Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./гр. Варна, 07.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели
Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Георги
Йовчев в.т.д.№197/2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Перник срещу решение
№908/26.11.2018 г. по т.д.324/2017 г. по
описа на ВОС, с което са отхвърлени исковете им с
правно основание чл.258 във вр. с чл.79 от ЗЗД срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за
заплащане на сумата от 400 000 лв., предявена като частична претенция от
общ размер 1 906 212,97 лв. по фактура №16/22.07.2016г., издадена по
договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане и сумата от 500 000 лв., предявена като частична
претенция от общ размер 1 277 473,57 лв. по фактура №20/01.10.2016г.,
издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, поради извършено съдебно прихващане с
насрещното вземане на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК ********* за сума в размер на 996 332,04 лв.,
представляваща дължима неустойка за забава 36 дни на осн. чл.23 от договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., както и иска с правно
основание чл.258 във вр. с чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 100 000 лв., предявена като частична претенция от общ
размер 538 077,90 лв. по фактура №21/22.12.2016г., издадена по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., като
неоснователен.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновани
изводи. Поддържа
се, че възражението за прихващане е неоснователно, тъй като не е допусната
забава при изпълнение на задължението за строителство.
Насрещната
страна „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Постъпила
е и въззивна жалба от „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна срещу решение №908/26.11.2018 г. по т.д.324/2017 г. по описа на ВОС, в частта с която предявените
срещу въззивника искове с правно основание чл.258
във вр. с чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 400 000 лв., предявена
като частична претенция от общ размер 1 906 212,97 лв. по фактура
№16/22.07.2016г., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от
500 000 лв., предявена като частична претенция от общ размер
1 277 473,57 лв. по фактура №20/01.10.2016г., издадена по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, са отхвърлени поради извършено съдебно прихващане с насрещното
вземане на „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК
********* за сума в размер на 996 332,04 лв., представляваща
дължима неустойка за забава 36 дни на осн. чл.23 от договор за инженеринг
BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон и необосновани изводи. Счита, че съдът неправилно е приел, че вземането
на ищеца съществува, в резултат на което е разгледал и уважил направеното в
евентуалност възражение за прихващане. Излага, че съдът е следвало да отхвърли
исковете като неоснователни, без да разглежда възражението за прихващане.
Насрещните страни „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, и
"СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Перник са подали писмен отговор, в който
оспорват жалбата.
Третото
лице помагач – Община Варна, не е подала отговор на жалбите.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че на 06.10.2015 г., въз основа на проведена
процедура за възлагане на обществена поръчка между ДЗЗД „Енерджи Ефект -
Супервайзер" със съдружници „ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД, със седалище гр.София, и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, със
седалище гр.Перник и „Градски транспорт" ЕАД е сключен Договор за
инженеринг BG 161РО001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17 (Договора), с предмет
инженеринг - проектиране, строителство, доставка и монтаж на машини и
съоръжения и авторски надзор за подобряване на производствено - техническата
база на „Градски транспорт" ЕАД, към който е сключен и Анекс №1.
Съгласно
чл.3, ал.1 от договора, срокът за изпълнение е 120 календарни дни, от които 30
календарни дни за изработване на инвестиционен проект във фаза „работен проект“
и 90 календарни дни за изпълнение на строително-монтажните работи, доставка и
монтаж на машини и съоръжения, като започва да тече от датата на подписване на
договора и приключва с издаване на разрешение за ползване на обекта, предмет на
договора.
Видно
от представения като доказателство приемо-предавателен протокол (л.189), изготвеният от изпълнителя ДЗЗД
„Енерджи Ефект - Супервайзер" работен инвестиционен проект за строеж
„Подобряване на производствено - техническата база на „Градски транспорт"
ЕАД е бил приет от възложителя на 25.10.2015 г. Въз основа на съгласувания и одобрен на
17.11.2015 г. проект, главният архитект на Община
Варна е издал на „Градски транспорт" ЕАД, разрешение за строеж №357/ГИ/17.11.2015 г.
за извършване на СМР за подобряване на производствено-техническата база на
„Градски транспорт" ЕАД, находяща се в УПИ IV и УПИ V в кв.1 по плана на 26 микрорайон на гр.Варна,
като част от проект на Община Варна „Интегриран градски транспорт“. В т.3 от
издаденото разрешение е посочено, че строителството може да започне при влязло
в сила разрешение за строеж, откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво, извършено от лицето осъществяващо строителен надзор на
обекта.
След
влизане в сила на издаденото разрешение за строеж - 03.12.2015 г., с протокол
от 10.12.2015 г. е открита строителната площадка и определена строителна линия и ниво.
Представени
са Актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството,
съставен на 29.12.2015 г.
във връзка с усложнена зимна обстановка, лоши метеорологични условия и
невъзможност за изпълнение на СМР при чувствително понижени температури и съставен
на 17.05.2016 г. във връзка с
влошена валежна обстановка и затруднения за изпълнение на СМР. Представени са
също Актове за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7,
ал.3, т.10 други случаи, съставени съответно на 16.05.2016 г. и на 22.06.2016 г. за процесния строеж във връзка с
отпаднали причини за спиране на строителството. В
писмо изх.N
1673/30.12.2016 г. (стр.200), „Градски транспорт" ЕАД е признал неизгодния
за него факт, че за периода 29.12.2015 г. 22.06.2016 г., строителните дейности
на обекта са били временно преустановени, по съгласие на страните, за което са
съставени горепосочените актове.
На
26.08.2016 г. е
съставен Констативен акт образец 15, за установяване годността за приемане на
строежа, подписан от представители на възложителя, строителя, проектантите и
строителния надзор, от съдържанието на който се установява, че участниците в
строителството са приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените
инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ,
условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в
достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.
На
осн. чл.177, ал.3 от ЗУТ е издадено от гр.архитект на Община Варна
Удостоверение №183/31.08.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж:
Компонент 9: Подобряване на производствено-техническата база на „Градски
транспорт" ЕАД, находяща се в УПИ IV и УПИ V в кв.1 по плана на 26 микрорайон на
гр.Варна като част от проект на Община Варна „Интегриран градски транспорт“.
Видно
от представения като доказателство Анекс №1 от 02.08.2016 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания (цесия) №2571.0716, сключен между ДЗЗД „Енерджи Ефект -
Супервайзер" като цедент и „Търговска Банка Д“ АД като цесионер,
вземанията на цедента към „Градски транспорт“ ЕАД в общ размер
2 074 435,48 лв. по фактура №16 от 22.07.2016 г. са прехвърлени на
цесионера, като с Анекс №2 страните са постигнали съгласие за прекратяване
действието на Анекс №1, както и че цедентът прехвърля на цесионера парични
вземания срещу „Градски транспорт" ЕАД в размер на 448 398,25 лв.,
заедно с всички лихви, неустойки и др, фактурирани ведно с други вземания във
фактура №16 от 22.07.2016 г.
От
представената като доказателство молба за потвърждение на вземанията от
30.01.2017 г., отправена от ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" към
„Градски транспорт" ЕАД за вземания и даденият отговор се установява, че
„Градски транспорт" ЕАД е потвърдило салдо в размер на
3 721 764.44 лв., от които 3 273 366,19 лева към ДЗЗД
„Енерджи Ефект - Супервайзер" и
448 398.25 лв. към „Търговска Банка Д“ АД.
За
извършените СМР, чието плащане се претендира в настоящото производство са
издадени фактури, като от заключението на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че салдото по трите процесни фактури е в размер
на 3 766 796,15 лв., от които 1 951 244,68 лв. с ДДС по
фактура №16/22.07.2016 г. след приспадане на сумата от 448 398.25 лв. по
кредитно известие от 15.08.2016г., 1 277 473.57 лв. по фактура
№20/01.10.2016 г. и 538 077.90 лв. по фактура №21/22.12.2016 г. При
съпоставка между описаните в процесните фактури основания за издаване и протоколите
за приемане на СМР се установява съответствие между основанието на фактури №16
и 20 и описаните в протоколите видове работи, които са извършени и приети.
Относно кредитното известие не е приложен протокол като основание, за фактура
№21 също не е приложен протокол, представляващ основание за издаването й, като
записаните във фактурата основания съвпадат по размер и формулировка с част от
СМР, посочени в протоколи №3-2, №3-3 и №3-4 от 30.06.2016 г., чийто стойности
са включени във фактура №16. Съгласно заключението на вещото лице издаването на
кредитно известие и впоследствие на фактура №21 са счетоводни операции,
извършени по повод сключения договор за цесия, но без обосноваващи ги стопански
дейности. Видно от посоченото във фактура №21 основание са фактурирани част от
дейностите, за които е издадена фактура №16, т.е. налице е дублиране на вече
начислени суми. Сумата от 448 398,25 лв., за която е издадено кредитното
известие от 15.08.2016 г. е прехвърлена на трето за спора лице „Търговска банка
Д“ АД, по силата на анекс №2 към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания (цесия) №2571.0716.
От
заключенията на вещите лица по назначените СТЕ се установява, че по част
„Пътна“ са налице неизпълнени работи, изразяващи се в липсващи елементи, уреди
и части от тях, както и компрометирани участъци, установими чрез обикновен
оглед. Според вещите лица, не може да се определи, констатираните дефекти, тъй
като от момента на приемане на СМР са изтекли повече от две години. По делото
не са ангажирани доказателства, установяващи своевременно уведомяване на
изпълнителя за открити след приемането на строежа дефекти.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1,
изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че възложената работа е била изпълнена и приета от
възложителя, с подписване без забележки на Констативен акт образец 15
за установяване годността за приемане на строежа от
26.08.2016 г. (стр.393) При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД работата следва да се счита за приета от възложителя.
С оглед
наведените възражения, че изработеното не съответства на възложеното и страда
от недостатъци, които го правят негодно за предвиденото в договора
предназначение следва да се посочи, че при приемане от
възложителя на извършената съгласно договора работа същият следва да я прегледа
като законът му предоставя правата по чл.265, ал.1 ЗЗД: да иска от
изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане,
да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно
намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността на
изпълнителя са обусловени от характера на констатираните недостатъци и
отражението им върху годността на извършената работа за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение, а несъответствието може да се изразява
и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни или скрити. При
констатирани явни недостатъци или отклонения /тоест, такива, които са видими
при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен да направи всичките
си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, освен ако
друго не уговорено между страните, а за скрити и
новопоявили се недостатъци да извести веднага след откриването им.
Преценката за вида недостатъци е конкретна и се основава на възможността
недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително бърз преглед,
респективно от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване на
резултата от изпълнение
на поръчката. В
случай, че възложителят не направи такива възражения, съгласно ал.3 на чл.264 ЗЗД, работата се счита приета. В контекста на
горното, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД
установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно
изпълнение работата се счита за приета.
От
гореизложеното следва, че пропускът на възложителя да бъдат
своевременно направени възражения за недостатъци преклудира както възможността
му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци както по реда на
чл.265 ЗЗД, с изключение на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение, така и отговорността на изпълнителя по уговорена клауза
за неустойка поради лошо или некачествено изпълнение.
В
същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Доколкото в подписания констативен акт образец 15 за установяване годността
за приемане на строежа от 26.08.2016 г.,
възложителят не е направил каквито и да е забележки в количествено и качествено
отношение до завеждане на иска, а установените от вещите лица недостатъци,
нямат скрит характер, съдът намира за неоснователни възраженията за намаление
стойността на претендираното възнаграждение.
С
оглед установеното изпълнение на задължението за извършване на СМР и приемането
им по надлежния ред, възложителят дължи заплащане тези работи, предмет на
фактура №16/22.07.2016 г. след приспадане на сумата от 448 398,25 лв. по
кредитно известие от 15.08.2016г., както и на сума в размер на 45 031,71
лв., която ищецът твърди като платена в уточнителна молба от 25.04.2017г.,
което следва да се съобрази като признание на факт. След приспадане на тази
сума остават като неплатени 1 906 212,97 лв., от които се претендират
частично 400 000 лв. Основателна
е и претенциата за сумата 1 277 473,57 лв., от която
се претендират 500 000 лв., по фактура №20/01.10.2016г., издадена за
извършени и приети със съответните протоколи СМР.
Сумата
по 538 077,90 лв. по фактура №21/22.12.2016г., съставена въз основа на
погрешна счетоводна операция, не се дължи, поради липсата на обосноваваща я
стопанска дейност.
Предвид
частичната основателност на претенциите, следва да бъде разгледано и
направеното от възложителя възражение за прихващане със сумата
1 328 442.72 лв., претендирана като неустойка за неспазване на срока,
уговорена в чл.23 от договора в размер на 0.5% от договореното възнаграждение
по чл.4, ал.2 за всеки просрочен ден, но не повече от 20% общо. Възложителят
излага, че е уговорен общ срок за изпълнение на задълженията за изработване на
проекта и извършване на СМР, започващ от датата на сключване на договора и
изтичащ с издаване на разрешение за ползване, който не е спазен от изпълнителя, дококото изпълнението не е
приключило с издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта на
03.02.2016г. съгласно договора, а на 31.08.2016 г.
Основателността
на възражението за прихващане с вземане за неустойка следва да се преценява с
оглед осъществяването на сложен фактически състав при условията на чл. 92 от ЗЗД, а именно: наличие на валидно сключен договор между страните, пораждащ
облигационна връзка между тях; наличие
на пълно или частично неизпълнение на договора;
наличие на уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение.
Страната, като търси неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира
отговорността на другата, неизправната страна.
Съгласно
чл.3, ал.1 от договора, срокът за изпълнение е 120 календарни дни, от които 30
календарни дни за изработване на инвестиционен проект във фаза „работен проект“
и 90 календарни дни за изпълнение на строително-монтажните работи, доставка и
монтаж на машини и съоръжения, като започва да тече от датата на подписване на
договора и приключва с издаване на разрешение за ползване на обекта, предмет на
договора. Спорът между страните е концентриран върху начина, по който следва да се брои посочения
в чл.3 срок,
дали като механичен сбор от двата уговорени срока, с фиксирано начало и край
или съобразно спецификите на вменените за изпълнение в тези срокове работи и съпътстващите ги процедури по
одобрение и издаване на разрешение от органи на общинската администрация и
строителен надзор.
След
преценка клаузите на договора за строителство една спрямо друга, съобразно
правилата за тълкуване на договорите, формулирани в чл.20 от ЗЗД, съдът намира,
че вложения от
страните смисъл при разграничаването на срока
за изработване на инвестиционния проект от този за изпълнение на
СМР е необходимостта в периода от предаване на проекта до началото на
строителството да бъдат спазени предвидени в ЗУТ процедури, за които са
въведени минимално определени срокове, извършването на които е извън правната
сфера както на изпълнителя, така и на възложителя.
Няма
спор, че задължението за изработване на инвестиционен проект във фаза „работен
проект“ е изпълнено в уговорения 30 дневен срок, дококото от датата на
сключване на договора до предаване проекта на възложителя
с приемо -предавателен протокол от 25.10.2015 г. са изтекли 19 календарни дни.
В глава осма, раздели две и три от ЗУТ с
императивни правни норми са уредени процедурите за одобряване на инвестиционни проекти и издаване
на разрешение за строеж.
Съобразно
разпоредбата на чл.142, ал.1 вр. чл.145, ал.1, т.1 вр. чл.144, ал.3, т.1 от ЗУТ, инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са
основание за издаване на разрешение за строеж от главния архитект на общината,
в случая с оглед наличието на изготвена
оценка по чл.142,
ал.6, т.2 от ЗУТ, в 14-дневен срок от внасянето им.
Разрешението
за строеж, по смисъла на чл.148 и сл. от ЗУТ, също се издава от главния архитект
на общината, в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има
одобрен инвестиционен проект. За издаденото
разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава
на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, които включват възложителя,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот.
Съобразно разпоредбата на чл.215, ал.4 от ЗУТ, разрешението за строеж, влиза в
сила в 14-дневен срок от съобщаването му.
В
издаденото разрешение за строеж №357/ГИ/17.11.2015 г. (стр.2, т.3), главният
архитект на Община Варна изрично е разпоредил,
че строителството може да започне при наличието на влязло в сила
разрешение за строеж и след откриване на строителна площадка и определянето на
строителна линия, и ниво, което съответства и на императивната разпоредба на
чл.157, ал.1 от ЗУТ.
Наред
с това, още в чл.1, т.5 от сключения договор, страните са уговорили, че
изпълнителят се задължава да извърши всички СМР в съответствие с изработения и
одобрен инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че уговореният в чл.3, ал.1 от договора
срок за изпълнение на СМР, следва да започне да тече от деня на съставяне на
протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво – 10.12.2015 г.
От представените по делото доказателства
относно спиране на строителството, които съответстват и на изявления на двете
главни страни по спора, следва да се направи извод, че в периода 29.12.2015 г. - 22.06.2016 г., строителните
дейности на обекта са били временно преустановени, по съгласие на страните,
поради което този период, не следва да се включва при изчисляване срока за
извършване на уговорените СМР.
Доколкото
от датата на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво – 10.12.2015 г. до спиране на
строителството – 29.12.2015 г., съответно от датата на възобновяване на строителството
– 22.06.2015 г. до датата на издаване на разрешението за ползване на строежа –
31.08.2016 г., са изтекли общо 89 календарни дни, съдът намира, че не е налице
неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя, даващо
правото на възложителя да претендира заплащане на неустойка за забавено
изпълнение на задължението за извършване на строителството, поради което
възражението за прихващане е неоснователно.
Наред
с това, следва да се отбележи, че възложителят се е позовал на обща клауза за
неустойка, уговорена в чл.23 от договора, според която
при виновно неспазване на срока по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на
0.5% от договореното възнаграждение по чл.4, ал.2 за
всеки просрочен ден, но не повече от 20% общо.
Освен в чл.3, ал.1 от договора, 90-дневния срок за изпълнение на
СМР е изрично посочен в чл.10, ал.1, т.9 от договора. За неспазването на този
срок, страните в чл.24, ал.2 от договора са предвидили друг размер на
неустойка, а именно 0.5% от договореното възнагражденията
по т.2 и т.4 на чл.4, ал.2 за всеки
просрочен ден, но не повече от 10% общо.
Това налага извода, че дори забава
в срока за изпълнение на СМР да беше установена, то направеното възражение за
прихващане също би било неоснователно, тъй като за твърдяното неизпълнение
страните са уговорили друга неустойка, на която възложителя не се позовава.
Ето
защо, решението в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 400 000 лв., предявена като частична претенция от общ
размер 1 906 212,97 лв. по фактура №16/22.07.2016г., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане и сумата от 500 000 лв., предявена като частична претенция
от общ размер 1 277 473,57 лв. по фактура №20/01.10.2016г., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, поради извършено съдебно прихващане с насрещното вземане на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД,
ЕИК ********* за сума в размер на
996 332,04 лв., представляваща дължима неустойка за забава 36 дни на осн.
чл.23 от договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17
от 06.10.2015 г., следва да бъде
отменено, като „Градски транспорт" ЕАД бъде осъдено да заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, и
"СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Перник, сумата от 900 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.258 във вр. с чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
предявена като частична претенция от общ размер 538 077,90 лв. по фактура
№21/22.12.2016г., издадена по договор за инженеринг
BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г., следва да се потвърди.
С
оглед изхода от спора в тежест на ответника „Градски транспорт" ЕАД,
следва да бъдат присъдени разноските в двете инстанции, направени от ищеца „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, съразмерно уважената част от исковете. Представен е списък на разноските,
според който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите,
в размер на по 26 000 лева, както и възнаграждение за изготвяне на отговор
и защита срещу въззивната жалба на „Градски транспорт" ЕАД, в размер на
9500 лева, за които са представен фактури, извлечения от сметки и договор за
правна помощ. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от ответника.
Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.6 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед цената
на исковете, респективно обжалваемия интерес – 1 000 000 лева,
минималното възнаграждение е в размер на 21 550 лева без ДДС, поради което
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 26 000 лева с ДДС, за
всяка инстанция, не е прекомерно.
Съразмерно
уважената част от жалбата, общия размер на дължимите от ответника на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД разноски за заплатени
държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски възнаграждения пред
двете инстанции е 112 950 лева. Не следва да се присъждат претендираните
разноски за яваване на адвокат, тъй като същите се дължат само в хипотезата на
чл.92а от ГПК, каквато в случая не е налице.
С
оглед направеното искане, което съответства на представените доказателства за
извършени разноски и списък по чл.80 от ГПК, в полза на ищеца "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Перник, следва да се присъдат направените във въззивното
производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на
9800 лева.
Съобразно изхода от
обжалването, направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, възнаграждение за защита от
юрисконсулт, в размер на 300 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №908/26.11.2018 г. по т.д.324/2017 г. по описа на ВОС, в частта с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл.258
във вр. с чл.79 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Перник, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект -
Супервайзер» срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за
заплащане на сумата от 400 000 лв., предявена като частична претенция от
общ размер 1 906 212,97 лв. по фактура №16/22.07.2016 г., издадена по
договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане и сумата от 500 000 лв., предявена като частична
претенция от общ размер 1 277 473,57 лв. по фактура №20/01.10.2016г.,
издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, поради извършено съдебно прихващане с
насрещното вземане на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК ********* за сума в размер на 996 332,04 лв.,
представляваща дължима неустойка за забава 36 дни на осн. чл.23 от договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
ул.“Тролейна“ 48 ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София и
"СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Перник, като
съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер», сумата от 400 000 (четиристотин хиляди) лева, предявена като частична претенция от общ размер
1 906 212,97 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г., по фактура №16/22.07.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2017 г. до
окончателното изплащане и сумата от 500 000
(петстотин хиляди) лева, предявена като частична претенция от общ размер
1 277 473,57 лв., представляващи възнаграждение по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура
№20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 16.032017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №908/26.11.2018 г. по т.д.324/2017 г. по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен
иска с правно основание чл.258 във вр. с чл.79 от ЗЗД, предявен от
„ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София и "СУПЕРВАЙЗЕР"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Перник, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи
Ефект - Супервайзер» срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ"
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна за заплащане на сумата от 100 000 лв., предявена
като частична претенция от общ размер 538 077,90 лв. по фактура
№21/22.12.2016г., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
ул.“Тролейна“ 48 ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 112 950 (сто и дванадесет хиляди,
деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените пред двете
инстанции разноски за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски
възнаграждения, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
ул.“Тролейна“ 48 ДА ЗАПЛАТИ
на "СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Перник, сумата
от 9800 (девет хиляди и осемстотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София и "СУПЕРВАЙЗЕР"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Перник
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна и адрес на управление ул.“Тролейна“ 48, сумата от 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивното производство, на
осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Решението е постановено
при участието трето лице помагач – Община Варна.
Решението подлежи
обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: