№ 75
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20201110144851 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявен от Сдружение с нестопанска цел „Национален
институт за професионално образование и обучение“ (ищец) срещу Държавен фонд
„Земеделие“ (ответник) установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
22936.44 лева – лихва за забава за периода 27.05.2017г. – 30.09.2018г., дължима върху
главницата от 190695.57 лева, платима по договор № 29/111/00204 от 18.05.2011г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 19952/2020г. на СРС, 55
състав.
Ищецът твърди в исковата молба и в молба-уточнение от 25.05.2021г., че на
18.05.2011г. е сключил договор с ответника по програма „Професионално обучение,
информационни дейности и разпространение на научни знания“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., по която не е получил
дължимото финансиране от 190695.57 лева, въпреки изпълнение на задълженията си
по договора от своя страна. Пояснява, че сумата е била заявена за плащане още на
18.06.2013г., но с писмо от 30.09.2013г. ответникът е наложил радукция на субсидията
за реализираното от ищеца професионално обучение по програмата, поради което за
главницата е предявил иск, по който било образувано гр.д.№ 12706/2018г. на СГС, I-21
състав, присъединено към гр.д.№ 5941/2018г. на СГС, I-10 състав. Заявява, че на
13.05.2020г. по спора е било постановено съдебно решение, с което търсената главница
1
е била присъдена в полза на ищеца. Предвид изложеното, предявява иск за присъждане
на лихва за забава върху несвоевременно издължената главница за периода
27.05.2017г. – 30.09.2018г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията. Счита, че към 27.05.2018г. вземането не е било
ликвидно и изискуемо, поради което претенцията е неоснователна. Претендира
разноски.
С Протоколно определение от 03.02.2022г. производството по делото е било
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК – до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на спора между страните по гр.д.№ 5941/2018г. на СГС. След отпадане на
причината за спиране – решаване на спора за главницата по същество, делото е
възобновено с определение от 04.07.2022г.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на облигационно отношение между страните по
договор от 18.05.2011г., изпълнението на своите задължения по договора, размер на
вземането за главница по него, изпадане на ответника в забава по отношение на
задължението си да го плати. В тежест на ответника е било да докаже възражението си,
че не е изпадал в забава, евентуално – да докаже плащане на претенцията.
По делото е приложен договор № 29/111/00204 от 18.05.2011г., по силата на
който ответникът се е задължил да представи на ищеца финансова помощ, изразяваща
се в пълно покритие на разходите на изпълнителя за осигуряване на професионално
обучение по мярка „Професионално обучение, информационни дейности и
разпространение на научни знания“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007г. – 2013г. Съгласно т.2.4 от договора окончателният размер на
финансирането се определяло след представяне на изискуемите документи за реално
сторени разходи по изпълнението на проекта, като право на възложителя ДФ
„Земеделие“ било да откаже изплащането на финансова помощ изцяло или частично
при неизпълнение на задълженията на ищеца по договора или по уреждащата
отношенията им Наредба № 23/14.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по горепосочената мярка (т.4.5 от договора). В т.4.13
бил предвиден тримесечен срок за изплащане на помощта, считано от подаване от
страна на изпълнителя на заявка за плащане, към която е следвало да бъдат приложени
документите, доказващи направените разходи при изпълнение на договора (така и в
т.5.1). Договорът бил сключен със срок за изпълнение 18 месеца от подписването му,
продължен с още 6 месеца по силата на анекс от 18.10.2012г. Така сключеният договор
валидно е обвързвал страните по него, което не се спори по делото.
Видно от приета заявка за плащане, на 18.06.2013г. ищецът е поскал определяне
2
и изплащане на окончателния размер на договорената финансова помощ. Страните не
спорят, че ответникът е поискал прилагането на допълнителни доказателства, което
право е уредено в приложимата Наредба № 23/14.07.2008г., поради което
тримесечният срок за плащане на финансовата помощ по договора е изтекъл на
09.10.2013г.
Съгласно уведомително писмо изх.№ 01-3300/61 от 30.09.2013г. на ДФ
„Земеделие“ ответникът е уведомил ищеца, че окончателният размер на финансова
помощ по проекта определя в размер на 611227.58 лева, която сума не се спори, че е
била платена на 09.09.2013г. (както е посочено в писмото), като налага редукция на
субсидията в размер на 193452.44 лева и подробно посочва мотивите си, поради което
не признава частта от декларираните разходи в горепосочения размер.
Видно от приложена искова молба, вх.№ 124682/01.10.2018г., депозирана пред
СГС, именно отказаната помощ в размер на 193452.44 лева е била предмет на съдебно
производство. С решение от 13.05.2020г., постановено по гр.д.№ 5914/2018г. на I-10
състав по спора, исковата претенция е била уважена като основателна до размера от
190695.57 лева и отхвърлена, като недоказана, за горницата до пълния претендиран
размер. Съдът е приел в мотивите си, че редукцията за признатата за дължима сума не
е била законосъобразно наложена, поради което подлежи на плащане. Решението е
потвърдено с решение от 03.08.2021г. на САС, 9 състав, постановено по т.д.№
2428/2020г., и е влязло в сила на 30.05.2022г., когато с Определение по дело №
4973/2021г. ВКС, IV ГО, не допуска касационно обжалване на решението на САС.
Актовете на съда по спора за дължимостта на главницата по процесния договор са
приобщени като доказателства по делото. Видно е, че с решението на СГС е присъдена
законна лихва върху главницата от 190695.57 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.10.2018г., до окончателното плащане. По делото не са представени
доказателства за плащане на сумата от 190695.57 лева от страна на ответника в
изпълнение на така постановеното съдебно решение.
Предвид събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана. Падежът на главното задължение е определен с договора.
Съгласно т.14.3 и т.5.1 от него, плащането е следвало да бъде осъществено от
ответника до три месеца от подаване на заявката за окончателно плащане. Доколкото
се доказа, че заявката е била подадена на 18.06.2013г., то този срок е изтекъл на
18.09.2013г., към който момент заради наложената редукция, призната за
незаконосъобразно извършена, не е била заплатена сумата от 190695.57 лева. Съдът
следва да зачете признатият от ищеца неблагоприятен за него факт, че тримесечният
срок е удължен с 15 работни дни, с оглед дадени от възложителя към изпълнителя
указания за комплектоване на документите, поради което крайният падеж е настъпил
на 09.10.2013г. (така и в решението на СГС). Предвид изложеното, на 10.10.2013г.
3
ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си да заплати
договорената финансова помощ на изпълнителя по договора, съизмеряваща се с реално
направени от ищеца разходи по изпълнението му. От тази дата ДФ „Земеделие“ дължи
лихва върху неплатената в срок главница. По настоящото дело мораторната лихва се
заявява с начална дата 27.05.2017г., която следва датата на изпадане на ответника в
забава и е съобразена с правилото на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, предвиждаща тригодишна
погасителна давност за вземанията за лихва. Давността се прекъсва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, която е 27.05.2020г., при положително
решение по установителния иск – аргумент от чл.422 ГПК. Ето защо, претенцията за
присъждане на лихва за забава върху главницата от 190695.57 лева за периода
27.05.2017г. – 30.09.2018г. в размер на 22936.44 лева се явява основателна, а също и
доказана по размер при изчисляване с лихвен калкулатор.
Неоснователно е възражението на ответника, че мораторната лихва за търсения
период не е дължима, тъй като главницата е била предмет на съдебно производство и
следователно изискуемостта й не е била настъпила. С този довод се поддържа, че
лихвата за забава е дължима едва след влизане в сила на съдебното решение, с което се
присъжда главницата. Такъв довод не намира опора в нормативната уредба и
противоречи на разбиранията за справедливост в гражданските и търговски отношения
между страните. Изискуемостта на задължението произтича от договореното между
страните и настъпва с изтичане на крайния срок за плащане на главното вземане – три
месеца от подаване на заявката за окончателно плащане, продължен с 15 работни дни
при дадени указания за отстраняване на пропуски в окомплектоване на искането. С
настъпване на падежа платецът е изпаднал в забава при установено незаконосъобразно
редуциране на дължимата финансова помощ. Това, че главницата е била предмет на
съдебен спор, спира течението на давността, но няма за ефект определяне на друг
падеж от договорения между страните. Да се признае такъв има две неправомерни
последици – първо, падежът да се определя от субект, който не е страна по
правоотношението, а е само правоприлагащ орган, и второ – да се даде възможност на
неизправната страна по договора да се освободи от отговорността за мораторна лихва,
като оспори пред съд дължимостта на главницата. Със съдебното решение само се
признава незаконосъобразността на редукцията и дължимостта на главницата още към
09.10.2013г. и на това основание се осъжда ответника да плати сумата, като присъжда
лихва от подаване на исковата молба, тъй като така е заявено искането от изпълнителя
по договора и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не може да излезе извън
предмета на спора и да присъди лихва от по-ранен момент. Право на изправната страна
по договора обаче е да търси присъждане на мораторна лихва, като сам избира дали да
го стори в същия процес или в друг, но с риска от настъпване на последиците на
погасителната давност.
4
По разноските
При този изход на спора по делото ответникът следва да заплати на ищеца
разноските му по делото, които възлизат на 917.46 лева заплатена държавна такса, от
които 458.73 лева по ч.гр.д.№ 19952/2020г. на СРС, 55 състав, и толкова в исковото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 от
ЗЗД, че Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ ... със седалище: гр.София, бул. „Цар
Борис III“ № 136, дължи на Сдружение с нестопанска цел „Национален институт за
професионално образование и обучение“, БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на
управление: гр.Дупница, ул. „Драгой Болярин“ № 2, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Ангел Кънчев“ № 2, ет.5, офис 501 (чрез адв.Й. К.), сумата 22936.44 лева – лихва за
забава за периода 27.05.2017г. – 30.09.2018г. върху главницата от 190695.57 лева,
дължима по договор № 29/111/00204 от 18.05.2011г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 19952/2020г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Държавен фонд „Земеделие“,
БУЛСТАТ ... да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Национален институт за
професионално образование и обучение“, БУЛСТАТ ...., сумата 917.46 лева - разноски,
от които 458.73 лева по ч.гр.д.№ 19952/2020г. на СРС, 55 състав, и 458.73 лева в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5