№ 1202
гр. Варна, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500598 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 4018/16.12.2022 год., постановено по гр.д. № 18269/2021 год., ВРС – 52
състав, е приел за установено в отношенията между страните, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в
качеството си на единствен наследник на Г.Й.Б., ЕГН **********, починала на *** Акт за
смърт № ****** съставен в гр. Шумен, дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33,
сумата от 1768,80 лева (Хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и 80 ст.),
представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 03.09.2018 г. до
05.08.2021 г. по партида с абонатен № 1157030, за обект на потребление, находящ се на
адрес: ***, за която сума са издадени фактури в периода от 03.10.2018 г. до 06.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 236,85
лева (Двеста тридесет и шест лева и 85 ст.), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 02.11.2018 г. до 04.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4908/13.09.2021 г. по ч. гр. д. №
13148/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, като е осъдил ответника да
заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва наличието на основание за
начисляване на процесните количества вода при спазване на алгоритъма на служебен отчет,
регламентиран в чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004 на МРРБ, както и доказаността на
1
неизпълнението на задължението на потребителя Баева да осигури метеорологично годен
водомер за измерване на реално потребеното количество и достъпът до него. Счита, че
доставчикът е следвало да приложи чл.22 от ОУ като отчете реално доставените и
използвани от ответника количества вода в имота въз основа на индивидуалния водомер,
монтиран в имота, а по делото не са събрани никакви доказателства реален отчет,
респективно недопускане на служителите на ВиК в имота. Не са представени и
доказателства за извършване проверки в имота относно метереологичната годност на
водомера или отказ/осуетяване на проверката за това от страна на потребителя. Не са
представени и доказателства за съставяне на протокол по надлежния ред, наличието на
дадени предписания след 2015 година, с оглед приложимостта на основанието за служебно
отчитане на услугата, нито се установява изтеклата метеорологична годност на водомера. На
самостоятелно основание се твърди и че не се установява правилното приложение на
алгоритъма за служебно определяне на ползваните количества ВиК услуги при
метеорологично негоден водомер поради неустановяване категорично броя на лицата,
обитаващи имота за процесния период. Позовава се и на наличието на влезли в сила за
предходен период дела, в които този въпрос е бил изследван, както и се твърди
недоказаност, че ответникът, като правоприемник на Баева, има качеството на потребител
на имота. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага, че водомерът на ответника не подлежи на реално отчитане поради
изтеклата повече от десет годишна метеорологична годност на водомера, като се отчита, че
първият съхраняван отчет е от 2002 год. Счита, че задължение на потребителя е да извършва
последваща метеорологична проверка на водомера си съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата,
което не е сторено и този факт не подлежи на доказване от дружеството. Представени са и
доказателства за броя на обитателите в имота, а оспорването на валидно облигационно
правоотношение с првоприемника на Баева не е своевременно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл.доказателства за платена държавна такса.
С въззивната жалба са представени съдебни решения, касаещи процесния обект, но за
предхождащи спорния периоди. Същите не представляват доказателства за релевирани и
относими към спора факти и обстоятелства, нито имат обвързваща настоящият състав сила
на пресъдено нещо. Същите са ирелевантни с оглед и евентуална допустимост на
претенцията, поради което не следва да бъдат приемани, а приложени към корицата на
делото.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на С. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** срещу решение № 4018/16.12.2022 год., постановено по гр.д. №
2
18269/2021 год. на ВРС – 52 състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че С. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, в качеството си на единствен наследник на Г.Й.Б., ЕГН
**********, починала на *** Акт за смърт № ****** съставен в гр. Шумен, дължи на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 1768,80 лева (Хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и 80 ст.), представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК
услуги за периода от 03.09.2018 г. до 05.08.2021 г. по партида с абонатен № 1157030, за
обект на потребление, находящ се на адрес: ***, за която сума са издадени фактури в
периода от 03.10.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 236,85 лева (Двеста тридесет и шест лева и 85 ст.),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 02.11.2018 г. до 04.09.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 4908/13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 13148/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри
състав, като е осъден ответника да заплати на ищеца и разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на представените с въззивната
жалба съдебни решения.
Приложените с въззивната жалба съдебни решения да се разшият от делото и се
приложат към корицата на делото.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 598/2023 год. на ВОС за 10.05.2023 год. от
13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото, като на
въззивника се връчи препис от писмения отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3