РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8, по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 47,
представлявано от управителя си Д.Г.В., срещу:
М.С.Б., ЕГН: **********,***, искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.2-ро и чл. 86 ЗЗД, с които ищеца иска
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи
сумата от 2000 лв.,
представляваща заплатено на отпаднало
основание капаро по договор за покупко продажба на
апартамент, и сумата от 27.22 лв., представляваща законна лихва за забава, за
периода от 19.09.2019 г. до 06.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 617 от 15.11.2019г., по ч.г.д. № 1170/2019 г., по описа на Велинградския районен съд.
Ищцовото дружество ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, излага, че подало
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.г.д. №
1170/2019 г., по описа на Велинградския
районен съд и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
617 от 15.11.2019г.,
като в срока по чл. 414 ГПК ответницата възразила срещу дължимостта
на сумите, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Излага, че на 19.09.2019 г. е уговорил с ответницата Б.
да му продаде заедно със съпруга й И.Б., недвижим имот, находящ
се в гр. Велинград, ул. „Лиляна Димитрова" № 3, ап. № 8, за сумата от
57700 лева. Твърди, че се разбрали да подпишат предварителен договор, като сумата от 2000 лева следвало да се
преведе предварително като капаро, поискано от ответника. Излага, че на същата
дата превело сумата по банков път по сметка на ответницата, а след това осъществили телефонен разговор за
да уговорят сключването на предварителен договор, но ответницата отказала.
Поддържа се, че първоначално ответницата Б. казала, че ще върне сумата от 2000
лева, но до този момент не е, като заявявала, че няма да ги върне. Поради
изложеното се моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи процесните суми. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в
който изразява становище, че исковата молба е процесуално недопустима, поради което
моли да се прекрати производството, алтернативно се поддържа, че е
неоснователна и недоказана по основание и размер. Признава, че е получена сума
от ищеца, но оспорва размера й. Поддържа, че не е била канена да връща
процесната сума и прави изявление, че я задържа като задатък от изправната
страна по предварителния договор. Твърди, че е налице желание за сключване на
предварителен договор. Поради изложеното моли производството да се прекрати,
алтернативно искът да се отхвърли. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно
чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание по чл. 55 от ЗЗД
За да възникне претендираното спорно материално
право следва в обективната действителност да са се осъществили следните
юридически факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е постъпила в имуществения
комплекс на ответника 3. Това разместване на блага да е предприето с оглед на
очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните,
оправдаващо престацията, което не се е осъществило.
От приет като писмено доказателство по делото и
неоспорен отчет по сметка № 9 на фирма «Еселде 21»
ЕООД в банка Юробанк България АД, се установява, че
от страна на ищеца е извършен превод на 19.09.2019г. по сметка на ответника- М.С.Б.
на сума в размер на 2000 лева, с вписано
основание- депозит апартамент. Получаването на процесната сума не се оспорва от страна
на ответника, както и обстоятелството за постигната договореност за сключване
на предварителен договор. От страна на
ответника не се ангажират доказателства
за наличие на основание за задържане на получената сума. В тази насока са
наведени твърдения, но не се ангажират доказателства за предприети действия за
сключване на предварителен договор с
ищеца. От друга страна се претендира
задържането на получената сумата като задатък от ответницата, която твърди да е
изправна страна по предварителен договор. Възражението съдът намира за
неоснователно по следните съображения:
По
делото не е спорно, че преддоговорните отношения не
са довели до търсения с тях ефект- сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на имот, нито на окончателен. Каква ще е функцията на предварително
платената сума се решава от страните, като в този смисъл те разполагат със
свобода на договаряне и могат да уговорят специални правила относно
неизпълнение на постигнати договорки, като няма пречка и в преддоговорни
отношения да сключат съглашения с организационен и подготвителен характер, които да бъдат обезпечени с
уговорени между страните клаузи и в този
смисъл да придадат на предварително платената сума от 2000 лева, обозначена
като депозит, характер на задатъка, която при
неизпълнение сумата да бъде задържана, или върната в двоен размер. Съществуването на уговорка относно
платената предварително сума от 2000 лева депозит, която да има функциите на задатък, доколкото
липсва писмен документ, от който да се извлича конкретното й предназначението в
настоящия случай следва де се установява чрез тълкуване действителната воля на
страните. Ако страните са договорили
клаузи, чрез които да придават на авансово платената сума обезпечителна
и обезщетителна функция, чрез изрично уреждане на
последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има функции подобни
на задатък. По делото няма никакви
доказателства, които да обосновават извод за постигната такава договорка между
страните, а още по- малко са ангажирани такива от страната на ответницата, че
тя е изправна страна по сделката, което изискване е кумулативно за да се
приеме, че искането й е основателно. следователно, доколкото от страна
на ответника не се доказа наличие на основание да задържане на така получената
сума, то искът на ищеца с правно основание чл.55, ал.1, предл.
2 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД
По делото с исковата молба са изложени твърдения за изявления, адресирани до ответника, за
връщана на сумата от 2000 лева депозит, но не са ангажирани доказателства в
подкрепа на тези твърдения. Лихвата за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на
парично задължение и се дължи от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Относно вземането, предмет
на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, за да се
търси лихва за забава върху тази сума, до колкото не се установява да е
уговорен срок за изпълнение, е необходимо до длъжника да бъде отправена покана
за плащане, каквито доказателства не са ангажирани от ищеца. Ето защо акцесорната претенция като недоказана следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По разноските
В
съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете
или сума в размер на 477.31 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски, но такива не се претендират и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 47,
представлявано от управителя си Д.Г.В., против
М.С.Б., ЕГН: **********,***, иск
с правно основание 422 ГПК, вр. с
чл.55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, че М.С.Б. дължи на „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, ЕИК:*********,
сумата от 2000 лв., представляваща заплатено
на отпаднало основание капаро по договор за покупко
продажба на апартамент, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 617 от 15.11.2019г., по ч.г.д. № 1170/2019 г., по описа
на Велинградския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 47,
представлявано от управителя си Д.Г.В., против
М.С.Б., ЕГН: ********** иск с правно основание 422 ГПК, вр. с
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
27.22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.09.2019г. до 06.11.2019г..
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД,
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 477.31 лева, представляваща разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА