение за данъчна оценка 6.00 лева.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: