РЕШЕНИЕ
№ 3136
гр. Варна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110107316 по описа за 2021 година
Производството е за делба във фазата на извършване.
С влязло в законна сила Решение № 508/01.03.2022 г. по гр.д. № 7316/2021 г. е
допуснат до делба следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 17, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ********.17, находящ се на четвърти жилищен етаж в
жилищната сграда с идентификатор ********, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, в гр.В., ведно с прилежащо избено помещение № 11 със застроена
площ от 9.45 кв.м., както и 5.8855% идеални части от общите части на сградата и
съответните 16.11 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена същата сграда при
следните квоти: Х. Н. К. ЕГН ********** – 1/2 ид.ч. и Д. Й. В., ЕГН ********** -1/2 ид.ч.,
на осн. чл.34 от ЗС.
Приета за разглеждане по делето е предявената претенция по чл.346 от ГПК от Д. Й.
В.-К. срещу Х. Н. К. за заплащане, след допуснато от съда изменение, на сумата от 387 лв.
1/2 (една втора) от сумата 774 лв. изплатено от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК:
*********. със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, п.к. 1463. р-н
"Триадица", бул. "Витоша" № 89Б затрахователно обезщетение на Х. Н. К. във връзка с
настъпило застрахователно събитие, а именно наводнение в недвижим имот. находящ сев
гр. В. случило се през пролетта (месец март) на 2021 г., и което Х. Н. К. е получил през
пролетта или лятото на 2021 г.
Приета за разглеждане по делето е предявената претенция по чл.346 от ГПК
претенции по сметки от Х. Н. К., ЕГН ********** срещу Д. Й. В., ЕГН ********** за
заплащане на сумата, след допуснато от съда в о.с.з. от 25.01.23г. изменение в общ размер
21501,39 евро, от които: главница в размер на 17 635,66 евро; договорена лихва върху
главницата в размер на 3777,04 евро; договорена лихва за просрочена главница-80,05 евро и
периодична такса в размер на 8,64 евро, представляваща 1/2/една втора/част от изплатените
,чрез плащане на погасителни вноски-главница, лихви и периодична такса в общ размер на
43002,79 евро от Х. Н. К., в качеството му на солидарен длъжник, в повече от следващата му
се част от общо дължимата сума по Договор за банков ипотечен кредит № 759/05201/309 от
1
05.12.2007 год., сключен с УниКредит Булбанк АД, за периода от 18.09.2015 год./фактическа
раздяла/ до 26.03.2021 год., когато кредита е погасен, както и сума в общ размер от 3513,06
евро, представляваща мораторна лихва върху всяка една от погасените главници за периода
от 18.09.2015 год. до 26.03.2021 год.,ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, чрез банков превод по банкова еврова сметка с титуляр
Х. Н. К. .
Приета за разглеждане по делето е предявената в условията на евентуалност по
чл.346 от ГПК претенции по сметки от Х. Н. К., ЕГН ********** срещу Д. Й. В., ЕГН
********** за заплащане на сумата в общ размер на 19485,86 евро, от които: главница в
размер на 16659,53 евро; договорена лихва в размер на 2813,09 евро; периодична такса в
размер на 8,64 евро; наказателна лихва за просрочие на главницата в размер на 4,60 евро,
представляваща 1/2/една втора/част от изплатените в повече от следващата му се част суми,
в качеството му на солидарен длъжник по Договор за банков ипотечен кредит №
759/05203/309 от 05.12.2007 год.с УниКредит Булбанк АД , чрез погасителни вноски-
главници, лихви и такса в общ размер на 38891,72 евро, през периода от 01. 09.2016 год. /в
сила решение № 3099/28.07.2016год.гр.д..№ 15214/2015 год.ВРС/до 26.03.2021 год., когато
кредита е погасен, както й сумата от 3015,20 евро, представляваща мораторна лихва, върху
всяка една от главниците през процесиите периоди от 01.09.2016 год. до 26.03.2021 год,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, чрез банков превод по банкова еврова сметка с титуляр Х. Н. К. в Банка „ДСК"ЕАД
като подробно в молба вх.№74357/22г. са уточнени по размер извършените плащания и
претендирано обезщетение за забава върху всяка главница.
Във връзка с направените от страните искания и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
От заключението на СТЕ от 26.09.2022 г., кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че допуснатия до делба
недвижим имот е реално неподеляем, а пазарната му стойност е 141 100 лв.
С решение по гр.д.№15214/2015г. на ВРС, влязло в законна сила на 01.09.2016г. с
развод е прекратен брака между Х. Н. К. и Д. Й. В. сключен на ********г. в гр.Варна, за
което е съставен Акт за граждански брак №********г., като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на двамата съпрузи.
Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№**, дело
№**. на нотариус Ал.Ганчев, вписан в НК-София под №194, с район на действие-ВРС,
М.Х.И. и Т.Б.И. продават на Х. Н. К. и Д. Й.В-- К.а, апартамент 17, находящ се на 4
жилищен етаж в жилищна сграда в гр.В., ведно с избено помещение № 11 със застроена
площ от 9.45 кв.м., както и 5.8855% идеални части от общите части на сградата и
съответните 16.11 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена същата сграда за сумата
от 47610 евро,която сума-поет ангажимент за кредит от Банка ДСК ЕАД.
Видно от договор за банков кредит №759/05201/309 от 05.12.2007г. Уникредит
Булбанк АД е предоставила на Х. Н. К. и Д. Й.В-- К.а, като солидарни длъжници, сумата от
47 300 евро целеви кредит за рефинансиране, обезпечен с договорна ипотека върху имота.
От заключението на в.л. Р. С. по ССЕ се установява, че е отпуснат банков ипотечен
кредит от „Банка ДСК" ЕАД за покупка на имот в гр. Варна, ул. Топра Хисар №11, ет. 4, ап.
17 в размер на 47 610.00 евро. Договорът за банков кредит не е наличен нито по делото,
нито при „Банка ДСК" АД, като в тази връзка не мога да отговоря на поставената задача -
дали длъжници по банков ипотечен кредит са Х. Н. К. и Д. Й. В.. Титуляр по банкови
сметки 02/10376187 при „Банка ДСК" АД и с IBAN BG12 UNCR 7000 1501 1115 20 при
„Уникредит Булбанк" АД е Х. Н. К.. Съобразно представен отговор от „Уникредит Булбанк"
АД с изх.№0890-49-014885 от 09.03.2023 г. е видно, че Х. Н. К. е клиент на банката считано
от 03.12.2007 г. На Х. Н. К. е отпуснат банков кредит №759/05201/309 от 05.12.2007 г. в
2
размер на 47 300.00 евро. Тази сума е постъпила по банкова сметка с IBAN BG12 UNCR
7000 1501 1115 20 на 06.12.2007 г. Същата сума е преведена от посочената банкова сметка в
банкова сметка на Х. Н. К. при „Банка ДСК" АД с номер 02/10494906. От получените 47
300.00 евро с 44 691.15 евро е погасен изцяло усвоения банков кредит от „Банка ДСК" ЕАД.
Всички погасявания по посочения в задачата кредит са извършвани от банкови сметки с
титуляр Х. К.. Съобразно представените данни в приложение 1 към ССЕ общата сума
послужила за погасяване на кредита посочен в задачата е в размер на 11 153.27 евро и 62
493.12 лева. Изчислената мораторна лихва за периода от 01.09.2015 г. до 25.05.2021 г. е в
размер на 7 676.63 евро, като по отделни главници сумите са представени в табличен вид в
констативно-съобразителната част на ССЕ. Изчислената мораторна лихва за периода от
01.09.2016 г. до 25.05.2021 г. е в размер на 7 577.07 евро, като по отделни главници сумите
са представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на ССЕ.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА.
В случаите когато дяловете на съделителите са равни, основният способ за
извършване на делбата е чрез обявяване на окончателен разделителен протокол и след това
теглене на жребий. За да бъде извършена делбата по реда на чл.347 от ГПК, без да се тегли
жребий, съставянето на дялове или тегленето на жребий трябва да е невъзможно или много
неудобно. Невъзможно е когато дяловете не са равни или не могат да се обособят дялове за
всички съделители.
Предвид реалната неподеляемост на допуснатия до делба недвижим имот, съдът
приема, че са налице предпоставките на чл.348 от ГПК, поради което делбата следва да се
извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената при същата сума се
разпредели между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.
По претенцията по чл.346 от ГПК предявена от ищеца:
Съобразно чл. 25, ал. 2 от действащия към датата на сключване на договор за банков
кредит №759/05201/309 от 05.12.2007г. с „Уникредит Булбанк" АД Семеен кодекс за
задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на
семейството, те отговарят солидарно. Според трайната съдебна практика така
регламентираната презумпция за равна задълженост може да бъде оборена, като в тежест на
оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че
удовлетворената нужда не е семейна /решение № 211 от 23.07.2013 г. та НЩК, VІ г. о. по гр.
д. № 177 от 2011 г.; решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС, ІV. г. о. по гр. д. № 7488 от
2013 г.
В чл. 127, ал. 2 от ЗЗД изрично е предвидено, че за да възникне обратното вземане на
съдлъжниците, солидарният длъжник трябва да е изпълнил повече от своята част от дълга.
Следователно, не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другите такива без
първия да е изпълнил, като е платил на кредитора такава част от задължението, която да
надхвърля припадащата му се част. В този смисъл е и константната съдебно практика –
решение № 2676/18. 1965 по гр. д. № 1857/65 г. І г. о., решение № 327/20.02.1979 по гр. д. №
2566/78 г. І г. о, решение № 196/21.08.2015 г. по гр. д. № 6068/2014 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 308/27.07.2010 г. по гр. д. № 1292/2009 г. на ВКС ІV г. о.
Така по силата на договора за кредит между страните е възникнала солидарна
отговорност спрямо банката за връщане на предоставения заем чрез месечни погасителни
вноски в размери и срокове съгласно погасителен план .
При надлежно въведени от ищцата фактически твърдения за какви конкретни
семейни нужди е разходвана сумата по процесния кредит, то в тежест на оспорващия съпруг
е да докаже, че твърдените разходи не са извършени, или че удовлетворената нужда не е
3
семейна, като ако той не успее да направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана
и то за семейни нужди. Изцяло в този смисъл Решение № 60266 от 23.12.2021 г. по гр. д. №
1136/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Между страните не е спорно, че сумата по кредита е изразходвана за заплащане
стойността на закупеното семейно жилище в гр.В., ап.17.
Доколкото сумата от 47300 евро по сключен по време на брака между страните договор за
кредит от 05.12.2007г. е за погасяване на задължение във връзка с изплащане на семейното
жилище, то следва че сумата е използвана за задоволяване нужди на семейството.
Задължението за погасяване на предоставения от банката договор за банков кредит
№759/05201/309 от 05.12.2007г. с „Уникредит Булбанк" АД, принадлежи общо на двамата
съпрузи в качеството им на кредитополучатели (солидарни длъжници) по договора за ипотечен
кредит, поради което и след фактическата раздяла помежду им бившите съпрузи са длъжници на
банката за цялото вземане до погасяване на дълга. Доколкото не е постигнато съгласие, когато
единия солидарен длъжник е изпълнил повече от своята част, той има иск срещу другия за
разликата, която е платена на кредитора ( чл. 127, ал. 2 ЗЗД).
Съобразно заключението на в.л. по ССЕ, се установява, че титуляр на сметките със
средства от които е погасен дълга е ищеца Х. К., поради което възраженията на ответницата
относно произхода на средствата са неоснователни.
С оглед на гореизложеното, предявената претенция е основателна.
Ответницата не оспорва наличието на фактическа раздяла с ищеца считано от
01.09.2015г.,поради което и предявената претенция за извършени плащания в периода от
18.09.2015г. до 26.03.21г. се явява основателна.
По отношение на възражението на ответника - длъжник за погасяване по давност на
вземанията, следва да се съобрази следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Изискуемостта, като критерий за началото на течение на давността, следва да бъде
преценявана съобразно уговорения падеж.
Задължението на длъжника да върне заетата сума може да бъде разсрочено за определен
период от време, но това не го прави периодично плащане. Поради това задължението на
ответника за връщане на главницата се погасява с предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна
погасителна давност.
В случая неоснователно е възражението за изтекла давност, предвид приложението на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "в" ЗЗД, според която давност не тече между съпрузи, а бракът на
страните е прекратен на 01.09.2016г., съответно исковата молба подадена в съда на 25.05.21г. Ето
защо вземането на Х. К. за направените вноски за погасяване на кредита не са погасени по давност.
Предвид заключението на вещото лице по ССЕ, то претенцията по сметки се явява
основателна до размера на следните суми: главница в размер на 14561,51 евро, като се
отхвърли иска за разликата над 14561,51 евро до претендираните 17 635,66 евро; договорена
лихва върху главницата в размер на 3119,18 евро, като се отхвърли претенцията за
горницата над 3119,18 евро до претендираните 3777,04 евро; представляваща 1/2/една
втора /част от изплатените от Х. Н. К. по Договор за банков ипотечен кредит №
759/05201/309 от 05.12.2007 год., сключен с УниКредит Булбанк АД, за периода от
18.09.2015 год./фактическа раздяла/ до 26.03.2021 год.
Относно размера на претендираното обезщетение за забава съдът възприема както
заключението по ССЕ, така и с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, намира за основателен
за предявената сума в общ размер от 3513,06 евро, представляваща мораторна лихва върху
всяка една от погасените главници за периода от датата на плащане на всяка една вноска до
претендираната дата 26.03.21г.
Следва да се уважат и претенциите за договорена лихва за просрочена главница и
4
периодична такса предвид представено удостоверение от Уникредит Булбанк АД-л.36 от
делото за сумата от 0,08 евро договорна лихва за просрочена главница и отхвърли за сумата
от 0,08 евро до 80,05 евро и уважи за сумата от 8,64 евро периодична такса.
Предвид основателността на предявените претенции по сметки от Х. К., то не следва
да се разглеждат заявените в условията на евентуалност такива, доколкото отхвърлителната
част е единствено относно размера.
По предявената претинция по чл.346 от ГПК от Д. Й. В.-К. срещу Х. Н. К. за
заплащане на застрахователно обезщетение, то видно от представени по делото документи
по застрахователна полица №111220031039315 на ДЗИ-Общо застраховане ЕАД се
установява, че по настъпило застрахователно събитие по щета №11122122102010 на обект с
адрес гр.Варна, ул.Топра Хисар 11,вх.Б,ет.4, ап.17, на 15.03.21г. е изплатено застрахователно
обезщетение за сумата от 774 лв. на Х. К..
Видно от представена застрахователна полица №111220031039315 застраховащ е Х.
К.е застраховал имущество в гр.В. за период 29.10.20г.-28.10.21г. при ДЗИ Общо
застраховане ЕАД. Ищцата Д. В.-К. не е страна по това договорно правоотношение, нито е
била в брак към него момент с Х. К., поради което претенцията се явява неоснователна.
Съответно претенцията за сумата от 387 лв. 1/2 (една втора) от сумата 774 лв.
изплатено от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК: *********. със седалище и адрес на
управление в гр. София, общ. Столична, п.к. 1463. р-н "Триадица", бул. "Витоша" № 89Б
затрахователно обезщетение на Х. Н. К. във връзка с настъпило застрахователно събитие, а
именно наводнение в недвижим имот, находящ сев гр. В. случило се през пролетта (месец
март) на 2021 г., и което Х. Н. К. е получил през пролетта или лятото на 2021 г. , следва да
се отхвърли като неоснователна.
По разноските: На основание чл.355 от ГПК разноските се заплащат съобразно
стойността на дяловете. Съгласно определение № 4 от 6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г.
на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите,
както и досежно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор досежно
правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността, както и при спор досежно способа, по който следва да бъде извършена
делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 64 ГПК (отм.); , в който смисъл са и
указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление №
7/1973 г. на Пленума на ВС.
Съответно на Х. К. следва да се присъдят разноски предвид дела на ответницата ½ от
сумите за вписване исковата молба-28 лева и преписи-26 лв. или 27 лева. Разноски за СТЕ са
внесени по равно от страните, а за ССЕ следва да се присъди сумата от 423,80 лв. съобразно
уважената част от претенцията.
Разноски по в.ч.гр.д.№814/22г. ВОС е приел, че не са претендирани от
жалбоподателя и не са присъдени, поради което не подлежат на присъждане и в настоящото
поризвоство.
Предвид заплатеното адв.възнаграждение от ищеца, доколкото не е изрично
установено по размер уговорено такова за предявяване на претенция по сметки и защита
срещу предявената такава, то съдът намира, че върху половината от същото, т.е. ½ от 3339
5
лв. следва да се присъдят в тежест на ответника разноски съобразно уважената част от
предявената претенция по сметки.
Направено е възражение от ответницата Д. К.а за размера на заплатеното адв.
възнаграждение от насрещната страна. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за
съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено
съобразно нормативната уредба Наредбата №1/9.07.2004г. не води до извод за прекомерност
предвид цената на заявената обща претенция по сметки-25014,45 евро.
Предвид изложеното и частичната основателност на претенцията за по сметки за адв.
възнаграждение следва да се присъди сумата от 1415,08 лв., съразмерно с уважената част от
претенцията.
На Д. К.а разноски за адв.възнаграждение съразмерно с отхвърлената претенция по
сметки не се присъждат предвид липсата на доказателство за заплащане на такова.
ТАКСИ
На основание чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.8 от ТДТССГПК съделителителите следва да
бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху дела на всеки от тях в имота, предмет на
делбата за Х. Н. К. 2822 лв. и Д. Й. В.-2822 лв.
Предвид частично уважените претенции по чл.344 от ГПК, то Д. Й. В., следва да
заплати д.т. в размер на 1658,74 лева и по отхвърлената предявена от нея претенция
дж.такса 50 лв..
Х. К. следва да внесе дж.такса по отхвърлената част от претенцията в размер на
298,22лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 17, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ********.17, находящ се на четвърти жилищен етаж в жилищната сграда с
идентификатор ******** ,разположена в поземлен имот с идентификатор ********, в
гр.В.", със застроена площ от 65.27 кв.м., при граници:на същият етаж: ********.16;под
обекта:********.14; над обекта: ********.29, ведно с прилежащо избено помещение № 11
със застроена площ от 9.45 кв.м. ,както и 5.8855% идеални части от общите части на
сградата и съответните 16.11 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена същата
сграда, което дворно място по нот акт за собственост №**, том **, рег.№ **, дело №**г. на
нотариус Ал.Ганчев с район на действие ВРС цялото с площ от 370 кв.м., съставляващо УПИ
№Х-10 в кв.620по плана на пети подрайон на града при граници: ул.** и УПИ №№** и **, а
6
по актуална скица имот с идентификатор ********, целия с площ от 327 кв.м. при съседи:
****, ****, ****, ****, на стойност 141 100 лв., при начална цена определена от съдебния
изпълнител, на основание чл.348 от ГПК.
След извършване на проданта, получената сума да бъде разпределена между
съделителите при квоти Х. Н. К. ЕГН ********** – 1/2 ид.ч. и Д. Й. В., ЕГН **********
-1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН ********** да заплати на Х. Н. К. ЕГН **********
сумата от 14561,51 евро, представляваща главница, сумата в размер на 3119,18 евро,
представляваща договорна лихва върху главницата, сумата от 0,08 евро договорна лихва за
просрочена главница и сумата от 8,64 евро периодична такса, както и сума в общ размер от
3513,06 евро, представляваща мораторна лихва върху всяка една от погасените главници за
периода от датата на плащане на всяка една вноска до претендираната дата 26.03.21г.
представляващи 1/2/една втора/част от изплатените суми от Х. Н. К. по Договор за банков
ипотечен кредит № 759/05201/309 от 05.12.2007 год., сключен с УниКредит Булбанк АД, за
периода от 18.09.2015 год. до 26.03.2021 год., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за
разликата над 14561,51 евро до претендираните 17 635,66 евро, договорена лихва върху
главницата за горницата над 3119,18 евро до претендираните 3777,04 евро, договорна лихва
за просрочена главница за горницата над 0.08 до претендираните 80,05 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция по сметки от Д. Й. В.-К. срещу Х. Н. К. за
заплащане на сумата от 387 лв. представляваща 1/2 (една втора) от сумата 774 лв.
изплатено от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, застрахователно обезщетение на Х. Н. К. във
връзка с настъпило застрахователно събитие, а именно наводнение в недвижим имот,
находящ се в гр. В. случило се през пролетта (месец март) на 2021 г.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х. Н. К. ЕГН **********
сумата от 1865,88 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Н. К. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от
2822лв. (две хиляди осемстотин двадесет и два лева), представляваща държавна такса,
на осн. чл.8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от
2822лв. (две хиляди осемстотин двадесет и два лева), представляваща държавна такса,
на осн. чл.8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 1705,57
лв. (хиляда седемстотин и пет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
държавна такса, по претенцията по чл.346 от ГПК, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Н. К. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 298,22
лв. (двеста деветдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща държавна
такса, по претенцията по чл.346 от ГПК, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7