Р
Е Ш Е Н И Е
№
25
гр. Разград, 15.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 28 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 211 ЗМВР.
Постъпила е жалба от Т. М. Д. от гр. Л.
против Заповед № 363з-2000 от 04.12.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР
– Търговище, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3,
чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че извършеното
от него деяние не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, поради
което моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Младши инспектор Т. М. Д. е младши
автоконтрольор I степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – Търговище.
В ОДМВР – Търговище е постъпило писмо peг.
№ 7855р-7085/12.08.2020 г. от дирекция „Вътрешна сигурност” относно създадена
във „Вайбър“ група от служители на МВР, в която се публикуват съобщения,
съдържащи информация за времето и мястото на използване на камерите за контрол
на скоростта на движение на МПС. Към писмото е приложена разпечатка с 13
съобщения, изпратени в групата от мл. инспектор Т. Д.
Със заповед рег.№ 363з-1355/20.08.2020
г. на директора на ОДМВР – Търговище е била разпоредена проверка по чл. 205, ал.
2 ЗМВР за изясняване на постъпилите данни за наличие на дисциплинарно нарушение.
В хода на проверката е установено, че мл. инспектор Д. е бил член на Вайбър
група, в която през периода 23.01.2020 г. – 13.04.2020 г. е публикувал 13
съобщения за времето и мястото на използване на мобилни камери TFR1 и СПУКС за контрол на скоростта на МПС в гр.
Търговище и областта. При анализа на разстановката на нарядите по пътен контрол
е изяснено, че в някои от случаите Д. е съобщавал за разположението на
камерите, без самият да е бил в наряд за съответния времеви интервал и не е бил
включван в екип за експлоатация на СПУКС.
В докладни записки рег. № 363р-21200 от
15.09.2020 г. и рег. № 363р-21952 от 24.09.2020 г. служителят е посочил, че е бил
член на групата във Вайбър с колеги от сектор „Пътна полиция“ в страната. Преди
няколко месеца напуснал групата, като не знаел в нея да участват външни лица,
освен колегите му. Не помни съдържанието на изпратените от него съобщения.
Дисциплинарно разследващия орган е
обобщил резултатите от проверката в доклад рег. № 363р-21545 от 18.09.2020 г.,
в който е изразил становище, че информацията, свързана с разстановката на
техническите средства за контрол на скоростта е служебна и Д. я е предоставял
на служители на МВР, евентуално поставяйки ги в изгодно положение като водачи
на МПС. Заключението в доклада е, че действията на служителя са неетични, но не
следва да се квалифицират като нарушение на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР поради това, че: не са налице данни за използване с
користна цел; не е налице забрана за разпространяване на този вид информация,
която по принцип подлежи на публикуване; разпространена е единствено сред
служители на МВР, във връзка с което няма данни за компрометиране дейността на
полицейските органи, не затруднява дейността по контрол на скоростта на
движение на МПС и не води до вредни последици относно условията за безопасност
на движението.
Във връзка с разпоредена допълнителна
проверка дисциплинарно разследващият орган е изготвил справка рег. № 363р-22708
от 30.09.2020 г., в която е посочил, че на мл. АК Д. не му е давано правомощие
или вменявано задължение да предоставя служебна информация за планирани
действия по контрол на пътното движение и предоставянето на такава е
несъвместимо с разпоредбата на т. 71, пр. второ от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, съгласно която служебната информация, с която
разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито
да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред. Поради
това е формирано становище, че действията на служителя следва да се
квалифицират като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за
което се предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 200, ал.
1, т. 12 ЗМВР – порицание.
Д. е бил запознат със справката на 01.10.2020
г., като му е бил предоставен 24-часов срок за допълнителни обяснения или
възражения. Такива не са депозирани.
На служителя е била връчена покана peг.
№ 363р-25800/05.11.2020 г. за изслушване от дисциплинарно наказващия орган,
което е било проведено на 10.11.2020 г. Д. изразил съжаление за постъпката си и
обяснил, че е отговарял на запитвания на колеги и не е знаел, че достъп до
предоставяната информация са имали и други лица.
С оспорената
заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че действията на Д. са
несъвместими с разпоредбата на т. 71, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, съгласно който служебната информация, с която
разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито
да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред. Не са
приложими други вътрешнонормативни актове в МВР, които евентуално да
регламентират използване на мобилното приложение Viber за публикуване на данни
за нуждите на МВР или с които да се предвижда възможност всеки служител да
предоставя служебна информация от личен профил в каквато и да е информационна
среда в интернет. Съгласно M3 № 8121з-91/14.01.2020 г. информацията, свързана с
осъществяването на пътния контрол, подлежи на публикуване в интернет, но от
служители, определени със Заповед № 363з-1659/05.11.2018 г. На мл. инспектор Д.
не му е давано правомощие или вменявано задължение да предоставя служебна
информация за планирани действия по контрол на пътното движение, в т.ч. на
служители на МВР, още повече в интернет среда. Действията му са квалифицирани
като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за
което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
При определяне
на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган е взел предвид
тежестта на нарушението, липсата на настъпили от него вредни последици, формата
на вината – небрежност, цялостното поведение на служителя от постъпването си на
работа в МВР през 1993 г. до момента, включително наложените наказания и
получените поощрения. С оглед на тези обстоятелства е определил наказанието в
минималния срок от 6 месеца.
Заповедта е била
връчена на жалбоподателя на 17.12.2020 г., а жалбата срещу нея е подадена на 30.12.2020
г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съобразно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204,
т. 3 ЗМВР – ръководител на областна дирекция, има необходимата писмена форма и
изискуемото от чл. 210, ал. 1 ЗМВР съдържание.
В хода на дисциплинарното производство не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарно
наказващият орган е спазил срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 196, ал.
1 и ал. 2 ЗМВР – 2 месеца от откриване на нарушението, след приспадане на периода
на ползвания от служителя законоустановен отпуск. Служителят е бил запознат с
всички документи, изготвени в хода на дисциплинарното производство и в
съответствие с чл. 206, ал. 1, пр. 2 ЗМВР преди налагане на наказанието е упражнил
правото си да даде устни обяснения. Заповедта му е връчена лично срещу
подпис с отбелязване датата на връчване, с което са изпълнени условията по чл.
210, ал. 2 ЗМВР.
Оспорената
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съгласно т. 71
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, приет със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г., обн., ДВ,
бр. 67 от 12.08.2014 г., изм., бр. 47 от 21.06.2016 г., бр. 5 от 17.01.2017 г.,
доп., бр. 64 от 3.08.2018 г., служебната информация, с която разполага
държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде
разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред. В § 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на Вътрешните правила за организацията на
документооборота в МВР е определено, че служебна информация е информацията,
която се събира, създава и съхранява въз връзка с официалната информация, както
и по повод дейността на органите и на техните администрации.
По делото не се
спори, че през периода 23.01.2020 г. – 13.04.2020 г. жалбоподателят е изпращал
съобщения в създадена група в приложението Вайбър с информация за времето и
местата, на които са били разполагани средствата за контрол на скоростта на МПС
в гр. Търговище и областта. Тази информация е служебна по смисъла на §1, т. 15
от ДР на горните вътрешни правила. Като я е разгласил пред други лица,
жалбоподателят е нарушил забраната по т. 71, пр. 2 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. А неспазването на правилата на този кодекс
е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което съгласно чл.
200, ал. 1, т. 12 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“.
При индивидуализацията
на наказанието са съобразени критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Съдът не
споделя съображенията на дисциплинарно наказващия орган, че формата на вината е
небрежност и че от деянието не са настъпили вредни последици. Нарушението е
извършено умишлено. Жалбоподателят е запознат с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР /вж. протокол рег. № 363р-16805 от 29.08.2018 г./,
включително с изискването да не разгласява служебна информация и съзнателно го
е нарушил, за да предупреди колегите си за месторазположението на средствата за
контрол на скоростта на МПС. Деянието не причинява материални вреди, но
предизвиква неимуществени последици, изразяващи се в неравно третиране на
участниците в движението. Независимо от това, дисциплинарното наказание
съответства на тежестта и характера на нарушението и изпълнява целта на закона,
тъй като чрез него се постига необходимото възпитателно и превантивно действие.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя за несъставомерност на дисциплинарното нарушение по
съображенията, изложени в доклад рег. № 363р-21545 от 18.09.2020 г. Първото
съображение е относно липсата на данни за използване на служебната информация с
користна цел. Служителят не е наказан за такова нарушение, а за това, че е разгласявал
служебната информация пред други лица не по предвидения ред, което е втората
хипотеза по т. 71 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Неоснователно е и съображението, че принципно информацията, свързана с
дейността на пътната полиция, подлежи на публикуване. Със Заповед № 8121з-91 от
14.01.2020 г. министърът на вътрешните работи е утвърдил Списък на категориите
информация, подлежаща на публикуване в интернет, за сферата на дейност на МВР
през 2020 г. и в т. 6 от този списък е посочена информацията за обществения ред
и сигурност по пътен контрол. Това не означава, че подлежат на публикуване всички
планирани мероприятия по пътен контрол, включително времето и мястото на използване на съответните
технически средства. До 16.01.2018 г. съгласно чл. 7, ал. 1 (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г.,
в сила от 16.01.2018 г.) от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС са
били оповестявани чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР. Но, както основателно възразява ответникът, подлежащата на
публикуване в интернет информация е официална такава и се предоставя от
определени длъжностни лица, оправомощени да я обявяват по съответния ред, а
жалбоподателят няма такива правомощия. Фактът, че разпространените от него
данни са били предназначени само за служители на МВР, не изключва
противоправния характер на деянието. Общоизвестно е, че Вайбър е приложение за
телефони, което позволява интернет връзка с неограничен брой лица, като
изпратените съобщения могат да бъдат получени от всяко присъединено лице. Освен
това, служителите на МВР като всички граждани са длъжни да спазват правилата за
движение и не следва да бъдат поставяни в по-благоприятно положение, като бъдат
предупреждавани за осъществявания контрол по пътищата. Знанието за
месторазположението на средствата за контрол е неотносимо към безопасността на
движението, но спомага да бъде избегната евентуална отговорност за нарушения на
ЗДвП.
Предвид
изложеното съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК
и оспорването следва да бъде отхвърлено.
Страните нямат
претенции за разноски.
По изложените съображения и
на основание чл. 211, пр. 1 ЗМВР Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. М. Д. от гр.
Л. против Заповед № 363з-2000 от 04.12.2020 г., издадена от директора на ОД на
МВР – Търговище, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3,
чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание порицание за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на касационно
оспорване съгласно чл. 211, пр. 3 ЗМВР.